Околностите на Лондон, реката; преди един месец.

Лора Саймънс

Лора Саймънс

Брой мнения : 91

Ах,колко спокойно място! Точно това и' трябваше! А и имаше вода, можеше да се изкъпе. Все пак след като беше бягала от стражите на една префърцунена баронета, доста се беше изморила и имаше нужда от освежаване. А, да- защо стражите я бяха гонили... Ами защото тя беше отмъкнала един от скъпоценните гердани на баронетата. Какво пък, мразеше тази баронета, преди два месеца почти успя да я прати на бесилото, но все пак тя се измъкна,благодарение на бърз ум и реакции, както и на хитрост. Бе облечена с корсет и отдолу дълга пола, а двете части образуваха рокля. Доста примерно си изглеждаше за пират-дори косата и' бе примерно сплетенана плитка. Приличаше на принцеса,но беше крадец. Приличаше на богата, но си беше бедна.
Спря при водата и се пльосна на тревата. Потопи крака във водата, надигна полата съвсем, за да се наслади на охлаждането и легна назад,дишайки тежко. Герданът беше в едната и' ръка- наистина хубаво и скъпо бижу. Щеше да го продаде някъде, за да спечели пари и да си наеме стая в някоя гостилница,а ако и' останеха пари-да си купи някоя рокля, не можеше да се разкарва с тази, беше красива,но все пак не особено запазена/корсета беше идеален,но полата не особено идеална/.
Дишаше дълбоко, успокоена, че вече не я преследват. Но и да я бяха хванали-нищо, щеше да им се измъкне.Толкова пъти беше пленявана/не всеки път бе претърпявала времето в плен добре,понякога се възползваха от нея/, а винаги се беше измъквала.
Изведнъж чу стъпки зад себе си. Стресна се и рязко се обърна,хвана ножа,които бе взела от един от стражите и се обърна, пускайки дългата пола.
Пред нея излезе някакъв непознат мъж, но определено не беше от преследвачите и',ала това не я успокой напълно.
-Какво има?-попита тя, криейки ножа зад гърба си, не смеейки да го остави,понеже не беше съвсем сигурна кой седи пред нея.

Ейдън

Ейдън

Брой мнения : 15

След поредната шега,която включваше сепия,едно прасе и малко рициново масло, другарите му го оставиха в Лондон за да "си помисли над постъпката си".Разбира се чак след като спря да се смее разбра,че са заминали без него,но това изобщо не го засегна.беше в Лондон и искаше да разгледа градът,да види що за хора живеят в него.В скъсаният си панталон,мръсната риза и шапка приличаше на обикновен рибар и това му помогна докато вървеше по улиците.От време на време го спираха полицаи и за да се измъкне се правеше на изгубен и ги питаше на къде е рибарското пристанище.Скоро краката му го отведоха една река,седна на брегът за малко и свали шапката си.Някакви деца на близо си играеха с куче и заради любовта му към децата и животните той се присъедини към тях.Правеше се на шут като имитираше кучето и се боричкаше с него.На децата това им хареса,а смехът им го зарадва.За жалост играта скоро свърши,така че той отиде да си вземе шапката.За негова изненада една млада дама стоеше на мястото където я бе оставил.
-Какво има?-попита го тя щом се обърна към него.
Ейдън се усмихна глуповато и посочи шапката до краката на момичето.
-Извинете ме,мадам.-започна той с галантен глас и й се поклони.-Не исках да ви стресна.Просто исках да си взема шапката.

Лора Саймънс

Лора Саймънс

Брой мнения : 91

-Извинете ме,мадам. - каза и' той. -Не исках да ви стресна. Просто исках да си взема шапката.
"Не ме стресна, никак даже...Само малко." помисли си успокоена Лора. Пусна ножа и чу "туп", което значеше че е паднал. Леко раздвижи крака си и го намери-точно зад нея. Добре.
Не трябваше да започва скандал или пък да се дразни с някого, защото ако този някой я разпознаеше туко виж я е завел при стражите. Щеше да се прави на богата дама.
-Няма никакъв проблем,господине, аз просто мислех, че няма никого.
Усмихна се чаровно. За първи път казваше "извинете" без да използва сърказъм. Правеше се на мила, но в действителност си беше дяволче.
Пооправи полата си,понеже беше набрана и седна на брега на реката. Не беше събудила подозренията и той нямаше да разбере, че е пират. Не можеше,понеже едва ли щеше да я приеме- пиратите бяха зли и аучни, тя си го знаеше, бяха готови да убиват подред, не бяха приети в обществото. "Аз съм богата дама, имам много пари, прислужници и дворци. Хаха, супер. " помисли си Лора. Седеше и гледаше водата,обърната с гръб към непознатия мъж.

Ейдън

Ейдън

Брой мнения : 15

Ейдън се приближи и вдигна шапката си,но не я сложи на главата си.
-Много сте мила,но аз не съм никакъв господин... името ми е Ейдън.-той се усмихна отново.-Госпожице, ще възразите ли ако седна при вас за малко.Искам да се похваля на момчетата,че съм правил компания на красиво момиче.
Ейдън бе приел ролята на обикновенно рибарче и вече се самозабравяше.Разбира се по-късно ще се осъзнае и ще си спомни кой е,но може да е твърде късно.
-Прекрасен ден..не смятате ли?
Не бе изчакал отговорът на първият си въпрос и седна на две крачки от нея.Водата му се стори приятна, за това потопи покритите си с рани крака във водата.

Лора Саймънс

Лора Саймънс

Брой мнения : 91

-Много сте мила,но аз не съм никакъв господин... името ми е Ейдън.- усмихна се пак -Госпожице, ще възразите ли ако седна при вас за малко.Искам да се похваля на момчетата,че съм правил компания на красиво момиче.
Лора се усмихна. Помълча малко и тъкмо щеше да отговори,когато той зададе втори въпрос:
-Прекрасен ден, не мислите ли?
Лу се обърна към него.
-Седнете, ще се радвам да имам компания. Моето име е...-точно щеше да каже лора,когато се отказа. - Лорена. Да, точно така.Аз съм Лорена. - усмихна се, а вътрешно се удивяваше на името,което си бе дала. - Денят наистина е прекрасен, много добро време улучих.
Усмихна му се.
Той каза, че не е никакъв господин. "Е, аз пък не съм никаква принцеса, нито пък аристократка." помисли си тя. Чудеше се защо избра името Лорена. Може би,защото беше близко до нейното, а и бе първото,което и' хрумна. Добре, щеше да се държи като прекрасната богата принцеса, а не като грубата, недружелюбна,но красива пиратка. Ах, каква разлика! Мълчеше и гледаше водата.

Ейдън

Ейдън

Брой мнения : 15

Ейдън огледа момичето без да сваля глупавата усмивка от лицето си.
-Подарък от господарката ви?-попита той.-Съжалявам,но е очевидно,че не сте благородничка.Ако бяхте такава,охраната ви да ме е изгонила,а аз не виждам охрана.А и една благородничка не би могла да понесе да седи до обикновено рибарче като мен за повече от две секунди.
Той се засмя и хвърли едно камъче във водата.Говореше каквото му е на умът без да го е грижа дали ще засегне момичето,той си е такъв.Поне е сигурно,че умът му работи както трябва...от време на време.
-Съжалявам...просто е очевидно.Надявам се да не се сърдите на дързоста ми.
Трудно беше да го излъжат,може би защото в лудоста му има нещо правилно.Умее да забелязва малките детайли.*Тя се представи за благородница,но всъщност не е.Ако беше прислужница,никога не би излязла навън в такава рокля.Остава само едно..тя да е пират и да се крие от някого...*си помисли Ейдън и отново се върна към собствената си самоличност.

Лора Саймънс

Лора Саймънс

Брой мнения : 91

-Много сте умен, рибарче. Но и вие не сте рибарче. - каза Лора, усмихвайки се, макар че не и' беше до усмивки.
"По дяволите, как успях да се разкрия!?" помисли си тя. Пое си дълбоко въздух и се усмихна отново, запазвайки хладнокръвие.
-Името ми е Лора, пират съм, бягам от стражите на една надута баронеса, понеже и' свих огърлицата, за да я продам и да изкарам пари,с които да си наема стая в някоя гостилница и да се нахраня и намеря дрехи, а ти само да си посмял да ме издадеш ще ти прережа гърлото. - бързо, на един дъх каза тя.
Призна си всичко,понеже още щом бе започнала да се прави на принцеса не и' беше допаднало, а вече не издържаше. Притегли се към водата,набра полата си почти догоре и потопи крака във водата.
Бавно придърпа ножа и го постави до себе си, за да може всеки момент да е готова за атака или за самозащита. Искаше и' се да скочи във водата и да поплува, но все пак смяташе поне засега да остане суха. Чакаше реакцията на Ейдън.

Ейдън

Ейдън

Брой мнения : 15

Ейдън я беше зяпнал и чак когато момичето свърши с признанието си той се разсмя.Отне му около две минути да се успокои.
-Не се тревожи...-каза той и леко огледа наоколо.-... и аз съм пират.Не се тревожи,по скоро бих си отрязал езика отколкото да те издам.
Широката глуповата усмивка се завърна на лицето му.
-А аз си мислех,че си убила някого и за това се криеш.Междо другото..дегизировката ти не е много добра.Ако си откраднала нещо от аристократка,както твърдиш,със сигурност си видяла как е облечена и гримирана....но съм сигурен,че си видяла.Повечето жени първо това забелязват в другите жени...дрехите,прическата и грима.
Той отново се засмя,но спря защото разбираше,че тя не е обикновенно момиче,а и не искаше да вижда ножът й от близо.Нито да проверява лично колко е остър.
-Не разбирам...защо ти е да плащаш,като можеш да се вмъкнеш в някоя празна стая...както аз правя.Запазвам си парите и спя на топло.А ако някой дойде и ти каже,че не си платил му вдигаш скандал до небесата и когато видиш,че побеждаваш му изцепваш едно "А храната и рома,който платих къде са,защото аз платих,а нищо не съм получил още!?".

Лора Саймънс

Лора Саймънс

Брой мнения : 91

Той каза, че в никакъв случай не би я издал. Това дойде толкова успокояващо за Лора, че тя направо се ... размекна. Наклони се надолу и подпря глава с ръцете си, като скри едната част от него с тях. Усети вълнение,успокоение и някакво странно чувство на...милост и нежност. Господи,какво беше това?!Тя тя никога не се беше размеквала, дори и пред нея да стоеше жена,гушкайки детенцето си и умолявайки я за милост.
Потръпна. Опита се да се стегне.
-Дегизировката ми беше по добра, но ме изнерви.Имаше още джинджифюлки по това чудо, още пластове на полата, много бижута, но те са толкова досадни... Сто пъти по-добре е да облечеш една риза, а отдолу къса пола и да се разкарваш така...Но не, аз трябва да се пазя, не мога да тръгна да се разхождам,понеже съм пират и трябва да се крия... -замълча за малко. -Гордея се, че съм пират. Без това си нямам никой които да ми се кара, мога да правя каквото поискам.
После дойде въпроса за плащането.
-Да не мислиш, че давам всички пари?Намерих гостилница с ужасно глупав собственик и му давам торба пълна с няколко монети,три пъти по-малко от цената, а той не ги преброява, направо ги прибира, а след като се сети, аз съм изчезнала...Между другото,хитър начин си измислил.Може да го открадна от теб и да го пробвам.-засмя се,макар че да не и' беше много до смях.
Прехапа устни,после си пое дълбоко въздух и се загледа във водата,където виждаше отражението си,както и това на Ейдън.Побутна ножът по-надалеч от себе си,май нямаше да го използва.

Ейдън

Ейдън

Брой мнения : 15

Ейдън се засмя и започна от време на време да мята малки камъчета в реката.
-Сигурен съм,че е била фантастична,но следващият път по добре да търпиш ако не искаш да те хванат...давам просто съвет.-той се усмихна и също като нея се наведе напред,подпря лактите си на коленете и се загледа в отраженията им.За него беше много интересно да гледа разликите между тях.Нейната тъмна кожа,очи и коса.Виждаше елегантноста на това момиче и като погледне себе си и види непохватното изражение,русата си коса и сините си очи му идеше да се засмее.Едно от любимите му неща е точно това,да наблюдава хората и да вижда дори и най-малките разлики помежду им.
-Нямам нищо против ако използваш този мой трик,но не казвай на никой друг за него и не го използвай често...веднъж ми се случи да ме хванат и за жалост прекарах няколко вечери в затвора,на топло и сухо с храна...Като се замисля май нарочно се оставих да ме хванат.
Той се засмя докато очите му все още изучаваха разликите между него и момичето.

Лора Саймънс

Лора Саймънс

Брой мнения : 91

Лора мълчеше, той говореше, а тя слушаше с половин ухо. Беше дълбоко замислена. По едно време се сепна,не знаеше защо точно. Вдигна глава и погледна Ейдън.Очите им се засякоха. Едва ли би търпяла постоянно да я гледат, но сега...сега търпеше.
-Ейдън, какъв си ти?-попита най-неочаквано тя.
Той определено не беше рибарче.Не беше и стража.Беше пират, но имаше нещо специфично в него.Имаше си хоби,не знаеше как,но го бе разбрала.
Продължи да го гледа. След като зададе този въпрос тя не продума повече. С големите си кафяви очи тя следеше всяко негово движение.Като котка,която се готви да нападне мишле.Но тя нямаше да напада.

Ейдън

Ейдън

Брой мнения : 15

Той я погледна и повдигна вежда въпросително.
-Човек...нали знаеш...като теб.Само,че от мъжки пол.-той се усмихна.-А преди това бях риба,по едно време куче,а още преди това кон,който постоянно гобиеха и го караха да прави неща,които той не иска...
Но той знаеше,че тя няма това предвид,знае,че тя го пита за това,че е пират.Самият той все още не можеше да признае пред себе си,че е такъв макар,че минаха години откакто за пръв път се качи на кораба. Подсъзнателно избягваше този факт,но все пак е факт.
-И аз като теб съм пират само,че от тези който търсят свобода,а не богатство...-сякаш той зашлеви риалноста и тя му отвърна със същото.Време беше да го приеме,но това за него значеше,че морето ще е неговият дом.Значеше,че няма да има къща и истинско семейство,нито да работи на почтенна работа.Истината боли,но Ейдън я приема и продължава напред.
-Как разбра,че не съм рибарче?

Лора Саймънс

Лора Саймънс

Брой мнения : 91

Лора го изслуша,отместила погледа си от него. Той явно първо не беше приел факта, че е пират, а сега най-сетне го прие и осъзна. Лора винаги бе знаела, че е пират, тя не ставаше за нищо друго освен за пиратски неща- грабеж, убиване, дуели,кръвопролития, танцуване по кръчмите, бягане от стражите. Тези неща винаги я бяха примамвали,особено битките и дуелите. Тя беше родена с кама в ръка/не в истинския смисъл,естествено/ и щеше да умре с кама в ръка.Да се надяваме,че смъртта и' не наближаваше.
-Как разбра,че не съм рибарче?-попита Ейдън.
Лу помълча малко, после отговори:
-А ти как разбра, че не съм принцеса?
Премести погледа си на кафявите си блестящи очи върху него.

Ейдън

Ейдън

Брой мнения : 15

Той се усмихна на себе си и се вгледа във водата.
-Очите ти те издават. Имаш очите на...няма значение.-можеше да каже много неща,но рискуваше тя да му се ядоса или може би по-скоро да се трогне,но реши да не рискува.Все пак сега се запознаха,а тя му се стори доста агресивна и неконтлируема личност.Няма да се замисли да му пререже гърлото,ако успее да го стигне.
Настъпи мълчание между двамата,но това не притесняваше Ейдън.Той продължаваше да хвърля камъчета във водата.
-Виждал съм постерите с награда за главата ти,а й съм чувал за теб от приятелите ми...Не много приятни неща,но все пак интересни и незабравими истории.
Каза той и се усмихна,надявайки се това да разсее опасноста тя да се ядоса.По природа той си е спокоен и разбран човек.

Лора Саймънс

Лора Саймънс

Брой мнения : 91

-Очите ти те издават. Имаш очите на...няма значение.-започна Ейдън,но се отказа.
Лора го погледна.
След миг той издрънка някакви чудесии за награда за главата и', някакви разкази от приятелите му и така нататък. Но тя знаеше истинската причина, той я спомена.
-Какви са ми очите?Какво се чете в тях?
Погледна го.Със същите тези очи, за които ставаше дома.
Зачака отговора му.

Ейдън

Ейдън

Брой мнения : 15

-Може и да греша..не съм аз този който трябва да казва какъв е човек след като току що сме се запознали...
Каза той и се опита да не поглежда към нея,нито към отражението й във водата.Не се чувстваше добре като казва на хората какво мисли за тях,обикновенно запазва набляденията си за себе си.
-Ще има буря довечера...едва ли ще се върнат да ме вземат толкова скоро..не и след номерът който им скройх.Най-добре да си намеря място на което да пренощувам...
Повече говореше на себе си,правеше го когато искаше да избяга от нежелан разговор.Обикновенно щом почнеше така другарите му го оставяха на мира,но момичето едва ли ще го направи.Тя все още не знае за всички негови странности.За това колко е съсипана психиката му и как променя личноста си за да се защити.

Лора Саймънс

Лора Саймънс

Брой мнения : 91

Ейдън започна да говори, сякаш повече на себе си,отколкото на нея. Той спря.Мина мунута в мълчание.Но само минута, Лу наруши тишината.
-Сигурно се чете безмилостност, жестокост, лошотия, хитрост, неможеща да бъде скрита тъга, страх, ужас...Всичко това.Никакво добро чувство.-започна Лора. Говореше със спокоен глас, на моменти той затихваше. - Нищо добро няма в мен,Ейдън.- завърши тя.
Млъкна.Легна назад на тревата, изваждайки краката си от водата, а полата и' се спусна надолу към ханшът и', понеже ги беше свила. Дразнеше я тази рибена кост. Надигна се, дръпна панделката, разтресе глава и плитката като по разписание веднага се развали.Косата и',накъдрена леко падна по рамената и'. Легна назад отново и впери поглед в небето.

Ейдън

Ейдън

Брой мнения : 15

Той затихна и се съсредоточи върху думите на момичето.Извади краката си от водата и се завъртя към нея.
-Във всеки човек има нещо добро.Това което което каза видях в очите ти,но също видях и страх,несигурност както и тъга.Но това не те прави лош човек,точно това те прави човек. В теб могат да се родят и други чувства като радост,грижи и любов,но не заради богатство с което си се сдобила,а заради нещо друго...но трябва сама да го искаш за да го намериш...
Ейдън бе страдал цял живот,но дори и в най-мрачните и отчаяни дни намираше за какво да се хване за да не потъне душата му в страх и злоба към светът.
-Лично аз те намирам..за сега...за много приятна компания.
Усмихнат,той откъсна няколко стръкчета трева и започна едно по едно да ги къса на по-малко парченца.

Лора Саймънс

Лора Саймънс

Брой мнения : 91

-Във всеки човек има нещо добро.Това което което каза видях в очите ти,но също видях и страх,несигурност както и тъга.Но това не те прави лош човек,точно това те прави човек. В теб могат да се родят и други чувства като радост,грижи и любов,но не заради богатство с което си се сдобила,а заради нещо друго...но трябва сама да го искаш за да го намериш...- каза и' Ейдън.
Лора го изслуша. "Прав ли е?" Скъса едно цветенце и започна да къса листенцата, повтаряйки си наум: 'Прав е, не е прав, прав е, не е прав...", но после осъзна, че това е безсмислено. Усмивка се появи на лицето и'. Защо поне един път не се забавляваше и не мислеше за пари, за дуели и други пиратски неща. Вдигна поглед към Ейдън.
-Искам да съм и забавна компания.-усмихна се. - Хайде.
Хвана го за ръката и без да чака реакцията му и да му дава право на такава скочи във водата, но ръката и' изплъзна неговата и сама тя падна във водата. Беше доста хладна, но нищо. Изплува на повърхността и му се усмихна. Скочи с дрехите, чак сега го осъзна. Нищо, не беше чак такъв проблем. Усмихна му се.

Ейдън

Ейдън

Брой мнения : 15

Ейдън и се усмихна широко докато я гледаше.
-Бих влязал при теб,но вече се къпах тази година.-той се засмя и й подаде ръка за да излезе.-По добре да си намерим друго интересно занимание.Водата става студена и има голяма вероятност утре и двамата да подсмърчаме и да кашляме.
Той се засмя и й помогна да излезе от водата.Съблече горната си дреха,която някога е била или сако или палто, и го наметна на ръменете й.Сега дупките по ризата му се виждаха изцяло,но той стоеше прав и горд.
-Разбрах,че някъде в околията на Лондон има панайр,ако искаш да отидем.Сигурно е някъде около реката,чух,че ще има състезание с лодки.
Ейдън обича да ходи на такива места,там той правеше изпълнения и печелеше малко пари като забавлява хората.Не го приемаше като истинска работа,а като начин да се слее с обикновенните хора и да развесели едно-две деца и родителите им.

Лора Саймънс

Лора Саймънс

Брой мнения : 91

-Мен болест не ме хваща. Аз я плаша.-отговори Лора, хвана ръката му и излезе от водата. Той я наметна с горната си дреха.-Мерси.
Настъпи няколко-секундно мълчание.Ейдън го наруши:
-Разбрах,че някъде в околията на Лондон има панайр,ако искаш да отидем.Сигурно е някъде около реката,чух,че ще има състезание с лодки.
Лора се засмя.
-Добра идея. Идеално ще се впишем в панаира. Аз-цялата мокра, със такава странна рокля и отгоре със сако,ти без горна дреха, малко мокър. Странни сме си. Да вървим!
Засмя се звънко.Отново.Откога не се беше смяла.Оо. Загърна се със сакото,взе лилавата панделка,която беше паднала на земята,когато я махна и върза мократа си коса на хлабава опашка. Усмихна се на Ейдън.

Sponsored content

Околностите на Лондон, реката; преди един месец.

1 Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Сеп 25, 2011 2:30 am

Лора Саймънс

2 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Сеп 25, 2011 2:44 am

Ейдън

3 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Сеп 25, 2011 2:58 am

Лора Саймънс

4 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Сеп 25, 2011 3:28 am

Ейдън

5 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Сеп 25, 2011 3:33 am

Лора Саймънс

6 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Сеп 25, 2011 3:57 am

Ейдън

7 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Сеп 25, 2011 4:04 am

Лора Саймънс

8 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Сеп 25, 2011 4:19 am

Ейдън

9 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Сеп 25, 2011 4:27 am

Лора Саймънс

10 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Съб Окт 01, 2011 10:43 pm

Ейдън

11 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Съб Окт 01, 2011 10:59 pm

Лора Саймънс

12 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Съб Окт 01, 2011 11:10 pm

Ейдън

13 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Съб Окт 01, 2011 11:14 pm

Лора Саймънс

14 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Съб Окт 01, 2011 11:31 pm

Ейдън

15 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Съб Окт 01, 2011 11:34 pm

Лора Саймънс

16 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Съб Окт 01, 2011 11:50 pm

Ейдън

17 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Съб Окт 01, 2011 11:56 pm

Лора Саймънс

18 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Окт 02, 2011 12:07 am

Ейдън

19 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Окт 02, 2011 12:12 am

Лора Саймънс

20 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Окт 02, 2011 12:38 am

Ейдън

21 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец. Нед Окт 02, 2011 12:42 am

Лора Саймънс

22 Re: Околностите на Лондон, реката; преди един месец.

Sponsored content