Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Центъра на града

Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down  Съобщение [Страница 1 от 5]

1 Центъра на града on Пет Дек 03, 2010 4:49 am

Хората се събираха тук по хубави и лоши поводи-на празниците имаше големи събирания и веселби чак до зори.

Вижте профила на потребителя

2 Re: Центъра на града on Пет Яну 28, 2011 10:32 pm

Катедрина вървеше в цивилно облекло по центъра на градът и се оглеждаше за брат си.Имаше сведения,че днес ще е тук.Искаше да му каже две думи.Докато въртеше очи незабележимо за другите мерна двама добре прикрити пирати от екипажът й.Тя им бе наредила да останат на кораба,но естествено не биха оставили капитанът си."Ами ако найстина нещо се обърка...." каза си тя на ум и докато вървеше се бутна без да иска в едно момиче.
-Внимавайте...-каза тя и погледна младата дама.Макар,че Кат беше виновна,тя никога нямаше да си признае.

Вижте профила на потребителя

3 Re: Центъра на града on Пет Яну 28, 2011 10:46 pm

Изабел Монтагю..Звездичка..Пълна безделница!Пак си нямаше работа пък и все още горда с постъпките си, обожаваше да се радва на тази неподправена свобода и малката си къщурка, с която наскоро се бе сдобила..Но най-вече обожаваше да се радва на града, на острова.Просто да се шляе по улиците без да й пука за този и онзи.Поглеждаше в очите на хората, хора които я намираха за лесна стока и им се усмихваше, присмивайки се на ограничеността им и прости я им живот, явно той ги правеше щастливи.Нищо лошо в това, но едва ли някой от тях се е позамислял за малките красиви неща, не че нашата безделница често го правеше.Всъщност много рядко й се случваше.
Стоеше по средата на площада в центъра на града и се оглеждаше сякаш в търсене на някого, когато..Извърна се намръщена като някое дете, чиято близалка е била отнета.
-Не смятам, че съм толкова ниска, че чак да не ме видиш.-скръсти ръце пред гърдите си и се усмихна кисело.-Но неизречените ти извинения се приемат.
Намигна на непознатата, блъснала се в нея.Изабел си беше чист дявол..Вечно изтърсваше нещо не на място..

Вижте профила на потребителя

4 Re: Центъра на града on Пет Яну 28, 2011 10:56 pm

Кат се усмихна дяволито,наклони глава леко надясно и огледа момичето.
-Колко си хубава...-казах,направих една стъпка и се надвесих над нея със зъл поглед в очите ми и още по-зла усмивка.-Мога да се погрижа да си останеш така завинаги....
В момента не бях в особенно добро настроение и това ми отвори апетита за кръв.Или поне беше отворен докато един от пиратите не й даде сигнал,че е забелязал брат й.Тя се изправи и погледна към посоката от която чу сигнала и след това погледна в друга посока.
-Явно няма да е днес...-каза тя под носът си и направи недоволна гримаса.След това вдигна ръка за да даде знак и я свали.Погледна към момичето и се обърна в посока към пристанището.
-Приятен ден...-единственото нещо което й дойде на умът.

Вижте профила на потребителя

5 Re: Центъра на града on Пет Яну 28, 2011 11:17 pm

-О, мерси..Радвам се, че мислиш така.-не отрече думите й Изабел.
Хах..Все пак не отказваше, когато й правят комплименти.Кой би отказал?Най-вероятно някой скромна милейди с изтънчен вкус за дрехи, къдрава коса, вдигната на елегантен кок и начервени устни, малко пудра.Сещате се за какво говоря.Пълна посредственост и в същото време пренатруфеност.А самата Изи знаеше, че не е такава и никога може би нямаше да стане.Виновниците си бяха много, но тя такава се харесваше и нямаше да е в нейн стил да се промени.
Интересно обаче, някак си инстинкта й за самосъхранение съвсем бе изчезнал и дори, когато видя как жената се понадвесва над нея с някакво странно изражение, усмивката на червенокоската не изчезна, а дори стана още по-ехидна..После обаче се стопи, когато й каза чао..
-Ама, че странна жена.-каза на себе си Изабел и поклати глава някак неодобрително.

Вижте профила на потребителя

6 Re: Центъра на града on Съб Яну 29, 2011 1:42 am

Как бе успял да оплеска всичко?
Знаеше , че женчовщини като да излее чувствата си пред Нимерия си имат своите последствия.Но тези малки гайки в механизама, задвижващ живота, никога не бяха сами.Бяха като черно-белите плочки на доминото.Бутнеш ли една от последиците, цялата верига рухва и конструкцията губи първоначалната си форма.Тогаваше да запретнеш ръкави дори само метафорично и да изградиш старото на ново.А Натаниел мразеше това.Да се върне на страта, когато дори бегло бе зърнал финала, си оставаше по-мъчително от това да го завържат за нагорещен ламаринен покрив и да го пробождат с кама докато загуби съзнание.
Но, ако си беше премалчал, щеше да бъде разкъсван постоянно от малкото плешиво човече, наречено съмнение.Всъщност и събратимите му щяха да му помогнат.Тези малки гадинки вървяха винаги в комплект.Да се остави в ръцете на злобните съмнения оставаше неприемлив план.
И все пак приказките винаги получаваха "щастлив край".Нашият герой не вярваше в тази авторова измишльотина.Писателите прибяхваха до нея, защото ги бе страх да напишат горчивата реалност и да отнемат надеждата на хората, че такова нещо наистина съществува.Ако Самър получеше перо в този момент, той несъмнено щеше да надраска няколко зловещи реда, пропити със смърт и отхвърляне.И все пак принцесата в неговата книга бе отвърнала на чувствата му.Макар да бе след един звучен и не много приятен шамар, оставил по-дълбоки следи от простото зачервяване на кожата.имаше решение на целия този проблем.Да се откаже от нея бе най-добре от всичко.Щеше да я остави да изживее живота си, а самият той щеше да се налива с ром, втълпявайки си, че всичко е наред и така е най-добре за всички.
Или..
Спасителната дума прокънтя в ушите му, давайки надежда на Натаниел.Ами ако заминеха?Имаха достатъчно пари/вярно крадени/.Щяха да започнат да градят живота си от начало.Натаниел , Блу и Ри.Смахнато семейство.Но далеч от морето...
Той смръщи лице.Нямаше да понесе да не усеща соления морски въздух в лицето си.Нито приятното клатушкане на кораба..а звукът от кръстосани сабии бе незаменим.Караше кръвта във вените му да запулсира още по-силно.Той бе роден пират.Макар и не буквално...
Тази сутрин се бе събудил с ясната идея, че ще намери изход.И какво бе направил?Бе хванал първата бутилка, пълна с кехлибарена течност и бе слязал на сушата.Щеше да се натряска и най-доброто място си оставаше под носа на граф Валерион.
Проблемите между графа и Натаниел бяха започнали преди много време.Просто нямаше как нашия герой да не го намрази.Дейлън Старк Валерион плащаше на на черно на каперите и ги подкупваше да се обърнат срещу пиратите.И така гениалната идея се бе завихрила в мозъчната кутия на Самър.Да се промъкне на маскения бал, състоя ле преди седмица се оказа глупаво.Особено след като пиратския главатар н а другата група бе отвлякъл сестрата на Валерион.Тази сбирщинка от неблагоприятни фактори бе отвела пиратите в пещерата на братството.И тогава той бе сигурен , че ще се прости с дарът, наречен живот.Вярваше, че него го очаква среща със красивата и вличествена смърт.Така искаше да загине.В битка.И тогава като след щракване с пръст, езикът му се бе развързал и той взе, че разкри на Нимерия всичко, което чувстваше.
Как се измъкнаха си оставаше загадка и за самият Натаниел.Ала все пак той бе жив и здрав.Е, имаше една огромна дупка в гърдите му, но тя бе в резултат на женчовщините.
Да се разхождаш под носа на морската флота не беше умен ход.Но пък и Натаниел никога не бе твърдял, че разполага с бонуси като ум.За капак бе взел и Блу със себе си.
-и така стари дружи, аз си оставам един глупак-говореше на кучето си с глас, изплънен с мъка.
Кучето изглежда не обръщаше особено внимание на изповетта на нашия герой.Вместо това кротко вървеше редом до стопанина си, докато не реши да прави глупост.
Със светкавична скорост с спусна към..някакво момиче.Натаниел разполагаше с бързи рефлекси и скочи след Блу.В крайна сметка успя да озапти немирника.
-Съжалявам-промърмори Самър


_________________
Вижте профила на потребителя

7 Re: Центъра на града on Съб Яну 29, 2011 2:00 am

Изабел и нейната обичлива свобода..Ама то понякога било и скучно.Брей, ама тя друго си мислеше.Явно, когато си нямаш постоянна компания си е направо мъчително да се разхождаш насам и натам безцелно.Да се прибере не й беше алтернатива, така че продължаваше да прави това, в което е най-добра, а именно в блеенето.Бля по облаците, хората, сградите, земята, морето в далечината.Сейнт Джон, въпреки че бе доста пренаселен, си остана едно скучно място за нея, както винаги го бе помнила.Тази й представа нямаше да се промени и това си е.Не, че характера й подлежеше на промяна, но все пак наистина понякога си струваше да се опита да й се налее акъл.
Трябва да отбележа, че днешния ден не минаваше особено подобаващо.Беше прилично скучен и отекчителен.Първо я блъсна някаква жена, направи и комплимент(в това нямаше нищо лошо) сега пък и кучета я нападаха.Ще ми се и тук да добавя "нищо лошо", обаче няма да подхожда.
Обърна се за пореден път и хоп!Добре, че стопанина му го задържа навреме.Бел беше готова да се нацупи и го направи, но когато някак си й поомекна характера, когато непознатия благоволи да се извини.Трябваше да спре да мисли, че всички са неучтиви като покойния й сутеньор.
-О, няма проблем-веднага пусна една ехидна усмивчица червенокоската.-Хубаво куче си имате..
Посегна да погали домашния любимец.Бързо се разколеба и отдръпна ръката си.
-Но май е по-добре да не си играя с огъня.

Вижте профила на потребителя

8 Re: Центъра на града on Съб Яну 29, 2011 2:41 am

Блу бев разцвита на силите си.Вече пет години странстваше по света с Натаниел и не мрънкаше особено.Всъщнст как ли би могъл..Все пак той бе просто едно куче.Не, тови би наранило Натаниел.Блу не бе просто куче.
Двамата имаха толова много общи черти.Поспаливи и неспокойни, хвърлящи се към най-голямата глупост.Ала Блу имаше един плюс, който отсъстваше при Самър.Той разполагаше с живот, в който възелчетата, наречени спънки, бяха рядкост.
Още помнеше денят, в който Блу стана негово притежание.Бе спечелил игра на покер и така се сдоби с малкото пале.Първите години бе истински ад.Особено след като Натаниел бе свикнал да се грижи само за себе си.А Блу изискваше куп грижи.И , по дяволите, ако не беше Ри.Това момиче можеше да озапти дори развилнял се опосом насред ораган.
И ето я пак онзи въображаема картина на идеалния живот.Бяла брада, опасваща лицето на Уайлдсторм, както и дървена лула, натъпкана със скъп тютюн.В краката му Блу, остарял и немощен, а от лявата му страна Нимерия, която се суети около приготвянето на масата.Ала реалността размахваше със своето оръжие в лицето на изострена сърб и показваше на Натаниел една п-вероятна развръзка.
Превите жена, лееща сълзи над каменната плоча.Лицето и бе изкривено от скръб.Един бегъл поглед и той виждаше името върху плочата"Натаниел Самър Уайлдсторм".Неговият живот висеше на косъм, който изтъняваше с всяка изминала минута.Да си позволи да бъде щастлив и после да я остави..сама, не беше предвидено в плановете му.Нямаше да си позволи да съсипе нечий живот.Разбира се, неведнъж го бе правил.Ограбвайки и убивайки богаташи, той внасяше промяна в съдбата.Помрачаваше нечие бъдеще.
Трябваше да спре.Той неведнъж бе доказвал, че е безрасъден и неведнъж бе попадал в пагубни ситуации.Още една се задаваше на хоризонта.
-Той е кротък.Не знам какво му става днес.-Самър хвърли поглед към кучето си
Големите очи на Блу бяха изпълнени със съжаление.Нямаше как да му се сърди дълго.Просто го потупа грижовно зад врата и се върна на разговора, който се опитваше да води.
-Натаниел-представи се пирата и подаде ръката си на червенокосата си събеседница
Вече ставаше и културен.Наистина нещо се бе объркало в сроежа на съзнанието му.Някой болт сигурно се бе изплъзнал и бе дал своя принос към разбъркването на мислите му.
На външен вид си изглеждаше като стария Натаниел.Но с малки промени.Ленивата усмивка бе дала път на едно сериозно изражение, повече подхождащо на някой лаборант, разработващ поредното иновативно решение в химията.Дрехите му както обикновено се свеждаха до бялата риза и тъмния панталон, запасан в ботушите от светло кафява кожа, които носеше откакто бе станал пират.Препасаната сабя на кръста му ясно подсказваше какъв бе проихода му...Навярно и момичето го бе забелязало.И все пак какво толкова щеше да стане?Щеше да е развика насред града и щяха да го задържат?
Е , той нямаше какво да губи. преди бе усещал топлината на затвора и честно сега я предпочиташе пред това да се изправи пред тъмно сините очи на Ри.
По дяволите...
Да, това бяха мислите му сега.Оплеска всичко и избяга...що за мъж бе той?!


_________________
Вижте профила на потребителя

9 Re: Центъра на града on Съб Яну 29, 2011 3:26 am

-Приятно ми е да се запознаем, Натаниел-ведро каза Изабел и се сдрависа енергично с новия си познат.
Беше обвзета от някаква нетипична за нея еуэория.По принцип реагираше доста по-сдържано, но явно прекаленото безделничество не й се отразяваше добре и сега просто боготвореше компанията си.Огледа го хубаво, преценяващо.Нещо не й харесваше в този мъж..Нещо не беше на мястото си и й вадеше очите..Просто някак не й даваше мира, но преди това реши да се представи:
-Аз пък съм Изабел..Ама, че си намръщен.-възкликна тя..Нежните й пръсти повдигнаха крайчетата на устните му.
Беше си чист нахалитет и от нея трудно можеше да се отървеш, когато я оставиш да си прави каквото иска, но по отношение на добрите настроения беше най-настоятелна, каквото и да й костваше това.Също се намръщи насреща му, но наужким..Беше в прекалено добро настроение и малко неща можеха да го опропастят

Вижте профила на потребителя

10 Re: Центъра на града on Съб Яну 29, 2011 6:41 am

Не можа да не се засмее на опитите и да го развесели.По принцип той гледаше не жавота от позитивната му страна.Все щеше да намери нещо позитивно в цялата , изпълнена с черни багри, картина.Ала днес просто не му се получи.Али просто не си бе дал труда да прави напразни опитии.
Едно от винтчетата явно успя да се върне на мястото си, защото Натаниел се залови с опитите си да открие малко цвят.
Имаше свобода.Един от най-важните плюсове н живота му.Бе я извоювал трудно, но сега се стараеше да я опазиГледаше я като някоя странина скъпоценна ваза, която на всяка цена трябва да остане цяла..Не, сравнението не бе добро.Той не вярваше в предметите на изкуството и тяхната красота.За Самър нещата, които можеха да носят определението красви бяха съвсем обикновени.
Изгрева...
Появата на слънчевите лъчи, които бавно се плъзгаха по гладката повърхност на лазурното море.Толкова красиви и помагащи му да разбере, че има още един ден време в своя постоянно висящ на косъм живот.
Бутилка ром...
Кехлибареният му цвят вдъхваше на Самър необикновенна сила, а какво оставяше за вкусът му.
И тогава на Натаниел му просветна.Той имаше всичко.Беше жив, имаше кораб и още една бутилка ром.
-Благодаря-усмихна се искрено нашия герой.Изабел му бе помогнала да разбере, че не е нещастен.
Щеше да се бори.Щеше да постигне всичко, което искаше.Имаше достатъчно време.А омърлушеното настроение...е, с него май вече се бе справил.Щеше да спре Валерион.Не знаеше как.Но все щеше да конструира някой гениален план, който да надхитри графа.За всичко си имаше време.
А ако не успееше?
Ето тук се появи старият Натаниел в цялата си същност.
Няма невъзможни неща-това прокънтя в съзнанието му.
Стоеше вече няколко минути без да каже нищо на Изабел.Пак се бе потопил в алтернативния светя, който изграждаше съзнанието му.
-Натаниел-представи се той все още с усмивка на лице
Да бе успял да победи ужасното чудовище, неречено лошо настроение.Бе го сгрумолясал и вече не чувстваше задушливите му окови.Да, свободата бе дар, който не можеше да се замени за нищо...Какви глупаци бяха аристократите, че не го осъзнаваха...


_________________
Вижте профила на потребителя

11 Re: Центъра на града on Съб Яну 29, 2011 10:24 am

Изабел избухна в съвсем искрен детски смях, когато й се представи..Може би Натаниел имаше краткотрайна памет или просто забравяше от време на време.Когато си самовглъбен в проблемите си не обръщаш внимание какво казваш и какво не..
-Ти вече ми се представи.-напомни му червенокоската и закри устата си с длан, защото се бе разкикотила доста и беше малко неучтиво, а в момента не й се искаше да прави лошо впечатление.
Погледа й попадна на сабята му и някак си замиг й секна дъха..Да крещи ли сега?Да си мълчи?Да бяга?Да стои?Тук е момента да кажа, че Бел имаше липса на чувство за самосъхранение..
Беше дребна и доста пъргава..Преди самата тя да се усети бе посегнала и бе грабнала сабята му, заобикаляйки го и я насочи несръчно към пирата..
-Ха, сега де!Залових ли ви пирате Натаниел?-попита го драматично Изабел..
Беше убедена, че ако реши да я обезоръжи ще му коства точно едно движение..Това, че бе извършила едно-две убийства не я правеше добра в държането на уръжия..И всъщност в момента й беше просто забавно..

Вижте профила на потребителя

12 Re: Центъра на града on Съб Яну 29, 2011 10:13 pm

Явно мозъчното вцепенение не го бе напуснало..Да каже два пъти името си.Да, определено трябваше да потърси лекарство.Сведе поглед към бутилката в ръката си.По-късно щеше да потърси нейната помощ, защото сега имаше дург проблем.
Сабията му вече не бе на мястото си.Едно двичение и Изабел го обезоражи.
Или поне тя си мислеше така.Пиратите ходеха въоражени до зъби.Бе се научил да крие ножове в обувката си, сребърни звезди по джобовете...
-Признавам успя да ме изненадаш-дяволитата усмивка отново се разтла върху лицето му
Изненадата несъмнено присъстваше.Все пак никое момиче не би имало толкова самоубийствено мислене, че да се изправи срещу пират..Държеше правилно рапирата, но Натаниел бе по-опитен.Така се бе научил да оцелява.Все пак пиратите решаваха спора с бой..
едно плавно движение на ръката му и малкия сребрист нож изпадна.Дръжката от слонова кост проблясна зловещо в тон с усмивката на Самър.Ала той не бе такъв, нямаше да нарани невинно момиче...гарф Валерион да.Но той не беше нито невинен, а Натаниел се съмняваше и в това, че е момиче.
-Пусни сабията Изи..нали може да ти казвам така?-усмивката не слезе от лицето на нашия герой, напротив стана по-широка, ако това въобще беше възможно
Ами ако се развикаше?
Ето я първата въображаема картина в съзнанието му.Няколко войника се прицелваха в тялото му и поредния куршум пронизваше кожата му.Е, не много достоен финал на неговия живот, но по-добре от колкото да се натрови с гъби например.
Но вярваше, че тя няма да се развика.Не знаеше защо..


_________________
Вижте профила на потребителя

13 Re: Центъра на града on Съб Яну 29, 2011 10:38 pm

Да се развика и да дойдат хората на правосъдието си беше напълно скучно и посредствено, а Изабел определено беше далеч от това определение.
Ама, този пират от къде ги вадеше уръжията, учуди се наум Изи.Никога не бе ходила при пиратите и нямаше голяма представа от тях, навиците им и тем подобни.Имаше и страх от дълбоко, така че беше малко вероятно някой да успее да я накара да се качи на кораб.Беше възможно.Бел беше като малко дете и за нея важеше правилото "каквото ти кажат, върши го на обратно" дори и обратния начин да е напълно грешен.
Зловещата усмивка на Натаниел я стресна малко, но самообладанието й се върна бързо, както и неподправеното детинско изражение.
-Можеш да ми викаш Изи, но аз сабията няма да я пусна.
Имаше навика да жестикулира доста повече и от нормалното.сещате се как размахваше нехайно рапирата, докато му говореше и колко безотговорно беше това, но Изабел не се интересуваше..
-Предай се без бой.-засмя се червенокосата

Вижте профила на потребителя

14 Re: Центъра на града on Нед Яну 30, 2011 7:33 pm

Това щеше да привлече внимането на твърде много хора.А Порт Роял бе един от онези градове, в които всички се познаваха и имаха някаква роднинска връзка.Ако момичето отвореше уста, все някой мил търговец на ябълки щеше да изостави задачата си и да се притече на помощ.А с Натаниел? Кккво щеше да стане с него и животът му и без тоа висящ на косъм.Отговорът имаше цели три много приветливи възможности.
Първа въображаема картина:
Продавачът на ябълки, метнал се върху врата на нашия кльощав герой, започва да го налага без да жали лицето му.Неприятно наистина.
Втора въображаема картина:
Дебилият и червенокоската го приклещваха, обезоръжаваха и пращаша директно при граф Валерион, който с най-голямо удоволствие изадаваше декрет за бързата му смърт, най-вероятно постигната с бесилка или някое друго неблагоприятно оръжие за отнемане на чуждия живот.
Трета въображаема картина:
Момичето правеше някое прибързано действие и пиратския лорд заминаваше на дълго пътешествие с крайна дестинация -отвъдното.
Но Самър не бе сам.Разполагаше с Блу.Лениво полегналото му куче, което сега сякаш се наслаждаваше на случващото се на стопанина му.Не помръдваше.Ала Уайлдсторм бе придвидил дори такава ситуация.Помръдна палеца и показалеца си.
"Щрак!"
И Блу стана.Огледа се трескаво и накрая се спря върху стопанина си.Един поглед на натаниел бе достатъчен и кучето вече летеше към червенокоската.Това бе достатъчно на Уайлдсторм.Той използва елемента на изненада, за да сграбчи рапирата си.Изтегли острието от ръцете и, но се поряза.Тънката ивица кръв се стече по ръката му, когато той я вдигна, за да огтледа раната.Напои края на ризата му и остави следи по студената земя.
През това време Блу вече лежеше върху Изи и ближеше лицето и.
-Никога не се предавам-опасната усмивка, така добре позакзваща, че е пират, се завърна на лицето му.Най-хубавото от всичко бе, че не бе привлякъл ничие внимание.Прибра рапирата обратно и се зае да отмества кучето.
-Хайде Блу-нареди той с твърд глас.
Макар и неохотно голямата топка се отмести от червенокосата, а Самър и подаде здравата си ръка.Макар и пират, той си оставаше джентълмен.Или поне се надяваше.Защото да пратиш кучето си срещу жена, било то насочила рапира към гърлото ти или не, се оставаше низко..


_________________
Вижте профила на потребителя

15 Re: Центъра на града on Чет Фев 03, 2011 5:51 am

Да се върна на Сейнт Джон беше по-лесно от колкото очаквах. Просто трябваше да се промъкна на правилният кораб и хоп ,за нула време бях отново на острова който толкова силно мразех. Лошото беше ,че ми се наложи да се скрия доста близо до буре пълно с риба ,която вонеше доста гадно. За щастие семейството ми притежаваше къща на този остров ,която намерих доста лесно. Влязох вътре ,изкъпах се и се преоблякох ,а после отново излязох на вън. Трябваха ми пари ,за да напазарувам храна за новият ми дом ,все пак колкото и да мразех острова имах нужда от място където да се крия от време на време ,а кой нормален би търсил пират до дома на бивш войник. Хмм да това определено много ми помагаше и така доста лесно се сдобивах с удобно и практично скривалище.
Сега се намирах в центъра на града и разглеждах мястото за някой който да ми "даде пари на заем". Това беше трудна задача ,защото ми трябваше определен човек ,някой който да изглежда достатъчно богат ,че да не му пука за това че са го ограбили ,но и едновременно с това да не бъде аристократ...Такова нещо трудно се постигаше...
За щасие само след няколко минути оглеждане успях да открия подходяща мишена ,мъж на средна възраст ,без придружители и доста добре облечен ,но определено не беше аристократ. С бавна крачка тръгнах към него и изведнъж пред погледа ми се появи момиче в което се блъснах и замалко не я съборих.
-Извинете! - побързах да се извиня като все още държах ръката 'и ,за която я бях хванал ,за да не падне...

Вижте профила на потребителя

16 Re: Центъра на града on Чет Фев 03, 2011 6:04 am

Имаше намерение да хапне нещо хубаво и да почерпи след последната си загуба на карти. Имаше намерение дори да си купи онзи хубав костен гребен, който видя на онази сергия на пазара. Уви, късметът не бе на нейна страна. Станала съвсем рано и приготвила се за излизане, Роня се надяваше, че разходката й ще успее да маркира някоя мишена, която да плати за всички тези малки удоволствия. Разбира се, не беше лесно да се намери такъв човек, затова червенокосата прекара доста време в търсене - наблюдаваше движещите се хора сред тълпата, отбелязваше си наум разни дребни неща за тях и притегляше мислено кой ще е най-подходящ за "благородните" й цели.
И тогава го фокусира.
Ходеше сякаш притежава пазара и вероятно имаше не едва или две сергии, които му доставяха приходите си. Още повече, че го бе виждала в един от долнопробните бардаци - достатъчна причина да не се страхува, че могат да я разпознаят без някаква дегизировка. Роня скочи от бурето, което бе избрала за свой наблюдателен пост, и с бърза крачка се зае да си вземе кесията на възрастния глупак. Вече беше на една-две крачки от него, а тънка кама се беше спуснала по продължение на ръкава й с цел да олекоти господина с една кесия, но не отбеляза, че някой друг може да е набелязал нейната мишена и само миг по-късно вече се беше блъснала в някакъв млад мъж. Той очевидно имаше добри рефлекси, защото улови червенокосата крадла секунди преди да се строполи на земята. Уви, движещата се кесийка обаче изчезна сред тълпата.
Но непознатият й се извини. Роня остана за секунда с отворена уста. Досега не й се бяха извинявали, затова в първия момент дори не отговори. Когато се окопити отвърна ядосано:
- "Извинете"?! - сбърчи носле и присви очи заплашително, - Знаеш ли, млади момко, какво ми коства току-що?! Цялата кесия на този господин, което значи някои дреболии като хубав гребен от китова кост. Ама, че късмет! Ще трябва да ми ги компенсираш.
Застана срещу тъмнокосия и затропа очаквателно с краче. По незнайни причини обичаше да счита, че всички около нея са по-малки. Знаеше, че не е вярно, но й допадаше да се чувства по-силната.

Вижте профила на потребителя

17 Re: Центъра на града on Чет Фев 03, 2011 6:22 am

-Хмм всъщтност аз също го бях набелязъл ,но ти ми се изпречи на пътя. - спокойно и отвърнах и огледах набързо тълпата. Сега щеше да ми се наложи да импровизирам и да разчитам на късмета си. За щастие късмета ми се усмихваше доста често и този път не беше изключение. Няколко господина бяха горе долу добри мишени ,но имаха придружители...Разбира се късмета ми беше на максималното си ниво.
-Извини ме за момент... - без да я поглеждам ,съсредоточен само в мишената си ,тръгнах с бавна и лека крачка към един господин и негова съпруга. Изчаках само няколко секунди и когато те най-сетне се смесиха с тълпата ги настигнах. Блъснах се в господина и лесно ,и доста бързо взех торбичката която обаче не беше достатъчно пълна. Втората мишена се приближи ,младо хлапе и баща му. Леко се блъснах в бащата и преватизирах и неговата кесия. Повторих действието четри-пет пъти ,а после се върнах към момичето.
-Ето полувината са за теб...Имаш късмет ,че не ми пука за парите - да това си беше чистата истина ,нямах в себе си пари по простата причина ,че парите незначеха нищо за мен. Ако имах нужда от нещо обикновенно "вземах на заем". Да това беше нещо нередно ,би казал всеки ,но не и за мен. Бях израснал сред пирати ,крадци и бивши затворници ,бях израснал в кръчма намираща се в Тортуга и това беше единствения начин за живот който познавах.

Вижте профила на потребителя

18 Re: Центъра на града on Чет Фев 03, 2011 6:33 am

И какво, сега като той бе изчезнал, Роня трябваше да стои и да го чака ли? Сбърчи вежди и скръсти ръце пред гърдите си, докато наблюдаваше как непознатият се запасява солидно с нечии чужди приходи. Ако съдеше по сръчността, с която действа, имаше доста опит в тея работи, но факта, че краде на едно и също място от много хора, при това по един и същи начин, говореше, че не е от онези, които мислят за последствията. Богатите мъже със сигурност щяха да се оплачат, че са ги ограбили и ако този тъмнокоско утре го нямаше, то животът на Роня след множеството последвали проверки щеше да се стъжни неимоверно много. Затова, когато господинът постави в ръцете й кесиите, тя само ги огледа и бързичко ги върна:
- А-а, аз не взимам пари така. Аз ги раздавам. - размаха заплашително пръст, - И късмет хич нямам, защото, мило ми момче, току-що бръкна в кошера с осите и е въпрос на време да излязат и да те погнат.
Кимна уверено. Всъщност се изкушаваше да поживее малко на аванта - някой друг да краде и да й дава на нея - но подобна мисъл бързо се изпари от съзнанието на червенокосата.
- И сега, тъй като си на моя територия се чувствам длъжна да те предупредя, че пазителите на реда съвсем скоро ще са уведомени, че липсват парите на разни хора. Какво милиш да правиш?
Наистина й беше любопитно и след като не държеше нито една стотинка от откраднатите пари, не й пречеше да остане на площада и до утре сутринта.

Вижте профила на потребителя

19 Re: Центъра на града on Чет Фев 03, 2011 6:51 am

-Все ми е едно - повдигнах отегчено рамене ,наистина не ми пукаше. Принципно не крадях по този начин ,но имаше моменти в който го правех и въпреки това властите никога не са ме безпокояли. Когато се блъсках в хората непозволявах лицето ми да се види ,правех всичко с приведена глава ,но дори някой да ме беше видял едвали би се усмелил да ме издаде ,просто и ясно нямаше да спечели нищо от това да бъда заловен ,а пък тези богаташчета едва ли щяха да забележат липсата чак когато попаднат в някой магазих или се приберат у дома си. Не се притеснявах и нямах намерение да го правя. Притеснението беше едно от нещата който издаваха крадеца ,ако бъде заловен ,за щастие аз не притежавах това проклятие ,така да се каже.
-Вземи колкото ти трябват и не се притеснявай за тях. Когато богаташчетата забележат вече ще са далеч от тълпата ,ако не забеляза се погрижих да ограбвам само хора тръгнали към различни посоки и дошли от един и същ магазин. Когато ги разпитат първата мисъл ще бъде площада ,но после ще заподозрат и местноста около магазина ,така аз съм в безопасност...

Вижте профила на потребителя

20 Re: Центъра на града on Чет Фев 03, 2011 7:22 am

Ха, може би беше крадла, но пък беше доста горделива и определено нямаше да вземе от парите. Въпреки това бе научила нещо от непознатия, колкото и да не й се искаше да си признае - тази тактика с ограбването на хора тръгнали към различни крайни точки, но идващи от една и съща изходна, беше добра и досега не я беше прилагала. Може би следващият път, когато има спешна нужда за пари, щеше наистина да я използва. Сега, обаче, нямаше намерение да взима много пари. Не беше от алчните, затова се усмихна кисело на тъмнокосия мъж:
- Изчакай секунда, ако ще се фукаме.
Намигна му дяволито и се шмугна в тълпата. Търсеше си нова жертва. Погледът й се плъзна между различните хора в тълпата - видя един господин, който вървеше с ескорт от петима души - двама пред него, по един отстрани и един зад него. Изглеждаше надменен и дори ритна някакво дете, което се намери в близост до краката му. Беше решено. Младата жена измъкна малко тел от джоба си, завърза я за камата прикрепена към ръката й, и най-безцеремонно се насочи към жертвата. Приближи се бавно и внимателно и когато застана на сантиметри от пазачите, продължи да върви до тях. Единият я изгледа замислено, но не й каза нищо. Междувременно тя изпъна китката си и кесията тупна. Само миг по-рано бе замерила с камък още един добре облечен човек и извика:
- Той го направи!
Посочи жертвата си и в суматохата, която се създаде, червенокосата се върна една крачка назад и взе кесията от краката на единия от пазачите. Намигна му палаво и изсипа част от съдържанието в ръката му, за да си мълчи. Онзи се ухили и не я издаде, а Роня се върна бавно към непознатия тъмнокоско.
- Казвам му изкуство. - завъртя кесията между пръстите си, преди да изсипе съдържанието й в своято собствена и да захвърли парченцето плат настрани, - А кой си ти крадецо, който не съм виждала досега? Познавам всички наоколо в занаята и ти определено не си местен.
Наклони любопитно глава и зачака отговор.

Вижте профила на потребителя

21 Re: Центъра на града on Чет Фев 03, 2011 7:43 am

-Определено съм впечатлен ,а това е нещо рядко. - усмихнах се и исипах част от съдаржанието на една от шесте кесии в моята и огледах наоколо. Останалото не ми трябваше и затова нямах намерение да го задържа ,но нямах и намерение да го харча. Огледах отново тълпата ,този път търсех раздърпани и бедни хора. Беше изключително лесно да намеря такива и още по-лесно да им дам кесиите. Разбира се преди да тръгна към тях се усмихнах на момичето и ,и намигнах. Шмугнах се бързо в тълпата и за една-две минути се отървах от съдаржанието на кесиите който бях задигнал. Дам бедняците който бях избрал определено щяхя да се зарадват като разберат за пълните кесии.
-Старк Ефрон ,не съм тукашен и не съм крадец...Пират съм - когато се върнах при момичето се представих и както обикновенно се бях усмихнал с една от типичните си флиртаджийски усмивки.

Вижте профила на потребителя

22 Re: Центъра на града on Чет Фев 03, 2011 8:25 am

Червенокосата проследи движенията му и раздаването на пари. Самата тя предпочиташе да го прави по-дискретно, някак да изглежда по-мистериозно, за да създаде още повече напрежение и неизвестност около прякора си. Но той, изглежда, не страдаше от подобни предубеждения, защото просто отиде и раздаде парите. Я, виж, ти хората можели да бъдат и човечни. Интересно откритие. Младата госпожица отмести един меден кичур от лицето си, докато чакаше, и застана отпусната върху единия си крак. Днес носеше една от любимите си рокли и се чувстваше в чудесно настроение. При други случаи щеше да махне вяло с ръка и след като види какво прави непознатият да си тръгне, но сега беше решила да е заинтересована от живота на хората около нея.
Когато най-накрая успя да раздаде откраднатото, тъмнокосият се върна и върху лицето му се изписа усмивка, която на Роня й беше позната до болка. Когато живееш на улицата свикваш, че мъжете мислят за няколко основни неща, когато видят някоя жена.
- Старк Ефрон? - слънчевите лъчи се отразиха в къдриците й, придавайки им още по-наситен цвят, почти пурпурен, - При това пират? Звучи внушително. - кимна не много убедено и махна с ръка, - Така или иначе ми е интересно какво прави пират тук, когато ги търсят под дърво и камък? Аз съм Роня. Какъв пират си ти?
Не подаде ръка, а остана закована на предишното си място. Не си падаше по аристократи, но беше любопитна относно тях, не й пречеха останалите жители, но пиратите ... е, те й бяха доста голяма въпросителна. Беше срещала много, но когато беше малка и в затвора, а те сега бяха мъртви. Та, й беше доста забавна цялата ситуация.

Вижте профила на потребителя

23 Re: Центъра на града on Чет Фев 03, 2011 8:46 am

-От тези който не им пука за съкровища ,а искат просто да плават - усмихнах се при спомена за открито море ,далеч от лудницата която беше в градовете. -А относно това какво правя тук...Ами временно реших да отседна на острова ,въпреки че това място е в класацията ми за най-мразени места. - усмивката ми помръкна и веднага след това се върнаха мислите за това ,че баща ми е някъде на острова ,затова че незнае че съществувам и най-вече за това ,че беше проклет губернатор на Порт Роял...
-Да сменим темата...Какво е твоето име? - не си падах любопитен ,но това момиче определено беше успяло да привлече интереса ми ,а когато това се случеше нямаше как да не получа нещата който искам от човека спечелил интереса ми...Е ,да за момента исках само да разбера името 'и ,но това вероятно беше временно явление. Обикновенно имената бяха последното което ме интересуваше...

Вижте профила на потребителя

24 Re: Центъра на града on Чет Фев 03, 2011 9:03 am

Ахаа. Не беше срещала такива типове преди. Така де, не беше срещала въобще пирати, но звучеше доста странно за хора от неговия сой. Червенокосата сви устни замислено и ги потупа с пръстче. Не обичал острова, но въпреки това дошъл да отседне за известно време. Ама че странно. Кой идваше да отседне просто така? Човек с цели, може би? Но какво ли целеше? Роня поклати глава и се върна на първите му думи. Определено й бяха направили впечатление, щом като пропусна покрай ушите си въпроса за името. Не пропускаше да се представи дори на непознати, за да запомнят коя е Лисицата, но сега малкото й мозъче се опитваше да разплете загадката, която си беше създало само:
- Тогава защо се наричаш пират? - Роня вдигна въпросително вежда, - В крайна сметка и аз може да обичам да плавам и да се кача на някой кораб, плащайки си за превоза. Или пък в краен случай, ако човек не може да си позволи да плати, може да работи, за да си плати. При това крадеш. Защо?
Обичаше малките цветни кълба прежда, които представляваха хората - изтъкани от всякакви нишки, интересни и криещи свои тайни. Често се захласваше по дългите разговори, в които задаваше въпроси, за да разнищи нечия същност. Не, че успяваше, де, хората бяха потайни относно тайните жигосали миналото им. Не. Тя просто се забавляваше неимоверно по време на процеса на разпитване.

Вижте профила на потребителя

25 Re: Центъра на града on Чет Фев 03, 2011 10:14 am

-Хмм ами бил съм търговец ,бил съм част от флота и по едно време бях и капера ,но осъзнах ,че мразя да ме командват...Наричам се пират ,защото не се подчинявам на никой освен себе си ,обичам да плачкосвам ,харесвам рома ,искат да ме обесят и съм част от екипаж на пиратски кораб - замислих се за още причини ,но сега точно не ми се мислеше за нищо.
-Израснах в кръчма в Тортуга ,отгледа ме чичо ми ,кръчмар и леля ми ,бивша проститутка...В кръчмата съм прекарал доста от ранните си години и честно казано от там се научих на всичко което знам. Относно това защо крада ,ами просто е...Необичам да нося пари със себе си и в общи линии не обичам парите ,за мен те са последното нещо необходимо на човек ,но все пак има моменти в който са нужни и за това крада ,а да не забравям и че е доста забавно. - хлапашка ,наивна и детска усмивка се появи на лицето ми ,но опитите ми да я премахна се провалиха. Правех това което обичах и избягвах това което мразех. В общи линий имах лесен и доста хубав живот.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 5]

Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите