Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Едно от много места, където пиратите необезпокоявани можеха да се отдадат на любимото си занимание - да се наливат с ром и да огласят околността с фалшото си пеене.
Бар "До дъно"
3 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Бар "До дъно" Сря Дек 08, 2010 7:41 am
Фъргюсън -Лудият
- Върни се тук, мръсна гад ...
Не довърши. Или поне думите му останаха нечути. Нащърбеният месец се усмихна беззъб на фигурата, която най-щастливо и устремено се хвърляше от покрив на покрив, създавайки ужасен шум. Някъде зад нея се чуваха псувни, викове и всякакви неразбираеми звуци. На Фърг му се стори, че дори чува изстрели, които го накара да се ухили до ушите. Ама, че ревнив съпруг имаше тази жена! Дори не му позволи да си събере дрехите подобаващо, та сега се разкарваше само по панталони и някаква бюла женска нощница. Ботуши и разни екстри като елек или поне наметка - нямаше. Добре, че поясът със сабята, пистолетите и барута беше в него. Кой знае какво щеше да прави без нея!
- Щях да открадна нечия! - засмя се той, докато главоломно се спускаше към едно определено място.
"До дъно".
Любимото му местенце. Беше на две-три къщи от мястото, което пиратът се намираше в момента. Щеше да е забавно да види лицето на глупакът, който се набута в гнездото със стършелите и не успее да намери целта. Разбира се, нямаше да може, защото вероятно щеше да е мъртво-пиян.
Нищо ново.
Тъмнокосият скочи ловко като котка върху парапета на втория етаж и се усмихна дружелюбно на някаква двойка, която се опитваше да се усамоти. Поразбута ги малко, преминавайки между тях и се озова насред стая, където група пирати играеха карти. Огледа положението и вдигна рамене - имаше нужда от малко пари, но нямаше какво да залага. Затова реши да пропусне това удоволствие и се затътри по стълбите надолу. По пътя се размина с някакви пияндурници, които се оказаха негови приятели от последния кораб, където беше. Мъжете му се ухилиха, запяха някакви песни и тикнаха в ръцете му чаша с ром. Нашият човек я обърна наведнъж и продължи към бара.
Кой знае какво щеше да намери там? Вечерта се очертаваше интересна. Определено.
Не довърши. Или поне думите му останаха нечути. Нащърбеният месец се усмихна беззъб на фигурата, която най-щастливо и устремено се хвърляше от покрив на покрив, създавайки ужасен шум. Някъде зад нея се чуваха псувни, викове и всякакви неразбираеми звуци. На Фърг му се стори, че дори чува изстрели, които го накара да се ухили до ушите. Ама, че ревнив съпруг имаше тази жена! Дори не му позволи да си събере дрехите подобаващо, та сега се разкарваше само по панталони и някаква бюла женска нощница. Ботуши и разни екстри като елек или поне наметка - нямаше. Добре, че поясът със сабята, пистолетите и барута беше в него. Кой знае какво щеше да прави без нея!
- Щях да открадна нечия! - засмя се той, докато главоломно се спускаше към едно определено място.
"До дъно".
Любимото му местенце. Беше на две-три къщи от мястото, което пиратът се намираше в момента. Щеше да е забавно да види лицето на глупакът, който се набута в гнездото със стършелите и не успее да намери целта. Разбира се, нямаше да може, защото вероятно щеше да е мъртво-пиян.
Нищо ново.
Тъмнокосият скочи ловко като котка върху парапета на втория етаж и се усмихна дружелюбно на някаква двойка, която се опитваше да се усамоти. Поразбута ги малко, преминавайки между тях и се озова насред стая, където група пирати играеха карти. Огледа положението и вдигна рамене - имаше нужда от малко пари, но нямаше какво да залага. Затова реши да пропусне това удоволствие и се затътри по стълбите надолу. По пътя се размина с някакви пияндурници, които се оказаха негови приятели от последния кораб, където беше. Мъжете му се ухилиха, запяха някакви песни и тикнаха в ръцете му чаша с ром. Нашият човек я обърна наведнъж и продължи към бара.
Кой знае какво щеше да намери там? Вечерта се очертаваше интересна. Определено.
3 Re: Бар "До дъно" Сря Дек 08, 2010 8:19 am
Нимерия Уинтърфейл
За разлика от вечерта на голямата групичка доста подозрително изглеждащи пирати, удобно настанила се на най-близката до прогнилата дървена врата маса, тази на отчаяната Нимерия никак не се очертаваше толкова забавна. Е добре де, може би това изказване бе прекалено песимистично - да се развали настроенито ма човек като нея, винаги преливащ от нови коя от коя по-щури идеи и готов за нови приключения никак не бе лесна задачка. А ето, че днес... точно преди петнадесет минути, ако трябваше да сме точни... някой бе успял да се справи с нея и то без никакви видими проблеми. Колко интересни екземпляри имаше сред хората... Не, пояснение нямаше да следва. Кой бе успял да я ядоса до таква степен, че мрачното буреносно облаче още да се тътреше послушно над главата й, напомняйки й за досадното си съществуване, което тя обикновено успяваше да забрави без особено големи усилия, щеше да остане в тайна. Най-вероятно за всекиго. Не че на вратата й се бе появила изключително голяма опашка от нетърпеливци, напредпреварващи се да разберат истинста за това, което се бе случило. Но винаги беше по-лесно да се живее в прекрасния въображаем свят, в който всеки беше център на внимание независимо от обстоятелствата.
Тежките стъпки на младото момиче, последвани от не много приятният за ухото звук от затръшването на едвам крепящата се на пантите си врата, направиха жалък опит да отекнат из голямото помещение. Е, за съжаление, няколко доста подпийнали господина от другия край на кръчмата вече ги бяха изпреварили с фалшивите стонове, които с помощта на малко повече въображение можеха да се възприемат като песен.
"Каква чудесна обстановка".
Нимерия нервно придърпа към себе си един съмнително изглеждащ стол /е, тя бе твърде азета да се ядосва, за да забележи тази мъничка подробност/ и без да се затормозява с разсъждения се тросна отгоре му. С един категоричен жест показа на човекът, отговарящ за кръчмата, че ще иска нещо за пиене. Алкохолът винаги помагаше... Или поне създаваше усещането, че го прави, а в повечето случаи това бе даже повече от достатъчно.
"Здравей. Отново съм тук...", тихият глас на малкото буреносно облаче, все още отказващо да промени местоположението си, се обади пискливо в съзнанието на момичето. Несъзнателно тя извърна глава назад, опитвайки се да се отърси от халюцинациите, но погледа й бе прикован от... от какво всъщност? Мъжът, който по неясни причини се приближаваше към нея или скандалът, разяряващ се на съседната маса бе привлекъл вниманието й? А дали странната крива усмивка на лицето му бе предназначена за нея? Дали бързите и решително крачки го водеха към мясото, на което дори тя не знаеше защо е седнала? Или за пореден път тази вечер си въобразяваше, че луната и слънцето сменят местата си само за да могат и двамата да й се полюбуват?
П.С: Извинявай, че се забавих, имах малко работа.
Тежките стъпки на младото момиче, последвани от не много приятният за ухото звук от затръшването на едвам крепящата се на пантите си врата, направиха жалък опит да отекнат из голямото помещение. Е, за съжаление, няколко доста подпийнали господина от другия край на кръчмата вече ги бяха изпреварили с фалшивите стонове, които с помощта на малко повече въображение можеха да се възприемат като песен.
"Каква чудесна обстановка".
Нимерия нервно придърпа към себе си един съмнително изглеждащ стол /е, тя бе твърде азета да се ядосва, за да забележи тази мъничка подробност/ и без да се затормозява с разсъждения се тросна отгоре му. С един категоричен жест показа на човекът, отговарящ за кръчмата, че ще иска нещо за пиене. Алкохолът винаги помагаше... Или поне създаваше усещането, че го прави, а в повечето случаи това бе даже повече от достатъчно.
"Здравей. Отново съм тук...", тихият глас на малкото буреносно облаче, все още отказващо да промени местоположението си, се обади пискливо в съзнанието на момичето. Несъзнателно тя извърна глава назад, опитвайки се да се отърси от халюцинациите, но погледа й бе прикован от... от какво всъщност? Мъжът, който по неясни причини се приближаваше към нея или скандалът, разяряващ се на съседната маса бе привлекъл вниманието й? А дали странната крива усмивка на лицето му бе предназначена за нея? Дали бързите и решително крачки го водеха към мясото, на което дори тя не знаеше защо е седнала? Или за пореден път тази вечер си въобразяваше, че луната и слънцето сменят местата си само за да могат и двамата да й се полюбуват?
П.С: Извинявай, че се забавих, имах малко работа.
4 Re: Бар "До дъно" Сря Дек 08, 2010 9:45 am
Фъргюсън -Лудият
Поразбута с лакти няколкото приятелчета, които се опитваха да му предложат някакво древно злато. Не, че не би повярвал, неее, всъщност, единствената причина, поради която не бе приел "изгодната" сделка осмисляща живота му, беше много проста - самият той им беше пробутал тази история менте преди няколко нощи, докато нещастниците бяха по-пияни и от мотики. И те бяха приели! Очевидно не разбираха от пиратски живот, защото игнорираха съветите на другите си "колеги" да не се занимават с Фърг. Разбира се, това беше добре дошло за него - спечели си достатъчно пари, за да почерпи целия бар, да се напие като прасе и да даде на някакво момиченце да си купи хляб. Ах, колко хубаво беше усещането на триумфа!
Опиянен от мечтите за слава и почести като най-страшен и великолепен пират, Хюс се зае да издокара "опасна" походка, която съчетана с налудничавата му усмивка, можеше съвсем лесно да уплаши някое малко дете и да му докара кошмари за цял живот. Но тук нямаше деца. Което беше хубаво. Тъмнокосият продължи да върви наперено напред, когато забеляза необикновено раздвижване в тълпата. Погледът му регистрира обект, който нямаше бирено шкембе, не миришеше на твърде много ужасни неща, беше строен и с прекалено добре поддържана коса.
Жена!
При това каква. За секунда шеметното му стремление като бара секна и нахаканата походка стана съвсем обикновена. Глуповато-идиотската усмивка като че ли остана, защото младата дама веднага фиксира нашия герой, смешно клатейки се към нея. По пътя си успя да блъсне някакъв дебелак, който се блъсна в чашата на другарчето си. От там последва някакъв ужасен побой, който, разбира се, остана незабелязан от Фърг. Той продължи напред стил "епически" филм и след като заветните няколко мига на забавен кадър отминаха, младият мъж отстрани почти елегантно някакъв заспал дъртак от стола до непознатата и се настани.
- Здравей, богиньо! Не вярвах, че ще намеря себеподобни сред тази сган тук, но уви, ти си тук!
Изпърха почти любовно с очи и без да пита целуна ръката на изумената госпожица, която очевидно преценямаше как да реагира. Фърг, от своя страна, преценяваше шансовете си - дали щеше да завърши със звучен шамар или пък щеше да получи благосклонна усмивка?
Най-вероятно щеше да е ритник.
П.С. И аз се извинявам за забавянето - заблях се в един филм.
Опиянен от мечтите за слава и почести като най-страшен и великолепен пират, Хюс се зае да издокара "опасна" походка, която съчетана с налудничавата му усмивка, можеше съвсем лесно да уплаши някое малко дете и да му докара кошмари за цял живот. Но тук нямаше деца. Което беше хубаво. Тъмнокосият продължи да върви наперено напред, когато забеляза необикновено раздвижване в тълпата. Погледът му регистрира обект, който нямаше бирено шкембе, не миришеше на твърде много ужасни неща, беше строен и с прекалено добре поддържана коса.
Жена!
При това каква. За секунда шеметното му стремление като бара секна и нахаканата походка стана съвсем обикновена. Глуповато-идиотската усмивка като че ли остана, защото младата дама веднага фиксира нашия герой, смешно клатейки се към нея. По пътя си успя да блъсне някакъв дебелак, който се блъсна в чашата на другарчето си. От там последва някакъв ужасен побой, който, разбира се, остана незабелязан от Фърг. Той продължи напред стил "епически" филм и след като заветните няколко мига на забавен кадър отминаха, младият мъж отстрани почти елегантно някакъв заспал дъртак от стола до непознатата и се настани.
- Здравей, богиньо! Не вярвах, че ще намеря себеподобни сред тази сган тук, но уви, ти си тук!
Изпърха почти любовно с очи и без да пита целуна ръката на изумената госпожица, която очевидно преценямаше как да реагира. Фърг, от своя страна, преценяваше шансовете си - дали щеше да завърши със звучен шамар или пък щеше да получи благосклонна усмивка?
Най-вероятно щеше да е ритник.
П.С. И аз се извинявам за забавянето - заблях се в един филм.
5 Re: Бар "До дъно" Чет Дек 09, 2010 1:34 am
Нимерия Уинтърфейл
Не, за краткия си досегашен живот Нимерия определено не бе имала повод да се усъмни в реакциите, които предизвикваше сред мъжете. Или поне сред достойните техни представители.
Но това определено си беше повече от странно.
Или пък чашата, която току-що бе изгубила съдържанието си, вече казваше тежката си дума? Не, не й се вярваше.
Богиня... Толкова кратката, но пък за сметка на това благозвучна думичка отекна глухо в главата на момичето. Думи и пак думи... Много неща можеше да каже един мъж стига само да знаеше, че рано или късно под някаква причудлива, странна или дори нереална форма ще получи изгода от тях. Е, въпреки че намръщените мънички табелчици в съзнанието на Нимерия плуваха прекалено бързо, носени от големите разпенени вълни, без особено големи усилия тя успя ясно да различни изписаните с ярко червено мастило думички върху една от тях...
"В н и м а в а й", бяха буквите, които красяха въпросната табелка, така изкусно изписани отгоре й.
Сякаш някога през живота си не бе внимавала.
Добре де, може би далеч по-похдодящо в създалата се ситуация би звучало твърдението "Кога изобщо бе употребявала поне една част от количството мозъчни клетки с неизяснени размери и съдържание, предполагащи се, че присъстват... все някъде в дълбините на мозъка й?"
Да, това бе един от случаите, в които дори нашата героиня искаше всички, по един или друг начин опитващи се да се намесят и стартателно да разбъркат дребните парченцата от пъзела, който тя така внимателно се опитваше да подреди, да забравят за яркото й присъствие и да я оставят на мира. Включително странните табелки, които продължаваха да се въртят из съзнанието й без абсолютно никакви притеснения.
Но скоро, осъзнала, че обмислянето на този дори не належащ проблем е лишено от всякакъв смисъл тя реши бавно и полека да преплува до другия край на реката и да се завърне към действителността.
Не се притесняваше, че интересният непознат ще се отегчи от чакането на отговора й. Всъщност дори не вярваше да е имало такова. Знаейки с каква огромна скорост глупостите преминаваха през главата й нямаше за какво да се тревожи.
- Спасителю мой... Вече се притеснявах, че няма да се появиш. - момичето театрално подгъна лявото си коляно в странен поклон. Е, въпреки разностранните й познания в какви ли нe области, определено етикетът на висшето общество не бе сред темите, върху които бе способна да бърбори с часоме. Колкото и невежа да бе що се отнасяше до изискани маниери като че ли импровизираният й поклон се получи неочаквано добре.
Може би пък поначало трагично изглеждащата вечер нямаше да се окаже чак толкова лоша.
Но това определено си беше повече от странно.
Или пък чашата, която току-що бе изгубила съдържанието си, вече казваше тежката си дума? Не, не й се вярваше.
Богиня... Толкова кратката, но пък за сметка на това благозвучна думичка отекна глухо в главата на момичето. Думи и пак думи... Много неща можеше да каже един мъж стига само да знаеше, че рано или късно под някаква причудлива, странна или дори нереална форма ще получи изгода от тях. Е, въпреки че намръщените мънички табелчици в съзнанието на Нимерия плуваха прекалено бързо, носени от големите разпенени вълни, без особено големи усилия тя успя ясно да различни изписаните с ярко червено мастило думички върху една от тях...
"В н и м а в а й", бяха буквите, които красяха въпросната табелка, така изкусно изписани отгоре й.
Сякаш някога през живота си не бе внимавала.
Добре де, може би далеч по-похдодящо в създалата се ситуация би звучало твърдението "Кога изобщо бе употребявала поне една част от количството мозъчни клетки с неизяснени размери и съдържание, предполагащи се, че присъстват... все някъде в дълбините на мозъка й?"
Да, това бе един от случаите, в които дори нашата героиня искаше всички, по един или друг начин опитващи се да се намесят и стартателно да разбъркат дребните парченцата от пъзела, който тя така внимателно се опитваше да подреди, да забравят за яркото й присъствие и да я оставят на мира. Включително странните табелки, които продължаваха да се въртят из съзнанието й без абсолютно никакви притеснения.
Но скоро, осъзнала, че обмислянето на този дори не належащ проблем е лишено от всякакъв смисъл тя реши бавно и полека да преплува до другия край на реката и да се завърне към действителността.
Не се притесняваше, че интересният непознат ще се отегчи от чакането на отговора й. Всъщност дори не вярваше да е имало такова. Знаейки с каква огромна скорост глупостите преминаваха през главата й нямаше за какво да се тревожи.
- Спасителю мой... Вече се притеснявах, че няма да се появиш. - момичето театрално подгъна лявото си коляно в странен поклон. Е, въпреки разностранните й познания в какви ли нe области, определено етикетът на висшето общество не бе сред темите, върху които бе способна да бърбори с часоме. Колкото и невежа да бе що се отнасяше до изискани маниери като че ли импровизираният й поклон се получи неочаквано добре.
Може би пък поначало трагично изглеждащата вечер нямаше да се окаже чак толкова лоша.
Съобщение [Страница 1 от 1]
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|