Порт Роял,преди седем месеца в една от таверните.

За пръв път в животът си нямах търпение да стъпя на твърда земя.Корабът бавно приближи пристанището,събрах си багажа и слезнах на острова.Времето беше отвратително и много студено,но поне звездите се виждаха.Платих на човекак както му бях обещал и тръгнах към най-близката таверна,където ме очакваше вана с топла вода,топла храна и гореща жена която да стопли леглото ми.Веднага щом отворих вратата на заведението и свалих качулката всички млъкнаха и ме изгледаха продължително за около две минути.Щом се приближих към бара,всички се върнаха към заниманията сиОпределено бях гладен,след пет месеца в открито море и с почти никаква храна имах чувството,че мога да изям цял глиган.Веднага след това отидох в една от стаите и се строполих на леглото.Беше раздърпано,счупено,но беше легло и за сега беше мое.
Не бях усетил кога съм заспал,но когато се събудих вече беше светло,а една от жените,които работеха в таверната,ме побутваше да стана.Изправих се и видях,че е приготвила ваната.Тя излезна и аз веднага се съблякох и влезнах в горещата вода.Жената влезе в стаята и ми каза,че нямат повече стаи и че ще настанят някакво момиче при мен.Вдигнах ръмене и се отпуснах.След няколко минути вратата се отвори и чух някой да влиза,с едното си око огледах момичето и казах.
-Аз ще спя на дивана.

Напоследък времето не беше много хубаво.Бях на суша от около месец.Всички пирати от екипажа на Джером бяхме за известно време на суша,но Джером остави само мен за да направя нещо.Нещо,нещо...така и не чух какво е това нещо.Щях да си изпатя като се върна,но както и да е.И без това първата работа на копелето като стъпихме на твърда земя беше да ме изчука.Идеше ми да го убия с големи ръце.Сега ме беше доста яд,че сестра ми е с него в открито море...и ако той я докоснеше и с пръст щях да го убия!Така или иначе му се каня...по една или друга причина...все ще умре някога.Писнало ми е да му играя по свирката.Той се мислише за Бог!А всъшност беше едно голямо нищо!Дори не знам защо се набутахме при него на кораба.
Цяла вечер бях прекарала в мислене скитане натам насам.Слънцето дори играя,а аз още се скитах.И това ако не е болен мозък!
Наблизо имаше една таверна.Може би трябваше да отида там..за ден-два.Влезнах вътре обаче пък се оказа,че няма свободна стая и казаха,че ще ме настанят в стая "със съквартирант" или по-скоро ще ме натресът в стаята на някакъв мъж.Горкия човечец!Да дели стая с мен...дори не знам как се е съгласил.Ако въобще са го питали.
Казаха ми на къде да вървя и аз тръгнах на там.Стигнах стаята и влезнах вътре.Мъжът си вземаше душ.Ооо!Еее аз бях все сред мъже,но какво и да е.
- Аз ще спя на дивана - каза той.Повдигнах вежда.Огледах стаята.Еее и на това ще се навия.Нямаше да съм дълго тук.Скоро щях да си тръгна.Нямах намерение да се задържам...,а и донякъде ми се искаше да се връщам на кораба.Исках да видя сестра си.Не се бяхме разделяли за толкова време...и ми беше някак...странно.Пък и всички онези мъже.То си беше Ад!
- Ъъъ всъшност може и аз да спя там..смисал..нямам претенци...ако предпочиташ леглото казвай... - изрекох и се облегнах на стената.Щях да го изчаках да се изкъпе и да се облече и тогава най-вероятно да се запознаем и да разговаряме.Все пак щяхме да сме "съквартиранти" за известно време.

П.п:Глупости пиша ;хх

Надигнах се до седнало положение във ваната която беше разположена в самият център на стаята и погледнах към момичето.
-Ще спя на дивана.До преди малко бях на леглото и изобщо не ми хареса.Шест месеца в океана отвикваш да спиш на легло.
Държах се някак си мило с нея,явно съм по-уморен от колкото си мислех.Грабнах една кърпа и излезнах от ваната,и я увих около кръста си.Отидох до прозореца и се облегнах на касата му,след това леко се обърнах и огледах момичето.
-Ти си пират...от екипажа на Джером. Как може да служиш на отрепка като него?
Попитах я и се засмях,още когато онзи боклук стана капитан се изумих,че изобщо някой би го последвал.И съм му показвал какво мисля за него,този боклук има не един белег от мен.Погледнах момичето и се загледах в лицето й,мисля,че съм я виждал и преди,но не и от толкова близо.
-Да не би да си напуснала екипажа му?
Не можех да не се засмея.

Мъжът излезн от ваната и ови кърпа окло кръста си.Май познаваше Джером и ме попита дали съм от хората му.Извъртях очи.После пък спомена за напускане и бля бля.
- Ако имах избор нямаше да съм с него!Но никой не иска една осемнадесет годишна и една седемнадесет годишна на кораба си! - изсъсках студено.Мразен да говоря на тема "Джером" по една или друга причина.Да не говорим,че копелето не знаеше къде да си държи ръцете и пениса.Едното трябва да е до тялот,а другото в панталоните,а той и двете ги развяваше наляво надясно.Мразех този тип и това е.Но защо като го мразех трябваше да си го изкарвам на този тук...Въздъхнах и го огледах.Беше ми познат от някъде...,но от къде...никва идея.
- От къде познаваш тази кокошка Джером? - повдигнах вежда.Не ми пукаше какви ги дрънках за него и какво можеше да ми направи,а трябваше да ми пука.Той не си беше...шега разбота.Особено за мен...тъйкато не бях на тридесет да кажем и силна като...Супермен.Бях просто едно осемнадесет годишно момиче.Избягало с малката си сестричка и намерило Джером - единствения който се съглас ида приеме и непълнолетна на кораба си,но...пак си "плащах" за това."Плащах" за сестра ми.
- И става ли да не говорим за...него.Не стига,че почти всеки божий ден трябва да го гледам,а сега и да слушам за него...ще взема да се метна от някъде! - простенах недоволно.
Огледах отново мъжът.Той дори не се беше представил и беше почнал да ми говори що годе мило,а аз му отхапвах главата.Еее браво на мен.Дали трябваше да се представя?Ми..май беше редно.
- Ъъъ междодругото аз съм Изабел - изрекох без дои да подавам ръка.

-Винаги можете да напуснете и да работите известно време другаде,докато се появи нещо ново.
Засмях се,аз съмият съм без екипаж и кораб,а и давам съвети на нея.Бих дал всичко отново да имам екипаж и всички да знаят кой съм.
-Да го познавам...не веднъж съм се канел да му отсеча главата...ако можеш да наречеш това на ръменете му глава.Той дори не я използва,обикновено мисли с друга част на тялото си.
Отидох до леглото и седнах на него.То издаде силен скърцащ звук щом се отпуснах на него.Взех друга кърпа и подсуших косата си.
-Съгласен съм....Аз съм Джонатан.Джонатан Тийч.-Представих се и направих нещо като поклон от седнало положение.-Не стой там.Сякаш си ми заложница.

Интереснно.Той се представи като Джонатан."Хубаво име" - помислих си.
- Не стой там.Сякаш си ми заложница. - изрече той."Е к'во да правя?Да ти се нахвърля и да те изнасиля ли?" - казах си на ум.Въздъхнах и се приближих към него като седнах на леглото предпазливо сякаш ще ме изяде.Дори не знаех какво да направя или да кажа.Бях все сред мъже,а сега като съм в една стая с мъж и си губя ума и дума.
- На колко си Джон?Ако може да ти казвам така... - попитах го.Туковиш станем...дружки.Да бе!В някой друг живот!Аз нямах приятели...не и в този смисъл.Имах просто познати и такива с които си помагах.Нямах приятели...може би.Легнах на леглото,а то изскърца.Загледха се в тавана сякаш беше най-интересното в тази стая.А може би беше.За Бога...какво правех въобще тук..трябваше да слушам какво ми дрънка Джером да го направя да се върна на кораба да направо това което мислех и да видя какво ще стане.И мисля,че това което исках...нямаше да се получи.Поради много причини.
- Разкажи ми малко за себе си... - беше донякъде убиване на време и ъм..опознаване.Аз от друга страна не исках да говоря за себе си - Живот,родители,приятели,врагове,пиратски живот,приятелка....

-Почти на 32.
Отговорих й просто без да овъртам,едва ли е странно,че съм толкова стар,но младо момиче като нея сигурно е било с по-възрастни и от мен.Да й разкажа малко за себе си..странно,до сега никой не е искал да знае каквото и да било за мен,дори и как изглеждам.
-Пират от люлката до гроба...бивш капитан.Какво още...любими занимания са ми плячкосването,убиването и още едно нещо което не искаш да знаеш.
Завъртях се леко към нея и я огледах хубаво.Красиво момиче,определено има какво да предложи и не знам какво чакам,а не се възползвам от ситуацията.
-С колко мъже си била? Имам предвид истински,а не поредното изнасилване?
Петте месеца без жена ме подлудиха,едвам се сдържам в момента да не я обладая.Такова крехко създание като нея веднага ще се изплаши ако направя погрешен ход,а аз не искам това да стане.Не,тя трябва сама да го поиска от мен.

Аха...бивш капитан.Ех!Защо не попаднахме на него...поне изглеждаше по-свестен от онази коза.Следващия му въпрос малко ме изненада.С колко ли бях спала...по мое желание...ммм..
- Ами..точно..нула... - признах си.С баща ми..не беше по мое желание...с Джошоа никога не го бяхме правили..бяхме просто приятели..следващ е Джером..с него никога не е било по мое желание,но му се давах..и имаше още двама,трима от екипажа и..с тях не ми беше на кеф,но не можех да се боря с мъже..като тях.Бяха доста по-силни.Забелязах,че Джон ме гледа.
- Какво? - попитах.Той ме гледаше сякаш съм някое извънземно.Еее донякъде го разбирах.Сигорно сега мислише,че съм някоя..идиотка дето не прави нищо по въпроса със сескса и просто се оставя.Еее на Джером се оставях на другите не...опитвала съм се да се измъкна,но не става...просто..нямам сили.Обърнах се и пак погледнах към тавана.Малко се чувствах като на среща на Анонимни алкохолици.Само дето трябваше да почнем с "Здравейте аз съм...." и прочие.

Усмихнах се,не беше една от самодоволните ми усмивки,но имаше някакво задоволство в нея.
-Ако е било насила значи не си изпитала истинското удоволствие от секса...
Пъхнах едната си ръка под кръста й и с другата ръка хванах бедрото й,за секунда тя се озова в скута ми,краката й бяха около кръста ми,а гърите й се опираха в моите.
-Не искаш ли да знаеш какво е? Да си свободен? Има един капитан който все още си търси хора,мога да те представя...теб и сестра ти.
Отместих внимателно кичур коса от лицето й,пръстите ми се спуснаха отстрани по бузата й и надолу по шията й.
-А относно удоволствието от секса...-усмихнах се.-Този въпрос можем да го решим още сега.Стига да искаш.
Ръката която държах все още на кръста й,за да я придържам към мен се лъзна нагоре по гърбът й под блузата й.

Джон ме издърпа към себе си.Ръцете му се спускаха по тялото ми,а той обесняваше за някакъв кораб и капитан.Ммм да можеше.Само кимнах.Ръцете му продължиха да се плъзгат по тялото ми докато той издрънка нещо за сексуално удоволствие.Поставих пръст на усните му,а после го избутах на леглото.Еее щяхме да видим..какво ще стане.Всъшност май това щеше да е първия път който е и по мое желание.Усмихнах се палаво.Долепих устни до неговите,а ръката ми се плъзна по тялото му стигайки до издутината в панталоните му.Леко я стиснах като отделих устни от неговите и тогава от устата му излезе стон.Плъзнах се надоло по тялото му.Извадих приятелчето му на бял свят и го огледах..,но не за дълго.Почти веднага го поех в устата си.Почнах да го третирам като близалка докато от устата на мъжът се откъсваха стонове на удоволствие и това ми харесваше.Да правя нещо...по мое желание.Еее това не ми се случваше всеки ден.
След като реших да спря с това занимание се вдигнах нагоре и пак го целунах.Мисля,че нямаше нужда да му казвам дали го искам или не.Май с това което направих бях достатъчно ясна.

П.п:Ужас ;хх глупости пиша хД

Тя беше невероятна,влюбих се в езикът й.Едвам сдържах емоциите си и щом тя спря изръмжах недоволно,но целувката с която ме дари отклони вниманието ми.Хванах я здраво, метнах момичето на леглото и застанах над нея.Целувах устните й докато розкопчавах панталонът й и свалих блузата й.Устните ми се спуснаха по шията й,кожата на това създание има толкова сладък вкус и аромат.Захвърлих дрехите й и кърпите,които използвах да се подсуша, на земята.Бях на ръбът,но исках да я подразня малко.Плъзнах ръцете си надолу по тялото й и разтворих краката й,устните ми се спуснаха надолу по гърдите й,по коремчето към онова така нежно и деликатно място на тялото й,което се намираше между краката й.Езикът ми намери малкото топченце и започна безпощадно да си играе с него.

Ръцете му се плъзгаха по тялото ми.Езикът му също.Стигна интимните ми части.Почна да прокава език по тях,а това ми хареса.Изстенах от удоволствие.Тялото ми се изви в дъга от удоволствие."Кой би предположил какво може да прави този мъж с езика си..." - помислих си.Харесваше ми това което той правише...по дяволите никой не ме беше карал да се чувствам така.С него беше...различно.Стонове излизаха от устата ми докато той се занимаваше...с това.Първия оргазъм ме заля.Той знаеше как да накара някое момиче или жена да свърши...
В мислите ми излезна,че трябва да го арестуват за педофилие.Все пак...той беше почти на тридесет и две,а аз бях на осемнадесет.Това си бяха...доста годинки.Добре де...не чак толкова.И с по-възрастни го бях правила..както и да е.
Пропъдих тези мисли някъде надалеч в съзнанието си докато продължавах да извивам тялото си от удоволствие.
Зачудих се той ли пък с колко е бил...той ми беше задал въпроса..макар и малко по по-различен начин.Не,че много ме интересуваше.Принципно мен почти нищо не ме интересуваше и това донякъде ме правише просто...нищо.Една скучна личност.Но аз и без това гледах да не се набивам на очи.Все пак не исках всеки втори да знае името ми или нещо такова.
Не исках и моя снимка разлепена наоколо с една хубава сумичка за главичката ми..затова предпочитах да съм скучна личност и да стоя инкогнито.Но...понякога нещо не ми се получаваше.Доста често не ми се получаваше и салва Бого обаче не ме знаеха...много хора.Само...малко.

Усетих как мислите й отиват на някъде и се върнах към устните й.Увих краката й около кръстът си и стиснах едното й бедро.Чувствах се странно,че правя това с едно толкова младо момиче,но тя бе толкова пламенна,исках да изпия всичко в нея,неусетно захапах зърното на едната й гърда и внимателно го засмуках.Усетих как чудовището в мен напира и напира,докато се усетя вече бях проникнал в нея.Погледът ми се бе залепил за очите й докато се движех,от устните й се изплъзваха сладки стонове,които подлудяваха още повече демона в мен и го подтикваха да прави движенията си все по бързи и силни. Виждах,че леко я наранявам,но в сравнение с миналите й преживявания това си е чисто удоволствие.

С мощен тласък той проникна в мен.Извиках.Приятелчето му не си беше никак малко...,но пък си беше приятно да го усещам как се движи в мен.Харесваше ми.
Стонове излизаха от устата ми.Малко ме болеше,но това си беше нищо сравнение с онова което бях изпитвала...като болка.Това тук обаче беше десет хиляди пъти по-приятно.
Джонтан се движеше в мен като понякога забързваше,а понякога намаляваше.Обвих ръце около вратът му и забих нокти в кожата му.Краката ми бяха обвити ооло кръста му.
- Дяволски.....си...добър.... - изрекох едва,едва.Дори не мисля,че имаше нужда да го казвам.А и сигорно доста други жени са му го казвали.Още един оргазъм ме заля и ме разтърси цялата.Той продължи да се движи забързано в мен,а аз забих ноктите си още по-дълбоко в кожата му.Господи....това беше...ами невероятно.Да си призная бих го направила с него отново...Той нямаше нищо общо с мъжете от екипажа на Джером...или със самия Джером,а камоли с баща ми.

Вече не издържах на всичко това.Обожавах начинът по който зъби ноктите си в кожата ми,стенанията й,побъркващата я възбуда.Минути след като тя достигна краят,аз направих същото.Това момиче изцеди всичките ми сили,макар,че мога да го направя още сто пъти...стига да е с нея.Отпуснах се и от гърдите ми се разнесе едно доволно ръмжене.Устните ми намериха нейните,плъзнах езикът си в устата й и засмуках нейният.След това се отпуснах до нея на леглото и я придърпах към себе си.
-След малко ще имаш ли сили за още веднъж?Този път ще те оставя ти да си капитана.
Усмихнах се нахално и отново целунах устните й.Исках я отново и отново,и отново..до безкрай.Не съм изпитвал такова задоволство от много време.

Той свирши в мен и се отпусна на леглото.Разменихме си няколко сладки целувки след което той попита за още веднъж.Щях ли да имам сили?Този дяволски добър секс ме беше изтощил...малко.И все пак..хъм..май щях да имам сили.Кимнах и погледнах към тавана."И сега какво?" - запитах се на ум.Нямах търпение да го направя с него отново.Завъртях се и се озовах върхо него като се усмихнах чаровно.
- Ам...ти спомена за някакъв кораб нали...подробности ще ми дадеш ли... - запърхах с мигли.Искаше ми се докато си почивахме да разбера малко повече за това.Все пак ако имаше възможнсот да набута мен и Кат - някак си - там...щеше да е доста по-добре от колкото да сме при Джером.
Лежах си върхо него и го изучавах с поглед.За миг се зачудих дали не му тежа...,а ако му тежах?
- Ъъъ тежа ли ти? - поппитах го.На мен си ми беше удобничко така..ама ако му тежах щях да се преместя.Все пак...не трябваше "да вдига" тежести,а да си почине за още един "мач".

Засмях се и целунах рамото й.
-Червените пирати грабим безжалостно и мислим единствено и само за себе си.Името на пиратският ни главатар е Нептун. Уважавам го...което е много,защото аз мразя много хора и не уважавам никого.Така,че докато не ви приемат със сестра ти внимавай какво говориш.
Тя ме възседна и това ми хареса,и то много.Докосвах коремът й внимателно.За разлика от нея,тялото ми бе дарено с доста белези.Бях забравил за тях,мислех само..всъщност не мислех за нищо,а само действах.
-Ти? Да ми тежиш? Лека си като перце.
Усмихнах се,зарових пръсти в косата й и я дръпнах към мен за да целуна устните й.

Ммм тези "Червени пирати" ми бяха познати отнякъде...смисал..бях чувала.Но както и да е.Повидгнх рамене.Той спомена,че съм лека като перце и аз повдигнах вежда невярвайки.Еее смисал наистина нямаше как да съм лека като перце ама пък да съм чак толкова лека...,но пък и той си имаше доста мусколи.Както и белези.Сигурно е участвал в доста битки и подобни.Усмихнах се и прокарах пръст по гърдите му.
- Май си участвал в доста битки... - казах без да се замислях.Надигнах се и поставих ръка на устата си сякаш не исках да кажа това.Аз и не исках..не знам защо.Сигорно не му беше приятно да го чуе знам ли. - Не исках да кажа това..ох...най-добре да млъкна...
Изръмжах на себе си.Идеше ми да се сритам.Понякога говорех без да мисля,а да не говорим,че доста често действах без да мисля.Затова и доста често се забърквах в неприятности.

Усмихнах се и отново я придърпах към себе си.
-Битки...войни....пиянски сбивания...Участвал съм и ще продължа да участвам.
Целунах устните й и после челото й.
-Не се притеснявай за това.Да говорим за нещо друго... Ще ви хареса,на теб и на сестра ти,на кораба.Капитанът е малко странен,но кой ли от екипажът не е. Ако има нещо стойте до мен,имам си репотация на кораба и като видят,че сте с мен няма да ви закачат много.
Засмях се отново.Ако разбере какъв съм всъщност,ще побегне от стаята.

Повдигнах вежда.Репутация?И каква е тя?
- Ммм..сподели...каква е тази твоя репутация... - запърхах с мигли и си придадох най-невинното изражението което можех да имам.Наистина ми беше интересно да разбера малко повечко за него...,а той не ми беше казал много.Приближих устни към неговите и го целунах продължително.Езикът ми навлезе в устата му и палаво докосна неговия.Отдръпнах се и се усмихнах.Продължих да си лежа върхо него.Какво щях да правя с живота си за напред...
- Мило от твоя страна да пробваш д ни оредиш на кораб,но...не мога.Смисал...трябва да се върн на кораба на Джером...колкото и да не искам... - казах тихо.Държах се малко странно.Не както и характерно за мен.Принципно бях гадна и устата,а сега...сега се държах като едно добро...дете.За Бога!
Прокарах пръст по мусколите на ръцете му.После плъзнах пръста си обратно нагоре.Така "си играех" известно време изучавайки тялото му.

-Да кажем,че още щом стъпих на кораба разбраха,че не се шегувам и че е по-безопасно за тях да не са около мен.
Усмихнах се и отвърнах на целувката й.Сладка като мед и опияняваща като вино.Дръпнах един от чаршафите върхе нея,колкото да завия краката ни,но оставих гърбът й отвид за да мога свободно да плъзгам връхчетата на пръстите си по кожата й.
-Не трябва да се връщаш.Сигурен съм,че ако "си поговора" с Джером ще освободи и двете ви. Сигурен съм,че той ще разбере...
Усмихнах се дяволски.Не разбирам,защо се дърпа,лесно могат да се уредят нещата.
-Какво има?

Поклатих глава.
- Не мога.... - изрекох.Имаше доста причини порди които не можех тукотака да се махна от Джером.Да си поговори с него - което май нямаше да е много говорене - ...и да освободи мен и сестра ми...тогава щях да съм му длъжница цял живот...нямаше да мога да му се отблагодаря,а аз не обичах да дължа нещо на някой...А и бях споделила с един от екипажа плана си...и се надявах д не го раздрънка докаот не се върна.Нямах намерение да го споделям и с други защото всичко можеше да рухне за секунда и...тогава Бог знае какво ще стане.И то като моя "гениялна" идея..моята глава ще изхвърши независимо дали съм играчката на Джером за вечерта.
- Не мога...просто не мога...Трябва да се върна - изрекох тихо.Да...тябва ама трябваше да направя и онова което той беше поискал,а то беше...?!Може би в бъдеще щях да разбера.Така или иначе те след ден-два май щяха да са тук "да ме вземат" .Ден-два,а може би повече...не знам.Дори не знам от колко време съм на твърда земя...бях изгубила представа за времето.
- Ще се оправя..гарантирам ти,че в бъдеще ще се видим отново...и вече няма да съм от екипажа му... - усмихнах се.Не можех да гарантирам - с точност - такова нещо и все пак го казах.

Изгледах я изпитателно и след това въздъхнах.Врях си носът в нейните проблеми,нито ми е мястото,нито се познаваме от отдавна,но най-вече.. нямам причина да й помагам. Ако разберат,че съм се опитал да й помогна всички ще решат,че става въпрос за някой друг.
-Както искаш. Няма да те насилвам да приемеш помощта ми...а и щом си сигурна,че можеш да се справиш сама с мъж който те изнасилва,добре.
Сложих ръцете си под тила и се загледах в тавана. Трябва да намеря пари от някъде и да се добера до кораба.
-Искрено се надявам отново да се срещнем...
На лицето плъзна усмивка,която показваше задоволството ми.Погледнах я,все още ухилен.

"С мъж който те изнасилва" - тези думи не ми харесаха,но си бяха самата истина.Това което правише Джером с мен....мразех го..мразех всичко свързано с него.Въздъхнах и се направих,че не съм чула това.
Той ни беше завил с чаршафа,но аз се развих и легнах до него.Даже малко по-далеч.Беше ми някак..кофти.Не знам какво ми ставаше.След тези думи просто...идеше ми още повече да убия някой.Не някой,а Джером.
- Ще го убия...заклевам се! - казах по-скоро на себе си от колкото на мъжът който лежеше до мен.Дръпнах леко чаршафа за да се завия,но такаче да оставя и за него.Загледах се в тавана...отново.Какво щяхме да правим сега?Да лежим мълчаливо и да зяпаме тавана като..идиоти.Най-вероятно.Размъдах се леко неспокойно на леглото,но после спрях да шавам и продължих мълчаливо да си зяпам тавана.

Въздъхнах тежко и се обърнах на една страна към нея.
-Не мисли за това сега...
Обгърнах я с една ръка и долепих устните си към рамото й.Няма смисъл да си трови нервите с боклуци като капитанът й.
-И какво ще стане като го убиеш? Ще бягаш от екипажът му до края на животът си? Ами сестра ти? Нима ще я подложиш на това?... Може да ме намразиш за това,но казвам истината.На капитан като него му пука за екипажът му стига той да му е от полза,но екипажът ще иска отмъщение за водачът си.Ако ще убиваш..или всички или никой...
Така стоят нещата,разбира се аз все уважавах екипажът си от убийци,крадци и отрепки,но няма да оставя това което им причиниха неотмъстено.