Реката и водопадът при нея

Spoiler:

В момента, в който Ривън си помисли, че нещата най - накрая са се подредили, всичко се обърна с главата надолу. И макар, че той трябваше да знае по - добре от всеки друг, че не всичко е такова, каквото изглежда, на чернокоското рязката промяна му дойде малко в повечко. А именно - влошаването на Джакимовея. За отрицателно време, богаташката до толкова бе успяла да му влезе под кожата, че очевидно сега можеше да контролира чувствата и емоциите му безпроблемно, а най - лошото бе, че Джаки едва ли осъзнаваше това.
- Не мога да....да...ди-шам. - думите на аристократката проникнаха в главата на Ривън и като че ли спряха и неговия кислорд. Сърцето му започна да бие все по - силно, а пръстите му се свиха в юмруци. Не можеше да помръдне. Искаше да действа по някакъв начин, но единственото нещо, което виждаше в момента, бе момичето, с което се бяха срещнали по странни, направо непридвидими обстоятелства и което за кратко време бе проникнало в мислите му.
В следващия момент, обаче, друга картина изникна в съзнанието му... Истинска, реална. И това бе Никълъс, плъзгащ ръце под главата на Джаки. Големите му, като че ли мечешки длани обхванаха тила й, така че главата й да стои изправена.
-Джаки. Джаки. - гласът на Ник бе абсолютно овладян, за разлика от държанието на Ривън - Погледни ме. Дишай. Бавно. Бавно... Отпусни се. - и Никълъс вдишваше в такт с Джакимовея, запазил изцяло хладнокръвие.
Ривън, от своя страна стоеше и гледаше как момичето, в което имаше потенциал да се влюби, като че ли принадлежи на друг мъж. Двамата с Никълъс изглеждаха така, като че имат история и начина, по който Ник действаше на красивата синеочка, подсказваше същото нещо. На чернокоското наистина му се искаше сега той да беше този, който да можеше да успокои Джакимовея, а не да я кара да припада. Който да е до нея без да се притеснява от факта, че ще изглежда като пълен задник... Всъщност, защо, по дяволите, Ривън си мислеше подобни неща?! Той нямаше абсолютно никакви пристрастия към аристократката, дори не я харесваше - тя бе надута, богата, с онези красиви, кристално сини очи и... отвратителни маниери.. и сладка усмивка...
Чувствата у Ривън приливаха на вълни, а той нямаше ни най - малка идея какво да прави с тях.

Джаки отчаяно искаше да хване дантелата, която се увиваше около врата й като тежка примка на бесило и с всяка секунда я отнасяше все повече към тъмнината. Искаше да я разкъса и да си поеме дълбоко въздух. Задушаваше я, гълото й сякаш се бе свило, а на всичко отгоре голяма буца нарастваше в него лишавайки я напълно от сладкия въздух.
Не можеше просто ей така сърцето й да решава да прескача ударите си и дробовете й изведнъж да не приемат поетия въздух, само защото хладните й очи са забелязали Ривън и милото му държание. Не можеше да си позволи той да заема такава голяма част от съзнанието й, когато отлично знаеше, че нещата не се случват толкова бързо. Никъде няма продили се чувства след един ден, вероятно Джаки беше толкова заслепена от новото и вълнуващото, че си въобразяваше неща, които никога нямаше да имат щастлив край.
Ривън беше такава противоположност на Никълъс и вероятно точно това бе харесала в него, но в същото време цялото му поведение я дразнеше до полуда. Начина, по който се опитваше да я дразни и начина, по който успяваше. Всичко и в същото време...нищо.
Тези объркани мисли задушиха момичето още повече. Паник атаката, която беше получила загрубяваше и щеше да бъде гибелна, ако Никълъс не бе поел нещата в свои ръце...за жалост на Джаки, която очакваше друго.
- Джаки. Джаки. - гласът на Ник достигна до нежния й слух, но сякаш думите му бяха някак нехайни, без чувство и топлота. - Погледни ме. Дишай. Бавно. Бавно... Отпусни се. - той задиша в такт с момичето, сякаш да й покаже как да направи всяко отделно вдишване. Отново бе доказал, че има влияние над нея и, че тя е просто кукла в ръцете му, която се нуждае от своя господар.
Джаки естествено нямаше намерение да стане нечия марионетка, която да върви по свирката на някого, още по-малко ако този някой беше Никълъс.
- Добре съм. - каза му тя леко троснато и се дръпна, но Ник я задържа.
- Преди по-малко от минута едва дишаше, не си добре. - настоя той с твъд глас и я погледна с безчувствените си, тъмни очи.
- Последно като проверих тялото си беше мое, мисля че по-добре от теб знам как се чувствам. - отново се тросна момичето и се изправи рязко до изцяло седнало положение, от което главата й се замота, но тя не даде признак за това.
- Все същата принцеса. - изпуфтя Никълъс въртейки очи.
Джаки не му обърна внимание и насочи погледа си към Ривън докато собствените й ръце шареха по гърба й опитвайки се да разхлаби вързките на корсета й, който допринасяше за трудното й дишане.
Сърцето й отново прескочи някой друг удар, а по тялото й премина електричество, но тя упорито отказа да потвърди, че това е свързано с Ривън.
- Ти... - прокашля се. - Какво правеше на приема?

Ривън бе вперил поглед в двете спорещи фигури и колкото и да се опитваше да се фокусира върху диалога им, толкова повече думите се превръщаха в безплътни, безсмислени звуци, които бавно губеха значението си за него. Най - накрая, чернокоското съвсем потъна в собствените си мисли, забравяйки изцяло това, което се случва около него. Все повече в съзнанието му изплуваха мисли за Джакимовея и това, което се случваше между тях. Като цяло, всеки нормален човек би казал, че нищо не става, но незнайно защо пиратът си бе втълпил, че нещо се бе случило при онази случайна среща. Може би красивата аристократка бе успяла да окаже влияние върху дяволския подход на Ривън, защото точно в момента, чернокоското просото не можеше да накара мислите си да спрат да текат в посока към Джаки. И то не само към нея, а и към отношенията й с Никълъс. Колкото повече ги съзерцаваше, абстрахирайки се от думите им, така че нищо да не отвлича вниманието му, толкова повече се потапяше в собствения си свят, който в момента се занимаваше само с Джакимовея. Именно това внимание, което сега бе фокусирано изцяло върху това каква история имат точно Джаки и Ник, понеже изглеждаше изключително нелогично да са "просто познати". Цялото това напрежение, което увисваше между погледите им, всеки път, в който очите им се срещнаха, подсказваше за нещо много повече. Любовна история може би? Драма, завършила повече от трагично?! Неизживяна детска любов?! А може би Ривън си въобразяваше... Макар, че пиратския му усет не нашепваше, а направо крещеше, че между тези двамата има нещо много повече от приятелство. За пръв път в живота си, Рив се надяваше да не е прав.
-Какво правеше на приема? -нежния глас на Джаки успя да си проправи път през обърканите мисли на чернокоското. На Ривън, обаче му трябваха няколко секунди, за да се осъзнае и да разбере, че девойката говори на него. Няколко дълги секунди, в които като че ли учеше наново азбуката и значението на всяка дума. Няколко дълги секунди, разкъсани между това да се върне обратно в реалния свят, където Джаки и Ник спореха или да остане във въображаемия, където търсеше отговори не само за собственото си поведение, но и за това на Джаки.
-Забавлявах се. Търсех си нови познати. - иронията направо прозираше в гласа на Ривън. Погледът му се премрежи злобно, а веждите му се навъсеха. -А ти няма ли да ме запознаеш с твоя нов... или стар, не съм сигурен каква е историята ви, приятел?! Бъди така любезна, етикета го изисква. - каза възможно най - пренебрежително Ривън, без да осъзнава как ревността се пропива не само в гласа, а и в изражението му.

Думите му прокънтяха в главата й и трайно се загмездиха в съзнанието й. Проникнаха като остри ками, с нагорещени върхове, целящи единствено да я наранят. Иронични, съскащи, каращи я съвсем да се отачая и да се загуби в собственото си въображение където всичко е песни и рози. Където всичко носи сладкия аромат на любов и разбирателство.
Естествено кога, ако не сега щеше да се покаже като малка наивна хлапчака, мислейки си, че по някакъв начи пирата се интересува от нея. Както сама вече беше разбрала, самозалъгваше се и ако не престанеше да си втълява абсурдни неща, скоро щеше да се загуби в малкия си перфектен свят и преди да се усети щяха да я вкарат в лудница, където цял живот да прекара в подобие на транс.
- А ти няма ли да ме запознаеш с твоя нов... или стар, не съм сигурен каква е историята ви, приятел?! Бъди така любезна, етикета го изисква. - следващите му думи зигзагообразно се намърдаха в главата й, умело заобикаляйки останалите й мисли, с изключителни и точни маневри, с които скоро заличиха собствените й размишления.
Джаки отново бе проазена от ироничността му, злобната гримаса и потъмнелите му очи, които я плашеха. Пренебрежението в гласа му я накара внезапно да се стегне и да придобие редовната гримаса на абсолютна непокистка и разглезена аристократка, каквато до вчера се бе опитала да докаже, че не е.
Прочисти гърлто си.
- Прав сте, не беше редно от моя страна да постъпя по този начин. - каза момичето с нескрит неприазъм в гласа си, надявайки се да звучи достоверно, както и ясно подчерта умишелното използване на официална форма на изговор. Нали така бе прието.
Обърна се към Никълъс и посочи с ръка към Ривън.
- Ник, това е Ривън Стоун, мой познат. - каза тя и продължи. - Ривън, това е Никълъс Уелдърн. Мой... - Джаки замълча и преглътна.
- Приятел на семейството. - за пръв път бе благодарна на Никълъс, че се е намесил в разговора спасявайки я от неудобната ситуация да обяснява какъв й е той, тя самата не беше наясно с това за д аможе да го обясни.
- Да. - потвърди момичето след няколко секунди.

В момента, в който държанието на Джаки се превърна в хладно - делово, Ривън разбра, че е казал нещо нередно. Очевидно девойката не можеше да понесе по - острото държание с нея, а самия Рив просто не можеше да спре да я предизвиква. Дори и да го правеше неумишлено, чернокоското не можеше да не се наслади на дивите пламъчета, които проблясваха през иначе хладните й, сини очи, всеки път, в който му отговаряше с онова сковано, аристократично държание.
-Ривън, това е Никълъс Уелдърн. Мой... - в момента, в който Джаки се спря за секунда, плъзгайки поглед ту върху Ник, ту върху пирата, Рив усети, че има нещо нередно. Ако тези двамата пред него имаха изяснени отношения, сега Джакимовея нямаше да гледа с недоверие към въпросния богаташ. Имаше нещо повече, нещо, което криеха от него и чернокоското смяташе да разбере какво е. Не сега, разбира се, трябваше му време, но щеше да се снабди с цялта нужна информация, каквото и да му костваше това.
- Приятел на семейството. - чак сега, когато Никълъс се обади, Ривън успя да долови онова сухо съвършенство в него, което вероятно караше всяка дама да пада в краката му. Начинът му на изразяване нямаше нищо общо от вулгарния изказ, с който чернокоското бе свикнал да се сблъсква ежедневно. Нищо общо.
-Да. - отвърна Джаки. Нещо вътре в пиратът, обаче, го караше да се съмнява в думите им. Просто изглеждаше толкова противоестествено хора с произход като този на Джаки и Ник, които да излгеждат толкова добре и същевременно семействата им да се разбират, да нямат нещо повече помежду си. Това бяха отдавна установен стандарти, които богаташите рядко не спазваха. А Джакимовея изглеждаше като момиче на правилата в очите на Рив.
-Е,... Ник. - започна Ривън, а в очите му се четеше предизвикателство, капан, в който се надяваше да улови богаташа. - С какво се занимаваш?! - кривата усмивка разцъфна на лицето му издайнически.
Чернокоското премести погледа си за кратко върху лицето на Джакимовея, изучавайки го. Как бе възможно момиче като нея, аристократка, да го накара да изпита толова смесни чувства?! Вярно, че бе наистина красива, че можеше да потъне в очите, които като че ли отразяваха целия свят, но... Какво точно й бе специалното?!

Дантелата, плъзнала се около врата й, като змия удошвач, започваше все повече да я дразни. Иначе приятния на допир бродиран плат, в момента не бе нищо повече от примка на бесило за нея и Джаки в този момент даваше всичко само и само да я разкъса. Разбира се, пръстите й не бяха достатъчно силни за да се справят с подобно действие, друг беше върпоса, че момичето нямаше да си позволи да съсипе толкова красива и изящна рокля, която така сладко й напомняаше на...кораб и море.
Разтърси глава и погледна към Никълъс щом Ривън бе задал въпроса си. Усети в гласа му капчица присмех и това я накара да се стегне още повече и да вдигне по-високо фасадата на типична аристократка, каквато трябваше да бъде. Защо обаче й бе толкова трудно да бъде такава каквато трябва, пред Ривън? С какво този...мъж, я караше да изважда на показ единствено истинските черти на характера и същността си? Какво му беше различното на него, защо я караше да се дръжи глупавато и детинско, защо сърцето й прескачаше удари? Защо й беше нужно да се обеждава, че нищо не се случва с нея?
- Семеен бизнес. - отговори му Никълъс с басовия си глас. - Скоро ще поема бизнеса на баща си и ще го управлявам сам. - добави той.
Корема на Джаки се сви. "Скоро", това "скоро", означаваше след сватбата им. Не! Нямаше да има сватба, нямаше да го позволи.
- А вие, господин Стоун? Не съм сигурен да съм чувал тази фамия в големия бизнес, а щом бяхте на приема, предполагам сте важна особа за живота в Сейнт Джон. - продължи да бърбори Никълъс, а на Джаки й идеше да му запуши устата с нещо или по-скоро просто да го накара да се махне от тук, да изчезне.
Нов страх се породи в момичето. Страх от това какво ще стане, ако Ривън разбере, че тя и Никълъс са предполагаеми годеници. Защо я беше толкова страх от реакцията на пиратът, с какво толкова й влияеше той?

И макар Ривън да бе задал въпроса към Никълъс, той просто не можеше да отдели поглед от Джакимовея. Имаше нещо в излъчването й, което го привличаше като магнит, което до някъде бе разбираемо за пиратът, понеже самия той бе привърженик на тезата, че противоположностите се привличат. Или поне му харесваше да мисли така. А точно в момента - дори го устройваше.
Вятърът мина през тялото на Ривън, отърквайки се в голите му гърди като котка. Бялата му риза от доста време насам стоеше разкопчана, показвайки гладката, като че ли мраморна кожа. У Рив нямаше нищо натрапчиво мъжествено, нищо, което да кара външността му да крещи "мачо". По - скоро имаше онова приятно, секси дяволито излъчване и стройно, атлетично тяло. Мускулите му - добре описани и гладки си личаха перфектно на фона на светлата му, почти прозрачна кожа, придобила загар от постоянното му стоене на слънце. И въпреки всичко, ако Джакимовея трябваше да сравнява него и Никълъс, пиратът просто щеше да се изгуби някъде измежду качествата, които Мечокът притежаваше - включително пари и власт. А, и нека не забравяме - планина от мускули.
-Семеен бизнес. - какъв ли беше?! Може би.. семеен публичен дом. С външността на Ник едва ли щеше да му е трудно да намери момичета. -Скоро ще поема бизнеса на баща си и ще го управлявам сам. - и ще заживееш щастливо до края на дните си, без да осъзнаваш, че живота ти е скучен, еднообразен и предначертан, докато аз скитосвам из морето, пия, забавлявам се и го изживявам така, че сам да ме е срам да си спомня след това. - помисли си Ривън, но си го спести. На лицето му се появи самодоволна усмивка, подтикната от собствените му налудничеви мисли.
- А вие, господин Стоун? Не съм сигурен да съм чувал тази фамия в големия бизнес, а щом бяхте на приема, предполагам сте важна особа за живота в Сейнт Джон. -имаше нещо у този мъж, което караше Ривън наистина да не го харесва. Начинът по който се държеше, по който говореше, като че ли нямаше равен. Е, трябваше да знае едно нещо - да, нямаше равен на Никълъс, но пък Ривън бе около стотици пъти по - добър от него ( по лично мнение на пирата).
- Нов съм тук. - кривата усмивка отново озари лицето му по един изключително тайнствен, привлекателен начин - Но много скоро всички ще разберат името ми,така че това не е нещо, за което се притеснявам. Предполагам, че съм приковал нечие внимание... Хубаво е да усетиш как нещата се случват не заради произхода ти, а заради таланта. Какво да ти кажа - съдба. Едни се раждат с нея, други я градят. - гордостта преливаше от всяка една дума на чернокоското.

Всеки мускул от тялото на Джаки се напрегна. Първоначално момичето не успя да разбере каква беше причината за това внезапно нейно сковаване, което само повиши надигналия се страх, но след миг успя да го осъзае.
Втренчения поглед на Никълъс, прогарящ дупка във врата й, сякаш се опитваше да я накара да го погледне. И тя го направи. Извърна глава от Ривън, който до сега се опитваше да гледа уж скришом, и сините й очи, като кристали се впиха в лицето на Никълъс, изучавайки гримасата му. А тя не показваше нищо хубаво. Грубите му черти се бяха стегнали в скована гримаса, подлите му потъмнели очи се стелкаха между нея и Ривън, скулите му бяха хлътнали навътре, устните му бяха свити и по всичко личеше, че стиска силно челюст.
Джаки пое рязко въздух и поклати глава едва видимо, сякаш за да му каже, че не бива да казва, това което си е наумил.
- Знам какво е чувството нещо да се случва не заради произхода. Наясно съм, защото много неща в живота си ги изграждам сам и съм такъв тип, че когато искам нещо го получавам, а още по-хубаво е когато нараня някой докато взимам своето. - говорейки Никълъс не отделяаше поглед от Джаки.
Момичето бе усетило внезапната му скованост и злобата, с която говреше, знаеше и че говори за нея, за пореден път така сякаш е предмет, който ще държи вкъщи като дълго блянуван трофей.
Ключа към всичко случило се само в период от няколко секунди, бе че Никълъс зорко наблюдаваше всяко действие на Джаки и погледите, които отправяше към Ривън не останаха покрити за приличащия на мечка мъж. Също така набюдението на Ривън върху девойката не остана скрито от зоркия поглед на Никълъс, който дебнеше Джакимовея сякаш беше негова плячка. И тя беше.
Тя бе неговия личен трофей, за който смяташе да се бори независимо от това дали я иска за своя съпруга или не. Просто самия факт, че преди няколко секунди бе сключим мним бас, бе достатъчно за да иска Джаки повече от всичко друго в този момент.
Всичко това бе изписано в алчния му, чакалски поглед, който не падаше от лицето на момичето. Джаки го гледаше със страх, сякаш вече предусещаше всичко, което смятата да направи Никълъс. Усещаше, че я иска, само защото имаше вероятност някой друг също да я поиска, и което бе по-лошо - да я получи.
Всички тези разсъждения бясно преминаха през главата на Джаки, опустошавайки всички останали мисли, които се въртяха там само до преди няколко секунди.
Секундите се редяха и напрежението между тримата нарасваше все повече, за момент сякаш Джаки беше боксовата круша между Ривън и Никълъс и това положение изобщо не й се хареса.
- Всъщност много скоро ще взема нещо свое, което трябваше да имам преди година. - каза Никълъс и погледа му се прехвърли на Ривън. - Предполагам не знаете, но с Джакимовея сме сгодени. - остра болка прониза корема и гърдите на Джаки. Задуха се засили. - Ето! Ще дойдете на сватбата ни, това ще е иделаен момент да се запознаете с много хора от висшето общество. - добави Ник и усмивка блесна на лицето му. Арогантна, иронична, горзна, зловеща...
Джаки отвори уста за да каже нещо, да възрази, но нито звук не излезе от изящните й плътни устни. Сините й очи плувнаха в сълзи, които преглътна.

Ривън прехапа долната си устна толкова силно, че усети как по езика му се плъзга собствената му кръв. Още в самото начало, в което Никълъс започна да философства, чернокоското бе сигурен, че ще намери начин, по който да го затапи. Но след последното му изречение, единственото нещо, което Рив искаше бе да го фрасне с все сила в самодоволната мутра. Въпреки това пиратът впрегна всичките си сили в мисълта, че това не е мястото, на което да прави сцени. Той впи нокти в дланта си и запазил пълно самообладание, каза с усмивка:
-Наистина ли, Джаки? - веселата нотка в тона, с който изрече думите си, накара гласа на Ривън да звучи чужд дори за самия него. Чернокоското все още не можеше да осъзнае защо чувства болка всеки път, когато си спомни, че Джакимовея принадлежи на някой друг. -Това е чудесно. - върху лицето на пирата се разля блага усмивка, която рязко контрастираше на изпепеляващия поглед, който бе впит в лицето на Джаки като пиявица. -Хубаво е да намериш някой, на когото да можеш да разчиташ, който да те разсмива, който да те забавлява, който да те кара да се чувстваш специална, пред когото да бъдеш себе си,който... -чернокоското не знаеше защо, но единственото нещо, което го интересуваше в момента бе да види Джаки нещастна. Да види сълзите в очите й, дори да ги усети... Искаше да я боли. Боже, никога преди в живота си не се бе молил някой да го боли толкова силно, никога. -да те обича с цялото си сърце. - завърши Стоун, повдигайки многозначително вежди. Никълъс бе победил, бе успял да уцели слабото място на чернокоското, място, за което Рив не подозираше, че съществува. - Но предполагам, че вие двамата знаете това най - добре, нали? - Ривън извърна глава към Никълъс, само за да види победоносната му физиономия. Колкото повече се взираше в очите му, толкова по - антипатичен му ставаше.
-Ще се радвам да дойда на сватбата ви. Можете да сте сигурни, че ще ви изненадам с много приятен подарък. Двойка като вас го заслужава, наистина. - Рив стисна зъби и все пак се усмихна. В главата му се въртеше фразата "Хвърли ги на акулите, хвърли ги...", което само го накара да се усмихне още повече.

През цялото време, докато чернокоското наблюдаваше Никълъс, погледът му всъщност следваше реакциите на Джаки. И когато видя как от красивите й, сини очи се отронва сълза, като че ли някой отне частица от сърцето му. "Нали това искаше, тъп, тъп, Пирате?!" изрещя вътрешния му глас, но Рив го игнорира. Не знаеше как да му отговори. Да, мислеше си, че това иска, желаеше го, но сега, след като реално я видя да плаче, нещо в него се пречупи. Чернокоското никога не бе имал успех със справянето с женските сълзи. Още по - малко сега, когато девойката бе кажи - речи една непозната... Е, непозната, за която му пука повече от всяка друга жена в живота му. Факт, изпълнен с ирония.
Ривън виждаше как Джакимове се опитва да се удържи. Тя бе силно момиче, което едва ли Никълъс бе забелязал. Всъщност, едва ли имаше нещо скрито в Джаки, което Ник да бе забелязал. Чернокоското виждаше начина, по който я гледа и той определено се отличаваше от този, с който би трябвало да гледа един влюбен мъж пред женитба. Той не я заслужаваше, той не я познаваше. Тя не трябваше да бъде негова. Нито сега, нито никога.
-Беше ми... - пиратът дори не можеше да си изкриви езика, за да кажа, че му е било приятно. Точно за това той погледна злобно мъжа пред себе си и добави -много интересно, но сега мисля, да отида и да видя какво става с бъдещата ти годеница. -чернокоското бавно се изправи от земята, изтупвайки вече захабения му, черен панталон. Усети как вятъра минава през тялото му, като че ли тласкайки го в посока на Джаки. В момента, в който обаче направи крачка напред, усети как ръката на Никълъс се впива в китката му като болезнен капан. Ривън сведе поглед към Ник, който тъкмо се бе изправил на крака. -Пусни ме.
-Мисля, че би било по - удачно аз да отида и да говроя с годеницата ми. - Рив трябваше да признае, че този мъж има наистина желязно самообладание.
-Не мисля, че иска да те вижда точно сега. - повдигна спокойно рамене Рив, премахвайки ръката на Никълъс от своята, като че ли е някакво боклуче, случайно попаднало там.
-Нито теб. - отвърна също толкова спокойно Ник. Само, че единствено гласовете им оставаха хладни и непоколебими. Напрежението растеше между тях с всяка изминала секунда.
-Точно защото е твоя бъдеща годеница, не мисля, че би било добре за връзката ви ако се скарате още сега. Хайде, знаеш, че тя не иска да си там... А аз.. Аз ще си тръгна, рано или късно и повече няма да ме види. Няма значение дали ще се скараме или не. - Ривън не дочака отговор. Нямаше смисъл да спори с Никълъс сега. Ако благородния умник решеше да го последва, щеше да получи няколко юмрука, ако не... е, щеше да му спести болката в кокълчетата.
И Никълъс не го последва...

Ривън нямаше представа как, но Джаки бе успяла да го познае без дори да погледне към него. Беше ли възможно да налучква или... Е, това бе нещо, за което нямаше време да мисли точно сега. Особено след като аристократката изглеждаше по - тъжна и ранима от всякога. Седнала така на земята, с рокля, разпиляна навсякъде около нея, Джакимовея много напомняше на порцелановите фигурки, които не веднъж бяха преминали през ръцете на пирата. Само дето тя бе истинска, жива, дищаща и.. сломена.
-Не мисля, че мога да го направя... - гласът му бе тих, едва доловим. Вината, която изпитваше в момента се бе превърнала в една голяма буца, заседнала на гърлото му. Сърцето на пирата отправяше накъсани, неритмични импулси, а очите му блуждаеха някъде напред. Беше го страх да я погледне, осъзнавайки, че ще се поддаде на всичките си слабости, които толкова умело избягваше до сега.
-Казах ти отиди си, Ривън! - твърдостта в иначе разтреперения глас на чародейката за момент едва не разколеба Ривън. Но не, на него му трябваше повече от това, за да я остави сега, особено след като той бе причинил всичко. При това умишлено. Боже, толкова по - добре щеше да се чувства ако не бе искал с Джаки да се случи точно това, което ставаше сега. Той бе пожелал с цялото си сърце да бъде нещастна и ето, че сега тя стоеше на земята, опитвайки се да прикрие сълзите си.
-Не. -отвърна Ривън и седна на земята до нея. Той подпря едната си ръка върху коляното си, обръщайки се към Джаки. Искаше да види лицето й, да потъне в очите й, но тя не му позволи. Девойката извърна глава настрани, заравяйки я в шепите си. Чернокоското протегна ръка напред, за да докосне една от къдриците, спускащи се по врата й, след което я прибра. Имаше ли право да я докосва? Особено след всичко. Той прехапа устни, когато Джаки не успя да сподави едно от хлипанията си и като че ли то се заби право в сърцето му. -Джаки... моля те. - молбата в гласа му бе толкова искрена, че изгори гърлото му в момента, в който думите се отрониха от устните му. Той присви очи, усещайки как сърцето му се свива. Не можеше да я гледа така... И отново протегна ръка. Пръстите му се спряха на милиметър от кожата й, раздвижвайки въздуха около двамата. И след кратко колебание, той ги изпъна напред и ги плъзна по гладката й кожа, на мястото, където до преди малко бе стоял дантелата от роклята й. Девойката не помръдна и със сантиметър. Въпреки това Ривън не се отказа, не се отдръпна. Той бе започнал всичко това и той щеше да го приключи.
Чернокоското плъзна показалеца си по врата й, усещайки как малките, нежни косъмчета от къдриците й, гъделичката върха на пръстите му. По цялото тяло на пирата плъзнаха тръпки и той инстинктивно прибра пръстите си обратно към дланта. Затвори очи и извърна глава в страни... Какво можеше да направи, какво можеше да каже?!
-Джаки... Погледни ме, моля те. Съжалявам, не исках да те засегна, още по - малко да ти натяквам и без това очевидни неща. Просто... новината за годежа ти ме изненада. Не знам,дори не знам какво съм си мисли, защото каквото и да е било е било.. налудничаво. - Ривън въздъхна. Какво повече можеше да каже? И без това не знаеше как точно трябва да се извини... Оставаше му да направи едно последно нещо...
Чернокоското се изправи и застана точно пред Джакимовея. Пръстите му се плъзнаха през нейните, кръстосвайки се и той бавно ги отдели от лицето й. Усети как няколко сълзи се стичат по ръката му, оставяйки парещи следи. Болка. Можеше да усети нейната болка. И дори и да се съпротивляваше. Джаки просто не можеше да се сравнява със силата, която имаше Ривън. Точно за това, когато той обви ръце около тялото й, плъзгайки пръстите си успокояващо по гърба й, тя не можа да направи нищо. Ръката му се вплете в косата й и няколко фиби паднаха, разваляйки прическата й. Рив усети как копринените косми падат като водопад върху него и се опита да потисне опияняващата им миризма. Той извърна поглед и лека усмивка пропълзя по лицето му, когато усети как Джаки заравя глава във врата му, а дъхът й се разпределя по цялото му тяло. Сълзите, които продължаваха да се стичат от очите й се сляха с тръпките, преминаващи на вълни по цялото му тяло, превръщайки чувствата, които изпитва в истински помитащ ураган.

През цялото време, докато притискаше Джаки в обятията си, Ривън искаше да каже нещо мило, нещо умно, дори забавно, но като че ли бе забравил всяка една съществуваща дума. Чувстваше се така все едно сега е проговорил за пръв път, без да може да свърже няколко думи в смислено изречение. Въпреки това, чернокоското осъзнаваше, че точно в момента Джакимовея нямаше нужда от празни, успокоителни приказки. Нямаше нужда някой да й говори за неща, които едва ли някога щяха да се случат, за щастлив край, щастлив живот и правилни възможности. Защото момичета като нея, такива, които са родени с предварително начертан път, рядко имаха възможността сами да ръководят съдбата си. А както Ривън добре бе забелязал, пътят на Джаки бе не само предначертан, тя вече вървеше по него. А самата мисъл, че чародейката би се отклонила от него, рискувайки всичко онова, което е постигнала до момента заради един пират, бе не само немислима, а и налудничава.
Точно за това чернокоското реши да се остави на момента - без повече мисли, идеи, думи. Само и единствено тишина и чувства. Може би от това имаха нужда и двамата?
Ривън се извъртя към Джакимовея, така че лицата им да са едно срещу друго. Той я притисна още по - силно към себе си, усещайки как пулсът й се смесва с неговия, как дъха й гори тялото му, предизвиква го, обещава му неща, които никога не биха могли да бъдат реалност. Но той нямаше нищо против тези фалшиви обещания точно в момента. Не и когато парфюмът й се разливаше навсякъде около него, миризма, която той скоро нямаше да може да избие от главата си. Която щеше да го преследва както насън така и наяве. Аромат на ванилия и нещо екзотично, опияняващо точно толкова, колкото и самата Джаки. Без да осъзнава, чернокоското допря гладките си, меки устни до челото на аристократката - действие, изчистено от каквито и да било задни помисли. Инстинкт, интуиция, желание... Това бяха трите неща, подтикнали го да направи нещо, което едва ли някога щеше да си прости.

В момента, в който Джаки се отдели от прегръдките на Ривън, като че ли времето на Земята спря, точно както сърцето му. Погледът му инстинктивно премина през лицето й, чудейки се какво си мисли точно сега. Дали съжаляваше за случилото се? И когато прелестната аристократка се озова отново в ръцете му, без каквито и да било следи от разочарование или угризения. И това бе достатъчно на Рив, за да я задържи при себе си. Това и факта, че не искаше да я пуска - не и сега, не толкова рано. Харесваше му да усеща как пулсът й се слива с неговия, как ръцете й докосват неговите, как миглите й гъделичкат врата му, как дъхът й гори тялото му. Тя караше всичко у него да оживява. Всички онези отдавна забравени чувства, желания и копнежи, сега се бяха показали на повърхността и колкото и Рив да се опитваше да ги потопи с необорими доказателства, свързани с това, че нещата, просто не могат да бъдат такива вечно, те не си отиваха, не потъваха - напротив, изплуваха още повече. Ривън прекара пръсти през копринените къдрици и задържа една от тях в дланта си. Нежна и мека, като парче коприна.
-Това ще свърши, нали? - гласът й го сепна. Той наведе поглед към нея, разтваряйки краката си в страни, така, че Джаки да може да се намести по удобно. Ръцете му се плъзнаха по талията й, изпращайки хиляди тръпки навсякъде по тялото му и се сключиха на корема й. Той прехапа инстинктивно долната си устна, когато усети как тези тръпки се превръщат в електричество, изгарящо всичко вътре в него. И също толкова инстинктивно той я притисна още по - силно към себе си, отговаряйки на въпроса й.
-Не и сега. Точно в момента, разполагаме с цялото време на света - прошепна той до ухото й, вдъхвайки аромата на ванилия, който замая главата му. Противорейки на думите си, Рив просто не можеше да спре да я притиска към себе си, като че ли опитвайки се да я задъжи - нещо, което бе немислимо и невъзможно. Пръстите му очертаваха мислени линии по горната част на корема й - причудливи форми, които едва ли съществуваха някъде освен във въображението му. Рив отпусна главата си до ухото й, а желанието му да плъзне уснти по сладко ухаещия й врат се засили. Сърцето му ускори биенето си, пулсът му се учести, а очите му се премрежиха. Не можеше да се владее, не и пред нея... Не и сега.

Гласът на Никълъс бавно започна да пропуква бариерата, която Ривън собственоръчно бе издигнал между него, Джаки и останалия свят, докато от нея не остана само спомен за нещо минало и фантастично, нереално. Спомен, в който Рив и Джакимовея държаха целия свят в ръцете си, в който контролираха съдбите си и пътя, по който да поемат. Изведнъж, Ривън осъзна как за по - малко от час се бе озовал в една собствена вселена, където от него зависеше дали слънцето ще изгрее, дали часовникът ще продължи да отброява минутите, часовете... Но не, сега Рив отново бе стана марионетка в един огромен, безполезен свят, където властта се разпределяше равномерно и неравностойно, а от всекиго се изискваше еднакво.
За секунда, чернокоското можеше да се закълне, че хладината, минала през тялото му се дължи на внезапното престигане на Никълъс, но после отхвърли налудничавата мисъл от главата си, отдавайки всичко това на студения, нощен вятър. Онзи вятър, който сега докосваше нежните къдрици на Джаки, който ги задържаше в прегръдката си, който се увиваше около шията й, докосвайки нежната й, бледа кожа. Който се отъркваше в лицето й, докосваше нежните й, парещи устни. Който може да я има така, както Ривън не можеше.
Чернокоското прехапа долнат си устна, едва сдържайки се да направи нещо безрасъдно, за което Джаки вечно щеше да го упреква. Не, че имаше значение, защото вероятно това бе последната им среща...
-Джаки! - гласът на Ник отново долетя до двамата и Рив инстинктивно притисна чародейката още повече към себе си, като че ли стараейки се да я предпази... Но от какво или кого все още не бе разбрал. Просто искаше е сигурен, че е добре, а когато бе в неговите ръце, не се и съмняваше, че е защитена.
-Мисля, че е време да тръгваш... Защото иначе ще се наложи да го фрасна, а това е нещо, което бих искал да запазя само за себе си. Не искам да има очевидци - и обратно на думите си, ръцете на Ривън се впиха в тялото на Джаки, задържайки го още минута в него. Само една. Единствена. И после щеше да я остави да си отиде. Искаше да усети как за последен път е господар на мислите, желанията и действията си, без някой да го съди или презира. Искаше отново да спре времето и двамата с Джаки да се изгубят някъде там, само те и никой друг. И отново да могат да заповядат на слънцето кога да изгрее и кога да залезе...

- Уффф - с коронната си реплика, Дрейк изцеди ризата си, която бе решил да изпере. Беше решил да даде шанс на блещукащата вода, на реката, която лежеше спокойно в коритото си да се порадва на дрехата му.
Той не умееше да пере. Това си бе факт. Винаги в екипажа се намираше някоя заблудена глава, съгласна да свърши тази работа вместо него. Само дето напоследък кораба не мърдаше много-много и нашият герой прекарваше повече време на сушата. Следователно онази фигура, приемаща задълженията на перачка липсваше и пиратът бе принуден сам да се оправя.
Въздъхна и метна пърчето плат на рамото си. Наведе се бавно, сякаш имаше коварно заболяване на костите и взе шпагата си, която лежеше блажено на оросената трева.
Нямаше ножница, пиратът не обичаше да носи излишни и безполезни приспособления които в повечето случаи го забавяха. Окачи оръжието на колана си и прокара ръка през перчама си - знак който говореше за искреното му отегчение.
Погледът му бе премрежен. Дрейк не обръщаше внимание на това което го заобикаля. Просто крачеше, опитвайки се да реши какво да открадне. Искаше адреналин. Искаше да се бие, да потича, а не да се бори с някаква си риза, опитвайки се да я изпере.
Та .. факта че не забелязваше заобикалящият го свят, почти го доведе до гибел. Е, казано малко пресилено, но все пак.. За малко да халети на нечия кобила. Или кон. Не беше достатъчно концентриран, за да определи пола на животното. И, ако не се бе спрял на време, най-вероятно щеше да отнеше някой ритник и да целуне копитото...
Е, коня нямаше как сам да е дошъл. А и имаше типичните юзди и други подобни работи върху себе си. "Горкото животно" помисли си Дрейк.
Ококори очи, когато получи пълно просветление. Да .. коня вероятно си имаше стопанин...
В ляво от пирата тъмнокосо, стройно момиче размахваше умело шпага. Нашият герой повдигна вежда, взирайки се в сцената пред себе си. не виждаше лицето на дамата, но вече бе убеден че тя знае как да борави с оръжие.
В него се надигна импулса да извади своята шпага и да я приложи в бой срещу непознатата. Просто инстинкт. Тя се движеше доста добре за момиче навлечено със сто поли. Дрей преглътна желанието си и се опусна на десният си крак, ставайки свидетел на края на представлението, разиграващо се пред очите му.
Усмихна се и плясна няколко пъти с ръце, аплодирайки я.