Реката и водопадът при нея

Устните на Дрейк се разтеглиха в ... е, не точно подигравателна, но леко ехидна усмивка. Държанието на непозната му направи впечатление. Тя бе наперена, но пък съмочувствието й бе съвсем оправдано, предвид това, което младежът бе видял до момента.
А и той бе чакал само това. Умираше си за един .. хм ..приятелски двубой.
Завъртя развеселено очи и хвърли мръсната си риза на земята. Щом се прибереше при останалите щеше да подбпе някой да я изпере..
- Вие ми кажете, мадам - нашият герой обичаше да се превзема. Не само обичаше. Обожаваше да го прави.
Посегна да запретне ръкави, но щом установи че няма какво да запретва, откачи оръжието от колана си и го насочи към това на момичето.
Миг, обаче, преди да започне, пиратът зърна възможност да покаже откаченият си темперамент и реши да я сграбчи.
Отстъпи назад, свали шпагата и се поклони. Очевидно бе потелкото на тъмнокосата. Очебийно бе че Дрей не одобряваше хора с подобен произход и очевадно му правеше удоволствие да ги дразни.
- Милейди - засмя се той и се изправи, шарейки с поглед срещу аристократката.
Замисли се... Не трябваше ли тя да се занимава с нещо друго като .. хм .. да пие чай? И да си вири малкото пръстче до небето? Да яде миниатюрни бисквити, като хапките й да са по-малки и от на пиле?
Изглежда това момиче бе решило денят му да мине по съвсем друг начин, а именно - сражавайки се с един побъркан мъж, който по една случайност бе и пират.