Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Основен партньор!
Центъра на града - Page 3 6320747X
Latest topics
» Да разменим банери(:
Центъра на града - Page 3 Icon_minitime1Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Центъра на града - Page 3 Icon_minitime1Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Центъра на града - Page 3 Icon_minitime1Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Центъра на града - Page 3 Icon_minitime1Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Центъра на града - Page 3 Icon_minitime1Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Центъра на града - Page 3 Icon_minitime1Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Центъра на града - Page 3 Icon_minitime1Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Центъра на града - Page 3 Icon_minitime1Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Центъра на града - Page 3 Icon_minitime1Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Центъра на града - Page 3 Icon_minitime1Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Центъра на града - Page 3 Icon_minitime1Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Центъра на града - Page 3 Icon_minitime1Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Similar topics
Центъра на града - Page 3 5115215h
Приятели на форума
Центъра на града - Page 3 2554884z

Центъра на града - Page 3 Mybanner

Центъра на града - Page 3 2496170y

Центъра на града - Page 3 Baner4e

Центъра на града - Page 3 34ih7uu





Центъра на града - Page 3 2299019S

Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят

Центъра на града - Page 3 2681757A

Photobucket

Центъра на града - Page 3 Banner11

Центъра на града - Page 3 67af94109851f323

Центъра на града - Page 3 2726010b

Центъра на града - Page 3 Untitl13

Центъра на града - Page 3 87933359

Центъра на града - Page 3 486main

Центъра на града - Page 3 2900851s

Центъра на града - Page 3 2895021K



Центъра на града - Page 3 2611282n

Центъра на града - Page 3 3002948a

Центъра на града - Page 3 D500d84183db6bb8

Центъра на града - Page 3 2981009N

Центъра на града - Page 3 Logo-3-1

Центъра на града - Page 3 3087798S

Центъра на града - Page 3 Untitl10

Центъра на града - Page 3 3050046m

Центъра на града - Page 3 3253750Y

Центъра на града - Page 3 Oie_23721446F34bcC71

Центъра на града - Page 3 3469647F

Центъра на града - Page 3 Fr

Центъра на града - Page 3 Untitl15

Центъра на града - Page 3 3186694B

Центъра на града - Page 3 Wienrpg

Центъра на града - Page 3 2378429t

Центъра на града - Page 3 3541731b

Центъра на града - Page 3 3561486b

Центъра на града - Page 3 2940229H

Центъра на града - Page 3 3568923w

Центъра на града - Page 3 Untitl10

Центъра на града - Page 3 Adewc7

Центъра на града - Page 3 4243671D

Центъра на града - Page 3 3670767f

Центъра на града - Page 3 3727433J

Центъра на града - Page 3 3672226e

Центъра на града - Page 3 3739896a

Центъра на града - Page 3 Baner10

Центъра на града - Page 3 001zxd

Центъра на града - Page 3 3847610E

Центъра на града - Page 3 Rpg12

You are not connected. Please login or register

Центъра на града

+11
Алексис Дел Ока
Нимерия Уинтърфейл
Алис Старк Валерион
Анабет де Ан Крист
Вишъс Фюри Райдър
Jenny Flint
Роня
Старк Ефрон
Изабел Монтагю
Катердина Фелерде
Nathaniel S. Wildstorm
15 posters

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down  Съобщение [Страница 3 от 5]

51Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 12:20 am

????


Гост

Рикард не можеше да се нарече "магнит за неприятности". Самите те по-скоро биха могли да носят определението "магнити". Той бе просто онова мъничко парченце желязо, което, привлечено от силата на нещо, доста по-висше, се озоваваше точно там, където най-малко имаше нужда да ходи.
Същото се бе случило и днес... Всичко бе вървяло нормално, докато нашият герой съвсем спокойно се бе разхождал из сейнт Джон, наслаждавайки се на учудените изражения на минувачите и забавлявайки се от реакциите им, когато той ги поздравяваше така учтиво, сякаш се познаваха от години. Да, такъв си беше Рикард... странен. Тези, които не знаеха, че е пират, едва ли някога биха се усмелили да го нарекат по този начин. Но той бе точно такъв. И именно тази мъничка, ала въпреки това значима подробност, бе попречила на прекрасната му разходка.
Както си вървеше покрай сергиите, изпълнени с какви ли не причудливи неща - от огромни, съмнително изглеждащи плодове и зеленчуци, "донесени от далечни страни", до странни, неясно как функциониращи изобретения, някакъв далечен шум бе привлякъл частичка от вниманието му. Първоначално тя се бе оказала прекалено малка и нашият герой не срещнал проблеми по пътя към пренебрегването й. Но после се появила още една. И още една. Те яростно се заблъскаха в главата му, сякаш заявявайки "Не можеш да избягаш от нас, напълно наясно си кой е шефът тук." Е, за негово огромно съжаление, бяха прави.
Без да се замисля повече /не че в момента бе способен на това/, Блекфир бе поел към центъра на града, откъде предполагаше, че се разнасят съмнителните шумове...
* * * * *
Да, ситуацията определено бе напечена. Жалко само, че колкото и да се оглеждаше, Рикард не успяваше да забележи някое познато лице. Тези изглежда бяха от другата група... Бе слушал за нея, но, както бе добре известно, той помнеше само неща, които му носеха някаква облага. Като безплатен ром например. А в момента не можеше да се сети как приказките за тези пирати биха му помогнали да се сдобие с такъв.
Но... въпреки всичко, той бе пират. Луд пират, ако трябваше да сме честни, но никой не можеше да го вини за това. А случката, която се разиграваше пред очите му просто не можеше да бъде подмината. Но това все пак бе Рикард Блекфир... той нямаше просто да извади шпага и да се втурне към "бойното поле" с яростни викове. И не само защото колкотото по-упорито мислеше, той все повече се убеждаваше, че я е оставил на кораба си. И мислите му не го бяха излъгали. Най-накрая сетил се да провери, Рик бе установил, че любимото му оръжие стоеше сам, самичко на пода на прогнилата му каюта. Колко жалко...
Тогава той усети някакво странно почукване в главата си. Лудостта, да. Няколко секудни по-късно той бе изцяло наясно с това какво ще направи.
Нашият герой се надигна и главата му се показа зад огромната сергия за зеленчуци, която бе използвал за скривалище. /Странно къде ли бе продавачът?/ Извади едно мъничко ножче, единственото подобие на оръжие, което му бе подръка, набучи на него няколко зеленчука, без да поглежда какви са и замахна напред. Те изхвърчаха един по един, а ножчето остана спокойно в ръката му.
В интерес на истината май бе оцелил пиратите... Поне ако се съдеше по червеното петно, появило се на лицето на единият от тях. Е, как да предпложи, че един домат би могъл да причини такива сериозно щети?!
Блекфир се изправи драматично и хвърли разсеясн поглед към обстановката...

52Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 12:30 am

Вишъс Фюри Райдър

Вишъс Фюри Райдър

-Така да бъде... - Ви се опита да сдържи усмивката си.
-Оставете ги...Те са просто обикновенни граждани ,този тук обаче е пират...Заловете него идиоти такива... - подчинените му веднага го послушаха и оставиха останалите като се насочиха към Самър. Скоро капитана беше обграден от всякъде ,а комодора седеше срещу него.
-Право към бесилото или желаете първо да си отпочинете в килията... - комодора се усмихна и се обърна за един кратък миг към бесилото. За него някой да бъде обесен беше позорна смърт...Човек трябваше да умре в бой или поне той би желал да загини в бой ,затова реши да се смили малко над капитана.
-И в двата случая ти позволявам свиждане ,ако избереш килията утре сутрин ще те обесим ,ако избереш бесилото ще се срещнеш със смъртта още сега. - Самият Ви незнаеше ,защо дава избор на пирата...Може би беше ,защото Ви желаеше капитана да избяга и така да се наложи да се изправи срещу него ,а не да го обеси...

53Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 12:41 am

Jenny Flint

Jenny Flint

Моля?! Обърнах се по най-бързия начин към Натаниел,когато чух както каза той туко що. Щеше да се предаде?! Ама той сериозно ли?! А не, тия да ги нямаме...
Командора заповяда другите да са освободени,демек ние. Но нямаше как аз да остана на едно място и да не направя каквото и да било,докато един пират е претен на бесилото,а другите са пуснати на свобода. Не ...
Отърсих се от шока и се запътих към кръга направен около капитана. Няколко от войниците се обърнаха към мен и замахнаха,но бързо бяха повалени с няколко рани.
-Натаниел,явно алкохола ти действа повече от колкото мислех.- Казах доста сурово и ядосано,а от усмивката преди нямаше и следа. Още няколко ме нападнаха и отново паднаха,а аз усетих пронизваща болка в рамото,но въпреки това не спирах на се сражавам.- Защо ти ще поемеш и моята присъда?!- Попитах като се обърнах към него. Гордостта беше нещото,което реших да използвам като извинение за действията си. Друга причина бе - Как се очакваше от мен да седя на едно място и да търпя,докато те избиваха така нареченото ни семейство?!
Но всичко това бързо секна,когато усетих как някой ме хваща за косата и допира шпага в гърлото ми. По дяволите!!!

54Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 12:43 am

Анабет де Ан Крист

Анабет де Ан Крист

Хей хей чакайте~исках да извикам на будалите които след престрелката с домати се бяха насочили към капитана. Какво? Ние тук да не бяхме лукови глави?
И така, страдаща от липса на внимание от страна на кравите се огледах предпазливо, очаквайки още някой домат да придобие могически сили и да умери устата ми. Станах на крака и изохках. Бяха изтръпнали. Въздуха изсвистя през зъбите ми когато докоснах окървавената си ръка. С усилия на магаре което тегли 300 килограмов човек скъсах ръкавите на ризата си и започнах да ги пристягам около раната. Нямаше да се дам толкова лесно.
Взех ножа си, вече по уверено и с изненада забелязах нечия физиономия зад сергията с домати. Уф! Тъкмо се зарадвах на факта че зеленчуците имат вълшибни качества.

55Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 12:52 am

Нимерия Уинтърфейл

Нимерия Уинтърфейл

Имаше дни, в които Нимерия искаше да се изправи пред Натаниел, да му зашлеви такъв шамар, че той да го сънува три поредни нощи... След това с драматичен жест да му покаже, че е крайно време да си тръгне от собственият си кораб и веднъж завинаги да я остави намира. Ала за щастие на всички, и най-вече на Блу, който нямаше абсолютно никакво желание да напуска слънчевата палуба на кораба, тези дни бяха рядкост... особено след случилото се в пещерата.
Но, колкото и странно да изглеждаше това, днес бе един точно такъв ден. В главата на Ри жужаха хиляди малки мушици, всичките до една казващи й едно и също нещо. А тя изобшо не се справяше в опитите си да го пренебрегне.
Бързите й уверени крачки отеквха глухо по пътя, а крайчетата на дългата й аристократично префърцунена рокля подскачаха около земята. Огромното шарено ветрило, което закриваше лицето й, правеше разпознаването й напълно невъзможно... Но това бяха едни от многото, дребни и досадни подробности, за които Нимерия нямаше никакво желание да мисли. За първи път бе планирала всичко така грижливо и едва ли има смисъл да споменаваме, че тя бе повече от убедена в успеха, който щеше да последва.
Но Ри бе забравила... бе забравила това, в което всички, включително и тя, упорито отказваха да повярват. Че всичко бе предопределено. Какво значение имаше кой дърпа конците на нейната марионетка? Какво значение имаше коя сцена щеше да последва в следващото представление?
Погледът й запрепуска яростно от посока на посока. Това не можеше да бъде вярно! Всички тези глупости просто нямаше как да се случват. Даа, вероятно тя все още бе в леглото си, бе три часа през нощта, а това бе последния кошмар, от който щеше да се събуди. Натаниел стоеше в средата на площада... По лицето му, кой знае защо, се простираше някакво странно и подозрително голямо червено петно. В краката му имаше няколко домата... И, по дяволите, той бе пиян... за пореден път.
С периферното си зрение, Ри успяваше да забележи острани някакви странни подобия на сенки. Не, бяха хора. Пирати... и не само. Това не бе сън... а тя нямаше дори нищо, освен огромното безполезно ветрило, което хвърлено под точен ъгъл, може би би успяло може би да извади нечие око.
- Какво си мислиш, че правиш? - изсъска ядосано тя, без да си прави труда да пояснява на кого говори. - Защо всеки път, когато си помисля, че поне замалко съм успяла да се отърва от глупостите ти, ти се забъркваш в поредната каша?!

56Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 1:04 am

Nathaniel S. Wildstorm

Nathaniel S. Wildstorm

Семейството му бе в безопастнист или поне той си мислеше така.Не и преди Джени да се развика, не и преди Анабет да направи поредната крачка..не и прди...един домат да го отпери?Да, кашата бе пълно.Върху лицето му се червенееше изайническо петно.Обърна лице и видя ..поредния пират.Този обаче не бе от неговите хора.
-Това е заповед!Дръпнете се!-изивка Натаниел-Аз съм вашия капитан и в следващите от два-до осем часа ще и се подчинявате!
Алкохолът още имаше влияне, ала не толкова осезаемо както в началото.
И тогава чу крещящия и тон.По дяволите, защо се бе появила тук.
- Какво си мислиш, че правиш? Защо всеки път, когато си помисля, че поне замалко съм успяла да се отърва от глупостите ти, ти се забъркваш в поредната каша?!
Застана лице в лице с Нимерия и инстиктивно забърса червената каша то лицето си.
-Ри, малко съм зает...ъм, ще ме бесят....-ухили и се Самър-Може би по-късно ще имаш възможност да ми дадеш урок...
С бавен жест се обърна към Джени.
-Същото се отнася и за теб тъмнокоске.
-О, ама нали имам право на последно желание-вдигна пръст отоново Уайлдсторм
Без да дочака потвърждение, нашият герой отиде до Ри.
-Хубава рокличка си имаш-да, щеше да отнесе боя-Това най-вероятно е последния път, в който ме виждаш...Би трябвало да направиш нещо повече от това само да ми викаш...А и ..грижи се са Блу...грижи се и за себе си.Нептун ще ти помогне
Вгледа се отново в сините и очи.Как можеше да изпитва толкова много неща ..Мислеше, че е загубил способността си да обича..Ала тя бе там.Едва ли някога пак щеше да усети копринената и коса или допира на нежната и кожа.
Погледна Блу.Кучето го изпиваше с тъжните си очи.Потупа го нежно по врата.И сега бе ред да се изправи срещу съдбата си.
Бесилка...колко героично..няма що...

57Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 1:17 am

Вишъс Фюри Райдър

Вишъс Фюри Райдър

-Погрижете се да не се намесват ,но не ги наранявайте! - заповяда Ви и кимна на няколко от униформените мъже - Погрижете се и за раните им...Обещах да останат живи и ще удържа на обещанието си... - Ви погледна към капитана и жената с която разговаряше.
-Да имаш право на последно желание... - Вишъс погледна към капитана и начина по който той гледаше жената...Очевидно беше ,че я обича или поне изпитва нещо към нея.
Вишъс се запъти към бесилото като остави пирата и жената ,а те бяха обградени от всякъде. Ви не се притесняваше дали капитана ще избяга днес деня му беше прекалено странен ,така че дори да види летящо прасе нямаше да се изненада. Младия комодор гледаше към въжето и се чудеше какво ли е осещането ,дали боли или не. Знаеше ,че има две възможности при обесването...Първата беше човека да увисне на въжето и да се задоши ,а втората връта му да се счупи и да умре напрактика без болка...

58Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 1:19 am

Алис Старк Валерион

Алис Старк Валерион

Картини, звуци...
Всичко остана на заден план.Действията се забавиха и лицето ми пребледня.Не можеше да го изгубя..Та аз току-що го бях открила.
Старк?!
Да, точно това видях.Пиратът съсичаше униформените подред и се проправяше път.Ала само миг по-късно зелените му очи се завъртяха и той лежеше на земята.
-Старк!-извиках и хукнах към него-По дяволите, кажи нещо!
И ето в този момен гневът бе единственото, което чувствах.Изправих се и грабнах една от щпагите, която бе изхвърчала в плизост до краката ми.
-Спрете веднага!-изкрещях на комодора-Брат ми ще ви ще ви даде да се разберете веднага щом разбере за действията ви!
Е, едва ли щеше да то направи.Дейлън щеше да е по-скоро щастлив от факта, че пиратски главатар е заловен.Но този пиратски главатар изглежда имаше идентична на моята кръв.Бях взела само един урок по фехтовка, а и с тази рокля нямаше да се справя.И ето го мзоето спасение.
Големият червен домат, който стоеше гордо изпъчил тумбаче срещу мен.Взех го и уцелих комодора.
Няколко крачки и забих пръст в гърдите му.
-Веднага отменете заповедта си!-повторих с каменно изражение
Е, едва ли имах плаиеш вид, но се надявах да се вслуша в думите ми..А ако не го направеше...
Тогава щях да му мисля
.

59Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 1:26 am

Jenny Flint

Jenny Flint

Не трябваше да стане така. Появяването ми с количката не трябваше да привлече толкова много хора и да се стигне до тук. Определено се чувствах гузно и не можех да понасям това чувство. Но въпреки това нямаше какво да направя,което ме побъркваше още повече.
Скръцнах със зъби и избутах този,който ме държеше. Прибрах сабята си в ножницата около кръста ми и огледах за пореден път площада. Кървище от няколко трупа,няколко ранени за какво?! За да той се предаде. Е щом не искаше да се бори за живота си негова си работа.Нямах намерението да са бия за някойто,който явно иска да умре.
-Щом искаш да увиснеш на бесилката толкова силно... -Промърморих и хвърлих последен поглед на всички присъстващи.
Знам,че той се жертваше за всички нас,за да оцелеем. Но не беше ли всичко това,поне по-голяма част от него моя вина,заради шумното ми пристигане. Ето това не разбирах. Кой беше той,че да поема всичката вина?! Не бяхме ли пирати?! Знаехме много добре какво ни очаква,когато почнахме да плаваме под пиратско знаме. Знаехме,че можем да свършим на бесилката,всеки един от нас е готов да приеме това. И въпреки това той се жертва заради нашите грешки.
Отново гневът се надигна в мен. Не можех да продължавам да стоя толкова близо до цялата развръзка.Обърнах гръм на капитана и всички и тръгнах на някъде,нямам представа на къде. Няколко войника ми препречиха пътя,но аз само и избутах и продължих.

60Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 1:36 am

Старк Ефрон

Старк Ефрон

Отворих очи и осъзнах ,че раната ми е превързана ,или поне в момента я превързваха, и вече не кървя...Боже не усещах тялото си ,но въпреки това направих бегъл опит да се изправя ,нещо което ми донесе адски много болка.
-Не мърдай! - чух гласа на някакъв непознат и когато погледнах видях ,че е от униформените...Тотално се обърках и вече незнаех какво става...Обърнах глава и видях Алис да седи пред комодора и говори нещо...Не чувах думите 'и ,защото в момента се чувствах сякаш бях извън тялото си и наблюдавах всичко от високо...Това си беше признак на смъртта ,но за щастие успях да се върна към тялото си и въпреки болката се изправих. Бавно и мъчително тръгнах към Алис без да ме интересува нищо и никой.
-Алис... по дяволите... Моляте.. отдръпни се - едвам ,едвам говорех ,а още по трудно ходех. Болката ме пронизваше при всяка дума ,при всяка стъппка ,но неможех да оставя нещата така...

61Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 1:38 am

Нимерия Уинтърфейл

Нимерия Уинтърфейл

Ако Нимерия бе едно огромно търкалящо се кълбо, изпълнено с лава, точно сега тя вероятно щеше да изгуби прекрасната си закръглена форма и просто... да се пръсне. Жалко, че в този момент нямаше достатъчно въображение, за да си представи "прекрасната" картина. Но като че ли така бе по-добре за нея. Едва ли изпитваше огромно желание да се види като онази огромна червена топка, търкаляща се из площада и случайно поваляща на земята всичко, изпречило се пред... хм, предната й част. Но тъй като подобни мисли бяха далеч от главата й, нека ги отстраним и от нашата.
- Естествено, че ще те обесят. - Ри сви рамене и лениво размаха ветрилото пред лицето си, правейки се, че изобщо не е обърнала внимание на репликата му за роклята й. - Нима мислиш, че ще живееш вечно? Нимерия направи още няколко крачки към приятелия си и застана лице в лице с големите му, зелени очи. Как само ненавиждаше този самонадеян поглед. Ненавиждаше го дори когато Натаниел имаше право да го "прилага". А сега... когато само той бе единствената липсваща част от карикатирата, го мразеше даже още повече. Странно - не бе мислила, че е възможно. Тя се приближи още малко, а ръката й допря неговата. Прокарвайки пръсти по студената му кожа, момичето се завъртя и го заобиколи.
- Само бих искала да знам кой ще го направи... Едва ли ще е той. - игрива усмивка се стрелна по лицето на Нимерия, когато тя прониза с поглед мъжът, стоящ срещу тях. Знаеще отлично кой е...
- Да, мили, някой ден, наистина ще те обесят... Този ден вероятно и аз ще трябва да се примиря с въжето, стегнало врата ми. Но повярвай ми, този ден не е днес. А вероятно няма да бъде и утре, нито другиден. И със сигурност човекът, който ще бъде отговорен за това няма да е този самонадеян господин пред нас. Нищо лично, комодоре.

62Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 1:55 am

Nathaniel S. Wildstorm

Nathaniel S. Wildstorm

-Не, Ри.Няма да умреш на бесилото.Ще умреш с халка на пръста, отглеждайки децата на децата ни.-ухили се Самър
Неговото лекарство успяваше да то спаси за пореден път.Познаваше физиономията и.Вътрешно тя кипше и най-вероятно щеше да му даде едино урок още при първа възможност.И той се надяваше това да е скоро.
Завъртя глава и трескаво затърси изход.Повечето от хората му бяха в безопастност.Пусна ръката на синеоката и ножът, грижливо гравиран със слонова кост, се плъзна по студената му ръка.едно прицелване и можеше да уциле комодора.
Ала гррафинята бе застанала пред него и му крещеше.Ако Самър хвърлеше ножа, щеше да я прониже.Това бе любимото му оръжие и никогаа не пропускаше.Не беше толкова жесток.Нямаше да и го причини.Вярваше, че убийствата не оправяха проблемите, а само ги задълбочаваха.
Мразеше Валерион.Мразеше управлението му.Съвсем скооро го бяха назначили за губернатор и цялата власт се бе объркала.Хора губеха живота си и никой не плащаше цената на ттози грях.Цялата йерархия и морални порядки бяха загубили прякото си значение, приемайки едно ново и изкривено, пропито с кръв.
-Ще рискувате ли живота на графиня Валерион?-попита студено Натаниел
Нямаше да я убие.Но щеше да му е полезна.Ако Нептун бе наблизо,ношия герой щеше да получи неприятна синина...
Обърна се към Ри.Погледна я настойчиво.Знаеше, че тя щеше да го разбере.
Ами, ако планът не проработеше?
Едно бе сигурно, Уайлдсторм никога не би застрашил живота на невинен.Щеше да дигне глава и да стъпи на дървеното столче, делящо го от черната бездна.Щеше да си отиде със спомена за сините и очи и шоколадовитте и къдрици.
Бе живял достойно.Не се бе подчинил на никого.Не измени на себе си.
Опасната усмивка се завърна..единственото, което ясно заявяваше "аз съм пират".

63Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 2:12 am

Вишъс Фюри Райдър

Вишъс Фюри Райдър

-Не ми пука какво ще каже брат Ви...Пък и доколкото знам той не би Ви подкрепил в този момент. Дайте ми една нормална причина да пусна капитана и ще го сторя ,но не ми викайте и не ме заплашвайте с брат си...Аз не служа на него ,а на кралското семейство и отговарям само пред тях ,а не пред вас... - Ви погледна към капитана и осъзна ,че нещо не е наред...
-Разкарайте младата дама от тук! - заповяда Ви и двама от войниците му я хванаха и я издърпаха извън кръга образуван около тях ,а Ви се обърна с лице към капитана. Следеше всяко негово движение внимателно. Всеки негов инстинкт му подсказваше ,че нещо не е както трябва ,но всъщност това му хареса.
-Отведете и другата дама от тук и вържете капитана! - нова заповед от страна на Ви...Мъжа пред него беше капитан и младия комодор знаеше ,че този мъж ще измисли нещо ,за да се измъкне. Ви щеше да е доволен ,ако капитана се измъкне. Бесилото не беше начин за смърт на войн ,независимо дали той е пират или не...Всеки истински войн трябва да загине в битка ,а този мъж се бе доказал пред Вишъс...Доказа се в момента в който защити семейството си.
-Е ,капитане какви ще са последните ви думи? - Ви се приближи бавно към капитана и извади нож скрит под ръкава му. - Малък подарък... - прошепна комодора така че само капитана да го чуе и хвана му като се здрависа с него и му префвърли ножа.
-Един войн не загива на бесилото...Надявам се да се видим пак и следващия път да се сражаваме истински - нов тих шепот от страна на комодора и в следващия миг Ви се отделечи и тръгна към тълпата.

64Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 2:47 am

Nathaniel S. Wildstorm

Nathaniel S. Wildstorm

Да го пуснат?
Това не бе в плана.Натаниел трябваше да се бие, да пусне малко кръв, да падне драматично и да се качи на бесилката като герой.Да погледне към Ри преди да безжизненото му тяло да потъне в покоя на вечния сън.Ала трябваше да оцени дара.Щеше да спаси Ри, Джени, Анабет...Блу.
-Хайде, отстъпваме-извика Самър
Беше се разминал с няколко драскотини и само червеното петно на лицето му, показваше, че е преживял нещо необичайно.
-Ри, няма ли да ме почистиш?!-повдигна вежда Уайлдсторм и се опита да не се разсмее
Тя знаеше , че се шегува, но той тайно се надяваше да го направи.Естествено, щеше да си остане с надеждите..
Чак сега осъзна, че има толкова много време пред тях.Комодорът му бе подарил свободата.
На лицето Уайлдсторм се появи ленива усмивка.Сложи ръка на рамената на Ри и продължи да дърдори.
-Хъм...Ри..струва ми се, че не се възпротиви като казах това за децата..предполагам си съгласна.Надявам се само малкия Натаниел да не наследи твоя характер...-осъзнал, че ще отнесе плесница Самър бързо се поправи-Е, не, че му има нещо..Просто...Май ще е най-добре да млъкна нали?!
Не можеше да повярва, че се бяха измъкнали.
Не можеше да повялва, че още имаше шанс да подреди живота си.А с Ри под ръка, бе сигурен, че ще се справи пред всяка трудност.
Още бяха в главата му и думите на графинята.Защо то бе защитила?Та той не я познаваше...бе заплашил брат и..
Колко странно наистина, колко сттранно...

65Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 3:31 am

Нимерия Уинтърфейл

Нимерия Уинтърфейл

Нимерия погледна гордо най-добрия си приятел и с рязко движение избута ръката му от рамото си. Вместо да му зашлеви шамар, да го уцели с някой нов домат, или пък просто да изчисти голямото червено петно от лицето му, тя я хвана отново. Обви пръстите си около неговите и ги притисна силно.
- Така ли, мили? - гласът й напевно се разнесе из въздуха, а ръката й стисна неговата още по-силно. Е, все пак беше заплашен с бесило... Нямах желание да ти отнемам вярата в еднинствената радостна мисъл, която ти даваше сили да продължих напред. - "Това никак не бе мило", осъзна Нимерия, но вече бе твърде късно... Осъзнаваше също и че десйтвията й бяха по-подходящи за някоя театрална постановка, отколкото за развиващата се случка. Но пък така бе по-забавно... поне за нея. А и той си го бе заслужил... и още как.
- Натаниел. - тя повтори името му, имитирайки замислено изражение. - Наистина ли мислиш, че бих се съгласила едно мъничко невинно момченце да носи твоето име? А и не бъди сигурен, че няма да се роди някоя дребна и непослушна Нимерия. - Това вече беше прекалено. Тя никога нямаше да има деца от този самохвалко с прекалено голямо самочувствие... Но определено предпочиташе тези малки хипотетично човечета да носят нейното име, отколкото неговото.
Ри стегна хватката си около ръката му... може би прекалено много. Тя се обърна и я изви... не особено леко. Нямаше намерение да го кара да припада от болка, но знаеше, че усмивката му много скоро ще се стопи като огромен снежен човек под лъчите на пролетното слънце.
- Дано поне някое от мъничетата наследи твоята съобразителност. И да, определено ще е най-добре да млъкнеш. - довърши тя и пусна зачервената му ръка.
Разсеяният поглед на Ри се спря на графинята... Тя все още стоеше там, насред нищото, явно неразбираща какво точно става. Но Нимерия бе чула и писъците й... Защо тя искаш Натаниел да бъде освободен? Нима той и брат й не бяха смъртни врагове... Или пък тя знаеше нещо друго... за което пиратите не бяха осведомени...
Решително момичето се запъти към графинята. Усмихна й се извинително и преди да е осъзнала какво се случва, хвана ръцете й зад гърба и я повлече след себе си...

66Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 3:51 am

Nathaniel S. Wildstorm

Nathaniel S. Wildstorm

-Кръсти го Самър-повтори пирата, наранен от думите и.-Още повече децата ни ще станат много красиви..Твоите очи и моя характер.
Изръси той.Само преди седмица той целуваше устните и, а тя му бе казала, че споделя чувствата му.Ала жените бяха странни.Сега тя го гледаше изпод вижди и твърдеше, че няма да кръсти децата им на него.
-А и дори първото да не е Натаниел или Самър, то второто или ...ъм..десетото, може да получат звучното ми име.
Още недоизрекал теи думи и видя как Ри се запъти към..графинята.
Хвана ръцете и и опасната усмивка, която той толкова обичаше, цъфна на лицето и.
По дяволите-промърмори Уайлдсторм
Ала нямаше да остави любимата си, колкото и дразнеща да бе тя понякога.Измина краткото разстояние, което ги делеше и помогна на Нимерия.Метна през рамо графиня Валерион и погледна пиратката обвинително.
-Тази малка импровизацийка може да коства живота на бъдещето ни дете...А да знаеш, ако това стане, ще съм ти много убиден..Вече си представях как с Натаниел ловим риба и пускаме хварчило
После се огледа трескаво и тръгна към кораба.Чудно, кой ли щеше да го спре?
Цялата тази суматоха си бе казала думата и кръга около Самър се бе размили.Обичайната шумотвица се бе завърнала и умело и прикриваше.
-По дяволите Ри, сега ли намери да отвличаш?-почти извика той
Ала не и беше ядосан..Как можеше?

67Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 4:01 am

Вишъс Фюри Райдър

Вишъс Фюри Райдър

Вишъс следеше всяко движение на младата графиня и когато пиратът ,заедно с момичето тръгнаха да правят опит за отвличане на Ви му костваше само да скочи на коня и за нула време да ги настигне като препречи пътя им.
-Дадох ти шанс да се измъкнеш от бесилото ,но да отвличаш годеницата ми е нещо което ще ти коства живота и този на хубавицата с теб - Ви извади сабята си и я насочи към гърлото на пирата...
-Пусни графинята! - заповяда младия комодор ,а след миг малка армия от униформени се оформи около тях и отново образува кръг. Този път кръга не беше ,за да попречи бягството на някой от двамата ,а беше по скоро арена.
-Повтарям пусни годеницата ми и не разваляй хубавия ми ден... - Вишъс погледна пирата право в очите и след миг се чу зареждането на поне десетина пушки.

68Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 4:14 am

Нимерия Уинтърфейл

Нимерия Уинтърфейл

Ри обходи с поглед площада... Хората се бяха разотишли, повечето от пиратите вече се бяха запътили към корабите си. Дори онзи, странният, който по неразбираеми за нея причини бе хвърлял домати и други зеленчуци по сражаващите се.
- Сега, разбира се. Аз не виждам по-подходящ момент от настоящия - отговори кратко Нимерия, а усмивката все още отказваше да слезе от лицето й. Радваше се, че бе понесъл наказанието си, без да създава излишни проблеми... е, и че в края на краищата в момента й помагаше, без дори да знае какво е намислила. Ето това му бе хубавото на Натаниел - никога не задаваше въпроси. Е, имаше и доста други положителни черти. Но гордостта на Нимерия, която бе по-голяма дори от самочувствието й, никога нямаше да й позволи да му го признае.
Ала въпреки всичко тя го обичаше... Знаеше го. И бе наясно, че и той го знае. Нямаше нужда да го повтаря постоянно или да изскача иззад ъглите с думи, които биха стояли по-добре на някоя захаросана картичка за годишнина от сватба.
- Знаеш ли, любов моя, ако продължаваш по този начин, може и да кръстим някой от мъничките на теб. Но няма да е първият... изобщо не си го й помисляй! - продълживо закачливо тя, а смехът й зазвъня около тях.
Но тогава се случи поредното нещо, за което Нимерия не бе никак, ама никак подготвена. Комодорът, за когото тя бе била убедена, че си е тръгнал изведнъж се бе оказал пред тях. Нейните уши ли се нуждаеха от преглед, или той наистина бе казал да пуснат годеницата му? Тя нямаше как да е сгодена за него...
- Няма да стане, комодоре. - лицето на Нимерия придоби каменно изражение. Тя взе ножа от ръката на Натаниел и го опря в гърлото на графиня Валерион. Сега всичко бе въпрос на.. техният инат. Кой щеше да се откаже първи?
- Нека не повтаряме всичко от начало - спокойният й тон се разнесе из въздуха, а ръката и сякаш случайно трепна, оставяйки на врата на графинята един малък, кървав белег.

69Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 4:26 am

Алис Старк Валерион

Алис Старк Валерион

"Не отново".
Повечето хора не бяха усещали "тръпката" на отвличането.А аз не просто я бях усетила, тя се повтаряше.Някакво старнно чувство на дежа ву се плъзна по кръвта ми и разтресе костите ми.Защо пак?Защо аз?
Момичето хвана ръцете ми, а само след миг предполагаемия ми брат вече ме мъкнеше ...в неизвестна посока.
Не мислех да оставам длъжна.Започнах да ритъм във въздуха и да го удрям с юмруци..
И някак си се оказах с нож в гърлото и в лице в лице не със смъртта, а с бъдещия си съпруг.
Явно Дейлън бе направил глупостта да ме сватосва.По-късно щях да се разправям с него, ако оцелеех..Защото сребристото острие се заби с кожата ми, оставяйки кървава следа след себе си.
-Моля?!Какви ги бращолевите комодоре?!-извиках аз , опитвайки се за пренабрегна болката в гърлото си
Защо ме отвличаха?!Нали получиха всичко, което искаха.Униформените се грижеха за ранените, Натаниел бе свободен...
По дяволите, собственият ми брат ме отвличаше!
Е, той не знаеше за тази подбробност и все пак...какво още искаха?!

70Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 4:36 am

Вишъс Фюри Райдър

Вишъс Фюри Райдър

-Нима брат Ви не ви е казал ,че сте сгодена...Аз съм аристократ по рождение и комодор по професия ,затова брат Ви ме потърси с молба към мен...На днешната дата трябваше да се срещнем в операта където щяхте да разберете за годежа ни ,но тези двамата тук провалиха нещата - Ви изгледа злобно жената и сабята му леко проряза кожата на капитана.
-Ако я нараниш ще убия твоя любим ,а после ще накълцам теб на парчета...Нещо на което съм напълно способен...Ако я освободиш може и да бъда така добър и да Ви оставя да си вървите. - Вишъс имаше преимущество. Хората му бяха взели намушка двамата похитители и бяха готови всеки момент да стрелят.
-Повтарям за последен път пуснете графинята! - Този път Ви реши да остави честа си и извади пистолета си като го насочи към жената. Вишъс имаше изключително точен мерник и нямаше начин да пропусне...

71Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 4:58 am

????


Гост

E добре, въпреки голямото си самочувствието и още по-голямата си гордост, Рикард Блекфир трябваше да признае, че предното му излизане на сцената, състоящо се в хвърлянето на няколко зеленчука с изключителна точност и оставянето на подозрителни червени белези по лицето на чуждия капитан, не се бе оказало такова, каквото бе искал.
Може и да не бе успял драматично да се намеси в сражението им, показвайки им с кого си имат работа, но този път нямаше начин да не впечатли стоящите срещу него. Или по-точно над него, защото той отново се бе свил на земята зад сергията. Той се огледа около себе си и неориентираният му поглед се спря на един голям, доста тежичък тиган. В очите му блесна изгарящ пламък и той го пое. Това бе неговият миг. Не си го бе представял точно така, но не можеше да не признае, че бе доволен от това, което всеки момент щеше да направи...
Нашият герой се изправи и бавно и тихо закрачи към мъжа, който останалите наричаха комодор. Не бе съвсем сигурен какви точно права имаше той на тази длъжност, но затова пък бе убеден, че след това, което щеше да му "подари" нямаше да може да се възползва от нито едно от тях.
Той надигна тежкият съд и точно когато мъжът най-накрая се усети и обърна глава към него, Рикард запардоса със всички сили огромното кръгло нещо, в което се надяваше, че няма особено много мозък... Току-що си бе навлякъл един враг. И все пак имаше шанс, макар и минимален, ударът да се бе оказал прекалено силен и комодорът да загуби част от спомените си. "Дано бъдат тези за външния ми вид", помисли си разсеяно нашият герой.
Усмихна се самодоволно на капитана на другата пиратска група. Току-що бе спасил живота му, този на красивата дама до него, а и бе помогнал за отвличането на момичето, което той все още държеше. Знаеше, че един ден той щеше да му се отблагодари...
- Можеш да бягаш - сви рамене Рикард. Бе го казал на него, но това не му попречи да изпълни нареждането, сякаш го бе дал на самия себе си...
Малко преди да побегне той забеляза обърканите погледи на подчинените на комодора. Изобщо нямаха идея какво да правят...

72Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 5:17 am

Вишъс Фюри Райдър

Вишъс Фюри Райдър

На Ви му трябваха доста повече удара ,за да изгуби съзнание...Нещата на който Вишъс е бил подлаган през цялото си детство са били много по лоши от удар по главата...Ви беше доста по-силен от колкото другите си мислеха и затова бе заслужил титлата комодор. Той можеше много неща и беше доста голям мазохист макар да не харесваше особенно болката ,бе склонен да я търпи.
-Хванете го идиоти! - заповяда с леко разгневен тон Вишъс и се изправи на крака. Всичко това му беше писнало и вече изпитваше нуждата да убие някой...Нуждата която правеши Вишъс чудовище. Младия комодор се ядосваше лесно и неможеше да контролира гнева си. Той убиваше пирати точно заради този гняв и заради желанието за мъст...Вишъс беше чудовище по душа и го осъзнаваше. Той не се страхуваше от смъртта ,а се смееше в лицето 'и...Лошото беше ,че Ви мразеше тази своя страна ,мразеше и гнева с който бе изпълнен ,но пирата който го удари разпали всичко което някога е седяло в дъното на душата му и Ви насочи пистолета към момичето отново ,сега оставаше само да натисне спусака. Вече към хората му се бяха присъединили и по-опитните войници ,тези който бяха част от екипажа на Ви и бяха съсичали стотици пирати рамо до рамо с него.
-Пусни я Самър...Не ме карай да застрелям твоята любима и не се опитвай да ме нападаш обградени сте и този път не от безмозъчни войници ,а бивши пирати ,главорези и убийци...Пусни я и аз ще пусна вас... - очите на комодора сега бяха изкрящо сини и ледени ,показващи на какво всъщност е способен когато е разгневен ,а лицата на новодошлите показваха черното им минало. Всеки един от тях е бил престъпник преди младия комодор да го прибере на борда на кораба му и да го превърне в машина за убиване на пирати. Всеки един от хората на Ви беше способен да убие по милиони начини...Това беше основната причина младия губернатор да потърси Ви ,защото екипажа му можеше да лее кръв без да им мигне окото.

73Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 5:26 am

Nathaniel S. Wildstorm

Nathaniel S. Wildstorm

Това му трябваше на Натаниел.Кимна към доматеното момче и издърпа ръката на Ри.Хвана графиня Валерион и я понесе.Още някобко крачки и се озова на безопасно разстояни.Трябваше да получи отговори.Но знаеше, че Ри мрази съобщителните.Беше тайна маниячка на удивителните.
--Думите ти означават, че ще имаме повече от едно дете, моя малка Ри-каза пренабрегвайки всички крещящи въпросчета в съзнанието си
Още не им беше дошло времето.
-О!Честито! -ухили се Самър на похитената-Обичам сватби...пиячка навсякъде!Е, едва ли комодора ще ни покани..
Завърши натъжено Уайлдсторм.
-Но ние можем да се натресем!-въодушави се отново
Имаха ли план?
Не.
Трябваше ли им план?
Да.
И щеше да го мисли в движение.Кораба бе най-сигурното обежищее...Да отвлече сестрата на губернатора бе самоубийствено.Да отвлече бъдещата съпруга на комодора.Още по-зле от самоубийствено.
-Като говори за сватби..Ри, нашата може да ена кораба...И Блу ще ти дъвче вояла.-продължи да дърдори Натаниел
Като спомена Блу инстиктивно затърси големите му тъжни очи..
И ги намери.Само на сантиметри от него.
-Към кораба-оповести пират преди да тръгне.
Ала комодора изникна от някъде.Насочи пистолета си право срещу всичко, което имаше натаниел.Ри беше любовта му ,спомените му, целият му живот се бе събрал в сините и очи.
Инстиктивон застана пред нея.
-Бягай-Уайлдсторм пусна Алис и връчи ръката и на Ри-И ако нещо стане...по дяволите, обчам те Ри!
Любимата му изчезна от погледа му, а той изпъчи гарди, готов да посрещне всеки куршум предвиден за нея.Това беше да обичаш.И той щеше да се чувства щастливв да загине вместо нея.

74Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 5:41 am

Вишъс Фюри Райдър

Вишъс Фюри Райдър

Капитана беше направил голяма грешка ,заставайки пред пистолета на Ви...Комодора имаше цел ,но за сега нямаше намерение да убива...Горилите ,който се мотаеха полуголи показвайки татосите си тръгнаха след жената ,която дърпаше Алис. Да ,екипажа на Ви беше доста по-страшен от някакви си пирати...Пиратите грабеха и плаваха ,за да избегнат законите ,а момчетата на Ви бяха престъпници с доста болни мозъци ,но Вишъс им плащаше доста добре и бе спечелил доверието им като ги беше избавил от бесилото.
-За жалост сега нямам време за теб... - каза спокойно Вишъс на капитана и го простреля в рамото ,а после свирна и черния му кон се появи. Без влобще коня да спира Вишъс скочи и се качи в движение на седлото. За секунди комодора настигна жената и грабна Алис като я качи на коня.
-Какво подяволите си мислеше като защити пират? Привлече вниманието и може би ревността на онази жена и си изпроси да те отвлекат! - ядосано започна да говори Вишъс докато коня му препускаше в обратната посока.
-Обещавам да не наранявам пирата ,но ми дължиш обяснение... - Ви скочи от коня в движение и се претъркули между ранения пират и жената която беше обградена от горилите му...Тези мъже бяха способни на много неща ,на много лоши неща...
-Момчета оттегляме се! - Вишъс свирна отново и коня ,препускащ с невероятна скорост мина покрай него и Вишъс се качи ,а хората му недоволно се оттеглиха оставайки пирата и жената сами.

75Центъра на града - Page 3 Empty Re: Центъра на града Нед Фев 06, 2011 6:08 am

Алис Старк Валерион

Алис Старк Валерион

Изстрел...
И после ярката кръв обагри светлата му риза.Инстиктивно запуших устата си.Не можех да го загубя.Та аз току-що открих.
-Защитавах го, защото....-не можех да го кажа на бъдещия си "съпруг".Как да му кажех, че това там най-вероятно е брат ми.
Кой знаеше какво щеше да стане от тук нататък?
-И не ти дължа обяснение!Това, че Дейлън е решил, че ще ни "жени", не значи, че го искам..Нито значи, че ти го искаш!
Да се омъжа?!
Та аз бях на деветнадесет?!Е, според представите на повечето хора вече бях зряла жена...Но аз не се възприемах така.Бях дете.Не знаещо какво иска дете, което току-що бе видяло брат си.Брат, който търсеше толкова отдавна.
Натаниел.
А сега той лежеше, потънал в кръв.
-Наистина ли ще го позволиш?!Ще позволиш на Дейлън да ни ожени?!Това е лудост?!
Та ние не се познавахме.Дори не знаех цялото му име.
Знаех само, че е жесток.Да простреля Натаниел.
и все пак, той бе пират.Независимо, че бе мой брат.
-Ох!-простенах тихо и плъзнах ръка по кожата на врата си
Кръвта бе изцапала целият ми врат, да не говорим за болката...

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 3 от 5]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите