Сякаш някой ме бе жигосъл,така усетих устните му върху челото си.Исках да се разпищя и да избягам,но нямах път и едва ли щях да стигна далеч с тези танцуващи хора на около.Не можех да кажа нищо,сякаш ме бе хванал за гърлото и стискаше с всички сили.Млад мъж,не по-голям от мен се приближи към нас с цигулка в ръце и ни поздрави.Изгледах го така сякаш го молех за помощ,и всъщност това правех.Преди който и да било от двамата да каже нещо грабнах цигулката от ръцете на непознатият и я тикнах в ръцете на Джонатан.
-Да танцуваме!-казах и грабнах момчето за ръка,като го поведох към останалите хора.-Странно,Вие знаете името ми,а аз вашето не...
Казах и чух паниката в собственият си глас.Исках да избягам,да се скрия някъде и да забравя за Джонатан Тийч.Обърнах се към момчето и двамата затанцувахме в ритъмът на музиката.
-Извинете ме,че така ви дръпнах,но онзи мъж е много опасен,а аз не измислих друг начин по който да се измъкна от лапите му.
-Да танцуваме!-казах и грабнах момчето за ръка,като го поведох към останалите хора.-Странно,Вие знаете името ми,а аз вашето не...
Казах и чух паниката в собственият си глас.Исках да избягам,да се скрия някъде и да забравя за Джонатан Тийч.Обърнах се към момчето и двамата затанцувахме в ритъмът на музиката.
-Извинете ме,че така ви дръпнах,но онзи мъж е много опасен,а аз не измислих друг начин по който да се измъкна от лапите му.