Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Едно от много места, където пиратите необезпокоявани можеха да се отдадат на любимото си занимание - да се наливат с ром и да огласят околността с фалшото си пеене.
Съобщение [Страница 1 от 2]
2 Re: Бар "До дъно" Вто Дек 28, 2010 9:05 am
Dahlia Malory Fairwell
Ходех, ходех, ходех. Без причина, без посока. Вятърът вееше косата пред лицето ми и ми пречеше да виждам. Къде се криеше слънцето когато имаш нужда от него? Защо грее само когато ти се иска да се сипе дъжд с кофи? Като споменахме дъжд, нямах никаква идея как не валеше и в този момент. Каквато и да е причината зад моя късмет, реших да не си търся простудата навън и да се набутам в близкия бар.
Веднъж минала през входната врата и на точно две педи разстояние от шанса да се измокря до кости, аз се заех да огледам заобикалящата ме среда. "До дъно". Много добре казано. Целия бар беше затрупан с тонове чаши, на дъното на които си личаха само следите останали от питиетата. Колкото до моята компания, можеше да се каже че няма такава. В такъв мрачен ден бих очаквала повече хора, но очевидно не разбирам от бизнес. Малкото обитатели на бара изглежда бяха 24 часови посетители, защото пред всеки имаше солидна камара чаши.
В общи линии не ми изглеждаха симпатични хора затова тръгнах към една празна малка масичка в дъното на сградата.
Веднъж минала през входната врата и на точно две педи разстояние от шанса да се измокря до кости, аз се заех да огледам заобикалящата ме среда. "До дъно". Много добре казано. Целия бар беше затрупан с тонове чаши, на дъното на които си личаха само следите останали от питиетата. Колкото до моята компания, можеше да се каже че няма такава. В такъв мрачен ден бих очаквала повече хора, но очевидно не разбирам от бизнес. Малкото обитатели на бара изглежда бяха 24 часови посетители, защото пред всеки имаше солидна камара чаши.
В общи линии не ми изглеждаха симпатични хора затова тръгнах към една празна малка масичка в дъното на сградата.
3 Re: Бар "До дъно" Вто Дек 28, 2010 9:30 am
????
Гост
Как ли беше попаднал тук?
Ха.Сякаш имаше смисъл в този въпрос.Та дори верига от калена стомана не би могла да задържи Оникс на едно място.Е, освен ако на това място няма галям боровинкон пай.Уви на кораба , на който се бе метнал, такива екстри не съществуваха.Бе погледнал с прренебрежение ужасната рибена супа с зеленикав цвят, която готвачът му даде .
И така слезе на суша.За пръв път от ..седмица може би.Хвана китарата и се отправи на където му видят очите.
Кръчма..
Неуспорим факт, който не действаше благоприятно върху Оникс.Той се надяваше да види някоя мила дама с кучензе, която да му предложи пай.Напразни надежди...
Реши все пак да подходи изследователски.Неуморно шарещият му поглед бе привлечен от най-необичайното нещо за една кръчма.
Е, като изключим голямото розово прасе на бара, което кротко си почиваше без да подозира, че скоро ще стане на основно.
Момиче...
Прекоси пространсството, което ги делеше , като успя да избегне няколко удара, които си разменяха двама очевидно натряскани до козирката мъже, мъчещи се да разделят една недобре изпечена наденичка...
Вероятно, друго розово прасе, което бе минало първо под ножа...хъм, от това щеше да излезе хубава песен...
-Интересен е фактът , че само момиче седи в кръчма-отбеляза Оникс и без да чака покана се настани до тъмнокоската.
Понечи да остави китарата на массата, но предпочете да му е в ръцете.Не искаше да и се случи нещо...
Ха.Сякаш имаше смисъл в този въпрос.Та дори верига от калена стомана не би могла да задържи Оникс на едно място.Е, освен ако на това място няма галям боровинкон пай.Уви на кораба , на който се бе метнал, такива екстри не съществуваха.Бе погледнал с прренебрежение ужасната рибена супа с зеленикав цвят, която готвачът му даде .
И така слезе на суша.За пръв път от ..седмица може би.Хвана китарата и се отправи на където му видят очите.
Кръчма..
Неуспорим факт, който не действаше благоприятно върху Оникс.Той се надяваше да види някоя мила дама с кучензе, която да му предложи пай.Напразни надежди...
Реши все пак да подходи изследователски.Неуморно шарещият му поглед бе привлечен от най-необичайното нещо за една кръчма.
Е, като изключим голямото розово прасе на бара, което кротко си почиваше без да подозира, че скоро ще стане на основно.
Момиче...
Прекоси пространсството, което ги делеше , като успя да избегне няколко удара, които си разменяха двама очевидно натряскани до козирката мъже, мъчещи се да разделят една недобре изпечена наденичка...
Вероятно, друго розово прасе, което бе минало първо под ножа...хъм, от това щеше да излезе хубава песен...
-Интересен е фактът , че само момиче седи в кръчма-отбеляза Оникс и без да чака покана се настани до тъмнокоската.
Понечи да остави китарата на массата, но предпочете да му е в ръцете.Не искаше да и се случи нещо...
4 Re: Бар "До дъно" Вто Дек 28, 2010 9:46 am
Dahlia Malory Fairwell
Веднъж настанила се на масата се зачудих какво точно правя в бара. Все пак това беше втори дом за мъже с поне десет години отгоре на моите скромни осемнадесет и с необратима любов към алкохола. Не бях алкохоличка, а един поглед към храната прати апетита ми от другата страна на океана.
Дочух стъпки. Видях сянка да приближава откъм гърба ми. Алармата зазвъня в главата ми подсказвайки ми, че сянката идва за мен. По това което успях да видя зад мен имаше мъж и той държеше нещо голямо. Може би иска да ме цапардоса по главата и да ме обере. Или просто след няколко чаши не вижда нищо нередно в това да удари момиче.
Но нито един от предполагаемите планове на сянката нямаше и частица от истината. Тя спря и след секунда на масата до мен седеше е русокоско с китара в ръка. Шокът сигурно е бил изписан на лицето ми. За радост се стегнах и си възвърнах способността да говоря. И да не показвам липса на обноски.
-Добър ден, - казах. Господи, звучах малоумно. Още по-лошо. Не знаех какво повече да кажа малоумно или не, затова го оставих той да говори и се надявах, че няма да ме сметне за бавноразвиваща се.
Дочух стъпки. Видях сянка да приближава откъм гърба ми. Алармата зазвъня в главата ми подсказвайки ми, че сянката идва за мен. По това което успях да видя зад мен имаше мъж и той държеше нещо голямо. Може би иска да ме цапардоса по главата и да ме обере. Или просто след няколко чаши не вижда нищо нередно в това да удари момиче.
Но нито един от предполагаемите планове на сянката нямаше и частица от истината. Тя спря и след секунда на масата до мен седеше е русокоско с китара в ръка. Шокът сигурно е бил изписан на лицето ми. За радост се стегнах и си възвърнах способността да говоря. И да не показвам липса на обноски.
-Добър ден, - казах. Господи, звучах малоумно. Още по-лошо. Не знаех какво повече да кажа малоумно или не, затова го оставих той да говори и се надявах, че няма да ме сметне за бавноразвиваща се.
5 Re: Бар "До дъно" Вто Дек 28, 2010 10:03 am
????
Гост
Усмивка озари лицето му.Този поздрав бе един от най-антипатичните в главата му.Свързваше го с Швейцария...Господи, как умираше за чаша домашно мляко право изцедено от...любимата му крава Вероника..
как обичаше петнистато животно , дъвчещо прясна трева всеки следобед.ех, Рони , бе дамата на неговото сърце.
-Таз прекрасна утрин безспорно можем да пределим като добра,ала без чаша мляко и черешов пай ,тя губи блясака си-театрално заяви Оникс
-Вие госпожице, имате ли идея откъдеда набавя тези така необходими за мен неща, за да зарадвам вътрешното си аз, което посърна след срещата си с една зеленикава супа ..
Леле, днес пресилените думи в стил аристократична особа идваха на езика му твърде лесно.А дори нямаше писалка под ръка.
Какво беше това в главата му!?Нова гениална рима.Изправи се и затърси нещо за писане.Виждаше само паница сол на бара , от която десетима души гребяша щедри шепи.Взе я най-нахално и с пръст написа:
"зелен е тоз елен"
На тази рима щеше да подчини новата си балада...
Хъм, май госпожицата вече го мислеше за луд и обмисляше план за бягство..Не я винеше.
как обичаше петнистато животно , дъвчещо прясна трева всеки следобед.ех, Рони , бе дамата на неговото сърце.
-Таз прекрасна утрин безспорно можем да пределим като добра,ала без чаша мляко и черешов пай ,тя губи блясака си-театрално заяви Оникс
-Вие госпожице, имате ли идея откъдеда набавя тези така необходими за мен неща, за да зарадвам вътрешното си аз, което посърна след срещата си с една зеленикава супа ..
Леле, днес пресилените думи в стил аристократична особа идваха на езика му твърде лесно.А дори нямаше писалка под ръка.
Какво беше това в главата му!?Нова гениална рима.Изправи се и затърси нещо за писане.Виждаше само паница сол на бара , от която десетима души гребяша щедри шепи.Взе я най-нахално и с пръст написа:
"зелен е тоз елен"
На тази рима щеше да подчини новата си балада...
Хъм, май госпожицата вече го мислеше за луд и обмисляше план за бягство..Не я винеше.
6 Re: Бар "До дъно" Сря Дек 29, 2010 1:02 am
Dahlia Malory Fairwell
Странния господин започна да ръси още по-странни думи. Някой се римуваха, други звучаха все едно и дядо ми не би ги използвал под предлог, че са прекалено архаични. След секунда, малко след споменаването на някаква зеленикава супа, очите му се ококориха и по лицето му се изписа приятна изненада. Свих се назад, колкото се може по-далеч от масата, защото предусетих, че нещо ще се случи. И бях права. С широка усмивка непознатият започна да се оглежда наоколо. За какво нямах си и най-малката идея. След като не откри каквото и да търсеше в радиус от един метър, русокоското се метна със скок от стола като едвам не преобърна масата с това свое действие. Да, инстинктите ми за самосъхранение бяха добри. Оглеждаше се наоколо като котка надушила мишка и се хвърли към бара. Зачудих се какво ли иска. Предположих, че ще поиска да узнае какво се слага в зеленикавата супа, но очевидно бях сбъркала. Крайната цел на неговата кратка разходка се оказа една паница със сол. Това беше последната капка. Той официално бе провъзгласен от мен за напълно загубил разсъдъка си.
Смятах тихичко да се измъкна от бара, но чух думите "зелен е тоз елен" и нещата леко се навързаха. Хвърлих поглед към китарата. Вероятно му беше хрумнало нещо.. музикално. Това все още не обясняваше солта. Отново погледнах към чудатото същество, стоящо на няколко метра от мен. Сега бъркаше с пръст в солта и изглеждаше сякаш пишеше нещо вътре. Доволен и вече с паницата в ръка, той седна отново на масата при мен.
Творци. Какво да ги правиш?
Сигурно очакваше от мен да хукна с писъци през вратата и да се погрижа да не го видя отново през живота си. Горда съм, че го изненадах. Тръгнах към бара и измъкнах хартия от бармана. Доброто ми дело за деня - отидох и занесох на русия хартията.
-Заповядай! - казах и поставих нещата на масата. После отново се загледах в китарата. - Песни ли пишеш? - Длъжна бях да отбележа, че това е първата нормална реплика, която чух на това място. Не можех да кажа същото за пиянските песни дочуващи се от съседните маси. Нито за моето малоумно "Добро утро". А от репликите на моя събеседник разбрах само мляко, пай и да не забравяме, разбира се, зеленикавата супа.
Смятах тихичко да се измъкна от бара, но чух думите "зелен е тоз елен" и нещата леко се навързаха. Хвърлих поглед към китарата. Вероятно му беше хрумнало нещо.. музикално. Това все още не обясняваше солта. Отново погледнах към чудатото същество, стоящо на няколко метра от мен. Сега бъркаше с пръст в солта и изглеждаше сякаш пишеше нещо вътре. Доволен и вече с паницата в ръка, той седна отново на масата при мен.
Творци. Какво да ги правиш?
Сигурно очакваше от мен да хукна с писъци през вратата и да се погрижа да не го видя отново през живота си. Горда съм, че го изненадах. Тръгнах към бара и измъкнах хартия от бармана. Доброто ми дело за деня - отидох и занесох на русия хартията.
-Заповядай! - казах и поставих нещата на масата. После отново се загледах в китарата. - Песни ли пишеш? - Длъжна бях да отбележа, че това е първата нормална реплика, която чух на това място. Не можех да кажа същото за пиянските песни дочуващи се от съседните маси. Нито за моето малоумно "Добро утро". А от репликите на моя събеседник разбрах само мляко, пай и да не забравяме, разбира се, зеленикавата супа.
7 Re: Бар "До дъно" Сря Дек 29, 2010 8:08 am
????
Гост
Странните асоциации продължиха да изникват в съзнанието му и точно когато обмисляше колко ли далеч е корабът, за да се върне за лист, момичето го изненада приятно и домъкна хартия.Това обаче не му беше достатъчно.Трябваше му перо и мастило.
"шарен тюлен"
Поредната рима в главата му.Днес изникваха по-бързо от мухи при аромата на отворено сладко на прозореца.Щеше да стане хубава песен..тюлени, елини, зелени , огрени
Това е то!
-Огрени са тези тюлени ,
от зелени елени!-извика Ониккс , но нямаше с какво да запише двата реда
Не, нещо му подсказваше , че и тази песен няма да струва нищо.Все пак реши да чуе как ще звучи на китарата.Завъртя я нежно, сякаш бе направена от порццелан.После прокара пръстите си по струните и добавяйки мелодия , извиси глас.
-Огрени са тези тюлени,
от зелени елени ,
и стихове редят,
от мрака не се боят-погледна към момичето-Е, какво ще кажеш?
Изкри заблестяха в очите му.Явно на гладен стомах мисълта му течеше по-бързо , а с нея и творческата дейност.О, да...
"шарен тюлен"
Поредната рима в главата му.Днес изникваха по-бързо от мухи при аромата на отворено сладко на прозореца.Щеше да стане хубава песен..тюлени, елини, зелени , огрени
Това е то!
-Огрени са тези тюлени ,
от зелени елени!-извика Ониккс , но нямаше с какво да запише двата реда
Не, нещо му подсказваше , че и тази песен няма да струва нищо.Все пак реши да чуе как ще звучи на китарата.Завъртя я нежно, сякаш бе направена от порццелан.После прокара пръстите си по струните и добавяйки мелодия , извиси глас.
-Огрени са тези тюлени,
от зелени елени ,
и стихове редят,
от мрака не се боят-погледна към момичето-Е, какво ще кажеш?
Изкри заблестяха в очите му.Явно на гладен стомах мисълта му течеше по-бързо , а с нея и творческата дейност.О, да...
8 Re: Бар "До дъно" Сря Дек 29, 2010 8:57 am
Dahlia Malory Fairwell
Да гледам в кафявите му очите беше като да гледам срещу ярките безмилостни лъчи на слънцето, които в момента ми липсваха толкова много заради ужасното време. Имаше блясък в очите му. Очевидно чакаше моето мнение. Имайки предвид липсата на тренинг в писането на текстове за песни не мислех, че ще съм от голяма полза, но щом държи..
- Не че разбирам от тези неща, но не съм сигурна че зелените елени могат да огряват тези тюлени. Предполагам, че в музиката всичко е възможно, но все пак аз бих го променила. - Може би бях прекалено критична. Като ще се правя на умна, поне да е като хората. - Момент. Изсвири мелодията отново. - помолих го и се подготвих да пея. Дано да не ме карат да плащам за счупените в последствие чаши и прозорци. - Какво ще кажеш за това:
В дълга редица подредени
седят си рогати елени
от големи звезди зелени
те ярко, ярко са огрени.
Млъкнах и се заслушах в затихващия последен акорд. Струните още леко потрепваха докато чаках мнение за собственото си творение. Поне стъклените предмети бяха още здрави, което само по себе си беше малка победа.
-Е? - попитах. Гласът ми бе изпълнен с очакване. Едвам прикривах задоволството си. Не беше чак толкова зле като се замисля. Подпрях брадичка на ръката си и се подготвих за отговора, който вероятно щеше да помете усмивката пропълзяла на устните ми.
- Не че разбирам от тези неща, но не съм сигурна че зелените елени могат да огряват тези тюлени. Предполагам, че в музиката всичко е възможно, но все пак аз бих го променила. - Може би бях прекалено критична. Като ще се правя на умна, поне да е като хората. - Момент. Изсвири мелодията отново. - помолих го и се подготвих да пея. Дано да не ме карат да плащам за счупените в последствие чаши и прозорци. - Какво ще кажеш за това:
В дълга редица подредени
седят си рогати елени
от големи звезди зелени
те ярко, ярко са огрени.
Млъкнах и се заслушах в затихващия последен акорд. Струните още леко потрепваха докато чаках мнение за собственото си творение. Поне стъклените предмети бяха още здрави, което само по себе си беше малка победа.
-Е? - попитах. Гласът ми бе изпълнен с очакване. Едвам прикривах задоволството си. Не беше чак толкова зле като се замисля. Подпрях брадичка на ръката си и се подготвих за отговора, който вероятно щеше да помете усмивката пропълзяла на устните ми.
9 Re: Бар "До дъно" Сря Дек 29, 2010 9:56 am
????
Гост
Момичето го бе помолило да изсвири мелодията още веднъж.Той нямаше как да не се поддаде.Така му действаха жените.Не обичаше да им се противопоставя излишно.Личният му опит казваше достатчно.Като учителката му, която твърдеше, че сложното уравнение има само едно решение.Бедния Оникс бе вдигнал ръката си и бе опровергал думите и, ала вместо похвала получи наказание.Тези крехки напръв поглед същества можеха да те съсипят с едно движение.Е, тази не изглеждаше като обект, таящ в себе си някакви зли намерения, ала той предпочиташе да се застрахова.Плъзна дългите си пръсти по тънките гледки струни и мелодията зазвуча отново.Нейният текст безспорно имаше повече смисъл.
-Не е зле..-призна накрая-
Ала един огладня,
Като голяма ламя,
И вода му се приска
Лицето да се наплиска-продължи са свири Оникс и се ухили на момичето
Явно от тях щеше да излезе дует.От това, което видя , нашият герой разбра, че явно нейната мисъл тече по-бързо.
Но безспорно този завършек на импровизацията им, щеше да остане предизвикателство за сладкодумна госпожица..все пак да се започне е лесно, всяка маймуна с писалка би могла да напише началото.Ала краят..краят е труден..винаги нещо остава недоизказано..
-Не е зле..-призна накрая-
Ала един огладня,
Като голяма ламя,
И вода му се приска
Лицето да се наплиска-продължи са свири Оникс и се ухили на момичето
Явно от тях щеше да излезе дует.От това, което видя , нашият герой разбра, че явно нейната мисъл тече по-бързо.
Но безспорно този завършек на импровизацията им, щеше да остане предизвикателство за сладкодумна госпожица..все пак да се започне е лесно, всяка маймуна с писалка би могла да напише началото.Ала краят..краят е труден..винаги нещо остава недоизказано..
10 Re: Бар "До дъно" Сря Дек 29, 2010 7:32 pm
Dahlia Malory Fairwell
Така вече беше много по-добре. И това не е само мнението на моето самочувствие, което съм длъжна да спомена се покачи значително в момента, в който чух одобрение и от друг човек. Да не повярваш. Даже пияниците в съседство млъкнаха за момент, но скоро след това отново започнаха да вдигат врява. Очевидно е, че не са ценители на изкуството.
Да се върнем на китариста. Вече беше добавил нови четири реда към текста, но ме гледаше не със задоволство, а със смесица от одобрение и очакванe. Може би дори частица недоверие във възможностите ми.Както и да е.
- Получава се добре, - усмихнах му се аз. - Може да помислим за дует в бъдеще, - този път искрено се засмях. И в този момент осъзнах, че вече измисляхме рими, а аз още дори не знаех името му. Не би трябвало и той да знае моето, освен ако не е развил способността да чете мисли. В такъв случай щях бавно да се изнижа от бара и веднъж минала вратата да тичам с все сила.- Между другото, аз съм Далия.
Протегнах ръка напред и зачаках и той да се представи.
Да се върнем на китариста. Вече беше добавил нови четири реда към текста, но ме гледаше не със задоволство, а със смесица от одобрение и очакванe. Може би дори частица недоверие във възможностите ми.Както и да е.
- Получава се добре, - усмихнах му се аз. - Може да помислим за дует в бъдеще, - този път искрено се засмях. И в този момент осъзнах, че вече измисляхме рими, а аз още дори не знаех името му. Не би трябвало и той да знае моето, освен ако не е развил способността да чете мисли. В такъв случай щях бавно да се изнижа от бара и веднъж минала вратата да тичам с все сила.- Между другото, аз съм Далия.
Протегнах ръка напред и зачаках и той да се представи.
11 Re: Бар "До дъно" Съб Яну 01, 2011 9:52 am
????
Гост
Явно малката им импровизация щеше да продължи някой друг път.А вариянта за дует..хъм, тази идея май хареса на Онкис.
Момичето му се представи и подаде ръката си напред.Ала нашият герой обичаше да се придържа към етикета, на който го бяха учили.Изправи се , отиде до стола и и целуна ръката и.
-За мен е удоволсвие-усмивка заитра на лицето му-Оникс
Името му нямаше нищо общо с него.Той бе рус , а очите му имаха един меден оттенък , който понякога ставаше чисто оранжев.
Седна обратно на мястото си и взе китарата си.Голямата му любов.Бе я купил от един арабски търговец и не обичаше да се разделя с нея.Е, имаше своите неизправности.Като голямата резка от задната и страна, ала за него тя бе савършенна.
-Анабел-посочи я той-Така се казва.извратено знам, но името и подхожда
Е, той си беше странен.Не, това понятие не го обхващеше най-точно.Той бе нещо повече от странен.В дните започващи с "п"носеше синя риза, а през първата седмица на януари обичаше да се гмурка.При пълнолуние спеше на дясната си трана и пиеше уиски преди лягане.Преди новолуние ядеше само ряпа, а последната седмица на пролетта обичаше да бели картофи.Всички тези старнности сформираха характера на Оникс..дали споменахме , че обичаше да яде филийката си наполовина намазана с масло, наполовина с конфитюр?
Момичето му се представи и подаде ръката си напред.Ала нашият герой обичаше да се придържа към етикета, на който го бяха учили.Изправи се , отиде до стола и и целуна ръката и.
-За мен е удоволсвие-усмивка заитра на лицето му-Оникс
Името му нямаше нищо общо с него.Той бе рус , а очите му имаха един меден оттенък , който понякога ставаше чисто оранжев.
Седна обратно на мястото си и взе китарата си.Голямата му любов.Бе я купил от един арабски търговец и не обичаше да се разделя с нея.Е, имаше своите неизправности.Като голямата резка от задната и страна, ала за него тя бе савършенна.
-Анабел-посочи я той-Така се казва.извратено знам, но името и подхожда
Е, той си беше странен.Не, това понятие не го обхващеше най-точно.Той бе нещо повече от странен.В дните започващи с "п"носеше синя риза, а през първата седмица на януари обичаше да се гмурка.При пълнолуние спеше на дясната си трана и пиеше уиски преди лягане.Преди новолуние ядеше само ряпа, а последната седмица на пролетта обичаше да бели картофи.Всички тези старнности сформираха характера на Оникс..дали споменахме , че обичаше да яде филийката си наполовина намазана с масло, наполовина с конфитюр?
12 Re: Бар "До дъно" Нед Яну 02, 2011 5:18 am
Dahlia Malory Fairwell
Оникс, както научих преди около минута е името на китариста, се приближи и ми целуна ръката. Очевидно не му липсваха маниери. Усмихнах се и усетих как бавно, но сигурно променях цвета си като хамелеон. Скоро щях да се сливам прекрасно с кошница с домати.
Научих и за китарата Анабел. Оникс очевидно смяташе кръщаването на китара за странно, но не и аз. Трудно е да се каже, че разбирам от такива неща, но доколкото знам даваш име на китарата си когато имаш специална връзка с нея. А да имаш специална връзка с китарата е хубаво ако обичаш музиката.
- Не, не е странно, - казах докато оглеждах гладката дървена повърхност и леко подръпвах струните. Преди време бях правила опити да свиря, но китарата ми отплава с кораба на баща ми. Жалко. Бяха забавни няколко месеца прекарани в опити да измъкна нещо музикално. Почти успявах. - Поне името е нормално. Анабел. А Оникс? Защо са те кръстили Оникс? Не се обиждай, но не ти отива. - Никаква логика. Ониксът беше черен, а този Оникс беше рус, златоок и с бледа кожа. В главата ми проблесна странна мисъл. Присвих леко очи и го огледах за доказателството, което да подкрепи теорията ми. Не открих нищо, затова с тих глас преминах към най-лесния и успешен начин за добиване на информация - зададох въпрос. - Ти.. да не се изрусяваш?
Може и да съм прозвучала малко глупаво и доста нетактична, но предпочитах да знам. Ако се обиди щях да замажа положението с комплименти.
Научих и за китарата Анабел. Оникс очевидно смяташе кръщаването на китара за странно, но не и аз. Трудно е да се каже, че разбирам от такива неща, но доколкото знам даваш име на китарата си когато имаш специална връзка с нея. А да имаш специална връзка с китарата е хубаво ако обичаш музиката.
- Не, не е странно, - казах докато оглеждах гладката дървена повърхност и леко подръпвах струните. Преди време бях правила опити да свиря, но китарата ми отплава с кораба на баща ми. Жалко. Бяха забавни няколко месеца прекарани в опити да измъкна нещо музикално. Почти успявах. - Поне името е нормално. Анабел. А Оникс? Защо са те кръстили Оникс? Не се обиждай, но не ти отива. - Никаква логика. Ониксът беше черен, а този Оникс беше рус, златоок и с бледа кожа. В главата ми проблесна странна мисъл. Присвих леко очи и го огледах за доказателството, което да подкрепи теорията ми. Не открих нищо, затова с тих глас преминах към най-лесния и успешен начин за добиване на информация - зададох въпрос. - Ти.. да не се изрусяваш?
Може и да съм прозвучала малко глупаво и доста нетактична, но предпочитах да знам. Ако се обиди щях да замажа положението с комплименти.
13 Re: Бар "До дъно" Нед Яну 02, 2011 5:36 am
????
Гост
Я, едно от малкото момичета, които не смятаха , че кръщаването на Анабел е странно нещо..хъм, това се хареса на Оникс.
Ала следващите думи на тъмнокостата го засегнаха искрено.
-Аз?Изрусен?-невярващо попита той-Госпожице, косата ми си е такава по принцип.
А сега май трябваше да обясни защо бе кръстен на този камък.Дълга история, която го нараняваше и го караше да мисли за онзи част от миналото, която определяше като най-тъмна.
-Оникс-заговори той бавно-Майка ми е изрбала името още преди да се родя...
Чудеше се дали да и сподели.Хъм, не го биваше в премълчаването , затова какво пък?
-Очите на баща ми са имали този цвят.Уви аз наследих златистите ириси по майчина линия.Както и косата-натърти на последните си думи и не можа да сдържи усмивката си.
Реши да и го върне за въпроса , затова започна да я оглежда , за да намери нещо, с което да се заяде..
-Аха!-извика триумфално и се смути когато осъзна, че е е на глас.-Ъм...сетих се къде съм си прибрал любимата риза...
После изчака няколко секунди преди да смени темата.
-Ами вие госпожице изрусявате ли се?-попита той
Ленива самодоволна усмивка озари бледото му лице...беше си го върнал..
Вярно не по най-добрия начин, но пък и Оникс никога не бе твърдял, че е от остроумните...
Ала следващите думи на тъмнокостата го засегнаха искрено.
-Аз?Изрусен?-невярващо попита той-Госпожице, косата ми си е такава по принцип.
А сега май трябваше да обясни защо бе кръстен на този камък.Дълга история, която го нараняваше и го караше да мисли за онзи част от миналото, която определяше като най-тъмна.
-Оникс-заговори той бавно-Майка ми е изрбала името още преди да се родя...
Чудеше се дали да и сподели.Хъм, не го биваше в премълчаването , затова какво пък?
-Очите на баща ми са имали този цвят.Уви аз наследих златистите ириси по майчина линия.Както и косата-натърти на последните си думи и не можа да сдържи усмивката си.
Реши да и го върне за въпроса , затова започна да я оглежда , за да намери нещо, с което да се заяде..
-Аха!-извика триумфално и се смути когато осъзна, че е е на глас.-Ъм...сетих се къде съм си прибрал любимата риза...
После изчака няколко секунди преди да смени темата.
-Ами вие госпожице изрусявате ли се?-попита той
Ленива самодоволна усмивка озари бледото му лице...беше си го върнал..
Вярно не по най-добрия начин, но пък и Оникс никога не бе твърдял, че е от остроумните...
14 Re: Бар "До дъно" Нед Яну 02, 2011 5:57 am
Dahlia Malory Fairwell
Радостна усмивка се бе появила на лицето му когато заявих, че да кръстиш китарата си Анабел не е странно. За съжаление щастието му трая само миг. По-конкретно до момента, в който представих теорията си за името му. Не исках да го засегна. Наистина реших, че е с черна коса и се изрусява. Защо иначе биха го кръстили Оникс?
Имало си причина. Майка му явно не е била самовлюбена и дори при очевидната прилика между нея и сина и тя кръстила детето на цвета на очите на баща му. Колко сладко!
Междувременно Оникс реши, че трябва да отвърне на огъня предполагайки, че аз се изрусявам. Странно при условие, че косата ми изглеждаше доста тъмно кестенява на слабото осветление в бара. На слънце бих приела да ми кажат, че имам руси кичури, но сега?
- Не мисля, - отговорих с дяволита усмивка. - Но ако все пак се изрусявах, щях със съжаление да призная колко калпава е фризьорката ми щом не си личи, че трябва да съм руса.
Трябва време за да се осмисли изречение дълго и сложно като това, затова направих кратка пауза. Врече беше време да помисля за поправяне на грешката ми. Трябваше да се извиня, но не буквално. Това ми се струваше прекалено много за спор на тема коса. Затова деликатно щях да намекна, че съжалявам. Гордостта не ми позволяваше повече.
- А ако и двамата бяхме изрусени щях да те помоля да ми кажеш кой е твоя фризьори как поддържаш тази прекрасна руса коса в сегашното и състояние. - Надявах се да разбере. Наистина имаше хубава коса. Е, поне дори и да не разбере можеше случайно да му се изплъзне тайната на хубавата прическа..
Имало си причина. Майка му явно не е била самовлюбена и дори при очевидната прилика между нея и сина и тя кръстила детето на цвета на очите на баща му. Колко сладко!
Междувременно Оникс реши, че трябва да отвърне на огъня предполагайки, че аз се изрусявам. Странно при условие, че косата ми изглеждаше доста тъмно кестенява на слабото осветление в бара. На слънце бих приела да ми кажат, че имам руси кичури, но сега?
- Не мисля, - отговорих с дяволита усмивка. - Но ако все пак се изрусявах, щях със съжаление да призная колко калпава е фризьорката ми щом не си личи, че трябва да съм руса.
Трябва време за да се осмисли изречение дълго и сложно като това, затова направих кратка пауза. Врече беше време да помисля за поправяне на грешката ми. Трябваше да се извиня, но не буквално. Това ми се струваше прекалено много за спор на тема коса. Затова деликатно щях да намекна, че съжалявам. Гордостта не ми позволяваше повече.
- А ако и двамата бяхме изрусени щях да те помоля да ми кажеш кой е твоя фризьори как поддържаш тази прекрасна руса коса в сегашното и състояние. - Надявах се да разбере. Наистина имаше хубава коса. Е, поне дори и да не разбере можеше случайно да му се изплъзне тайната на хубавата прическа..
15 Re: Бар "До дъно" Нед Яну 02, 2011 6:15 am
????
Гост
Не можа да сдържи усмивката си .
-Госпожице, ласкателствата са хубаво нещо, ако не се опира до обида засегнала събеседника ви, хъм..добре, че не съм раним-заключи той накрая
Оникс не беше от онзи тип мъже, за които светът опираше само до това как изглежда косата им, но пък кой не се радва на похвала..Сега вероятно прическата му не бе от най -приятните гледки.Все пак навън валеше.
-Е, да зарежем темата с косите-предлиже той накрая и се облегна на стола си.-Какво ще кажете да поговорим за нещо по интересно..мулеколярна структрора на водата или разграничаване на основните моменти в историята на западна Норвегия?
Повдигна вежда нашият герой.Кой знаеше, защо но го каза съвсем сереозно.И все пак май днес не бе в настроение за толкова сериозни разговори.
-Или може би за ...домати-съвсем сериозно довърши той-Преди време се отбих в западен Китай.Живописно място наистина и там една мила възрастна жена ми предложи най-добрите розови домати, които някога съм ял
Още си спомняше тези домати.Бяха разкошни...а Оникс имаше странно непце и щом го казваше, значи наистина бяха нещо много специално.
Ако зависеше от него, още сега щеше да се метне на кораб и щшее да отплава към тези далечни земи само и само да изживее отново онази наслада .
-Госпожице, ласкателствата са хубаво нещо, ако не се опира до обида засегнала събеседника ви, хъм..добре, че не съм раним-заключи той накрая
Оникс не беше от онзи тип мъже, за които светът опираше само до това как изглежда косата им, но пък кой не се радва на похвала..Сега вероятно прическата му не бе от най -приятните гледки.Все пак навън валеше.
-Е, да зарежем темата с косите-предлиже той накрая и се облегна на стола си.-Какво ще кажете да поговорим за нещо по интересно..мулеколярна структрора на водата или разграничаване на основните моменти в историята на западна Норвегия?
Повдигна вежда нашият герой.Кой знаеше, защо но го каза съвсем сереозно.И все пак май днес не бе в настроение за толкова сериозни разговори.
-Или може би за ...домати-съвсем сериозно довърши той-Преди време се отбих в западен Китай.Живописно място наистина и там една мила възрастна жена ми предложи най-добрите розови домати, които някога съм ял
Още си спомняше тези домати.Бяха разкошни...а Оникс имаше странно непце и щом го казваше, значи наистина бяха нещо много специално.
Ако зависеше от него, още сега щеше да се метне на кораб и щшее да отплава към тези далечни земи само и само да изживее отново онази наслада .
Последната промяна е направена от Оникс Блъдроял на Пон Фев 07, 2011 6:36 pm; мнението е било променяно общо 1 път
16 Re: Бар "До дъно" Пон Яну 03, 2011 8:10 am
Dahlia Malory Fairwell
Домати.
Доматите са кръгли или поне наподобяват сферична форма. Големината им варира от тази на топчета за тенис на маса до кокосови орехи. Червени са на цвят. В повечето случай. Плодове.. не, зеленчуци. Плодове, зеленчуци, плодове, зеленчуци..какво бяха доматите? И за какво друго може да се говори щом се споменат доматите? Освен може би за рецептите..
- Обичам домати! - изтърсих глуповато. - Исках да кажа.. ами.. те са често използвани в множество рецепти, а аз обичам да готвя. - Това звучеше по-добре. Заслужавах окуражение, но нямаше кой да ми го даде. Оникс ме гледаше в очакване на продължението, затова продължих с безмисленото бръщолевене. - Например спагетите.. те са прекрасни с доматен сос и подправки. Или пък салатите. Да, салатите. Доматите сами по-себе си не са особено вкусни. Дори и да са като китайските розови домати, които си опитал ти. Трябва им още нещо.Например подправки. Или сирене. Или сирене с подправки.
Загледах се в нищото. Ах, домати със сирене и подправки, домати със сирене и подправки. Исках домати със сирене и подправки. Но по-вида на бара не останах с впечатлението, че тук сервират храна. Или поне не такава, която да става за ядене.
- Чакай малко, - казах вдигайки показалец нагоре и превъртайки разговора ни от преди секунди. Имаше една дума, която беше потенциално добра и не толкова шантава тема за разговор колкото доматите.
Китай. Едно от малкото места, които още не бях посетила. И които междудругото чаках с нетърпение да разгледам. Чувала бях фантастични истории за тази страна. А сега очаквах да чуя още.
- Бил си в Китай? - попитах, но бързо продължих без да дочакам отговора. - Никога не съм била там! Хубаво ли е?
Чаках отговор с искрящи очички.
Доматите са кръгли или поне наподобяват сферична форма. Големината им варира от тази на топчета за тенис на маса до кокосови орехи. Червени са на цвят. В повечето случай. Плодове.. не, зеленчуци. Плодове, зеленчуци, плодове, зеленчуци..какво бяха доматите? И за какво друго може да се говори щом се споменат доматите? Освен може би за рецептите..
- Обичам домати! - изтърсих глуповато. - Исках да кажа.. ами.. те са често използвани в множество рецепти, а аз обичам да готвя. - Това звучеше по-добре. Заслужавах окуражение, но нямаше кой да ми го даде. Оникс ме гледаше в очакване на продължението, затова продължих с безмисленото бръщолевене. - Например спагетите.. те са прекрасни с доматен сос и подправки. Или пък салатите. Да, салатите. Доматите сами по-себе си не са особено вкусни. Дори и да са като китайските розови домати, които си опитал ти. Трябва им още нещо.Например подправки. Или сирене. Или сирене с подправки.
Загледах се в нищото. Ах, домати със сирене и подправки, домати със сирене и подправки. Исках домати със сирене и подправки. Но по-вида на бара не останах с впечатлението, че тук сервират храна. Или поне не такава, която да става за ядене.
- Чакай малко, - казах вдигайки показалец нагоре и превъртайки разговора ни от преди секунди. Имаше една дума, която беше потенциално добра и не толкова шантава тема за разговор колкото доматите.
Китай. Едно от малкото места, които още не бях посетила. И които междудругото чаках с нетърпение да разгледам. Чувала бях фантастични истории за тази страна. А сега очаквах да чуя още.
- Бил си в Китай? - попитах, но бързо продължих без да дочакам отговора. - Никога не съм била там! Хубаво ли е?
Чаках отговор с искрящи очички.
17 Re: Бар "До дъно" Пон Яну 10, 2011 10:00 pm
????
Гост
Бъбрива.Да това определение пасваше на събеседничката му най-точно.Ала Оникс харесваше такива хора.С тях никога не беше скучно и все успяваха да измислят някоя щуротия за правене...или някой въпрос, който да те накара да изпаднеш в дълбоки размисли.
-Да.Бил съм в Китай-ленивата усмивка не дочака покана и се разтла върху бледото му лице-нелегално-вече и опасното пламаче засвятка
Спомените му бяха съвсем прасни.Прехвърли се на няколко кораба и после..
-Фалшифицирах си документи и се представих за граф-самодоволно отбеляза Оникс-и най-важното...опитах от онези зашеметяващи домати.
При спомена за розовия им цвят..Оникс бе от ония хора, които с лекота можеха да се нарекат яжни.И сега умираше от глад.
-Е, ами ти ?Била ли си на чужда територия?-повдигна вежди Оникс и наостри уши , за да чуе евентуалния отговор на сериозното си запитване
И тъйкато обичаше да прави няколко неща наведнъж, се зае с изучаването на стаята.Или по-точно на съдържанието на масите около него.
-Запомни си мисълта-вдигна пръст златоокия и се изправи ловко
Отиде до съседната маса, взе чинията изпод носа на някакъв моряк поне двадесет килограма по-тежк от Оникс .
-Готвача лично ме прати, за да прибера чинията ви.Оказа се ,че тази партида не е добра..-каза със сериозно изражение нашия герои и съъвсем необезпокояван се върна на мястото си
-Да.Бил съм в Китай-ленивата усмивка не дочака покана и се разтла върху бледото му лице-нелегално-вече и опасното пламаче засвятка
Спомените му бяха съвсем прасни.Прехвърли се на няколко кораба и после..
-Фалшифицирах си документи и се представих за граф-самодоволно отбеляза Оникс-и най-важното...опитах от онези зашеметяващи домати.
При спомена за розовия им цвят..Оникс бе от ония хора, които с лекота можеха да се нарекат яжни.И сега умираше от глад.
-Е, ами ти ?Била ли си на чужда територия?-повдигна вежди Оникс и наостри уши , за да чуе евентуалния отговор на сериозното си запитване
И тъйкато обичаше да прави няколко неща наведнъж, се зае с изучаването на стаята.Или по-точно на съдържанието на масите около него.
-Запомни си мисълта-вдигна пръст златоокия и се изправи ловко
Отиде до съседната маса, взе чинията изпод носа на някакъв моряк поне двадесет килограма по-тежк от Оникс .
-Готвача лично ме прати, за да прибера чинията ви.Оказа се ,че тази партида не е добра..-каза със сериозно изражение нашия герои и съъвсем необезпокояван се върна на мястото си
18 Re: Бар "До дъно" Пет Яну 14, 2011 3:20 am
Dahlia Malory Fairwell
Тъкмо когато се подготвих да разказвам за своите собствени пътешествия моят събеседник безследно изчезна. Е, безследно е силно казано имайки предвид, че той се разходи до съседната маса. Лошо за мен, защото ако през очите на горкия човек, чиято чиния Оникс задигна без особени проблеми, излизаха светкавици, те щяха да поразят не само моят нов познат, но и мен поради малкото разстояние между нас - една маса, за да бъдем точни.
- Да ти е сладко! - казах и се засмях като видя как необезпокоявано си похапва от чуждата чиния. Не че има особено значение щом ти се пълни бездънния стомах. Помислих си да му предложа сол, но реших, че не би искал да развали каквото и да беше написал или нарисувал вътре, затова бързо се отказах.
Нямаше много голям избор от занимания. Или трябваше да мълча като идиот, или да започна да разказвам за годините, прекарани на кораба. Това означаваше да поема риска и да разкажа всичко отново в случай, че Оникс се окаже прекалено зает с поглъщането на храната. От всичко, което научих за него през краткото време, в което го познавах, стигнах до заключението, че той е странна птица и това не е извън способностите му.
-Аз съм пътувала много, но колкото до страните.. ами.. не слизах много от кораба. - И така набързо сбутах една две истории, така че да свърша едновременно с храната в чинията на Оникс. - Май доста обичаш да ядеш... - казах тихо гледайки към остатъците или с други думи - в нищото.
- Да ти е сладко! - казах и се засмях като видя как необезпокоявано си похапва от чуждата чиния. Не че има особено значение щом ти се пълни бездънния стомах. Помислих си да му предложа сол, но реших, че не би искал да развали каквото и да беше написал или нарисувал вътре, затова бързо се отказах.
Нямаше много голям избор от занимания. Или трябваше да мълча като идиот, или да започна да разказвам за годините, прекарани на кораба. Това означаваше да поема риска и да разкажа всичко отново в случай, че Оникс се окаже прекалено зает с поглъщането на храната. От всичко, което научих за него през краткото време, в което го познавах, стигнах до заключението, че той е странна птица и това не е извън способностите му.
-Аз съм пътувала много, но колкото до страните.. ами.. не слизах много от кораба. - И така набързо сбутах една две истории, така че да свърша едновременно с храната в чинията на Оникс. - Май доста обичаш да ядеш... - казах тихо гледайки към остатъците или с други думи - в нищото.
19 Re: Бар "До дъно" Пон Фев 07, 2011 6:59 pm
????
Гост
-Аз съм творец.Ние огладняваме бързо-обясни Оникс, напълно убеден в това, което изрича.
Затърси още нещо, което да сложи в стомаха си.Не бе осъзнал колко гладен е.
-Това е глупаво.Вие, пиратите, минавате покрай толкова много места, но понеже сте изгубили усет за красивото, и как няма котто живеете по двайдесетттима в една каюта, половината от които не са чували за глагола "къпя се".Та мисълта ми е, че имате възможност да посетите толкова много места и..да опитате толкова много храна, а не го правите...Просто седите на корабите си, вперили поглед в морето и единственото, което правите, когато засечете някое природно наследство е да е разкрещите "Земя!Земя!" Сякаш не е очевидно..Имам предвид, какво друго може да представлява куполовидния остров пред вас?!Гиганстка костенурка, която се е отдала на безгриен сън?.-след тези думи на лицето на Блъдроял се появи широка усмивка
Взе Анабел и плъзна дългите си пръсти по струните и.Не свиреше точно определена мелодия.Просто му харесваше да я усеща.
Осъзна, че гледа като идиот и се прокашля.
Бе излял толкова много думи, че дори половината не помнеше.Е, така ставаше и с нещата, които вършеше.Един от минусите на това да разполагаш само с половин мозък.Не, че на него му трябваше повече.И така се справяше .
Затърси още нещо, което да сложи в стомаха си.Не бе осъзнал колко гладен е.
-Това е глупаво.Вие, пиратите, минавате покрай толкова много места, но понеже сте изгубили усет за красивото, и как няма котто живеете по двайдесетттима в една каюта, половината от които не са чували за глагола "къпя се".Та мисълта ми е, че имате възможност да посетите толкова много места и..да опитате толкова много храна, а не го правите...Просто седите на корабите си, вперили поглед в морето и единственото, което правите, когато засечете някое природно наследство е да е разкрещите "Земя!Земя!" Сякаш не е очевидно..Имам предвид, какво друго може да представлява куполовидния остров пред вас?!Гиганстка костенурка, която се е отдала на безгриен сън?.-след тези думи на лицето на Блъдроял се появи широка усмивка
Взе Анабел и плъзна дългите си пръсти по струните и.Не свиреше точно определена мелодия.Просто му харесваше да я усеща.
Осъзна, че гледа като идиот и се прокашля.
Бе излял толкова много думи, че дори половината не помнеше.Е, така ставаше и с нещата, които вършеше.Един от минусите на това да разполагаш само с половин мозък.Не, че на него му трябваше повече.И така се справяше .
20 Re: Бар "До дъно" Нед Фев 13, 2011 5:51 am
Dahlia Malory Fairwell
Усещах как между устните ми се появи огромно разстояние. Нямали сме усет за красивото? Не сме чували за глагола "къпя се"? Земя и костенурки? Този си просеше гневната тирада.
Оставих Оникс насаме с възлюбената му китара, Анабел, като станах рязко от масата, блъскайки стола по пътя си, но преди да се чуе гръмкото "туп!" от падането му, аз вече бях стигнала бара.
- Имате ли домати? - попитах с чаровна усмивка.
В отговор получих също толкова широка, но не толкова чаровна усмивка от страна на бармана. След около секунда той ми кимна. Загубих го от поглед за малко, но след кратък миг изпълнен с нетърпение човекът се появи, носейки изненадващо чиста искрящо бяла чиния. Постави я внимателно пред мен, а после измъкна един едър домат. Докато го миеше с повече внимание от нужното, аз тихо се вмъкнах в кухнята и измъкнах един нож. Беше сравнително тъп, но перфектен за моите цели, както и очевидно достатъчно остър, за да предизвикам изплашени погледи в хората, забелязали отблясъците на светлина в очите и ножа ми.
Скрих ножа зад гърба си и изгледах мило бармана. Сега пред мен имаше не само чиния и въздух под налягане, но и едрия домат с една - две капки вода още не засъхнали по него. Подобрението към плана ми се появи в този кратък миг, но не беше и нужно много повече, за да започна с усъвършенстването.
- Хм.. случайно да ви се намира и сирене с подправки?
Това ми спечели подозрителен поглед. Изпърхах с мигли няколко пъти, въртейки се на 45 градуса в двете посоки. След кратко свиване на рамене, барманът се скри отново в кухнята. Затропах с пръсти по барплота, чакайки негативен отговор. Вместо това бях предоставена с буца сирене и няколко малки бурканчета с множество странни подправки, от които се носеше приятен аромат.
Заграбих всичко с една ръка и помахах игриво на помощника си с другата. Сега беше ред на готвенето.
Взех домата и му изрязах "косата". Така наричах горната част. После безмилостно го изкормих и оставих сърцевината на края на чинията. Нарязах сиренето на миниатюрни кубчета, а после същата процедура извърших с вътрешностите на домата, завършвайки с пъхането им в различните бурканчета. След като вече бяха покрити с розмарин, чубрица и други благоуханни глупости, набутах кубченцата в домата. Накрая сложих косата му отгоре и направих кръг от подправки около домата.
Бармана ме беше зяпнал, замръзнал в процес на избърсване на мокра чаша. Изкикотих се и се вмъкнах бързо в кухнята. Изскочих през вратата със стръкче магданоз и го забодох в домата.
Носейки кулинарното си произведение на изкуството в една ръка като сервитьорка, с бодра крачка стигнах отново до масата ни с Оникс. Поставих бялата чиния пред него и гордо обявих:
-Шмеркезе!
Беше една от най-бързите рецепти, които бях събрала докато обикалях. Двоен ответен удар. И храна и пътувания.
Оставих Оникс насаме с възлюбената му китара, Анабел, като станах рязко от масата, блъскайки стола по пътя си, но преди да се чуе гръмкото "туп!" от падането му, аз вече бях стигнала бара.
- Имате ли домати? - попитах с чаровна усмивка.
В отговор получих също толкова широка, но не толкова чаровна усмивка от страна на бармана. След около секунда той ми кимна. Загубих го от поглед за малко, но след кратък миг изпълнен с нетърпение човекът се появи, носейки изненадващо чиста искрящо бяла чиния. Постави я внимателно пред мен, а после измъкна един едър домат. Докато го миеше с повече внимание от нужното, аз тихо се вмъкнах в кухнята и измъкнах един нож. Беше сравнително тъп, но перфектен за моите цели, както и очевидно достатъчно остър, за да предизвикам изплашени погледи в хората, забелязали отблясъците на светлина в очите и ножа ми.
Скрих ножа зад гърба си и изгледах мило бармана. Сега пред мен имаше не само чиния и въздух под налягане, но и едрия домат с една - две капки вода още не засъхнали по него. Подобрението към плана ми се появи в този кратък миг, но не беше и нужно много повече, за да започна с усъвършенстването.
- Хм.. случайно да ви се намира и сирене с подправки?
Това ми спечели подозрителен поглед. Изпърхах с мигли няколко пъти, въртейки се на 45 градуса в двете посоки. След кратко свиване на рамене, барманът се скри отново в кухнята. Затропах с пръсти по барплота, чакайки негативен отговор. Вместо това бях предоставена с буца сирене и няколко малки бурканчета с множество странни подправки, от които се носеше приятен аромат.
Заграбих всичко с една ръка и помахах игриво на помощника си с другата. Сега беше ред на готвенето.
Взех домата и му изрязах "косата". Така наричах горната част. После безмилостно го изкормих и оставих сърцевината на края на чинията. Нарязах сиренето на миниатюрни кубчета, а после същата процедура извърших с вътрешностите на домата, завършвайки с пъхането им в различните бурканчета. След като вече бяха покрити с розмарин, чубрица и други благоуханни глупости, набутах кубченцата в домата. Накрая сложих косата му отгоре и направих кръг от подправки около домата.
Бармана ме беше зяпнал, замръзнал в процес на избърсване на мокра чаша. Изкикотих се и се вмъкнах бързо в кухнята. Изскочих през вратата със стръкче магданоз и го забодох в домата.
Носейки кулинарното си произведение на изкуството в една ръка като сервитьорка, с бодра крачка стигнах отново до масата ни с Оникс. Поставих бялата чиния пред него и гордо обявих:
-Шмеркезе!
Беше една от най-бързите рецепти, които бях събрала докато обикалях. Двоен ответен удар. И храна и пътувания.
21 Re: Бар "До дъно" Нед Фев 13, 2011 6:21 am
????
Гост
Онкис бе решил, че събеседницата му се е изпарила.Чудеше се какво ще прави сега.Останал сам, той започна да шари с поглед.
Няколко пирата играеха на покер и очите на Блъдроял моментално светнаха.Изправи се, дарявайки Анабел с усмивка и се настани най-нахално на един от столовете.Хвана картите и само минута по-късно се сдоби с неща като пробита тенджера и нещо, което носеше определението "цедка за домати".Непотребни вещи, но играта си я биваше.
Върна се обратно при своята красавица и нежно прокара пръсти по гладката и повърхност.Тих стон се откъсна от нея и това предизвика усмивка от страна на нашия герой.
Минути по-късно той стоеше лице в лице с произведението на Дал.Подсмихна се и се запъти към кухната.
-Пази Анабел!-заръча и той и отиде при готвача
Разбира се, Далия бе използава женския си чар, за да се сдобие с продукти.На Оникс му де наложи да се раздели с цедката за домати..
-Трябвами тиква!-готвача се бе усмихнал криво и само секунди по-късно Блъдроял си играеше да дъблае голямото туловище на оранжевия зеленчук.Спаси я от стадото семки и и направи очи и нос.
Взе я внимателно и я занесе на Далия.
Сложи я точно до домата и се ухили до уши.Явно бе, че негоото произведение е по-голямо.
-Тиквезе!-отговори Оникс и се настани на стола си
Напушваше го на смях, но се опита да разсее тези мисли.Съсредоточи се върху това как да си въ не цедката за домати...
Няколко пирата играеха на покер и очите на Блъдроял моментално светнаха.Изправи се, дарявайки Анабел с усмивка и се настани най-нахално на един от столовете.Хвана картите и само минута по-късно се сдоби с неща като пробита тенджера и нещо, което носеше определението "цедка за домати".Непотребни вещи, но играта си я биваше.
Върна се обратно при своята красавица и нежно прокара пръсти по гладката и повърхност.Тих стон се откъсна от нея и това предизвика усмивка от страна на нашия герой.
Минути по-късно той стоеше лице в лице с произведението на Дал.Подсмихна се и се запъти към кухната.
-Пази Анабел!-заръча и той и отиде при готвача
Разбира се, Далия бе използава женския си чар, за да се сдобие с продукти.На Оникс му де наложи да се раздели с цедката за домати..
-Трябвами тиква!-готвача се бе усмихнал криво и само секунди по-късно Блъдроял си играеше да дъблае голямото туловище на оранжевия зеленчук.Спаси я от стадото семки и и направи очи и нос.
Взе я внимателно и я занесе на Далия.
Сложи я точно до домата и се ухили до уши.Явно бе, че негоото произведение е по-голямо.
-Тиквезе!-отговори Оникс и се настани на стола си
Напушваше го на смях, но се опита да разсее тези мисли.Съсредоточи се върху това как да си въ не цедката за домати...
22 Re: Бар "До дъно" Нед Фев 13, 2011 6:49 am
Dahlia Malory Fairwell
Явно още не бе забелязал, че в ръцете си държа не какво да е, а дървен струнен инструмент, по-известен като китара. Този специален предмет, носещ името Анабел, ми бе поверен за периода на изработка на Тиквезето, но поради прекалената гордост на човека съставил тиквения фенер без свещ, в мен още стоеше ценната вещ.
Дръпнах струните леко и се разнесе тиха мелодия, която акомпанираше гласния вариант на последните ми мисли. Даже се римуваха на края, което си беше постижение за човек, които не се опитва да пише стихове.
Оставих Анабел под зоркия поглед на Оникс и отидох да си измъкна нож и вилица от новото си другарче - бармана. даже получих неочакван бонус. Приборите бяха увити в кърпичка от някакъв неизвестен бял плат със няколко винено червени петна отгоре.
Настаних се обратно пред шмеркезето и далечния му тукашен новороден братовчед - тиквезето. Загледах се в кърпичката и жално поклатих глава, вдигайки поглед нагоре.
- Винаги съм знаела, че червените напитки не излизат лесно, - обявих. После внимателно вдигнах ножа и вилицата и отрязах малко от творението си. Огледах го подозрително, но после го набутах в устата си. - Превъзходно! - възкликнах преливайки от гордост. Сиренето беше малко по-солено от очакването, но пък доматът се оказа пресен и сочен.
Още дъвчейки ястието си с наслада, започнах да изучавам другата чиния. Тиквата беше почти двойно по-голяма от тлъстия домат, но пък беше.. куха. Което май трябваше да се счете за плюс, имайки предвид, че ако беше пълна, тиквата щеше да пропуска пълнеж през очите, носа и устата си.
- Искаш ли? - попитах Оникс като набучих още едно парче от шмеркезето на вилицата и го насочих към него. Преди обаче да получа отговор, вече бях заета с мисленето на подходящ начин за яденето на Ониксовата гозба..
Дръпнах струните леко и се разнесе тиха мелодия, която акомпанираше гласния вариант на последните ми мисли. Даже се римуваха на края, което си беше постижение за човек, които не се опитва да пише стихове.
Оставих Анабел под зоркия поглед на Оникс и отидох да си измъкна нож и вилица от новото си другарче - бармана. даже получих неочакван бонус. Приборите бяха увити в кърпичка от някакъв неизвестен бял плат със няколко винено червени петна отгоре.
Настаних се обратно пред шмеркезето и далечния му тукашен новороден братовчед - тиквезето. Загледах се в кърпичката и жално поклатих глава, вдигайки поглед нагоре.
- Винаги съм знаела, че червените напитки не излизат лесно, - обявих. После внимателно вдигнах ножа и вилицата и отрязах малко от творението си. Огледах го подозрително, но после го набутах в устата си. - Превъзходно! - възкликнах преливайки от гордост. Сиренето беше малко по-солено от очакването, но пък доматът се оказа пресен и сочен.
Още дъвчейки ястието си с наслада, започнах да изучавам другата чиния. Тиквата беше почти двойно по-голяма от тлъстия домат, но пък беше.. куха. Което май трябваше да се счете за плюс, имайки предвид, че ако беше пълна, тиквата щеше да пропуска пълнеж през очите, носа и устата си.
- Искаш ли? - попитах Оникс като набучих още едно парче от шмеркезето на вилицата и го насочих към него. Преди обаче да получа отговор, вече бях заета с мисленето на подходящ начин за яденето на Ониксовата гозба..
23 Re: Бар "До дъно" Нед Фев 13, 2011 7:14 am
????
Гост
Оникс не дочака втора покана и се втурна при готвача.Успя някак си да се сдолие с вилица и се върна при Дал.
Направи самодоволна гримаса и отряза парче от оранжевата тиква.
Вътрешните му мисли бяха основно"глупак!Как така ще ядеш сорова тиква!И защо?!"
-За да докажа, че тази битка е моя-промърмори тихо русия и направи опит да сдъвче сорвия зеленчук.
Вкусът му беше по-ужасен и от кал, разредена с вода..А той наистина бе опитвал разредена кал..Какво ли не бе правил след загуба на бас..Дори бе принуден да танцува макарена на покрива на брака при минусуви темперетури само по...къс гащи и пончо.
-Ммм-престорено каза той-Сигурен съм, че ако Анабел можеше да каже нещо, то това щеше да е"Браво Оникс.Тиквезето ти кърти"
Трябваше да признае, че храната, която Далия приготви изглеждаше..по-вкусна-
Всъщност дори рибената каша би изглеждала по-вкусна.
Та това бе просто тиква с очи и уста?!
Но горрдоста на Блъдроял бе по-голяма от всичко.Ако се наложеше щеше да изяде цялото тиквезе..
И това бе моментът, в който нашият герой трескаво започна да се моли краят на света да дойде и да го отътрве от соровата тиква.
Направи самодоволна гримаса и отряза парче от оранжевата тиква.
Вътрешните му мисли бяха основно"глупак!Как така ще ядеш сорова тиква!И защо?!"
-За да докажа, че тази битка е моя-промърмори тихо русия и направи опит да сдъвче сорвия зеленчук.
Вкусът му беше по-ужасен и от кал, разредена с вода..А той наистина бе опитвал разредена кал..Какво ли не бе правил след загуба на бас..Дори бе принуден да танцува макарена на покрива на брака при минусуви темперетури само по...къс гащи и пончо.
-Ммм-престорено каза той-Сигурен съм, че ако Анабел можеше да каже нещо, то това щеше да е"Браво Оникс.Тиквезето ти кърти"
Трябваше да признае, че храната, която Далия приготви изглеждаше..по-вкусна-
Всъщност дори рибената каша би изглеждала по-вкусна.
Та това бе просто тиква с очи и уста?!
Но горрдоста на Блъдроял бе по-голяма от всичко.Ако се наложеше щеше да изяде цялото тиквезе..
И това бе моментът, в който нашият герой трескаво започна да се моли краят на света да дойде и да го отътрве от соровата тиква.
24 Re: Бар "До дъно" Нед Фев 13, 2011 7:44 am
Dahlia Malory Fairwell
Седях и гледах ужасяващите измъчени изражения на Оникс докато дъвчеше тиквезето. Първоначално бях изпълнена със съжаление към него и основно към вкусовите му рецептори, които ако можеха биха отишли на белинена и психо терапия след травмиращото преживяване. Но в момента, в който осъзнах, че дъвче вече половин минута само защото беше инат ме напуши ударна доза смях. Преглътнах силното желание да му се изсмея в лицето. И образно и буквално, защото първото нещо, с което можех да си запуша устата се оказа шмеркезето. Блажена усмивка се изписа на изражението ми и затворих очи представяйки си домата на въртяща се платформа на забавен кадър.
Когато ги отворих, бях посрещната от невероятно смешна гледка. Лицето на Оникс бе започнало да добива странен цветови отенък. Може би беше нещо средно между лилавото на задушаващите се, зеленото на болните, и червеното на гневните хора. Във всеки случай впрегнах всичката сила на волята си, за да не го наплюя с парченца домати и сирене с подправки при поредния изблик на смях, първия които не успях да спра.
След като свърших със смилането на храната започнах да се смея със цяло гърло. Това предизвика изумени погледи от страна на останалите в бара. Някой се засмяха с мен, а други започнаха да сочат Оникс и да ръсят заплахи по негов адрес. Сигурна съм, че един от играещите карти се закани, че ако китаристът продължава да мени цвета си към все по-ярко червено, щял да го прекара през цедката за домати, която щял да си върне много скоро.
Нямах идея какво е "цедка за домати", но само първата част да бях чула, щях да се изплаша. Смехът ми леко замря.
-А-ха-хъ-хъъ.. - Всяко "ха" беше по-тихо от предишното. Щом достигнах масата и още борещия се със суровата тиква Оникс, грабнах дъвчещия русокоско за русите кичури и го издърпах нагори дружно с Анабел. - Измитаме се от тук на три!Едно.. - Просъсках в ухото му.
Вече виждах как един плашещо изглеждащ тип мята картите си на масата и се надига бавно от стола. Ако беше само той щях да го цапардосам с пробитата тенджера до Оникс, която дори не знаех от къде е взел. Но след него и останалите играчи се запътиха към нашата част от бара.
- Две.. - прошепнах и налапах парче от шмеркезето, взимайки си останалата част дружно с чинията и тиквения фенер. Бармана тръгна да протестира, но му пратих въздушна целувка и той се поуспокои.
Напрегнах мускули и се подготвих да бягам. Оникс грижливо напъха ножа и вилицата си в пробитата тенджера и зае поза наподобяваща моята. Врагът беше близо, но за радост нямаше цедка..
- Туи! - извиках с още пълна уста.
Двамата с Оникс се метнахме през вратата. Никой не ни последва, затова реших, че са се отказали.
- Дуъс, - казах на другия беглец като му набутах храната в ръцете, после тихо се вмъкнах в бара. Никой не ме забеляза и успях да влезна и излезна от кухнята със захарницата в ръка. Веднъж навън, взех тиквата и сложих захар отгоре. - Опитай си тиквезето сега, - посъветвах го и взех собственото си творение. - Тръгвай след мен!
Когато ги отворих, бях посрещната от невероятно смешна гледка. Лицето на Оникс бе започнало да добива странен цветови отенък. Може би беше нещо средно между лилавото на задушаващите се, зеленото на болните, и червеното на гневните хора. Във всеки случай впрегнах всичката сила на волята си, за да не го наплюя с парченца домати и сирене с подправки при поредния изблик на смях, първия които не успях да спра.
След като свърших със смилането на храната започнах да се смея със цяло гърло. Това предизвика изумени погледи от страна на останалите в бара. Някой се засмяха с мен, а други започнаха да сочат Оникс и да ръсят заплахи по негов адрес. Сигурна съм, че един от играещите карти се закани, че ако китаристът продължава да мени цвета си към все по-ярко червено, щял да го прекара през цедката за домати, която щял да си върне много скоро.
Нямах идея какво е "цедка за домати", но само първата част да бях чула, щях да се изплаша. Смехът ми леко замря.
-А-ха-хъ-хъъ.. - Всяко "ха" беше по-тихо от предишното. Щом достигнах масата и още борещия се със суровата тиква Оникс, грабнах дъвчещия русокоско за русите кичури и го издърпах нагори дружно с Анабел. - Измитаме се от тук на три!Едно.. - Просъсках в ухото му.
Вече виждах как един плашещо изглеждащ тип мята картите си на масата и се надига бавно от стола. Ако беше само той щях да го цапардосам с пробитата тенджера до Оникс, която дори не знаех от къде е взел. Но след него и останалите играчи се запътиха към нашата част от бара.
- Две.. - прошепнах и налапах парче от шмеркезето, взимайки си останалата част дружно с чинията и тиквения фенер. Бармана тръгна да протестира, но му пратих въздушна целувка и той се поуспокои.
Напрегнах мускули и се подготвих да бягам. Оникс грижливо напъха ножа и вилицата си в пробитата тенджера и зае поза наподобяваща моята. Врагът беше близо, но за радост нямаше цедка..
- Туи! - извиках с още пълна уста.
Двамата с Оникс се метнахме през вратата. Никой не ни последва, затова реших, че са се отказали.
- Дуъс, - казах на другия беглец като му набутах храната в ръцете, после тихо се вмъкнах в бара. Никой не ме забеляза и успях да влезна и излезна от кухнята със захарницата в ръка. Веднъж навън, взех тиквата и сложих захар отгоре. - Опитай си тиквезето сега, - посъветвах го и взех собственото си творение. - Тръгвай след мен!
25 Re: Бар "До дъно" Пон Фев 21, 2011 10:49 pm
Neptune
Вихрушката от спомени бе огромна и безпощадна. Солена като саламура и горчива като изгнил домат. Колкото и да се опитвах да избягам от нея, тя отново ме улавяше в коварния си капан, преплитайки дългите си и слаби ръчички около безсилното ми тяло. Задушавах се, а очите ми губеха концентрация. Тялото ми се клатеше като кораб насред ожесточена битка с развълнуваното море. Алкохола не помагаше, вършеше единствената работа на опият, замайващ главата, но не и премахващ болезнените мисли.
Ами ако пробвах нещо друго, различно от тези бози, които не могат да ти помогнат дори и за най-малкия проблем в ума ти.
Имаше ли начини да забравя завинаги.... В съзнанието ми изникваше един, но бях поел отговорността към достатъчно хора, за да не мога да си позволя нещо подобно.
Смъртта не бе изход. Не и желан. Не и носещ щастие. Макар че...какво пък. Щях просто да изчезна. Нямаше да ме има. Сивите дни, превърнали се напоследък в огромни тумори щяха да се заличат от болното ми тяло. Кървите спускащи се от безжизненото туловище, щяха да отмият болката и спомените завинаги. Защо тази идея така ме блазнеше!? Защо бях готов да си причиня нещо подобно, на мен самия и на хората до мен, не че на някой му пукаше за Нептун...освен да ги използвам и да им давам заповеди с жесток тон, надали ставах за нещо друго. Добре значи отмятаме от списъка графата със страдащ екипаж. Тогава оставах аз...Връщайки се на въпроса защо да си причинявам това, можех да кажа само едно...всъщност дори не мога да го изрека с думи. Бях прекалено глупав и в същото време заблуден,за да хлътна по една девойка така силно, че да и предложа брак. Да отдам каменното си сърце на някой, който дори не познавам. Достатъчно...наивен, за да се оставя в уж невинните й ръце, а тя да разкъса сърцето ми с цялата жестокост която таи един човек у себе си. А в едно съм убеден, човек би могъл да бъде много свиреп, това винаги съм го знаел, но скоро се убедих в него от личен опит.
Тя ще се жени!
Свят океан, погълни ме целия и разкъсай белите ми дробове с бурните си вълни, убеден съм болката ще бъде хиляди пъти по-малка!
Бях загубил не само време, мислейки всяка секунда за нея, а и сили, желание за живот. Бях загубил себе си! Това което никога не съм очаквал!
Не можех да намеря предишните си мисли и принципи. Не можех да с кажа "По дяволите, та това е само една глупава лигла!", не можех...а така го желаех, бленувах да не му пука за нея!
Защо трябваше емоциите да са толкова силни, защо!?
ЗАЩО!?
Клепачите ми се затвориха бавно. Всъщност не помня скоро да съм го отварял. Огромния брой бутилки ром на масата пред мен и под нея, доказваше факта че седях тук близо ден. Никой не смееше да ме закачи, макар пиян, хората ме познаваха и не подозираха, че в момента онази жестокост с която съм известен, е заменена с яростна болка.
Тялото ми се отпусна на масата, ръцете ми увиснаха надолу. Ала съзнанието ми остана будно, колкото и да исках, не можех да спра да мисля за нея.
Проклета да си, Алис Старк Валерион!
Ами ако пробвах нещо друго, различно от тези бози, които не могат да ти помогнат дори и за най-малкия проблем в ума ти.
Имаше ли начини да забравя завинаги.... В съзнанието ми изникваше един, но бях поел отговорността към достатъчно хора, за да не мога да си позволя нещо подобно.
Смъртта не бе изход. Не и желан. Не и носещ щастие. Макар че...какво пък. Щях просто да изчезна. Нямаше да ме има. Сивите дни, превърнали се напоследък в огромни тумори щяха да се заличат от болното ми тяло. Кървите спускащи се от безжизненото туловище, щяха да отмият болката и спомените завинаги. Защо тази идея така ме блазнеше!? Защо бях готов да си причиня нещо подобно, на мен самия и на хората до мен, не че на някой му пукаше за Нептун...освен да ги използвам и да им давам заповеди с жесток тон, надали ставах за нещо друго. Добре значи отмятаме от списъка графата със страдащ екипаж. Тогава оставах аз...Връщайки се на въпроса защо да си причинявам това, можех да кажа само едно...всъщност дори не мога да го изрека с думи. Бях прекалено глупав и в същото време заблуден,за да хлътна по една девойка така силно, че да и предложа брак. Да отдам каменното си сърце на някой, който дори не познавам. Достатъчно...наивен, за да се оставя в уж невинните й ръце, а тя да разкъса сърцето ми с цялата жестокост която таи един човек у себе си. А в едно съм убеден, човек би могъл да бъде много свиреп, това винаги съм го знаел, но скоро се убедих в него от личен опит.
Тя ще се жени!
Свят океан, погълни ме целия и разкъсай белите ми дробове с бурните си вълни, убеден съм болката ще бъде хиляди пъти по-малка!
Бях загубил не само време, мислейки всяка секунда за нея, а и сили, желание за живот. Бях загубил себе си! Това което никога не съм очаквал!
Не можех да намеря предишните си мисли и принципи. Не можех да с кажа "По дяволите, та това е само една глупава лигла!", не можех...а така го желаех, бленувах да не му пука за нея!
Защо трябваше емоциите да са толкова силни, защо!?
ЗАЩО!?
Клепачите ми се затвориха бавно. Всъщност не помня скоро да съм го отварял. Огромния брой бутилки ром на масата пред мен и под нея, доказваше факта че седях тук близо ден. Никой не смееше да ме закачи, макар пиян, хората ме познаваха и не подозираха, че в момента онази жестокост с която съм известен, е заменена с яростна болка.
Тялото ми се отпусна на масата, ръцете ми увиснаха надолу. Ала съзнанието ми остана будно, колкото и да исках, не можех да спра да мисля за нея.
Проклета да си, Алис Старк Валерион!
Съобщение [Страница 1 от 2]
Иди на страница : 1, 2
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|