Как бе успял да оплеска всичко?
Знаеше , че женчовщини като да излее чувствата си пред Нимерия си имат своите последствия.Но тези малки гайки в механизама, задвижващ живота, никога не бяха сами.Бяха като черно-белите плочки на доминото.Бутнеш ли една от последиците, цялата верига рухва и конструкцията губи първоначалната си форма.Тогаваше да запретнеш ръкави дори само метафорично и да изградиш старото на ново.А Натаниел мразеше това.Да се върне на страта, когато дори бегло бе зърнал финала, си оставаше по-мъчително от това да го завържат за нагорещен ламаринен покрив и да го пробождат с кама докато загуби съзнание.
Но, ако си беше премалчал, щеше да бъде разкъсван постоянно от малкото плешиво човече, наречено съмнение.Всъщност и събратимите му щяха да му помогнат.Тези малки гадинки вървяха винаги в комплект.Да се остави в ръцете на злобните съмнения оставаше неприемлив план.
И все пак приказките винаги получаваха "щастлив край".Нашият герой не вярваше в тази авторова измишльотина.Писателите прибяхваха до нея, защото ги бе страх да напишат горчивата реалност и да отнемат надеждата на хората, че такова нещо наистина съществува.Ако Самър получеше перо в този момент, той несъмнено щеше да надраска няколко зловещи реда, пропити със смърт и отхвърляне.И все пак принцесата в неговата книга бе отвърнала на чувствата му.Макар да бе след един звучен и не много приятен шамар, оставил по-дълбоки следи от простото зачервяване на кожата.имаше решение на целия този проблем.Да се откаже от нея бе най-добре от всичко.Щеше да я остави да изживее живота си, а самият той щеше да се налива с ром, втълпявайки си, че всичко е наред и така е най-добре за всички.
Или..
Спасителната дума прокънтя в ушите му, давайки надежда на Натаниел.Ами ако заминеха?Имаха достатъчно пари/вярно крадени/.Щяха да започнат да градят живота си от начало.Натаниел , Блу и Ри.Смахнато семейство.Но далеч от морето...
Той смръщи лице.Нямаше да понесе да не усеща соления морски въздух в лицето си.Нито приятното клатушкане на кораба..а звукът от кръстосани сабии бе незаменим.Караше кръвта във вените му да запулсира още по-силно.Той бе роден пират.Макар и не буквално...
Тази сутрин се бе събудил с ясната идея, че ще намери изход.И какво бе направил?Бе хванал първата бутилка, пълна с кехлибарена течност и бе слязал на сушата.Щеше да се натряска и най-доброто място си оставаше под носа на граф Валерион.
Проблемите между графа и Натаниел бяха започнали преди много време.Просто нямаше как нашия герой да не го намрази.Дейлън Старк Валерион плащаше на на черно на каперите и ги подкупваше да се обърнат срещу пиратите.И така гениалната идея се бе завихрила в мозъчната кутия на Самър.Да се промъкне на маскения бал, състоя ле преди седмица се оказа глупаво.Особено след като пиратския главатар н а другата група бе отвлякъл сестрата на Валерион.Тази сбирщинка от неблагоприятни фактори бе отвела пиратите в пещерата на братството.И тогава той бе сигурен , че ще се прости с дарът, наречен живот.Вярваше, че него го очаква среща със красивата и вличествена смърт.Така искаше да загине.В битка.И тогава като след щракване с пръст, езикът му се бе развързал и той взе, че разкри на Нимерия всичко, което чувстваше.
Как се измъкнаха си оставаше загадка и за самият Натаниел.Ала все пак той бе жив и здрав.Е, имаше една огромна дупка в гърдите му, но тя бе в резултат на женчовщините.
Да се разхождаш под носа на морската флота не беше умен ход.Но пък и Натаниел никога не бе твърдял, че разполага с бонуси като ум.За капак бе взел и Блу със себе си.
-и така стари дружи, аз си оставам един глупак-говореше на кучето си с глас, изплънен с мъка.
Кучето изглежда не обръщаше особено внимание на изповетта на нашия герой.Вместо това кротко вървеше редом до стопанина си, докато не реши да прави глупост.
Със светкавична скорост с спусна към..някакво момиче.Натаниел разполагаше с бързи рефлекси и скочи след Блу.В крайна сметка успя да озапти немирника.
-Съжалявам-промърмори Самър