Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Водопадът
+7
Изабел Ван-Дюс
Elizabeth Winter
Катерина Уелдърн
Вайола Болдуин
Neptune
Алис Старк Валерион
Nathaniel S. Wildstorm
11 posters
Иди на страница : 1, 2, 3 
Съобщение [Страница 1 от 3]
1 Водопадът Съб Дек 04, 2010 9:38 pm
Nathaniel S. Wildstorm
2 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 12:23 am
Алис Старк Валерион
Добре, трябваше да превъртя лентата , за да се сетя как бях попаднала тук.
О, да!Магарешкият ми инат беше виновен.Всъщност като се замисля кога ли е имало друга причина...реторичен въпрос.
Само преди няколко часа бях в леглото и се въртях неспхокойно.Причина?...Сънища.Напоследък сънувах все кошмари.Разни необясними неща и такива глупости.Още един плюс на това да разполагаш с богато въображение.Събудих се с писъци , пробудени от размити образи , опитващи се да достигнат до мен.По принцип бе нужно нещо повеше от кошмар , за да ме извади от леглото в шест сутринта.Но шубето си каза думата и само няколко минути по-късно вече навличахг роклята си.Естествено, тя не се задържа дълго върху мен.Нямаше кой да ме види толкова рано , затова измъкнах един чифт панталони , който най-нахално свих от стаята на Дейлън, докато той сладко -сладко си похъркваше и мърмореше нещо от сорта на "о, да , аз съм господар на цял Порт Роял" под нос.Едва бях сдържала смеха си.Както и да е.Свих му панталоните и бързо се наврях в тях.Не разбирах защо тряБваше да нося рокли..
Измъкнах се крадешком от имението ,а после....после се озовах на кораб.Дам, определено нещо с мен не беше наред..Ама то кога ли е било?Имах къссмет, чее кораба , на който попаднах, бе просто търговски и ме отведе до съседен остров, а не напромер в Англия./за тази моя екскурззия , която проведох, когато бях една на шест, бе виновен брат ми и неговия тираничен нрав/
Слязох от кораба и краката ме задърпаха в незнайна посока..Не знаех колко време е минало, нито как ще се върна.Но не ме и притесняваше особено.Имах си цял остров за разследване.И така моета разходка започна именно от..този водопад.
Мястото определено бе удивително .Стоварих се върху един камък и забих опглед във водата, която сякаш ме приканваше да цамбурна в нея...е, толкова луда не бях..или може би бях?...
О, да!Магарешкият ми инат беше виновен.Всъщност като се замисля кога ли е имало друга причина...реторичен въпрос.
Само преди няколко часа бях в леглото и се въртях неспхокойно.Причина?...Сънища.Напоследък сънувах все кошмари.Разни необясними неща и такива глупости.Още един плюс на това да разполагаш с богато въображение.Събудих се с писъци , пробудени от размити образи , опитващи се да достигнат до мен.По принцип бе нужно нещо повеше от кошмар , за да ме извади от леглото в шест сутринта.Но шубето си каза думата и само няколко минути по-късно вече навличахг роклята си.Естествено, тя не се задържа дълго върху мен.Нямаше кой да ме види толкова рано , затова измъкнах един чифт панталони , който най-нахално свих от стаята на Дейлън, докато той сладко -сладко си похъркваше и мърмореше нещо от сорта на "о, да , аз съм господар на цял Порт Роял" под нос.Едва бях сдържала смеха си.Както и да е.Свих му панталоните и бързо се наврях в тях.Не разбирах защо тряБваше да нося рокли..
Измъкнах се крадешком от имението ,а после....после се озовах на кораб.Дам, определено нещо с мен не беше наред..Ама то кога ли е било?Имах къссмет, чее кораба , на който попаднах, бе просто търговски и ме отведе до съседен остров, а не напромер в Англия./за тази моя екскурззия , която проведох, когато бях една на шест, бе виновен брат ми и неговия тираничен нрав/
Слязох от кораба и краката ме задърпаха в незнайна посока..Не знаех колко време е минало, нито как ще се върна.Но не ме и притесняваше особено.Имах си цял остров за разследване.И така моета разходка започна именно от..този водопад.
Мястото определено бе удивително .Стоварих се върху един камък и забих опглед във водата, която сякаш ме приканваше да цамбурна в нея...е, толкова луда не бях..или може би бях?...
3 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 12:35 am
Neptune
Вятъра развяваше косите на младежа, крайки ги да се реят в пространството като коприна, докосвана от нежните ръце на млада девица.
Изражението му така ледено, та сякаш изваяно от самата природна стихия вода, можеше да те накара да си помислиш че някой, с разум липсващ от векове, е отскубнал сърцето му.
Празният му поглед, едва сдържащ гнева от болката си, не виждаше нищо, нито никой, единственото което го интересуваше в момента бе морето, но бе решил да се отдалечи малко от него, на място където ще намери удобен камък или дори храсти, за да отпочине малко и остави тежкия багаж, който разкарваше със себе си.
Вдигна немощно глава към небето и с недоволство откри че вече се е съмнало, мразеше слънцето, по простата причина че в неговия край то бе съвсем слабо и студено.
Очите му, светли като кристално чиста вода, се присвиха и извърнаха надолу, скривайки се от парещите лъчи.
Тихите му крачки продължиха да нарушават монотонен звук, който той така и не знаеше от къде идва, но сметна за редно да го последва.
Звука от падаща вода и шумящи клони го посрещна топло, краката на младежа го поведоха машинално към водата и той, сляп за всичко останало, се наведе, отпивайки жадно с ръце от студената вода.
4 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 12:54 am
Алис Старк Валерион
Продължавах да изучавам с празен поглед водата.Да, красива беше, но все пак ..скучна/с цялото ми уважение към нея/Исках някое приключение.И все ощ не доизрекла желанието си, забелязах странен обект, мъкнещ багаж.Момче..да, момче беше.Приближи се с тихи крачки и започна да пие жадно от водата, която само преди миг бях набедила за скучна...
Започнах да го изучавам с поглед, опитвайки се да запомня всеки детайл-един вид тренировка за паметта.Дрехите...олеле, в живота си не бях виждала много пирати, но някакси ги разпознавах...Ами сега?Брат ми ми втълпяваше , че те са ужасни и че никога не трябва да контактувам с тях.Ама аз откога слушах брат си?Дейлън бъркаше за толкова много неща, защо и това да не бе едно от тях?Все пак той твърдеше , че яденето на конфитюр с нож е опасно.Пълни глупости.Твърдеше и ,че мога да хвана треска, ако плувам в студена вода.Ха!Още една толча за мен-хванах проста настинка.
Затова сама и не усетих кога се изправих и застанах до него.
А сега?Как се очакваше да заговоря пират.Май обикновеното "здрасти" щеше да свърши работа.Универсален поздрав за всяка ситуация.
-Здрасти!-извиках аз, надявайки се да не съм го стреснала
Той бавно се обърна и нещото, което привлече вниманието ми, бяха очите му.Голяма конкуренция на кристално синята вода.
Зачаках отговор на поздрава си и в това време се заех с изучавенето на други подробности от него.Брей лице в лице с истински пират-това се викаше късмет!
Започнах да го изучавам с поглед, опитвайки се да запомня всеки детайл-един вид тренировка за паметта.Дрехите...олеле, в живота си не бях виждала много пирати, но някакси ги разпознавах...Ами сега?Брат ми ми втълпяваше , че те са ужасни и че никога не трябва да контактувам с тях.Ама аз откога слушах брат си?Дейлън бъркаше за толкова много неща, защо и това да не бе едно от тях?Все пак той твърдеше , че яденето на конфитюр с нож е опасно.Пълни глупости.Твърдеше и ,че мога да хвана треска, ако плувам в студена вода.Ха!Още една толча за мен-хванах проста настинка.
Затова сама и не усетих кога се изправих и застанах до него.
А сега?Как се очакваше да заговоря пират.Май обикновеното "здрасти" щеше да свърши работа.Универсален поздрав за всяка ситуация.
-Здрасти!-извиках аз, надявайки се да не съм го стреснала
Той бавно се обърна и нещото, което привлече вниманието ми, бяха очите му.Голяма конкуренция на кристално синята вода.
Зачаках отговор на поздрава си и в това време се заех с изучавенето на други подробности от него.Брей лице в лице с истински пират-това се викаше късмет!
5 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 1:03 am
Neptune
Студената вода, отпита жадно, сякаш се бе намирал в пустинята с дни наред, се разля по горещото му тяло и слаби признаци на удоволствие се изписаха по каменното му лице.
Събра шепи и наплиска рязко лицето и косата си, не се сещаше от кога не се е къпал, пътуването му с кораба от дома до тук бе дълго и изморително и макар все още да не се бе превърнал в истински пират, поради причината че не бе стъпвал на пиратски кораб, най-вероятно изглеждаше като такъв.
Факт който той разпозна в очите на момичето което го поздрави.
Пренебрежението с което се отнасяше към хората отново се появи, той я погледна за един кратък миг и извърна глава към багажа си, по "стар" навик, придобил от скоро.
Надали се очакваше да си мълчи като първия грубиян, но онова което искаше най-много в момента, след бурните вълни на океана, беше малко усамотение.
След всичката тази врява и глупави, изискани обноски, желаеше да се държи като разбойник, да покаже онази част от себе си, различна от мирния и кротък Нептун.
Ала възпитанието което имаше не му позволяваше, не можеше дори да я подмине, правейки се че не е там, затова плътния му глас прозвуча тихо у уверено.
- Здравейте..
Господи, какъв пират ще стане от това момче, изглежда скъпоценностите на дома му липсваха повече от очакваното.
Събра шепи и наплиска рязко лицето и косата си, не се сещаше от кога не се е къпал, пътуването му с кораба от дома до тук бе дълго и изморително и макар все още да не се бе превърнал в истински пират, поради причината че не бе стъпвал на пиратски кораб, най-вероятно изглеждаше като такъв.
Факт който той разпозна в очите на момичето което го поздрави.
Пренебрежението с което се отнасяше към хората отново се появи, той я погледна за един кратък миг и извърна глава към багажа си, по "стар" навик, придобил от скоро.
Надали се очакваше да си мълчи като първия грубиян, но онова което искаше най-много в момента, след бурните вълни на океана, беше малко усамотение.
След всичката тази врява и глупави, изискани обноски, желаеше да се държи като разбойник, да покаже онази част от себе си, различна от мирния и кротък Нептун.
Ала възпитанието което имаше не му позволяваше, не можеше дори да я подмине, правейки се че не е там, затова плътния му глас прозвуча тихо у уверено.
- Здравейте..
Господи, какъв пират ще стане от това момче, изглежда скъпоценностите на дома му липсваха повече от очакваното.
6 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 3:15 am
Вайола Болдуин
Вайола бе станала рано тази сутрин, но заради студеният вятър, който навяваше, нямаше особено желание да излиза навън. Бе свършила всичките си скучни аристократични задължения за деня, за това реши, че би било добре да излизе и да се порадва на хубавото слънце, излязло по обяд. Тя върза небрежно светлата си коса, леките й къдрици се спускаха по рамената и надолу. Роклята й беше голяма и с пепеливо розов цвят - типична ренесансова рокля, въпреки че на Вайола от далече й личеше, че не е просто състоятелна. Грациозната й походка, самообладанието, маниерите - всичко. Не, че не иска да се държи по друг начин, просто едно, че на това е учена винаги и второ, че всички около нея се държат по този начин и очакват от нея да се държи така.
С плавна походка, Вайола небрежно кривна от главната пътека и продължи навътре към горите. Принципно, това си е чисто глупава постъпка, защото можеш да се изгубиш в гъстите гори. Ви обаче знаеше точно къде иска да отиде - водопадът. Той някак си беше... спокоен, за да може да си отдъхне от целия този шум около нея, но и някак си загадачен и вълнуващ. И така, след няколко минути, тя вече беше там. Остана за няколко секунди, за да му се порадва, след което седна на един от камъните и се загледа. Внезапно, забеляза момче, мъкнещо .. хмм, задоволително количество багаж. Той не я беше забелязал, но и Ви реши да не казва нищо - все пак нито искаше да го стресне, нито да привлече вниманието му твърде бързо и да остави впечатление за една невъзпитана млада Лейди.
С плавна походка, Вайола небрежно кривна от главната пътека и продължи навътре към горите. Принципно, това си е чисто глупава постъпка, защото можеш да се изгубиш в гъстите гори. Ви обаче знаеше точно къде иска да отиде - водопадът. Той някак си беше... спокоен, за да може да си отдъхне от целия този шум около нея, но и някак си загадачен и вълнуващ. И така, след няколко минути, тя вече беше там. Остана за няколко секунди, за да му се порадва, след което седна на един от камъните и се загледа. Внезапно, забеляза момче, мъкнещо .. хмм, задоволително количество багаж. Той не я беше забелязал, но и Ви реши да не казва нищо - все пак нито искаше да го стресне, нито да привлече вниманието му твърде бързо и да остави впечатление за една невъзпитана млада Лейди.
7 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 3:26 am
Neptune
Беше ли достатъчно красноречив или пък младата девойка бе сплашена от мръсния му вид, така небрежен и в същото време някак елегантен, благодарение на остатъка от благородническите му дрехи.
В очакване на някаква нейна реакция, младежа върна погледа си върху дамата и присви очи.
Изглеждаше странно, не би могла да бъде аристократка, не и с тези..панталони, а за пират изглеждаше твърде елегантна и красива, пък и жена пират..странно, нали?
Нептун не бе наясно с техните правила затова не бързаше и да си прави заключение. Извърна погледа си, бе прекалил с любопитството, а това никак не му бе присъщо.
Понечи да седне, ала не можеше да остави девойката права, докато той спокойно си отпочива от тежкото пътуване.
За миг вятъра отново развя гъстите му, черни коси и кремавата му риза, карайки го да настръхне леко.
Някакъв звук, едва доловим поради силното бълбукане на водата падаща от не чак толкова високо, но стръмно място.
Очите му, бързи и проницателни като орел се стрелнаха нагоре по посоката на един камък и той ги присви в изненада.
Никак не очакваше един водопад, макар толкова красив, да има много на брой посетители.
В очакване на някаква нейна реакция, младежа върна погледа си върху дамата и присви очи.
Изглеждаше странно, не би могла да бъде аристократка, не и с тези..панталони, а за пират изглеждаше твърде елегантна и красива, пък и жена пират..странно, нали?
Нептун не бе наясно с техните правила затова не бързаше и да си прави заключение. Извърна погледа си, бе прекалил с любопитството, а това никак не му бе присъщо.
Понечи да седне, ала не можеше да остави девойката права, докато той спокойно си отпочива от тежкото пътуване.
За миг вятъра отново развя гъстите му, черни коси и кремавата му риза, карайки го да настръхне леко.
Някакъв звук, едва доловим поради силното бълбукане на водата падаща от не чак толкова високо, но стръмно място.
Очите му, бързи и проницателни като орел се стрелнаха нагоре по посоката на един камък и той ги присви в изненада.
Никак не очакваше един водопад, макар толкова красив, да има много на брой посетители.
8 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 4:18 am
Вайола Болдуин
Ви продължаваше да го гледа, с тази разлика, че вече и той я бе забелязал. В крайна сметка, тя реши леко да се поклони като поздрав и се усмихна. Скръсти ръцете зад гърба си и с бавна походка тръгна към него. Светлата й коса се развяваше леко от вятъра, а сините й очи гледаха любопитно и развълнувано. Да, Вайола определено обичаше да се запознава с нови хора, които не бяха стари и твърде скучни.
9 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 5:18 am
Neptune
Озовавайки се сред две дами Нептун би могъл да се чувства по абсолютно неудобен начин и то не притеснен от тяхното обаятелно и най-вероятно приятно присъствие, а поради факта че трябваше да е сам самичък тук, наслаждаващ се на тишината, макар нарушавана от падащата вода.
Точно така щеше да бъде идеално, водопада би го отпуснал още повече,а беглия поглед който той отправи за миг, загледан в бързите води замечтано, беше ясен знак че би стоял точно под водопада, припомняйки си изгарящото докосване на ледената вода и замръзващия въздух.
Ала движението на новата дама го накара да спре притока на мечти настанал у него за пореден път.
Вече съвсем объркан и възмутен той продължаваше да гледа пренебрежително, докато в това време момичето се доближи без да продумва, състояние в което и тримата бяха изпаднали...мълчание.
Тишината се бе разпростряла между тях, но девойката с панталони успя да я наруши първа.
- Здравей...
Повтори тя отново поздрава си, този път гледайки не към Нептун, а към другото момиче, а той на свой ред кимна в поздрав.
Точно така щеше да бъде идеално, водопада би го отпуснал още повече,а беглия поглед който той отправи за миг, загледан в бързите води замечтано, беше ясен знак че би стоял точно под водопада, припомняйки си изгарящото докосване на ледената вода и замръзващия въздух.
Ала движението на новата дама го накара да спре притока на мечти настанал у него за пореден път.
Вече съвсем объркан и възмутен той продължаваше да гледа пренебрежително, докато в това време момичето се доближи без да продумва, състояние в което и тримата бяха изпаднали...мълчание.
Тишината се бе разпростряла между тях, но девойката с панталони успя да я наруши първа.
- Здравей...
Повтори тя отново поздрава си, този път гледайки не към Нептун, а към другото момиче, а той на свой ред кимна в поздрав.
10 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 6:26 am
Катерина Уелдърн
Не сериозно не издържам!!Мразя баща ми!!След поредния скандал чисто и просто излязох с гръм и трясък от дома ни и се запътих към пристанището.Там се качих на един кораб и се отправих незнайно на къде.Едва сдържах сълзите си,но си казах,че няма да плача!!
Видях,че кораба спира и слязох.Осъзнах,че се намирам на о.Сейнт Кроа.Зарадвах се,защото бях идвала тук доста пъти.Исках да отида на някое красиво място където спокойно мога да си почина и за това се запътих към водопада.Но още от далеч видях,че няма да съм сама,но бях твърдо решена,че няма да се връщам за това се приближих към събралите се хора.
Видях,че кораба спира и слязох.Осъзнах,че се намирам на о.Сейнт Кроа.Зарадвах се,защото бях идвала тук доста пъти.Исках да отида на някое красиво място където спокойно мога да си почина и за това се запътих към водопада.Но още от далеч видях,че няма да съм сама,но бях твърдо решена,че няма да се връщам за това се приближих към събралите се хора.
11 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 6:35 am
Neptune
Каква идилия само...защо винаги когато човек иска да остане сам, при него се намъкват хора, макар да го правят несъзнателно.
Точно от това искаше да избяга младежа, точно заради това и поради оковите в които се намираше преди, Нептун избяга далеч от семейството си, изоставяйки всичко и всеки, разбивайки представата за идеален син, точно заради това сега беше пират...предполагаше се че е.
Шум в тревата, най-вероятно от стъпки прекъсна дамата да отвърна на поздрава и тя, както и всички останали, извърнаха поглед към източника на звука.
Очите им се разшириха щом откриха че към тяхната и без това никак немалка група се присъединява още една девойка.
На лицето на Нептун се изписа не само изненада, а и възмущение.
Започваше да се чувства много неудобно и не там където трябва, още повече в присъствието на три дами.
Стария навик да обмисли външния си вид, в момента бе най-малкия му проблем, не се интересуваше че ако майка му го видеше сега, моментално би се развикала че се излага пред обществото, да не говорим че то бе от представители на нежния пол.
Важно за него бе че изглежда вместо на усамотено място бе попаднал на обществено събрание и това си пролича по леката въздишка, излязла звучно от устните му.
Точно от това искаше да избяга младежа, точно заради това и поради оковите в които се намираше преди, Нептун избяга далеч от семейството си, изоставяйки всичко и всеки, разбивайки представата за идеален син, точно заради това сега беше пират...предполагаше се че е.
Шум в тревата, най-вероятно от стъпки прекъсна дамата да отвърна на поздрава и тя, както и всички останали, извърнаха поглед към източника на звука.
Очите им се разшириха щом откриха че към тяхната и без това никак немалка група се присъединява още една девойка.
На лицето на Нептун се изписа не само изненада, а и възмущение.
Започваше да се чувства много неудобно и не там където трябва, още повече в присъствието на три дами.
Стария навик да обмисли външния си вид, в момента бе най-малкия му проблем, не се интересуваше че ако майка му го видеше сега, моментално би се развикала че се излага пред обществото, да не говорим че то бе от представители на нежния пол.
Важно за него бе че изглежда вместо на усамотено място бе попаднал на обществено събрание и това си пролича по леката въздишка, излязла звучно от устните му.
12 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 6:54 am
Катерина Уелдърн
Видях,че всички ме гледат когато се появих.
-Ъъ...здравейте.
Някак вяло поздравих аз.Хич не ми беше до нови запознанства,ама какво да се прави...
-Аз съм Катерина.
-Ъъ...здравейте.
Някак вяло поздравих аз.Хич не ми беше до нови запознанства,ама какво да се прави...
-Аз съм Катерина.
13 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 7:00 am
Neptune
Вятъра задуха още по-силно...какво му ставаше на това време, сякаш се побърква.
Слънцето пече, а тук навътре, близо до водата сякаш се намираш на съвсем различно място.
Хладните изпарения от ледения водопад те караха да настръхнеш, но по-скоро от удоволствие, отколкото от студ, въпреки това си бе странно.
Нептун застана близо да багажа си, можеше да се очаква всичко, още повече от три непознати, били те и жени, затова той предпочиташе да се застрахова, не искаше да загуби и малкото богатство което имаше, а и като се замислим никак не си бе малко.
Погледа му проследи този на останалите две девойки, гледащи новодошлата се за Катрин.
- Здравей!
Отвърнаха в един глас двете момичета и се усмихнаха,а младежа отново кимна.
- Здравей..
Колебливо вметна той и се огледа подозрително.
Слънцето пече, а тук навътре, близо до водата сякаш се намираш на съвсем различно място.
Хладните изпарения от ледения водопад те караха да настръхнеш, но по-скоро от удоволствие, отколкото от студ, въпреки това си бе странно.
Нептун застана близо да багажа си, можеше да се очаква всичко, още повече от три непознати, били те и жени, затова той предпочиташе да се застрахова, не искаше да загуби и малкото богатство което имаше, а и като се замислим никак не си бе малко.
Погледа му проследи този на останалите две девойки, гледащи новодошлата се за Катрин.
- Здравей!
Отвърнаха в един глас двете момичета и се усмихнаха,а младежа отново кимна.
- Здравей..
Колебливо вметна той и се огледа подозрително.
14 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 7:12 am
Катерина Уелдърн
Момичетата явно повече се зарадваха,но момчето май не беше особено очарован,че е в компанията на три момичета.Имаше опасност,да стане по-скучно и от вкъщи,защото никой не отронваше и дума.Беше настъпило неловко мълчание.
15 Re: Водопадът Вто Дек 14, 2010 9:02 am
Neptune
Мълчание.
Какво е значението на тази дума....
Зависи, много дори.
В този случай бе неловко и смущаващо непродумване отстрана на четиримата младежи...
Надали на някой от тях им е било приятно някога, най-вече сега да запънат на едно място, сякаш играят на мълчанка и единственото им движение да бъде преместване на погледа.
Надали някой би издържал дълго, точно подобни мисли минаваха през главата на единствения представител на мъжкия пол в тази малка група хора, събрали се съвсем случайно.
Нетърпението започваше бавно да го изпълва, напомняйки му как мрази да си губи времето, още повече сега когато го ценеше повече от всичко друго и най-вече се нуждаеше от малко почивка.
Шума, който за щастие все още не бе настанал, никак не му бе присъщ и приятен.
Вероятно ако бе сам с една от дамите нямаше да има нищо против, но с цели три, е на подобно нещо само един женкар би се зарадвал, а Непнут определено нямаше подобни наклонности, не и в момента.
Тиха и този път сдържана въздишка излезе като стон на недоволство през плътните му устни и той се наведе към багажа си, хващайки го здраво в две ръце.
Трите дами го наблюдаваха в мълчание, докато първата не продума.
- Тръгвате ли?- попита тя с леко изненадан глас.
Нептун вдигнах глава към нея и не сдържа усмивката си при вида й, определено й харесваше и ако трябваше да избира някоя от тях да му прави компания, то това би била тя, ала този път нещата не се бяха развили "по план".
- Да, мадам.
Отвърна той и се изправи плавно, стискайки здраво тежките чанти и тръгна някъде, без определена посока.
- Довиждане дами!- провикна се той когато вече бе на няколко метра и продължи да крачи равномерно, без да успее да чуе някакъв отговор от тяхна страна.
Какво е значението на тази дума....
Зависи, много дори.
В този случай бе неловко и смущаващо непродумване отстрана на четиримата младежи...
Надали на някой от тях им е било приятно някога, най-вече сега да запънат на едно място, сякаш играят на мълчанка и единственото им движение да бъде преместване на погледа.
Надали някой би издържал дълго, точно подобни мисли минаваха през главата на единствения представител на мъжкия пол в тази малка група хора, събрали се съвсем случайно.
Нетърпението започваше бавно да го изпълва, напомняйки му как мрази да си губи времето, още повече сега когато го ценеше повече от всичко друго и най-вече се нуждаеше от малко почивка.
Шума, който за щастие все още не бе настанал, никак не му бе присъщ и приятен.
Вероятно ако бе сам с една от дамите нямаше да има нищо против, но с цели три, е на подобно нещо само един женкар би се зарадвал, а Непнут определено нямаше подобни наклонности, не и в момента.
Тиха и този път сдържана въздишка излезе като стон на недоволство през плътните му устни и той се наведе към багажа си, хващайки го здраво в две ръце.
Трите дами го наблюдаваха в мълчание, докато първата не продума.
- Тръгвате ли?- попита тя с леко изненадан глас.
Нептун вдигнах глава към нея и не сдържа усмивката си при вида й, определено й харесваше и ако трябваше да избира някоя от тях да му прави компания, то това би била тя, ала този път нещата не се бяха развили "по план".
- Да, мадам.
Отвърна той и се изправи плавно, стискайки здраво тежките чанти и тръгна някъде, без определена посока.
- Довиждане дами!- провикна се той когато вече бе на няколко метра и продължи да крачи равномерно, без да успее да чуе някакъв отговор от тяхна страна.
16 Re: Водопадът Съб Юли 02, 2011 8:50 am
Nathaniel S. Wildstorm
Краката му се движеха машинално.Сякаш бе кукла на конци, чийто кукловод не е особено сръчен.Дъждът бе спрял преди часове и кални локви цепеха земята.А Натаниел минаваше през тях с лекотата на шест годишно момче, нехаещо за безупречно бялото по дрехите си..С таза разлика, че момчето използвано за гореспоменатия пример, трябваше да се изправи лице в лице с недоволната физиономия на невротичната си майка, а Натаниел..Той нямаше да има този проблем..От както се помнеше се справяше сам.И така Уайлдсторм продължаваше да върви..Вглъбен в най-различтни мисли, всичките с коренно различно естество.
Първото което се въртеше в главата му, подобно на муха около намазана с мармалад филия, бе един въпрос, съвсем прост синтактично погледнато...Къде ли бе затрил компаса си?Естествено, повечето хора познаващи Самър, знаеха, че той имаше неприятната черта да "подрежда" нещата си, така че да не ги открива после..
Дори дедектив с години опит, щеше да подаде оставката си след дългосрочни опити да открие вещите на пирата.Нитаниел от своя страна смяташе, че само женчовците подреждат..Е, тайно се проклинаше загубеше ли нещо....Ала само тайно.
Загубата на компаса му бе причината за това да се скита из Сейнт Кроа, търсейки проклетото пристанище и мястото, на което бе оставил безцения си кораб...
Другото нещо въртящо се в главата му, не бе свързано с компаса или неподредената му природа.
Чудеше се какъв ли е странният звук, който достигаше до ушите му.Няколко крачки по-напред и вече получаваше отговор на питането си.
Водопадът бе така примамливо близо, че Натаниел изрита обувките си и миг по-късно вече търчеше с бързината на шоколадова бисквита към устата на изгладняло дете.
Студената вода го накара да се ухили самодоволно, нещо така типично за него.Щом изплува обаче забеляза, чуждо присъствие.
Русата и коса го накара да си зададе поредния въпрос.Какво ли търсеше момиче по това време на денонощието в именно тази част на острова..Е, нямаше намерение да остане без отговор, затова излезе с все мокрите дрехи и се приближи към нея.
-Хубав ден за разходки-изрече думите бавно и се ухили още по-широко
Първото което се въртеше в главата му, подобно на муха около намазана с мармалад филия, бе един въпрос, съвсем прост синтактично погледнато...Къде ли бе затрил компаса си?Естествено, повечето хора познаващи Самър, знаеха, че той имаше неприятната черта да "подрежда" нещата си, така че да не ги открива после..
Дори дедектив с години опит, щеше да подаде оставката си след дългосрочни опити да открие вещите на пирата.Нитаниел от своя страна смяташе, че само женчовците подреждат..Е, тайно се проклинаше загубеше ли нещо....Ала само тайно.
Загубата на компаса му бе причината за това да се скита из Сейнт Кроа, търсейки проклетото пристанище и мястото, на което бе оставил безцения си кораб...
Другото нещо въртящо се в главата му, не бе свързано с компаса или неподредената му природа.
Чудеше се какъв ли е странният звук, който достигаше до ушите му.Няколко крачки по-напред и вече получаваше отговор на питането си.
Водопадът бе така примамливо близо, че Натаниел изрита обувките си и миг по-късно вече търчеше с бързината на шоколадова бисквита към устата на изгладняло дете.
Студената вода го накара да се ухили самодоволно, нещо така типично за него.Щом изплува обаче забеляза, чуждо присъствие.
Русата и коса го накара да си зададе поредния въпрос.Какво ли търсеше момиче по това време на денонощието в именно тази част на острова..Е, нямаше намерение да остане без отговор, затова излезе с все мокрите дрехи и се приближи към нея.
-Хубав ден за разходки-изрече думите бавно и се ухили още по-широко
17 Re: Водопадът Съб Юли 02, 2011 9:53 am
Elizabeth Winter
"Цоп". Това се чу от ботуша на Елизабет, когато мина през поредната кална локва. С ръце хвана няколко огромни листа и ги отмести, проправяйки си път през гъстата растителност. Огледа се и след като реши, че е попаднала където трябва погледна облеклото си. Реакцията ли? Ми не закъсня:
- А, стига, бе! Мамка му! - изпелтечи тя под нос.
Беше кална до ушите, ама то не е за учудване. Винаги си е била такава. Минаваше по най-невзрачние и никакви пътеки и после се учедеше и вайкаше от къде ли е дошла тая мръсотия... А сега де?
И ако сте останали с впечатлението, че е вървяла на където й видят очите, почти сте прави. По принцип познаваше острова, както и близките такива, като дланта си. Ах, от къде й беше тази нова раничка? Е, дефакто виждате, че нещата не бяха толкова розови, колкото изглеждаха. Причината беше, че бъркаше на кой остров е точно, ама и пътищата й се смесваха. То не за друго - просто не ги използваше.
Сега се бе изправила пред висок водопад, за който имаше смътни спомени. Съблече ризата си и събу високите кафяви ботуши. Имаха заострех връх и изглеждаха скъпо, но може би само изглеждаха. Беше ги взела скоро. В нейната глава не беше "крада". Бе повече като "вземам ги назаем за неопределен период от време". Така си успокояваше съвеста. И докато чистеше дрехите си(бе благодарна, че под мръсната риза имаше корсет) млад мъж дойде при нея и я заговори.
- И аз все това си повтарям, ама все свършвам със сапун в ръка и нацупена физиономия. - отвърна на репликата Ел.
Кафявите й дълги гащи бяха навити и сега тя бе до коляното във водата. А тя бе така прохладна. Все пак си беше лято и студената вода действаше стимулиращо и ободряващо на тялото на младата дама(не обичаше да я наричат така, но на мен ми е позволено всичко, нали?)
- А, стига, бе! Мамка му! - изпелтечи тя под нос.
Беше кална до ушите, ама то не е за учудване. Винаги си е била такава. Минаваше по най-невзрачние и никакви пътеки и после се учедеше и вайкаше от къде ли е дошла тая мръсотия... А сега де?
И ако сте останали с впечатлението, че е вървяла на където й видят очите, почти сте прави. По принцип познаваше острова, както и близките такива, като дланта си. Ах, от къде й беше тази нова раничка? Е, дефакто виждате, че нещата не бяха толкова розови, колкото изглеждаха. Причината беше, че бъркаше на кой остров е точно, ама и пътищата й се смесваха. То не за друго - просто не ги използваше.
Сега се бе изправила пред висок водопад, за който имаше смътни спомени. Съблече ризата си и събу високите кафяви ботуши. Имаха заострех връх и изглеждаха скъпо, но може би само изглеждаха. Беше ги взела скоро. В нейната глава не беше "крада". Бе повече като "вземам ги назаем за неопределен период от време". Така си успокояваше съвеста. И докато чистеше дрехите си(бе благодарна, че под мръсната риза имаше корсет) млад мъж дойде при нея и я заговори.
- И аз все това си повтарям, ама все свършвам със сапун в ръка и нацупена физиономия. - отвърна на репликата Ел.
Кафявите й дълги гащи бяха навити и сега тя бе до коляното във водата. А тя бе така прохладна. Все пак си беше лято и студената вода действаше стимулиращо и ободряващо на тялото на младата дама(не обичаше да я наричат така, но на мен ми е позволено всичко, нали?)
18 Re: Водопадът Нед Юли 03, 2011 12:27 am
Изабел Ван-Дюс
Реших да се поразходя сама.Нямаше нужда да влача сестра си със себе си.Разхождах се нагоре надоло наляво надясно и ситгнах някакъв водопад.Беше приятно място или поне на външен вид.Духаше лек ветрец.Бистра вода течеше от водопада и се разбиваше в камъните.Седнах на един камък.Искаше ми се да остана на саме с мислите си,но в същото време исках и компания.Живота ми беше доста объркан.Обърках този и на Кати още щом преспах с Джером за да се качим на кораба му."Ох Изи!Виновна си!Винаги си виновна!"-казах си.Станах от камъка и почнах да се разхождам наоколо.Видях един мъж и една жена които си говореха.Чудех се дали да ги заговоря..все пак не ги познавах,но можех да се запозная с тях.Не познавах и месноста и малко се позагубих.Те можеби знаеха ка кда ме върнат обратно...стига да са добре настроение.Е ще ги заговоря.Ако стане нещо мога да се бия..
-Здравейте!-казах аз като се приближих към тях и леко се усмихнах.
-Здравейте!-казах аз като се приближих към тях и леко се усмихнах.
19 Re: Водопадът Нед Юли 03, 2011 6:34 am
Nathaniel S. Wildstorm
Кажете ми кой мъж не би се зарадвал от присъствието на две дами?Точно така...никой.И Натаниел също бе под крилото на това мастоимение..Усмивката му стана още по-широка, кото че щеше да стигне чак до ушите му, че и отвъд.
Първото впечатление бе най-важно нали?
Е, първото впечатление на Натаниел от двете девойки, бе направено на базата на не особено големия му житейски опит и няколкото погледа, които бе хвърлил скришом..или не съвсем към тях.
За русото момиче можеше да каже само едно.Бе пират, откъдето и да я погледнеш...Макар да се бореше срещу упоритостта на петната, впили нокти в иначе бялата и риза, тя определено не бе аристократка и панталоните бяха ярко доказателство.В тези времена да видиш жена с панталон бе напълно равностойно на това да срещнеш говорещ тиган с розова пнделка около дръжката.
Тъмнокоската, която се бе появила като гръмотевичен облак през ясен ден, ненадейно и доста изненадващо, имаше черти, които накараха Натаниел да се зазяпа откровено, като че бе срещнал онзи гореспоменатия тиган с розовата панделка.Най-после той отмести поглед и опита да замаскира замисленото си изражение, използвайки онази самодовлона усмивка, която рядко слизаше от лицето му.
Ама че работа...Само до преди ден бе принуден да гледа физиономията на боцмана, молейки се най-после да попадне на жена, а сега..Сега бе заобиколен от две.
-Натаниел -каза името си той, ала реши че ръкостискането е прекалено стил аристократи, затова го подмин и се насочи към другото нещо, въртящо се в главата му като същиннско кречатало.
Искаше да скочи във водата..По дяволите, умираше да поплува..
-Е, дами..Някоя от вас ще се присъедини ли към мен в благородната ми мисия да скоча от този водопад?-повдигна вежда той и се обръна първо към русокоската..после към тъмнокоскта.
Задържа погледа си върху нея..за втори път, като нахалник, изключително добър в работата си.
Имаше ярко сини очи, перфектно съчетани с тъмната и коса.
Първото впечатление бе най-важно нали?
Е, първото впечатление на Натаниел от двете девойки, бе направено на базата на не особено големия му житейски опит и няколкото погледа, които бе хвърлил скришом..или не съвсем към тях.
За русото момиче можеше да каже само едно.Бе пират, откъдето и да я погледнеш...Макар да се бореше срещу упоритостта на петната, впили нокти в иначе бялата и риза, тя определено не бе аристократка и панталоните бяха ярко доказателство.В тези времена да видиш жена с панталон бе напълно равностойно на това да срещнеш говорещ тиган с розова пнделка около дръжката.
Тъмнокоската, която се бе появила като гръмотевичен облак през ясен ден, ненадейно и доста изненадващо, имаше черти, които накараха Натаниел да се зазяпа откровено, като че бе срещнал онзи гореспоменатия тиган с розовата панделка.Най-после той отмести поглед и опита да замаскира замисленото си изражение, използвайки онази самодовлона усмивка, която рядко слизаше от лицето му.
Ама че работа...Само до преди ден бе принуден да гледа физиономията на боцмана, молейки се най-после да попадне на жена, а сега..Сега бе заобиколен от две.
-Натаниел -каза името си той, ала реши че ръкостискането е прекалено стил аристократи, затова го подмин и се насочи към другото нещо, въртящо се в главата му като същиннско кречатало.
Искаше да скочи във водата..По дяволите, умираше да поплува..
-Е, дами..Някоя от вас ще се присъедини ли към мен в благородната ми мисия да скоча от този водопад?-повдигна вежда той и се обръна първо към русокоската..после към тъмнокоскта.
Задържа погледа си върху нея..за втори път, като нахалник, изключително добър в работата си.
Имаше ярко сини очи, перфектно съчетани с тъмната и коса.
20 Re: Водопадът Нед Юли 03, 2011 6:52 am
Изабел Ван-Дюс
Усмихнах се.Той се представи като Натаниел.Мисля,че беше редно и аз да се представя
-Изабел.-изрекох.Нямах намерение да се здрависвам.Мъжът предложи да скачаме от водопада.Засмях се.Хареса ми тази идея.
-С дрехи или без?-смигнах му.Толкова мъже бяха виждали тялото ми какво ще е един повече?Нищо.Пък и тепъва щяха да го виждат още много.Само да не види татуировката на кръста ми гласяща,че съм пират.Приближих се към него с предизвикателен поглед.
-Ти си пръв,а аз съм навита!-разкопчах едно копче на ризата си разкривайки му малка час от гърдите си.Зад мен имаше дърво и аз се облегнах.Преместих погледа си на момичето което беше с нас.Беше русокоска.Огледах я.Мисля,че беше пират.Никак не приличаше на аристократка,а и беше с панталони.Е не,че аз не бях,но мойте не издаваха чак толкова това което всъщност съм.Прилепваха плътно по бедрата ми.След като я наблюдавах известно време отново погледнах Натаниел.Още не беше скочил.Да не би да му трябваше още стимул.Разкопчах още едно копче.Е така ли иначе щях да сваля ризата си...както съм тръгнала...Повдигнах вежда.
-Е?Натаниел!-изрекох.Името му ми беше познато,но не можех да се сетя от къде,а пък не го бях виждала преди.Страна му работа.Попринцип не се държах много мило с хората,но това не означава да отгърна нова страница и да опитам да съм мила.Нее!Няма шанс!Пък и защо трябва да съм мила към хора които не са мили към мен или едва познавам.Бях сравнително мила към екипажа си преди да ги изоставим с Кати.Бях мила твърде много време.Може би сега трябваше да се позаяждам..,но не ми беше точно до това."Ле ле ако не скочиш ще те изритам във водата и ще скоча след тебе"-измрънках умствено и се опитах да задържа думите си в главата и да не ги изрека.
-Изабел.-изрекох.Нямах намерение да се здрависвам.Мъжът предложи да скачаме от водопада.Засмях се.Хареса ми тази идея.
-С дрехи или без?-смигнах му.Толкова мъже бяха виждали тялото ми какво ще е един повече?Нищо.Пък и тепъва щяха да го виждат още много.Само да не види татуировката на кръста ми гласяща,че съм пират.Приближих се към него с предизвикателен поглед.
-Ти си пръв,а аз съм навита!-разкопчах едно копче на ризата си разкривайки му малка час от гърдите си.Зад мен имаше дърво и аз се облегнах.Преместих погледа си на момичето което беше с нас.Беше русокоска.Огледах я.Мисля,че беше пират.Никак не приличаше на аристократка,а и беше с панталони.Е не,че аз не бях,но мойте не издаваха чак толкова това което всъщност съм.Прилепваха плътно по бедрата ми.След като я наблюдавах известно време отново погледнах Натаниел.Още не беше скочил.Да не би да му трябваше още стимул.Разкопчах още едно копче.Е така ли иначе щях да сваля ризата си...както съм тръгнала...Повдигнах вежда.
-Е?Натаниел!-изрекох.Името му ми беше познато,но не можех да се сетя от къде,а пък не го бях виждала преди.Страна му работа.Попринцип не се държах много мило с хората,но това не означава да отгърна нова страница и да опитам да съм мила.Нее!Няма шанс!Пък и защо трябва да съм мила към хора които не са мили към мен или едва познавам.Бях сравнително мила към екипажа си преди да ги изоставим с Кати.Бях мила твърде много време.Може би сега трябваше да се позаяждам..,но не ми беше точно до това."Ле ле ако не скочиш ще те изритам във водата и ще скоча след тебе"-измрънках умствено и се опитах да задържа думите си в главата и да не ги изрека.
21 Re: Водопадът Нед Юли 03, 2011 7:13 am
Elizabeth Winter
Нямаше начин Лизи да си премълчи.
- Ами, Елизабет. - отговори простичко тя. Дори не беше особено сигурна, че другите двама са я чули. А, да, забравих да кажа. Още едно момиче се присъедини към групичката ни. "Колкото повече, толкова повече." - си помисли тя с дяволита усмивка.
Натаниел, както се представи мъжа, предложи нещо интересно, което обаче Лиза бе практикувала тук много - да скачат във водопада. Е, какво пък толкова. Докато Изабел, другото момиче, се събличаше, трябва да отбележа, не много ентусиазирано, Ели се отдалечи от водата. Скри се сред гъстите храсти наоколо и съблече първо корсета си, след това и панталоните. Личеше й, че е пират, но това пък й харесваше. До колкото беше забелязала и другото момиче най-вероятно бе като нея. Остана само по мократа си риза и бялото си бельо. Остави дрехите на брега до водата и с ловки, но и грациозни (все пак бе дама) движения се покачи на скалата.
- Ами, Елизабет. - отговори простичко тя. Дори не беше особено сигурна, че другите двама са я чули. А, да, забравих да кажа. Още едно момиче се присъедини към групичката ни. "Колкото повече, толкова повече." - си помисли тя с дяволита усмивка.
Натаниел, както се представи мъжа, предложи нещо интересно, което обаче Лиза бе практикувала тук много - да скачат във водопада. Е, какво пък толкова. Докато Изабел, другото момиче, се събличаше, трябва да отбележа, не много ентусиазирано, Ели се отдалечи от водата. Скри се сред гъстите храсти наоколо и съблече първо корсета си, след това и панталоните. Личеше й, че е пират, но това пък й харесваше. До колкото беше забелязала и другото момиче най-вероятно бе като нея. Остана само по мократа си риза и бялото си бельо. Остави дрехите на брега до водата и с ловки, но и грациозни (все пак бе дама) движения се покачи на скалата.
22 Re: Водопадът Нед Юли 03, 2011 7:17 am
Nathaniel S. Wildstorm
Елизабет изчезна нанякъде ..А Натаниел...
Две копчета, а Натаниел вече се чувстваше като човек, който не може да си намери мястото.Не искаше да извърне поглед, а и не само "искам"имаше роля в създалата се ситуация.."Не мога" бе водещото.
Изабел се бе облегнала на дървото, а милионите асоциации развили се зад стените на черепната му кутия, го бяха отвели до някое легло..Изражението му даваше ясен израз на всичко в главата му...а и не само то.Краката му се задвижиха, отново машинално, този път подвласттни на желането да махне ризата и, въпреки присъствито на русокоската.
-Без дрехи...нали не искаш да ги измокриш? Ще бъде ужасна загуба-ръката му разкопча още едно копче
Уайлдсторм обече вдигна главата си и впи очите си в нейните.Без да откъсва поглед свали собствената си риза и изрита подобието си на обувки.След това се обърна и се изправи лице в лице с вече полуголата Елизабет..
Ето това се казваше идилия..Две момичета..И двете полуголи.Единственото решение, което можеше да се нарече рационално, бе Натаниел да скочи.
Водопадът не беше особено висок, ала скалите подаващи глави и цепещи водната повърхност, нашепваха , че мястото не е от най-безопасните.Самър обаче бе безрасъден до мозъка на костите си и мисълта, че ще се пребие бе заменена от въпроса, дали тъмнокоскана бе свалила ризата си и дали го следваше..
Е, скоро щеше да разбере отговора и на двата въпроса, ала преди това се наслади с цялото си същество на падането.Докато летеше с главата надолу разбра значението на думата свобода..Вятърът го обгръщаше като пухена завивка, а когато най-после русата му глава се сблъска с водата, той не спря да се усмихва.
Изплува мигновено бързо и разтърка очи.
Вдигна глава нагоре в очакване на Изабел...и Елизабет-
Две копчета, а Натаниел вече се чувстваше като човек, който не може да си намери мястото.Не искаше да извърне поглед, а и не само "искам"имаше роля в създалата се ситуация.."Не мога" бе водещото.
Изабел се бе облегнала на дървото, а милионите асоциации развили се зад стените на черепната му кутия, го бяха отвели до някое легло..Изражението му даваше ясен израз на всичко в главата му...а и не само то.Краката му се задвижиха, отново машинално, този път подвласттни на желането да махне ризата и, въпреки присъствито на русокоската.
-Без дрехи...нали не искаш да ги измокриш? Ще бъде ужасна загуба-ръката му разкопча още едно копче
Уайлдсторм обече вдигна главата си и впи очите си в нейните.Без да откъсва поглед свали собствената си риза и изрита подобието си на обувки.След това се обърна и се изправи лице в лице с вече полуголата Елизабет..
Ето това се казваше идилия..Две момичета..И двете полуголи.Единственото решение, което можеше да се нарече рационално, бе Натаниел да скочи.
Водопадът не беше особено висок, ала скалите подаващи глави и цепещи водната повърхност, нашепваха , че мястото не е от най-безопасните.Самър обаче бе безрасъден до мозъка на костите си и мисълта, че ще се пребие бе заменена от въпроса, дали тъмнокоскана бе свалила ризата си и дали го следваше..
Е, скоро щеше да разбере отговора и на двата въпроса, ала преди това се наслади с цялото си същество на падането.Докато летеше с главата надолу разбра значението на думата свобода..Вятърът го обгръщаше като пухена завивка, а когато най-после русата му глава се сблъска с водата, той не спря да се усмихва.
Изплува мигновено бързо и разтърка очи.
Вдигна глава нагоре в очакване на Изабел...и Елизабет-
23 Re: Водопадът Нед Юли 03, 2011 7:27 am
Изабел Ван-Дюс
Натаниел разкопча едно копче от ризата ми,а после свали своята."Хубаво тяло"-бих му казал,но нямаше да го направя.Той се отдлаечи,а след няколко мига вече летеше надоло към водата.Изхлузих паналоните си доста бързо.Бях останала по бикини и сутиен.Натаниел беше излезнал на повърхноста и гледаше нагоре към мен и Елизабет."Е добре!Скачала съм от къде ли не..какво ще ми е още един скок."-казах си.Погледнха Елизабет.Усмихнах и се и скочих във водата.Вятярът не беше силен,но да летиш с главата надоло си беше..е за някои хора самоубийстов особено ако под теб имаше скали,но за мен не!Тялото ми се потпи във водата.Обожавах да плувам.Направих няколко движение под водата.Обикалях Натаниел и го гледах.За хората които се гмурката често гледането под вода беше лесна работа.Малко дразнеше очите,но с времето се свиква.Излезнах на повърхноста.
-Здрасти!-поздравих го и се усмихнах.Погледнах нагоре към Елизабет,но погледа ми после отново се премести върхо мъжът до мен.
-Здрасти!-поздравих го и се усмихнах.Погледнах нагоре към Елизабет,но погледа ми после отново се премести върхо мъжът до мен.
24 Re: Водопадът Нед Юли 03, 2011 7:39 am
Elizabeth Winter
Елизабет гледаше русокосия мъж с очарование. Имаше хубаво тяло - трябваше да му се признае. Обърна се обаче към Изабел. Щеше да й подаде ръка. Не я беше страх, нищо такова. Просто щеше да бъде по-забавно. Но тя скочи бързо. Оставаше само Лиза. Усмихна се и пристъпи напред. Беше на ръба и го знаеше. Не се притесняваше - беше й хубаво. Лекият ветрец носещ аромата на дъжд я обгърна и я накара да настръхне. Вятърът се заигра с русите й коси, а те проблясваха леко на показващото се тук-таме слънце. Беше един от онези хубави моменти, които щеше да помни дълго. А за непознатите? Те я бяха впечатлили достатъчно вече. Обичаше кратките изживявания и това щеше да бъде точно такова. Една малка пакост, на която нямаше да може да устои.
Леко се засили и скочи с главата надолу, както бяха направили и другите двама. Тогава времето за нея спря. Отдаде се на полета, на това да се чувства свободна. Бе разперила ръце и чакаше водата на я вземе в обятията си и да я потопи в дълбините си. Сблъсъка не закъсня. Пръстите на студената течност се увиха около тялото й. Тя отвори очи и изплува. Там я чакаха двамата непознати. Лизи обаче забеляза, че има привличане между тях - скрити погледи, желаещи движения и трескави думи. Ами, нещо подобно. Изкикоти се и реши, че вече може би не им е от нужда вече. Заплува към брега, където я чакаха чифта вече чисти ботуши. Щеше да се попличка още малко и може би щеше да тръгне отново по неотъпканите пътеки към селцето наблизо. Или пък щеше да поостане за още малко адреналин.. Само времето щеше да покаже.
Леко се засили и скочи с главата надолу, както бяха направили и другите двама. Тогава времето за нея спря. Отдаде се на полета, на това да се чувства свободна. Бе разперила ръце и чакаше водата на я вземе в обятията си и да я потопи в дълбините си. Сблъсъка не закъсня. Пръстите на студената течност се увиха около тялото й. Тя отвори очи и изплува. Там я чакаха двамата непознати. Лизи обаче забеляза, че има привличане между тях - скрити погледи, желаещи движения и трескави думи. Ами, нещо подобно. Изкикоти се и реши, че вече може би не им е от нужда вече. Заплува към брега, където я чакаха чифта вече чисти ботуши. Щеше да се попличка още малко и може би щеше да тръгне отново по неотъпканите пътеки към селцето наблизо. Или пък щеше да поостане за още малко адреналин.. Само времето щеше да покаже.
25 Re: Водопадът Вто Юли 05, 2011 5:29 am
Хера Найт
Хера реши да остане на саме с мислите си. Трябваше дареши какво щеправи за напред. Не можеш да остане под крилото на Ник вечно. Или можеше. Не трябваше самада се справя. Тук бешеприатно и спокойно за мислене. Лекия бриз галеше лицето й и я успокояваше. Всъщност спокойствието беше прекъснато от някакви гласове. Мъжки и женски. Чувашеи водопад сигурно бяха до него.
Измина няколко крачки и изад една скала ги видя пред водапада във водата. Две момичета едната блондинка другата брюнетка. Идвете момичета бяха готини. Имаше и едно момче блондин. Беше сладък. Хера реши да се приближи и да се запознае. Беше в открито море една година. И не познавше никого тук. Приближи се до водата.
- Хубава ли е водата? - попита тя и се усмихна. Те се обърнаха и я гледаха с любопитство. Както разбира се бешеоблечена оскъдно. С къса пола над коленете. С едно кожено елече и отодлу само по сутиен. На кръста й висеше любимата й сабя.
Измина няколко крачки и изад една скала ги видя пред водапада във водата. Две момичета едната блондинка другата брюнетка. Идвете момичета бяха готини. Имаше и едно момче блондин. Беше сладък. Хера реши да се приближи и да се запознае. Беше в открито море една година. И не познавше никого тук. Приближи се до водата.
- Хубава ли е водата? - попита тя и се усмихна. Те се обърнаха и я гледаха с любопитство. Както разбира се бешеоблечена оскъдно. С къса пола над коленете. С едно кожено елече и отодлу само по сутиен. На кръста й висеше любимата й сабя.
Съобщение [Страница 1 от 3]
Иди на страница : 1, 2, 3
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|