Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Центъра на града

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down  Съобщение [Страница 2 от 5]

26 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 7:11 am

Вдигна въпросително вежда. Не обичал да го командват? Че кой предпочиташе някакви надути богаташчета да вървят наперено насам-натам, размятайки кесийки с пари и целият свят да им е в краката, докато останалите хора тънат в мизерия и на всичкото отгоре не могат да се оплачат? Никой. Но въпреки това беше похвално, че господинът все още не е увиснал на някое въже - говореше твърде открито и твърде спокойно - лукс, който не всеки можеше да си позволи във времена като тези.
- Забавно, а? - Роня вдигна едната си вежда, - Значи казваш, че да лишаваш аристократите от парите им е забавно?
Детинската му усмивка говореше, че наистина го счита за нещо весело. Крадлата присви другото си око и се засмя:
- Значи ставаме двама. - тръсна медните си къдри и допълни, - Освен това считам, че е авантюристично, интересно и предизвикателно.
Кимна убедително и пристъпи от крак на крак, опитвайки се да се сдържи на едно място. По принцип беше постоянно в движение и стоенето на едно място й се отдаваше твърде трудно.
- Е, моето момче, заслужи си правото да ти кажа как се казвам. - засмя се накрая госпожицата и направи подигравателен опит за реверанс, какъвто правеха благородните дами, - Пред теб стои самата Роня. - засмя се и допълни, - Без фамилия. Така че - Роня Ничия.
Върху устните й отново се изписа усмивка и тя наклони глава любопитно. Дали и тя нямаше да може да се нарече пират? Единственото, което не притежаваше от нужния списък е пътуването в открито море, но всичко друго си беше на мястото - свободолюбивост, крадливост, авантюристичен дух и плачевно минало. Хм, наистина някой ден, когато сушата станеше твърде опасна за червенокоската, можеше да обмисли евентуалния си морски живот.

Вижте профила на потребителя

27 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 7:43 am

-Приятно ми е! - детинската ми усмивка си седеше все така небрежно на лицето ми и неискаше да се разкара. От ранни години имах проблем с това да бъда сериозен и да не се усмихвам.
-Каква е твоята история Роня? - за момент типичната ми усмивка изчезна и се появи сериозна физиономия ,когато забелязах един от богаташчетата който бях обрал ,да докладва на някакво си войниче. Усмивката ми обаче се върна в мига в който върнах погледа си към Роня.
Небрежно се подпрях на стената която се намираше в близост до мен ,от ляво и скъстрих ръце пред гърдите си. Все още бях усмихнат ,но бях нащрек за глупави войници. Не ме беше страх и не изпитвах дори грам паника ,просто внимавах и едновременно с това очаквах отговора на Роня.

Вижте профила на потребителя

28 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 9:36 am

Вървях си съвсем спокойно из града без никаква насока, без никаква цел, без нищо. И въпреки това се чувствах доста добре въпреки,че залагах живота си пред доста голяма опастност. Та тук гъмжеше от хора,който ако знаеха,че съм пират щяха да сложат с огромно удоволствие въжето около шията ми. Но дори да знаех това до болка, щастието,което се бе ‘заселило’ в мен не ме напусна. Явно отново бях изпаднала в един от онези,необяснимо защо, весели дни.
Наближавах центъра на града и за момент се огледах. Покрай мен минаваха какви ли не хора, от костюмари и примадони до дриплювци и така нататък. Тогава се сетих да погледна към себе си и свойте дрехи. Панталон,ботуши,риза и шапка. Косата ми бе скрита под шапката,а багодарение на широките дрехи можех да мина и за момче... доста ниско момче,но все пак. Единственото,което привличаше доста внимание,бе сабята препасана около кръста ми. Това определено събра погледите на доста хора и въпреки това аз реших,че изглеждам като всеки един от нисшата класа тук и продължих пътя си като си тананиках някаква песен.
Не след дълго вече бях сред тълапата и сега вече никой не ми обръщаше внимание. Защо бях тук изобщо?! Не знаех, но не ме и интересуваше много. Просто бях почуствала,че имам малко нужда от разходка сред хора. Но спокойствето ми скоро беше нарушено от група малки деца.
-Пират!!! Тук има пират!!! – Извика някакво момченце и аз замръзнах.
Това вече бе за смях! Бях хваната от дете?! Как бях замръзнала изведнъж осъзнах,че няколко мъже се обръщат в моя посока. За момент мозъка ми отказа.Но само за момент. Бях спасена от група деца,който тичаха след едно от другарчетата си и викаха : „Пират!Спрете го.”
Доста шумна въздишка ми обягна,когато видях това,а също и че хора продължават пътя си без особено внимание на случващото се. Сега вече спокойна,че наистина днес ще ми е щастлив деня се обърнах без да внимавам с доста сила и това,което ме посрещна не беше никак хубаво.
Някакъв човек, по тоалета му можеше да се разбере,че е готвач, бе застанал само на крачка зад мен заедно с една от онези колички,в който слагат мръсните чинии по ресторантите,за ги предвижват по-бързо. Е,тази количка беше нещото,в което попаднах,така и не разбрах как.
Следващото нещо,което знаех бе,че съм в количката и тя се движи с значителна скорост право напред сред хората.Започнах да викам неща от типа „Пазете се!” И тем подобни и хората наистина ме избягваха. Тогава започнах да си мисля как,по дяволите, щях да спа тази количка.И точно тогава пред мен се изпречи позната фигура.
-Натаниел? –Промълвих тихо аз като се замислих какво ли прави той тук.
Късно се сетих,че още съм в количката и се движа право срещу него.Единственото,което можех да направя бе да се опитам да завия и точно това направих. Естествено последствието беше,че количката падна на една страна,а заедно с нея и аз. Приземих се точно между момичето вдигнало сабя срещу Натаниел и него. Не отгелих много внимание на момиче и се обърнах към мъжа направо.
-Здрасти. – Казах с обичайната за мен широка усмивка,от която си личеше,че определено в момента не ми пука особено какво се случва.


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

29 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 9:57 am

Погледът му бе привлечен от...Джени?
Как по дяволите, се бе озовала тук.
Само за секунда тя профуча и остави объркано изражение върху лицето на Натаниел.Малко неща можега да го изненадат.Но едно от тях несъмнено винаги успяваше-жените.Сякаш не осъзнаващи в какви неприятности се забъркваха, те се впускаха през глава във всяка щуротия, изникнала в обърканите им главици.Е, разбира се, имаше и изключения, които получаваха титлата "скучни".Да, колкото и странно да звучеше, Натаниел смяташе тихите и спокойни жени за скучни.Всички аристократки бяха от този тип.Седяха в префърцунено обзаведените си имения, пиейки поредната чаша английски чай и обсъждащи за пореден път богатството на кралските особи.Така минаваше техния живот.Те не осъзнаваха колко са нещастни.Да стоиш затворен, докато навън животът си тече, докато лазурното море полюшква примамливо водите си, водещи към поредното приключение.
Усмивката изгря на лицето на тъмнокоската.Самър обаче бе втрещен.Това момиче не спираше да го изненадва.
Блу се бе освободил Изи и сега насочи цялото си внимание към пиратката.Кучето несъмнено се зарадва на Джени.
И тогава периферното зрение на Натаниел регистрира раздвижване.Всечки зарязаха обичайните си действия.Продавачът на ябълки от съседната сергия се прибра зад щанда и заряза подреждането на плодовете.Майки задърпаха децата си, повличайки ги към най-близката сграда, разполагаща с покрив и врата.
-По дяволите-просъска Уайлдсторм
Явно бяха вдигнали твърде много врява.Явно нещата за пореден път поемаха в обратната посока, без дори да предопредят.
Пиратът хвана ръката на тъмнокоската.
-Защо винаги, когато се появиш в живота ми, всичко се обърква-каза тихо и започна да прехвърля на ум възможностите
Да избяга?
Не, твърде рисковано.Щяха да го застрелят и по дяволите, той не бе някой страхливец.Той бе Натаниел Самър Уайлдсторм, капитан и пират, който не прекланяше глава пред нищо.
Щеше да се бие.До последна.
Хвана кожената каишка, който опасваше врата на Блу и го издърпа зад себе си.Искаше да предпази и Джени, но от това, което бе разбрал от предишната им среща, тя не се нуждаше от закрила.Взе сабията си, която Изи бе насочиба срещу него само преди секунди и заоглежда терена.
Очакваше да види Валерион.Боже , как само му лазеше по нервите този подлизурко.Най-накрая бе получил шанса си да му даде един урок.


_________________
Вижте профила на потребителя

30 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 10:04 am

Да ,определено имах нужда да изразходя излишната си енергия ,а единственият начин да го сторя беше да се поскарам на "войниците" който командвах. Тези идиоти обикновенно се сваляха с някоя дама или обикновенна слугиня и да забележът пират беше почти невъзможно ,но когато пристигнах в Центъра ,забелязъх настаналата суматоха. Повечето от мойте подчинени обаче все още не обръщаха внимание на това ,че пират седеше със сабя в ръка ,в очакване да нападне.
-Идиоти - измърморих си аз и слязох от черният кон ,като извадих сабята си и си проправх път през настаналата суматоха. При вида ми идиотите ,който още блееха осъзнаха какво се случва ,но само едно кимване беше достатъчно да ги уведомя ,че този пират беше за мен.
-Пират в центъра...Да не си тук да се предадеш? - усмихнах се доволно и застанах в поза която щеше да ми е удобно да се защитя ,но можех и свободно да нападна.

Вижте профила на потребителя

31 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 10:28 am

Една упорита мисъл отказваше да се откъсне от съзнанието ми: да прочета дневника на мама отново и още по належащо е да намеря начин да не изминавам толкова дълги разстояния понеже краката ме заболяваха.
И какво да правя сега? С още информация в главата с която не знам какво да правя. Но пък... Рома беше универсално решение за всички проблеми, така че щеше да бъде прекрасно ако свиех няколко бутилки задушата от местната кръчма. Да но явно дори не е било писано да стигна до там. Центъра на града беше необичайно оживен, да не кажа претъпкан. И сякаш в едната част се бе заформила нещо като групичка от хора и за съжаление от такова разстояние нямаше как да разпозная лицата. Затова пристъпих уверено напред, разтиквайки насъбралата се тълпа с надеждата някога да успея да стигна до същината.

ПП:съжалявам че е толкова крат
ко.

Вижте профила на потребителя

32 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 10:38 am

Капита ми седеше лице в лице с комодора...Всеки един готов да атакува. Неможех да седя кротко и да си бъбря с Роня при положение ,че капитана беше в опастност.
-Извини ме ,но явно стана напечено... - усмихнах се ,а после сериозната ми физиономия се появи. Нямах оръжие в себе си ,затова започнах да търся такова. Беше доста трудно ,но не и бевъзможно...За жалост намерих само една бухалка и се надявах скоро да я заменя със сабя.
Добре и сега какво ,щях да седя и да гледам ли...Наоколо войниците просто зяпаха и не смееха да помръднат и явно битката ,за сега беше само между комодора и капитана...

Вижте профила на потребителя

33 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 10:53 am

Ех? Защо винаги,когато съм покрай него изглеждам като малкото разглезено хлапе.Е както ѝ да е,точно в момента не ми беше до това.Но не след дълго забелязах кучето,на което явно бях спечелила вниманието.Без да се замислям забравих бързо бързо за Натаниел и момичето и почнах да си играя с кучето с още по-голяма усмивка. Естествено, щастието ми бързо бе прекъснато от капитана,който ме 'изправи' по не най-милия начин като през това време мърмореше нещо,че все ни вкарвам в беля или нещо от този сорт.
- Е ако не беше така, нямаше ли да ти е скучно?- Попитах аз на свой ред с малка дяволита усмивка.
Тогава се усетих,че нещо не е като хората и се огледах наоколо. Явно бяхме привлякли доста нежелана компания. Погледнах към мажът застанал пред нас,който явно смяташе,че само Натаниел е пират. Нямаше как да скрия насмешката си и забавлението ми от всичко случващо се в моментс. Предположих,че Натаниел ще иска да се занимава с него следкато сабята беше насочена към него.
Какво ми оставаше да правя?! Все още с усмивка седнах на земята и придърпах кучето към мен и отново почнах да си играя с него. За момент се зачудих колко напечено всъщност щеше да стане. А сега като се замисля ...
За момент се обърнах отново към мъжа до мен и повдигнах леко вежда.
-Какво наистина правиш тук?


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

34 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 10:59 am

Ала не Валерион застана пред очите на Натаниел.Съдейки по надменното му поведение, нашият герой можеше да направи само едно заключение.Мъжът бе една от ония марионетки, които служеха на Валерион.
По дяволите, сега и Джени щеше да отнесе.А това не бе правилно.
-Не съм като теб и няма нужда да плащам на жените-противно на вътрешните емоции на Самър, на лицето му изгря ленива усмивка
Множеството, насъбрало се в центъра, започна да се разрежда.Останаха малцина, жадни да видят предстоящия развой на събитията.Любопитните погледи бяха впити в главните действащи лица.Натаниел, все още ухилен до ушите, напознатия мъж, който бе заел поза, вещаеща битка, Изи, която вече бе на крака, Джени, чието лице Самър не веждаше и Блу, който напрегнато ръмжеше.
Ала имаше още от хората на Уайлдсторм.Той не бе сам.Погледът му бавно се плъзна измежду селяните.Продавачът на ябълки вече не се мяркаше никъде, но бе заменен от униформен.Още няколко от членовете на морската флота бяха пуснали пипалата си, сливайки се с обикновените граждани.
Но имаше и пирати.Тук-там мярваше някое и друго познато лице.
Никога не казвай, че по-лошо няма накъде.
Още едно момиче от екипажа му.Ето, че те вместо да оправдаят думите му, ги подсилваха, доказвайки,че зъбните колела на мозъка им бяха дали накъсо.Само няколко дни след отвличането на графиня Валерион, цялата морска флота бе вдигната на крака и за главата на всеки пират се предлагаше награда.И те, вместо да се покрият и да се отдадът на хобита като бродиране, се появаха в центъра и то послед бял ден.Знаеше, че могат да се защитават, но все пак оставаше едно гласче в главата му, което пищеше предопредително.
Все още не бе посегнал към оръжието.Чакаше най-подходящия момент.Продължавайки да изуачава всеки детайл с поглед.
Само няколко метра над главата на мъжа имаше простор с пране.Един точен изстрел и ...“бам”!Щяха да спечелят време.Но Натаниел искаше да се бие.Искаше да размаже физиономията на натрапника срещу него.Нямаше да бяга.
Да чуе познатия шум на кръстосани щпаги бе като балсам за ушите му.Ала веднъж почнеше ли се, щеше да рискува не само своята кожа, а и тази на Джени, Блу и ..Анабет.Да, това бе името на другото момиче от екипажа му.
Не можа да се сдържи и обърна глава към Джени..А тя стоеше на земята и играеше с блу?!
-Да, определено щеше да ми е скучно, ако не мислех как да те опазя от цяла сган въоражени войнии.-каза Натаниел и се обърна отново към мъжа


_________________
Вижте профила на потребителя

35 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 11:14 am

Кимнах на хората си да се заемат с останалите пират ,обаче идиотите едвали щяха скоро да ги забележат...С такива подчинени всеки командир би предпочел бесилото пред тях.
-Туко що издаде другите. - спокойно казах на пирата и погледнах към всеки един от хората ,който той беше погледнал и тогава за щастие идиотите се запътиха към тях. Очевидно беше ,че този който беше пред мен беше капитан и това щеше да се отрази още по-добре на деня ми ,лошото беше че събеседничката ми от преди малко също беше тук и за жалост нямаше как да я оставя...
-Мисля ,че вниманието ти трябва да е приковано към мен... - нагла и злобна усмивка се появи на лицето ми ,а след това тръгнах към мъжа пред мен. До момента държах сабята си в дясната ръка ,но докато ходех с бавни крачки към противника си я прехвърлих на лявата и замахнах ,но замаха ми беше по-скоро пробен ,просто исках да видя как се защитава противника ми ,а той успя лесно да се защити от удара ми. Втори замах от моя страна ,този път не пестях силите си или умения. Замахнах право към гърдите му с цел да го накълцам като наденица...


ПП: аз си лягам...

Вижте профила на потребителя

36 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 11:56 am

Усмивката на Натаниел не се скри.Дори стана по-широка.
-Моите хора ще накълцат твоите.
Едно ловко движение и пиратът избегна сабята, провирайки се под нея.Застана зад мъжа и насочи своето оръжие.
-Дори кучето ми се бие по-добре.
Силата на Уайлдсторм бе в мятането на ножове.Можеше още на мига да забие един право в сърцето на нападателя си.Но къде отиваше удоволствието от битката?
Да, наистина, къде ли..
Макар да бе лорд на поратската група, която не толерираше безразборното клане, този наистина му лазеше по нервите.Разтърси ръка леко и ножът, чиято дръжка бе майсторски изработена от слонова кост, падна в ръката му.Обви пръсти около студения метал и се изкуши да го метне.Ала-не.Натика го обратно.
Погледна към Джени, ала не я грозеше никаква опастност.А и дори някой да и посегнеше, Блу щеше да се справи.Кучето я гледаше с такова страхопочитание, че Натаниел прихна са се смее.
Чак сега Самър се сети какво държи в ръката си.Бутилката ром, която мъкнеше, внезапно му натежа.Отвори я набързо и изгълта част от кехлибарената течност.
-Бих ти предложил, ако не се опитваше да ме убиеш-каза сериозно пиратът
После я подаде на Джени.Предишния път двамата работиха заедно и се бяха справили с Валерион.А сега?
-Би ли ме извинил за момент?-вдигна пръст към нападателя си и отиде при момичето
-Ако стане напечено, ще се наложи да му отвлечеш вниманието...може да потънцуваш, знам ли-каза и тихо той и се ухили, сигурен, че ще отнесе някой плесник.Ако не сега, то определено по-късно кожата му щеше да усети здрава плесница.
Е, не беше като да не си го е залужил.
Въпросът беше от кого щеше да е.От непознатия?Или от Джени?
Вторият вариянт определено бе по-блазнещ.По-добре красиво момиче, отколкото въоражен и дразнещ мъж.


_________________
Вижте профила на потребителя

37 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 12:24 pm

Наблюдавах с интерес сцената разиграваща се пред мен. Този непознат щеше да трябва да се потруди доста повече от това,за да направи каквото и да било на Натаниел,а и по всичко личеше,че капитана не взимаше това на сериозно.За малко да избухна в смях,когато той му каза да почака един момент.
Взех бутилката въпреки,че не отпих. Не се чувствах в настроение за ром,а и в момента 1/2 от вниманието ми бе заето от кучето,с което продължавах да си играя. Но всичко това престана,когато Натаниел се появи до мен и се наведе,за да ми каже нещо.Това,което чух изобщо не ме зарадва,а и усмивката на лицето му ме вбесяваше още повече. С всичка сила се опитах усмивката да остане на лицето ми докато се изправях.
Вече усмивката ми си личеше доста добре,че е доста фълшива и че нещо ме гложди от вътре.Когато се изправих погледнах към капитана,който все още беше с гръб към мен и най-после усмивката изчезна.
-Не се базикай! - Казах като в същото време той усети пареща болка във врата си.
Това му беше малко, много малко.Но следкато се измъкнем от тук щеше да си плати. До преди малко можеше да са минавали мисли като това да стана и да му помогна в битката,докато в момента единственото,което беше в главата ми бе как този удар се повтаря. След момент се обърнах към непознатия с усмивка и посочих към Натаниел.
-Преди да го качите на бесилото,накарайте го да страда! - Казах,след което се обърнах отново към капитана,за да му видя изражението.


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

38 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 12:36 pm

Плесник.
Е, беше си го заслужил, но Джени явно не обичаше да чака.
-Това се казва респект към шефа..-промърмори Самър и разтърка врата си
Болката не бе силна, но печелеше определението-неприятна.
-Блу, не знам какво си и харесал друже..ще те набие и няма да и мигне окото-обърна се Уайлдсторм към кучето си, което междувременно бе сложило глава върху лапите си и изпиваше тъмнокоската с поглед.
Погледна мъжа срещу себе си и отново вдигна оръжието.
Наистина ли тя бе казала това?
Наистина ли искаше да измъчват собственият и капитан.Защото, ако това станеше, цялата пиратска груха щеше да бъде загрозена от опастност.Нептун го нямаше и нямаше да има кой да поеме управлението.
А всички пирати на площада...Щяха да имат среща с бесилката.Е, някои можеше и да съумеят да се измъкнах.Но дори да го направеха, след смъртта на пиратския лорд щеше да настъпи хаос в ярархията.Валерион щеше да получи стратегическо предимство, което тежеше на везните на войната и то осезаемо.
-Хъм, още един момент-вдигна пръст отново и се обърна към тъмнокоската
-Съжалявам за думите си, милейди-поклони се леко той-И все пак наистина ли мислиш,че трябва да ме измъчват?Имам предвид...моето лице е твърде красиво, за да бъде наранявано...-едва сдържа смеха си
И тогава нещата започнаха да си идват по мястото.Уайлдсторм бе пиян и то много.Бе изпил цяла бутилка преди да тръгне и посегна и към другата.Избута тапата и пресуши течността.
Що за капитан беше?
Да се напие в най-неподходящия момент.Е, за него нямаше неподходящ момент да се напие..или имаше и той бе настъпил.С гръм и трясък точно когато най-много се нуждаеше от него.
По дяволите...да, по дяволите.


_________________
Вижте профила на потребителя

39 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 9:30 pm

Ви се загледа в противника си...Беше пиян ,но въпреки това опитен със сабята. Обаче това ,че накара Вишъс да чака вече два пъти направо го вбеси. Младия комодор и без това беше разгневен ,но сега беше на върха на яроста. Това в общи линии беше една от причините да изчака противника си да спре с разговорите. Ви трябваше да се успокой ,трябваше да се приготви за сражението с този пират.
-Какво ще кажеш да продължим? - Ви се усмихна "мило" ,а после кимна на подчинениете си. Идиотите бързо схванаха намека му и се намесиха. Двама сравнително едри се спуснаха към момичето с кучето ,дриги двама тръгнаха към другото момиче което ,за момента не беше направило нищо. Беше останал само един и към него също тръгнаха двама. Сега всичко беше между Ви и пирата.
-Мисля ,че приятелите ти са малко заети за разговори ,така че какво ще кажеш да започнем малко по-сериозно. - Ви кимна повторно и идиотите извадиха сабиите си готови да се сражават. Сега беше ред на Ви...Той извади другата си сабя и сега беше напълно готов. Ви принципно беше левичар и затова с лявата ръка боравеше много по лесно със сабята ,но с годините се бе научил да борави и с двете ръце ,защото знаеше че така получава предимство.
Вишъс тръгна бавно към противника си. Замахна първо с едната сабя ,а после с дръгата.

Вижте профила на потребителя

40 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 9:39 pm

Гледах го докаато се изправяше и определено си личеше,че знае,че си е заслужил удара. Но коментарите му никак не ми помагаха, а и в същото време не помагаха на самия него. Погледнах за малко към кучето и порепнах при поредните му думи по мой адрес. С всичка воля се надявах да не се скараме точно сега, на центъра на града преди битка,но явно той искаше точно обратното.
Въпреки всичко успях да се здържа,докато той не се обърна с думата 'милейди' към мен. Погледът ми отново стана студен като го наблюдавах.
-Знаете ли?Ще ви направя услуга. Оставете мъчението на мен. - Обърнах се отново към непознатия, след което пристъпих към Натаниел, докато той пресушаваше бутилката.
Определено в момента исках да си изкарам яда на него,но пак се сетих за обстановката,която ни заграждаше. А и докато се приближавах към него вече напълно забелязах начин,по който пресушаваше бутилката.
- Пиян ли си? - Промърморих по-скоро на себе си,но тогава усетих миризмата на ром. -Идиот! Намери,кога да се напиеш! Какво те е докарало до такава депресия?! - Прошепнах достатъчно силно само той да чуе, но не дочаках отговор, а изватид сабята си и се обърнах към 'враговете' ни. Явно сега не беше най-точното време за веселба. Ако той беше с всички я си нямаше никакъв проблем аз да се лигавя,но сега ...

- О, стига де! - Казах, когато забелязах новодошлите. - Днес не бях в настроение да убивам... - Промърморих и застанах пред кучето като завъртях сабята си в ръка.


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

41 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 9:39 pm

Всякакви добри намерения като например да не нападам този комодор, които се бяха породили в близкият час моментално се изпариха, заместени от типичната ненавист която ме обземаше когато се изправех пред един от тези наконтени с медали глезльовци.
Когато най сетне бях успала да достигна до конфликта мигновено ми бе станало пределно ясно че ще си играем на стажари и апаши. Проблема обаче беше ние, приратите бяхме доста по малко от онези будали от флота. И въпреки че бях убедена че имаме повече умения от тях, пак бях леко притиснена заради бройката ни.
Въздъхнах отегчено и изплюх в лицето на единият смотльо:
- Бомба яж! - което всъщност заместваше Бон Во Яжжж и извадих ножа от ножницата.
Отледах се. Отправих погледа си към всеки един от групата ни и с изненада установих че някой нямаха оръжие. Но вероятно щяха да измъкнат някоя друга сабя от будалите.
Вишъш продължаваше да замахва а капитана ловко да отбягва атаките му. Извърнах глава обратно към втренченият в мен униформен и я килнах настрани все едно не разбирах какво става. Ножа кротуваше в ръката ми чакаше удобен момент да се намеси.
Войника пред мен който всъщност много ми напомняше на бобър извади сабята си и замах
на.

Вижте профила на потребителя

42 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 10:02 pm

Двама с доста остри сабии се насочиха към мен...Аз имах само някаква си бухалка...Днес бях решил да не излизам целият покрит с оръжия и ето ,че сгреших с това си решение. Сега то можеше да ми коства живота...Усмихнах се...Тези двамата дори муха неможеха да убият камоли мен.
-Е момчета как сте? - попитах ги аз и забелязах простора над мен. Отнеми само един скок ,после се насочих към стената ,а после обратно към двамата униформени. Цапарносах ги и двамата с бухалката си и дори успях да измъкна сабята от ръцете на единия.
-Сега сме равни... - усмихнах се и започнах ме дуела..."Танц" за живота на всеки един от нас. Пръстъпвах напред в опит да промуша или поне да насека единия ,но другия ми се пречкаше. Трудно беше да се дуелирам с двама ,но все пак бях пират ,а ние бяхме доста изобретателни...
Сергия със зеленчуци ,точно зад единия...Да това ми прилича на план...Усмихнах се самодоволно и тръгнах към другият ,този който не беше до сергията. В следващият момента инстинктивно се обърнах към другия ,този до сергията ,и го изритах с такава сила че той разби сергията и смаза зеленчуците ,а през това време другия успя да ме рани ,за щастие не тежко. Сега обаче силите ни бяха изравнени...Нападнах униформения ,той се защитаваше и ме нападаше ,аз се защитавах и нападах и така явно щяхме да продължим доста време...

Вижте профила на потребителя

43 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 10:06 pm

-Любовта, милейди, ме докара до депресия-промърмори щастливо Натаниел
Непознатия вече открито атакуваше и неговите марионетки започнаха да нападат.Ала Натаниел бе толкова пиян, че се забавляваше.Тръгна напред, с цел да закрие Джени, но вместо това се просна по гръб и започна да се смее.
Какви ли не чудатости изникнаха в съзнанието му, а най-вероятно в момента пътуваше към бесилката.Ала вместо да се страхува, той се забавлявашеИ причината не бе в рома.А в това, че всички щяха да го познават.
Надигна се леко от студената земя и отново вдигна пръст театрално.
-Името ми е Натаниел Самър Уайлдсторм, обичам ябълки и съм капитан....-каза доволно и се върна към "лежащата" поза.-Оу, цзабравих! Аз съм пират и плюя на вашето управление!
Заби поглед в небето пред себе си.Ах, колко синьо бе!А сега най-вероятно го виждаше за последен път..Слънчевите очи галеха леко зачервената му кожа.Направи знак на БЛу и кучето се приближи към него.
"Поне умирам, виждайки единствената си любов"-помислиси Самър
Наистина, интересни прощални думи...
-Ей, Джени....наиистина щях да се радвам, ако беше потанцувала-продължи да дърдори
Да, в този момент нашият герой разбра, че има неподходящ момент да се напиеш.
Чудати въпроси започнаха да се въртят в главата му "съществуват ли извънземни?"
Натаниел нямаше да остави нещата така.
-Господине,-обърна се към нападателя си-Мислите ли , че съществуват извънземни?..Джени, какво ще кажеш?Убеден съм, че Блу има отговор ...
Нова доза смях си проби път в напечената ситуация.
Ах, само как се излагаше...


_________________
Вижте профила на потребителя

44 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 10:29 pm

Въпроса зададен от пирата разсмя Ви...Да този пират го развесели при това доста ,но въпреки това смеха му бързо изчезна и Ви прибра и двете си сабии ,противника му беше пиян и нямаше смисъл да се бие с него. Скоро щеше да дойде подкреплението ,което очевидно беше нужно ,защото явно двама от флота немогат да победът един пират...Да ,гнева на Ви се завърна в цялата си сила ,не този пират заслужаваше бесилото ,а неговите хора. Те се кичеха с медали ,който не са заслужили и се мислеха за голяма работа ,но сега щяха тотално да изложат флота...
-Да Джени и аз бих се зарадвал да ни потанцуваш... - усмихна се Ви и се приближи към пияния капитан ,без да държи оръжие ,открит за атака.
-Вишъс Фюри Райдър ,аристократ и комодор...Освен това мразя надутите аристократи ,за жалост обаче и аз съм такъв...А ябълки ще има колкото искаш в килията която сме приготвили специално за теб ,за жалост след това отиваш право на бесилото - Името на Ви беше всеизвесно...Той беше убивал стотици пирати през живота си ,но днес нямаше намерение да убива ,поне не чрез сабвта си.
-Какво ще кажеш да се предадете ние сме доста повече ,а аз нежелае да изпръскам площада с кръв...Сам виждаш колко е хубав - Вишъс пристъпи още една крачка напред ,а през това време огледа набързо наоколо. Подкреплението вече беше дошло...Джени се сражаваше вече не с двама ,а с петима...Анабет също се беше заела с петима ,а момчето което весело излагаше идиотите имаше за задача да победи шестима. Двама бяха дошли при мен и бяха застанали зад капитана.

Вижте профила на потребителя

45 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 10:29 pm

Скуката бе най-лошото нещо, което можеше да сполети човек.Тя успя да ме хване в железните си окови и само мег по-късно вече бродех насам-натам.
Центъра на града ми се струваше необичайно оживен.Обикновено тук не ставаше нищо интересно..само множество от хора, които вършеха обичайните си задължения, включващи подрещдане на сергии и обсъждане на новата такса за пренасяна на стока.
-Името ми е Натаниел Самър Уайлдсторм-долетяха думите до ушите ми
Натаниел...
Името на брат ми?!
Бях се научила да живея без него, но ...
Погледът ми падна върху пирата.Имаше руса коса, а очите му..бяха като тези на Дейлън.Изглежда обаче бе пиян,, а комодора се канеше да го прониже с оръжието си.
И все пак можеше ли това момче та е мой брат?!
Всичките ми мисли се объркаха тотално и главата ми се изпразни.Толкова време го бях търсила..и възможността това да е той, ме остави шашната.Не, не ,не -не можеше това да да е брат ми.
Ала очите му бяха досъщ като тези на Дейлън.
-Спрете!-ивиках преди да се осъзная
Комодорът явно най-сетне ме забеляза.
Ами сега? Какво се очакваше да направя?Да застана пред един пират, който може би ми бе брат...Страхотно!Поредната глупост, в която се забърках.
Защо не останах като примерните вкъщи?
Не трябваше ли да съм щастлива?Бях намерила брат си....
"Той не ти е брат" изпищя едно гласче в главата ми.
-Недейте!-извиках противно на него

Вижте профила на потребителя

46 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 10:35 pm

-И си готов да идеш на бесилото заради любовта или по-точно депресията след любовта?-Попитах като погледнах надолу към капитана си.-Дано си е заслуавало.
Сега вече към мен бяха насочени три шпаги и то благодарение на Натаниел. Избягвах ударите им без проблеми,но трудно ми се доставяше възможност да атакувам,а трябваше да гледам и него да не го намушкат,докато приказваше за извънземни.
- Знаете ли капитане, мисля,че сте много нечестен спрямо мен.- Казах с усмивка. И двамата намирахме незнайно забавление във всичко това,а краят ни се видаше доста скоро,ако още от тези с шпагите се появят.- Погледния път ме карахте да връзвам хора,а сега да ви защитавам,докато си почивате...
Още няколко избегнати удара и един,който ме одраска по рамото.
-А колкото до танца.-В този момент един от враговете ми се спусна по-силно от колкото трябваше към мен и аз го пронизах през гърдите.- Мисля,че ще трябва да се задоволите с това-и посочих трупа- като последна гледка преди бесилото.А да! И ако се измъкнем от тук, ми дължите нови дрехи. Тези са целите в кръв!- Допълних и посочих ризата си.
Когато се появиха още направо ми идеше да забегна на някъде,но какво да се прави, Продължих със сражението и още два трупа паднаха на земята,когато командора се обади по мой адрес. Само с една крачка вече бях до него и сабята ми бе опряна в гърлото му. Благодарение на сражението ми с онези горили имах тук таме няколко драскотини,който кървяха,а и шапката ми беше изчезнала на някъде,заради което косата ми беше пусната и малко ми пречеше.
-А защо вие двамата не си потънцувате взаймно!- Казах с открита злоба,но вниманието ми бе заето от още няколко,който ме нападнаха и нямах избор освен да се защитавам.


_________________
Долу в подземните стаи
лежи девойка с руси коси.
Лицето й е в кръв обляно,
очите пълни със сълзи






Един пират си извади камата,
за да я забие в нейната гръд,
защото тя изгуби играта...
играта на Живот и Смърт!!!

Вижте профила на потребителя

47 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 10:45 pm

Всички те бяха като хлебарки. Множество хлебарки които ни полозваха от главата до петите, сякаш им бяхме храната. Но забога, единственото им предимство бе в броя им. Точно като при хлебарките. Ако бяха едн-двама безпроблемно бих ги стъпкала без да се замисля. Но те прииждаха. Все повече и повече. Не бях забелязала кога точно, но по продължението на дясната ми ръка се мъдреше продълговат разрез, кървящ усилено. Е, не болеше особено... Е, не можех да се бия. Акозамахвах с лявата ръка щях да бъда сравнително по слаба.
Изпуфтях когато ножа хвръкна от дланта ми а в същото време капитана се хилеше като луд.
Всякакви гласове и крясъци заобикаляха моя милост. Дори не си правех труда да ги различавам. А щом паднах по задник на земята гневът ме изпълни изцяло. Нещата станаха лични. Тези гюровци ме бяха изложили и аз щях да се опитам да им го върна някак си. Да се опитам.

Вижте профила на потребителя

48 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 10:58 pm

-Не ги убивайте! - заповяда Ви когато видя ,че Анабет е ранена...След секунда неможа да повярва на казаното от него ,та тя беше пират и това което се беше случило на Гробището беше едно нищо...
-Капитане хората ти се уморяват и има ранени...Предайте се и никой няма да пострада повече... - Ви се приближи се още малко. Знаеше ,че капитана им е пиян ,но това незначеше ,че не е заплаха за него ,при положение че беше небъоръжен. Двете му сабии си бяха в ножниците ,а пистолета дори нямаше намерение да използва.
-Госпожице ,ако обичате не се месете... - комодора кимна на двамата свободни мъже ,който седяха зад капитана и те се отправиха към младата дама която бе пожелала да спрем.
Битката беше едва в разгара си ,а капитана се чудеше дали има или няма извънземни...Хората му бяха ранени...Скоро към битката щяха да се присъединят по опитните войници на флота ,но до тогава новаците щяха вече да са избити...
-Мисля ,че ако ние потанцуваме няма да е така забавно като това ти да ни потанцуваш...Нали капитане? - нагла усмивка се появи на лицето на комодора...Ви знаеше ,че нещата трябва да приключат скоро ,защото нежелаеше да има жертви ,поне не сега...

Вижте профила на потребителя

49 Re: Центъра на града on Съб Фев 05, 2011 11:13 pm

Гласът на Алис ме накара да спра да се движа ,да спра дори да дишам. Мисълта ,че може да е в опастност ме накара да се вцепеня ,да замръзна ,а после да се ядосам. Ярост достатъчно силна ,че да премахне усмивката ми...Стиснах сабята силно ,толкова силно ,че кокалчетата ми побеляха...Алис се застъпваше за нас ,а това не беше влобще умно...
Обърнах се за миг към нея ,за да видя лицето 'и. Бях ранен и едвам се държах на краката си ,но яроста която изпитах когато видях двамата униформени да приближават до нея беше достатъчна ,за да заличи болката. Обърнах се към шестимата униформени с който се сражавах и един по един започнах да ги убивам. Без да ми мигва окото ,замахвах ,намушквах ,убивах.
-Ей вие двамата! - провиках се към униформените който бавно приближаваха към Алис - Мисля ,че приятелчетата ви имат нужда от помощ... - усмихнах се и кимнах към умиращите и мъртвите униформени. Вече неосещах нито болка ,нито крайниците си. Целите ми дрехи бяха покрити с кръв ,моя и на някой от войниците.
Двамата обърнаха поглед към комодора ,а после само единия се отправи към мен. Извади сабята си и ме нападна ,а аз се защитих инстинктивно. "Танца" между двама и борабата за това кой да води ми донасяше убийствена болка. Бях намушкан в корема и малко по-малко губех съзнание...

Вижте профила на потребителя

50 Re: Центъра на града on Нед Фев 06, 2011 12:17 am

-Ние не сме толкова секси-промърмори Натаниел и отново прихна
Погледът му падна върху хората му.Анабет бе ранена, Джени все още бе добре, но един от пиратите вече губеше съзнание.А колкото до Натаниел...Тойбе толкова пиян, че вече играеше шах с кариранти пилета...и падаше позорно.Само с два хода пернатият му противник го бе матирал...Позор.Да падне от пиле...Доста хубаво пиле.Имаше дълбоки очи и....олеле!Това не бе пиле.Това бе самата Джени.Чертите и започнаха да се връщат по местата си и в алтернативната реалност, която се разиграваше .пред очите му, тя го зашлевяваше..за пореден път.
По дяволите
Разтърси глава и се опита да се опомни.Те бяха в разгара на битка..
Всъщонст, разгара бе минал.Хората на Самър бяха изтощени, а самият той трудно можеше да фокусира нещо.
Нечия глас го изтръгна от мислите му.
Графиня Валерион се бе намесила и ..ги бе защитила.И защо?Та само преди седмица пиратите я баха отвлекли, бляха заплашили брат и....Нормалните хора биха се ядосали при тази съвкупност от обстоятелства.Ала момичето сякаш бе сляпо за оръжията, опасно проблясващи на слънчевата светлина.
Не искаше да се предава.Това, което бе научил от живота е , че само силните успяваха.Да се бори...Да, искаше да пререже гърлото на мъжа срещу него.Ала щеше да постави на карта оцеляването на семейството си.Пиратите бяха неговото семейство.Прекарваше цялото си време с тях и да ги загуби...
Та какво щеше да му остане в живота?
Самотата.Та тя бе толкова антипатиччна компания.Не беше приказлива, знаше само да пронизва с злокобните си нокти.
-Добре-оповести накрая
В този момент сякаш забрави за алкохола в кръвта си.Нямаше да се поддаде на дяволската течност...
А дали щяха да го пратят на бесилката?
-Ще ви дам да ме обесите, но пуснете хората ми.-гласът на самър бе твърд без капта съмнение-Иначе ще се съпротивляваме...
Не знаеше дали ще може да се справи с цялата сган..Но щеше да опита.А и бе въоражен.Имаше своите тайни козове в ръкава и нямаше да се поколебае да ги използва...


_________________
Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 5]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите