Бар "До дъно"

Anne Elizabeth Boleyn · 26 Re: Бар "До дъно" Вто Фев 22, 2011 12:24 am

Anne Elizabeth Boleyn

Брой мнения : 41

Младата Ан-Елизабет Болейн бе готова да разузнае наоколо. Е определено младото момиче не бе подготвена за такова неочаквано време. Явно живееше със заблудата, че само в открити води има толкова страшни бури. Но не бе никак права. Имаше различни бури. Дъждовни, снежни, душевни. В момента красавицата крачеше нерешително по земята на остров Тортуга потопена във своето незнание, за бъдещото си местоположение. С други думи тъмнокосата ни героиня нямаше ни най-малка представа къде се намира. Не виджаше повече от метър-дна пред себе си заради мъгливото дъждовно време. А и бе прекалено заета със собствената си вътрешна буря. Да тя бе съсипана от най-различни чувства. Ярост - защото вече знаеше истината за себе си, тъга- защото мъжът, който я бе отгледал вече не бе сред живите, носталгия - по изгубените времена на кораба, отново ярост и желание за мъст - Да. Тя искаше да отмъсти, затова че като малко момиченце я бяха отвлекли. Но тя нямаше никаква представа какво да прави. Не знаеше как да постъпи. Но определено едно бе сигурно, душата и бе осакътена и тя бе едно объркано 17 годишно момиче - родено да стане кралица, отгледана като пират.
Ан се оцова пред голяма врата. Това трябше да бъде кръчма - съдеше красавицата по шума идващ отвътре.. И в крайна сметка се реши да влезе.
Прогизналата й черна разкъсана риза и раздърпаните й, но все така по нея палталони изглеждаха окаяно. Не само от дъжда, а и от калта, от това че ходеше с тях вече 2 дни.. Бързо купи ботилка ром със 1 златна жълтица извадена от пазвата си. Огледа се.. Всичко бе препълнено, имаше място само на една маса, около която нямаше никой освен един пиян мъж. Всички страняха от там, по незнайни за Ан-Елизабет причини. Тя както винаги действаше прибързано, безстрашно, дори безрасъдно. Да тя бе много импулсивна личност. Младата красавица седна срещу просналия се мъж, макар да не бе сигурна дали е в съзнание промълви
- Здравейте - излезе тих плътен женски глас от нежните й устни. Да дори пират и крадла, кралската кръв казваше думата си. Момичето отвори със зъби забитата капачка в леко зацапаното шише и я изплю, а след това започна да пие жадно от това божествено питие.. Даа.. Карибски ром. Можеше да изпие сумати шишета от така приятното питие.

Neptune · 27 Re: Бар "До дъно" Вто Фев 22, 2011 8:09 am

Neptune

Брой мнения : 419

Водопада oт мъчителни помисли продължаваше. Колко време по дяволите бе нужно!? Колко...
Колко дни и нощи, за да мога най-накрая да я забравя. Трябваше ли да страдам така. Защо при всеки повик дори само на името й, кожата ми настръхваше, а през тялото ми минаваше ток, достатъчно силен, за да убие кон! Не можех да се контролирам. Затова и губех разума си, затова започвах да мисля за неща, непосилни за предишното ми, нормално състояние. Трябваше да намеря пътя. Път, водещ до суровия капитан Нептун! Ако се налага щях да го дълбая с нокти, но все някак щях да изляза на повърхността! Няма да остана заровен в тази дупка! Няма!
...
Сиви дълбини, кого залъгвам!?
Полъх на нова болка ме заля, ала от безчувствените ми очи, така и не се отрони сълза.
Вътрешно аз кървях, в брадати кърви, раздиращи краищата на ръцете и краката ми!
Ако продължавах така, не ден, а месец щях да прекарам тук.
А през това време тя...тя щеше да се омъжи вече, да...по дяволите шипове се забиваха в ума ми само при опита да си помисля какво съпътстваше една брачна обвързаност.
Но как!?
Как можеше, та ние двамата вече бяхме заедно!
Нима бе забравила толкова лесно онази страстна и толкова объркваща ума, нощ.
Влажния въздух в каютата, тялото ми само на милиметри от нейното, нежните ласки, приятния полъх да ягодовите й устни, тихите стонове...все откъси от мигове които никога няма да забравя, макар да ми причиняват болка.
Нечии глас ме откъсна от малката ми стъклена бутилка, с остри изгарящи ръбове.
Кой по дяволите така нахален се осмеляваше да ме прекъсне!
Изглежда само се залъгвах, че съм загубил жестокостта си или може би наистина бях, понеже не намирах сили да се изправя и да я погледна със стъклените си очи.
- Махай се.
Единствено това успях да се изрека, при това неразбираемо. Твърде вероятно бе да не е разбрала тихия ми и безсилен шепот, затова и не зачаках отговор, а продължих да лежа на масата.

Anne Elizabeth Boleyn · 28 Re: Бар "До дъно" Вто Фев 22, 2011 9:12 am

Anne Elizabeth Boleyn

Брой мнения : 41

Ан отпиваше жадно от рома си, когато очевидно страдащия пиян човек й каза да се маха.. Определено не бе лек случай, помисли си красавицата.
- С удоволствие, но ако се повдигнеш поне за миг, ще видиш че други места няма, скъпи - отвърна му леко развеселена тя и отново отпип от питието си. Мамка му - Защо ромът винаги свършва - помисли си дългокосата ни героиня. Тя не знаеше срещу кого седи, но и с поведението му май нямаше да се представи първа. Очевидно момчето страдаше от нещо тежко. Ан можеше само да прдполага, но..
- Разбито сърце? - попита тя и по мълчанието му разбра, че е на прав път. Осъзнаваше, че хората имат различни проблеми и че решенията бяха малко. Още от малка се бе научила да се бори с лишенията, макар стария капитан Смит да я бе отгледал подобаващо като истинска пиратска дъщеря, макар не биологична. Но сега пътят и се разминаваше със историята й. Тя искаше да разбере повече за семейството си. Да, Ан-Елизабет Болейн бе несправедливо ощетена от съдбата, или по-скоро от лошия си късмет. Бе родена под звезда носеща й неблагоприятна съдба. Да, тя не можеше да знае защо й се случваха подобни неща. Единственото, което знаеше бе събрано в една папка. С големи букви пишеше истинското й име Ан-Елизабет Болейн, а не това което тя смяташе за свое собствено - Ан Прит. Както и да е в тази 7 странна биография бе описано, къде е родена, кога, от кого, как е израснала, как са я отвлекли за да не стане кралица, как са убили майка й, кой я е убил, как баща й умрял непосредствено след това, как английската кралица си отдъхнала от опасността. Да в 7 страници бе побран цялата й история, която тя бе разбрала едва преди 3 дни. Момичето се огледа наоколо. Оправи дългите си коси и чак тогава забеляза, как пияния мъж най-сетне надигаше глава от масата. Изглеждаше съсипан. Може би ядосан. Сякаш някоя жена му бе изневерила.. Не не, не точно, той изглеждаше съсипан, не някоя жена, а Жената. Но Ан можеше само да предполага за съдбата на околните. Всъшност тя бе доста наблюдателна и често разбираше много неща за хората само докато ги гледаше. Определено не бе в голям плюс, някои хора не бяха очаровани като чуят безупречната интерпретация на живота си от млада пиратка, която дори не са виждали преди.

Neptune · 29 Re: Бар "До дъно" Вто Фев 22, 2011 11:22 am

Neptune

Брой мнения : 419

Чудех се дали ще ме послуша...принципно всички го правеха, но в това ми състояние, надали бях достатъчно убедителен.
Малцина биха повярвали, че това съм аз...което ме навя на мисълта, че някъде в бара трябваше да има членове на екипажа ми. Единственото което ми липсваше сега, бе да срина граден толкова дълго време респект и уважение.
Не исках дори да си представям ако Дрейк е наблизо, много би ми се зарадвал, убеден съм.
Какво по дяволите пък искаше тази!
Нима не ми бяха достатъчни вътрешните драми, а и се налагаше да понасям нечие присъствие. Бурята в мен се засили. Вълните се заблъскаха диво, а налягането на кръвта ми рязко се повиши. Рядко се ядосвах, но в моменти като този лесно губех контрол. Всъщност едва сега разбирах , какво е чувството да си предаден, при това от някой, на когото си се врекъл в любов. Сега разбирах наистина добре и кристално ясно, като изписано с кръв по стената, какво съм причинил преди на много хора, постъпвайки прекален безотговорно.
Точно тази мисъл ме крепеше. Точно тя ме откъсваше и отдръпваше като узрял плод, карайки ме да падам на сухата земя, съзнавайки че не всичко се върти около мен и чувствата ми.
Макар да бях стигнал до категоричното заключение, че на никой няма да му пука за мен, не бях чак толкова голям егоцентрик, че да действам за пореден път напълно егоистично.
Не бях обърнал внимание на думите последвали от нейна страна, бях зает в ожесточената битка с физиологията си и схванатите ми мускули.
Със сетни сили се опитвах да се изправя. Подхвърленото "предположение" което долових едва едва, успя да ме накара да впия погледа си в нея.
Сините ми очи проследиха фигурата й.
Океане, та тя изглеждаше като същински пират, само че не я бях виждал преди.
Скръстих вежди, а ръцете ми се опряха назад на стола, придържайки ме в седнало положение.
- Гадаенето не е по силите не хората, не се опитвай, особено с мен.
Казах аз спокойно, докато очите ми разглеждаха нейните, виждайки собственото ми, доста западнало отражение.
ПП: стана много зле, но едва гледам, съжалявам

Anne Elizabeth Boleyn · 30 Re: Бар "До дъно" Вто Фев 22, 2011 8:34 pm

Anne Elizabeth Boleyn

Брой мнения : 41

Ан-Елизабет изучаваше добре лицето, фигурата, поведението на пияния. И естествено, всеки би го забелязал. Това бе пират и то не какъв да е. Обикновените пирати не бяха толкова резки, напротив. Един обикновен пират навярно, дори и пиян до смърт щеше да се опита да я свали, или даже да я опипа, или пък дори да преспи с нея. Не този пират бе по-особен. И определено нещо го мъчеше. Не не, сякаш бе умишлено разбит самолет, забил се със носа си от 3000 метра височина централно.
Да това виждаше младата пиратка.
- Гадаенето не е по силите на много хора, но повярвай ми ще се очудиш колко много неща можеш да научиш за някого само, ако го гледаш мълчаливо - обясни тя докато също бе вперила очите си в неговите и говореше уверена в думите си, дори без да мигне. Синеоката ни героиня дълго време си имаше работа с всякакви хора. Чувала бе стотици истории и бе виждала хиляди хора, които просто наблюдаваше мълчаливо. И не за друго, просто й харесваше да изучава по някакъв повърхностен начин този сложен вид, човека.

Пп нп, мойто пък е късичко

Neptune · 31 Re: Бар "До дъно" Чет Фев 24, 2011 9:05 am

Neptune

Брой мнения : 419

Имах си работа с гадател.
Това рядко се среща, но разбира се няма лошо.
Какви ги говоря, дори на ум не можех да не се засмея на нещо подобно. Просто бе....глупаво.
Повече от ненормално и идиотско един човек да има възможността да узнае толкова много за теб, без дори да сте си разменили няколко реплики.
Устните ми се изкривиха в някакво подобие на иронична усмивка, а очите ми не се отделиха от нейните, доставяйки й информацията, която уж търсеше или просто ей така, намираше.
Всичко започваше да прилича на някакъв сатиричен разказ, поне за мен и моето пияно съзнание, което до сега не осъзнаваше колко алкохол съм съумял да погълна, при това без да сложа и залък в устата си.
- Ако толкова ги разбираше тези неща, вече да си се омела от тук.
Казах аз ехидно, а ръката ми придърпа бутилката с ром, която бе оставила на масата пред мен. Жадно впих устни в нея и изпих и без това малкото останало съдържание вътре. Отпуснах дланта си, а празното шише се търкулна на земята при останалите.
- Не те знам коя си, но най-добре е да се преоблечеш, ако целиш някой д те загледа.
Не че ме бъркаше как изглежда, но все пак бе жена, дори Никол не бе толкова мърлива и с подобен дивашки вид, което си бе странно.
Въпреки това можех да видя красотата на котешките й очи, но това изобщо не ме вълнуваше.
Нечии други очи бяха пленили моето сърце и не ми позволяваха да погледна друга.
Очи които вече надали се интересуваха от мен.
ПП: и моето е кратко, но ме мързи, а и брат ми пак досажда тука хД

Anne Elizabeth Boleyn · 32 Re: Бар "До дъно" Чет Фев 24, 2011 9:21 am

Anne Elizabeth Boleyn

Брой мнения : 41

Ан го погледна слисано сякаш й говореше на неразбираем език. После извъртя глава леко обидена и едва се сдържа да не изтръгне бутилката си с ром от ръцете му. Този за какъв се мислеше, нима не знаеше, че Ан не дели ром. Напротив, дори го краде.
Тъмнокоската стана от масата и се врътна, взе нова бутилка, поне имаше пари, за разлика от багажа си. Върна се и отново седна
- Ами и на мен не ми харесва особено, но това е животът на пират без личен багаж - каза леко иронично тя и отпи жадно от рома си. Наистина й се искаше да бе взела нещата си, ала ако го бе направила, едвали щеше да е тук сега. Всички щяха да се досетят, че ги напуска. Затова нямаше друг избор, освен да вземе ботилка ром и да дойде тук.
- Междудругото за в бъдеще, не деля ром - отвърна тя и завъртя дълбоките си сини очи, наподобяващи кристални топки.
- А и чесно казано и ти не изглеждаш особено чист, от колко дни висиш тук, О човеко с ръзбито сърце - попита го смело Ан-Елизабет без да се суети. За крехката си възраст бе изключително смела, а и доста слухове се бяха разнесли из моретата за момичето пират, отгледана от смелия капитан Смит. Да, Ан не обичаше някой да отправя критики към нея, особено ако бяха неоправдани. Или в случая нямаше избор. Идея си нямаше къде тук се продаваха дрехи или имаше шивач, за да се сдобие с нови ризи и панталони, нито пък познаваше някой че да ги открадне от него..

Neptune · 33 Re: Бар "До дъно" Пет Фев 25, 2011 4:50 am

Neptune

Брой мнения : 419

Вече започваше да ми писва.
Рома ми бе малко, а ръцете ми изтръпваха като набодени с хиляди миниатюрни игички, продължаващи да се забиват в тях. Нещо, което не ми харесваше. Нещо вероятно породено от огромното количество ром.
Новото момиче, май се бе възпламенило прекалено много, което на спокоен човек като мен, никак не ми се нравеше. Означаваше, че имам два избора. Да се правя на изнервен пред нея, само и само да си махне в момента не особено симпатичното ми изражение от тук или да си мълча, докато разбере, че не съм човек на разговорите, особено на безсмислените разговори. Още повече сега, когато страдах за любовта си.
Въпреки това, искрицата на заяждане, която се подхвърляше между нас, може би щеше да се превърне в моята спасителна самка. Може би щеше да ме разсее от всичко. Факта, че май съм пиян, само можеше да ми помогне с неприятната чат на обмяна на реплики.
Като спяща полярна мечка, до сега си кротувах на масата, без да си интересувам от останалите, страдащ сам със себе си. Ала веднъж в живота се явяваше шанс да се разсееш по този начин, защо пък да не го прегърна с разтворени обятия.
Понечих да кажа нещо, ала буцата в гърлото ми напомни, че все още нямах сили да говоря. Появилото се в съзнанието ми, женско лице, предизвика нова вълна от мълчание в мен.
Изражението ми се задържа замръзнало няколко минути, ала неспирните движения на пиратката срещу мен, раздразваха и разсейваха зениците ми.
- Не си особено изпълнителна, казах ти да ме оставиш сам.
Продължих аз с упорството, макар да се съмнявах да получа някакъв отклик.

Anne Elizabeth Boleyn · 34 Re: Бар "До дъно" Нед Фев 27, 2011 5:16 am

Anne Elizabeth Boleyn

Брой мнения : 41

Момичето не обръщаше много внимание на стояция пред нея скиталец. Тя бе доста по-заинтересована от всичко останало. Ромът тук бе различен от карибския. Но пак бе ром. Толкова много пиратите пиеха от тази течност, красивата Ан може би от 6-7 годишна тайно или не съвсем си пийваше от това невероятно питие. Та до ден днешен тя не оставяше ботилката, малко или много. Често се случваше моряци, пирати или обикновени хора да се опитват да се възползват от пийналата повечко рам Ан Прит, ала или свършваха пребити от нея самата, или по-лошо - мъртви от екипажа на кораба й или от самия, вече покоен, капитан Смит.
- Не си особено изпълнителна, казах ти да ме оставиш сам.
Обърна се момичето като чу гласа на пияния си ''събеседник''. Този човек й се струваше доста особен. За малкото прекарано време с него, Ан установи, че има резки смени в поведението си. Ту бе спокоен, ту се разпалваше, сякаш тлеещ огън, в чиито пламъци бе сипан ром. Да, Ан бързо правеше изводите си и рядко грешеше.
Измери го с поглед, а след това впи кристалните си топки в очите му
- А аз казах, че няма места - отвърна тя съвсем спокойно, като бавно прецеждаше всяка дума, за да можеше пианото му същество да я разбере.
Едно от нещата, които дразнеха Ан бяха пианите хора. Наистина бе ставала свидетел на ужасни сценки. Мъже насилваще жени, побоища и прочие. Именно затова Ан не пиеше твърд алкохол. Да ромът бе такъв, но дотакава степен синеоката ни героиня бе свикнала с това питие, че го смяташе за лек. Е в списъка не оставаше много избор - мента и бира. Като изключехме виното, което Ан-Елизабет ненавиждаше. Имаше толкова ужасен вкус - поне според нея. Веднъж се бе срещнала с френски аристократ пиещ много вино, тя го бе обвинила, че мирише на стар бъчвар, той пък я бе скастрил за рома, без да предполага колко е прав ''Ти пък миришеш на пират'' й бе казал богаташа.
Ан не разбираше, какво точно искаше пияното момче. Първо й изпиваше рома, след това забележки за облекло и хигиена.
- Какъв си? - попита го красавицата, като под този въпрос имплицираше едно едничко нещо. Искаше да се обеди, че бе пират. Тя не знаеше как ще приеме въпросът й пияния, ала осъзнаваше, че не беше лесен. И все пак вътрешно в себе си от чисто морална, хуманна гледна точка, Ан Прит смяташе, че за доброто на него, бе по-добре да спре да пие и се надявеше, че като няма повече ром на масата, момчето, чието име дори не знаеше щеше да се спре по някакъв начин. Едвали можеше да стои нормално на краката си, че да си купи още ром? Или тя грешеше..

Sponsored content

Бар "До дъно"

26 Re: Бар "До дъно" Вто Фев 22, 2011 12:24 am

Anne Elizabeth Boleyn

27 Re: Бар "До дъно" Вто Фев 22, 2011 8:09 am

Neptune

28 Re: Бар "До дъно" Вто Фев 22, 2011 9:12 am

Anne Elizabeth Boleyn

29 Re: Бар "До дъно" Вто Фев 22, 2011 11:22 am

Neptune

30 Re: Бар "До дъно" Вто Фев 22, 2011 8:34 pm

Anne Elizabeth Boleyn

31 Re: Бар "До дъно" Чет Фев 24, 2011 9:05 am

Neptune

32 Re: Бар "До дъно" Чет Фев 24, 2011 9:21 am

Anne Elizabeth Boleyn

33 Re: Бар "До дъно" Пет Фев 25, 2011 4:50 am

Neptune

34 Re: Бар "До дъно" Нед Фев 27, 2011 5:16 am

Anne Elizabeth Boleyn

35 Re: Бар "До дъно"

Sponsored content