Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Устните му срещаха моите толкова неочаквано, че ми трябваха няколко мига, за да се окопитя.
Във времената, в които живеехме, хората трябваше първо да се оженят и после да разменят ласки.Но това правило сякаш загуби значението си и в момента в главата ми не остана нищо.
Машинално протегнах ръка и я слоих зад врата му.Превърнах леката целувка в дълбока и пропита със страст.
Не трябваше.Това трябваше да е поредния брак по сметка, по нищо неразличаващ се от останалите.С двама съпрузи, които не чувстват нищо друго освен тягостните окови на един ужасяващ съюз, лишаващ ги от свободата им.Така щеше да е по-лесно.
И без това се бях оплела достатъчно, а ако продължавах в същия дух, нещата можеше да се усложнят допълнително.Всъщност на къде ли повече?
Горчив смях прокънтя в съзнанието ми.
И защо продължих да изучавам врата му с ръка...самата аз не знаех.
Сякаш бях безжизнена порцеланова кукла в ръцете на някое шест годишо момиченце с лилава рокличка и развито въображение, което чертае действията ми.
Или сякаш бях попаднала сред страниците на някоя твърде сложна за разбиране книга, в която с всяка изминала страница действието става все по-оплетено.
Май вторият вариянт бе по-вероятен.
Колко прост можеше да бъде живота ми..Но сама си бях виновна.
Във времената, в които живеехме, хората трябваше първо да се оженят и после да разменят ласки.Но това правило сякаш загуби значението си и в момента в главата ми не остана нищо.
Машинално протегнах ръка и я слоих зад врата му.Превърнах леката целувка в дълбока и пропита със страст.
Не трябваше.Това трябваше да е поредния брак по сметка, по нищо неразличаващ се от останалите.С двама съпрузи, които не чувстват нищо друго освен тягостните окови на един ужасяващ съюз, лишаващ ги от свободата им.Така щеше да е по-лесно.
И без това се бях оплела достатъчно, а ако продължавах в същия дух, нещата можеше да се усложнят допълнително.Всъщност на къде ли повече?
Горчив смях прокънтя в съзнанието ми.
И защо продължих да изучавам врата му с ръка...самата аз не знаех.
Сякаш бях безжизнена порцеланова кукла в ръцете на някое шест годишо момиченце с лилава рокличка и развито въображение, което чертае действията ми.
Или сякаш бях попаднала сред страниците на някоя твърде сложна за разбиране книга, в която с всяка изминала страница действието става все по-оплетено.
Май вторият вариянт бе по-вероятен.
Колко прост можеше да бъде живота ми..Но сама си бях виновна.
