Пирати

Изабел Уинчестър...
Ярко пролетно слънце, топъл ветрец и усмихнати хора навсякъде...Не е ли това идеалното начало на поредната лигава история, чиито край е положителен?
Е, ако очаквате подобна прикизка, то определено не сте нацелили човека..
По-добре вземете някое карирано одеало, отбийте в парка в неделното утро и се заслушайте в приказките, които разказват бавачките на поверените им деца.
Моята история е по-вероятно да чуете от устата на кибритопродавачка облечена в дрипи или пък от ей-онзи стар моряк, който свива поредната цигара от тютюн.
Май идва момента да се представя..
Червеното наметало, превърнало се в едно от малкото неща в декора, които не се променяха колкото и време да минеше, бе дало отражението си дори и в начина, по който ме наричаха.Червената шапчица.Безобидно нали?
Предполагам първата асоциация, която изниква в черепната ви кутия, е онова миловидно питковидно личице на русокосото момиченце, изправило се пред свирепия лош вълк и рачитащо на помощта на смелият ловец.
Е, да, но аз съм пълен контраст на гореспоменатата ми адашка.Повече допирни точки ще намерите между мен и хищника в така познат
ата история.Защото аз съм тази, която напада.
Истинското ми име е Изабел.Но то не ми подхожда и то никак.Все пак можете ли да наричате Изабел някой, който има способността да ви пререже гракляна за част от секундата.
А как се стигна до това да имам подобни способности?
Това да си дъщеря на политически магнат с аристократични връзки не може да не окаже влияние върху живота ти.Да..но не се случи това, което си мислите.Кривнах от правия път.Реших, че този живот ме ограничава..И поех по широкия свят...Май забравих да спомена малката подробност, че бях едва 12 годишна.Може би това ми помогна в бягството от морската флота.Съвсем малка вече мятах ножове и се катерех по дървета.Истински Тарзан..в женски вариянт.
Двете неща, които ми помогнаха в устройството на бъдещето бяха инатът , който предполагам ме прави пряка роднина с магаретата и безстрашието.
Годините минаваха, аз започнах да си изкарвам парите като наемна убийца.А да те наемат да очистиш собствения си баща...Естествено, въпреки сходните ни качества с вълците, отказах да приема “работата”
Примамена от блясъка на вълните или от някой друг фактор, сапътстващ живота на пиратите, поех по море.Червените пирати бяха точно като мен.Жестоки, хладнокръвни и ..подхождащи на името ми.
В пълен контраст с наметалото, косата ми имаше златисторус цвят, а очите ми меняха цвета си, също като емоциите.Веднъж тъммносини , загатващи, че съм спокойна и няма да посегна към камата, друг път ярко –злени, сякаш изпепеляващи събеседника ми.С дребничкия си ръст лесно можех да се предпазя от противника.
А към враговете?Защо не питате онзи пират там, загубил лявото си око след един разгорещен спор с моя милост, засягащ проблема с пресоляването на мидената супа..
Искате да разберете още за мен..
Трудно ще ме намерите.Основните ми местообитания са студените гори и високите пещери.Невероятно е колко удобни могат да ти се сторят, ако по петите ти тичат шайка въоражени господа..

Име: Джак Тейлър

Години: 26

История:Джак е роден на пиратски кораб на който баща му е капитан.Майка му умира при раждането му и той остава при баща си на кораба.Минават 19 години от живота му когато баща му умира.Той става капитан на кораба и наследява килограми злато и сребро.Той успява да съхрани богатствата си на тайно място.Корабът бива потопен в битка и Джак е взет за заложник той бяга и профуква парите си за ром, жени и забавления . Когато става на 24 той разбира кой е капитанът на кораба който потопил неговия кораб .Той започва да го търси искайки отмъщение.Вече след две години търсене Джак е закоравял пират и измамник.

Характер:Малко избухлив, хитър ,но в същото време и умен.Той действа по леко луд начин според ситуацията.Той обича да пие най-вече ром.Въпреки че той е гадняр много хора го харесват. Джак е с изкривена представа за логика и действа по по-екстремния начин в повечето време.Той се ядосва лесно но умее да приема казаните за него неша като комплименти.Джак има чудесно чувство за хумор заради което го харесват.Той е голям прахосник.Ако някой търси човек който може да убива за това че си му взел бутилката ром или си го бутнал Джак е префектния.

Външен вид: Джак има кафеви очи.Косата му е дълга като за мъж ,черна е на цвят с леки чупки.Той има обица на едното ухо.Лицето му като цяло е красиво и приятно и затова първото впечатление на хората е че той е приятен човек но това не е вярно. Мъжът е висок 181 см.Джак има стройна фигура която се харесва от жените.Гласът му е нормален като за мъж. Когато говори се усеща че той е пират .

Снимка:

Одобрен.

Име: Елизабет Уинтър

Години: 18

История:
29 август 1811
Детски плач огласи къщата. Отекна в коридорите и са разнесе по празните стаи. После замлъкна без следа. Една жена лежеше на мръсното, продънено легло. Кръвта й бе напоила матрака. Бебенцето се въртеше сляпо върху кървавото петно. Жената си пое за последно въздух. Очите й се затвориха изведнъж, а главата й падна тежко на една страна. Само сълзите останаха, за да измият мръсното й лице. Навън заваля. Беше късно вечерта. Една светкавица разпори небето и изрева от болка по мъртвата красота на майката. Тихи стъпки се приближиха към детето, което отново плачеше, не усещащо майчиното сърце и обич.
- Шшшш! Тихо, Елизабет. - прошепна девойката, която бе взела на ръце мъничето.
Отнесе го от къщата, далеч от трупа на родната му майка и нейната мъка.
3 май 1821
- Елизабет, върни се тук, мила.
Детето се втурна обратно с развята рокличка и разперени ръце. Смехът му огласи полето и накара следобедното слънце да загрее още по-силно.
- Знаеш, че е опасно около езерото.
- Да, мамо. Няма повече. - покорно каза момичето и закрачи до младата жена.
Живееха охолно и богато - семейството й бяха аристократи от висока класа. Момичето обаче си нямаше братя и сестри.
8 септември 1827
Виковете идваха от всякъде сякаш. Но те бяха във всекидневната.
- Как можа? Този селянин, който нищо не струва и не може да ти даде и половината на това, което ние ти даваме... Нима си избра точно с него да се появиш на опера?!
- Джералд, стига! - предупреди го жената. - Мила, знаеш, че това е наистина лошо и непростимо, нали? - обърна се към 16-годишната девойка тя.
Момичето кимна.
- Махай се от къщата ми, мръсница такава! - извика мъжа. - Не искам повече да посрамваш името ми! Вън! - хвана Елизабет за ръката и я завлачи към вратата.
- Джералд, не! - извика другата жена.
- Ако не беше толкова снизходителна, Мина, сега сестра ти щеше да е жива и нямаше детето й да се превърне в уличница и срам за семейството.
Мина погледна уплашено Лиза. Сега тя знаеше. Беше дъщеря на сестра й, а не нейна. Сега всичко й стана ясно. Значи тя е потомка на пирата и аристократката, за които Мина й бе разказвала толкова много, когато беше малка.
Джералд я блъсна през вратата, към тъмната нощ. Навън валеше както винаги. Ами сега?
Елизабет отиде в селото. Там тя намери подслон при стара жена, чийто син беше пират. Познаваха се отдавна и чак сега Лиза разбираше защо всички се държаха добре само с нея от целия клан. Старата жена й разказа всичко, което знаеше за истинските й родители, които познавала преди време.
3 юни 1829
- Хайде, Елизабет. Ще закъснеем.
Синът на жената, при която бе отседнала преди две години я подканваше. Елизабет сега беше утвърден пират с много плячкосани богатства зад гърба си. Беше капитан на кораба "Черната барета", а до този пост се стигаше изключително трудно. Но пиратството сякаш бе в кръвта й и тя се справяше с всичко лесно, учеше се бързо.

Характер: Елизабет е изключително труден характер. Самоуверена е и много често саркастична. Деликатна за нея тема е истината и справедливостта по обясними причини. По принцип прощава трудно и държи на доверието и обещанията. Дива, свободолюбива и много критична личност е. Любвеобвилна е, но и много студена към непознати. Никога не се предава и такъв инат, че може да те изкара извън нерви. Винаги е на принципа: "споря за спорта". Настроенията й много често се менят и много се влияят от... ами всичко. Перфекционист е, но не от най-тежките случаи. Капризна е. По принцип е забавна и много приветлива.

Външен вид:Обезкуражаващ сексапил, дръзка красота, и очи... в които е скрита цяла вселена. Дълги крака, руса коса и пълни устни. Високи скули и сладко носле. Това е тя и харесва външността си. Запазената марка на Стоун са очите, чийто цвят е определян като “ледено сини”. Тя попада в групата на “кукленските красавици”.

Допълнително: От вътрешната страна на левия си показалец има татоо с надпис "Shhh..". Носи със себе си пръстен с отрова. Носи талисман - единственото й нещо останало от семейството й. Носи със себе си и пръстен с течност в камъка, която според легендата може да убие всяко едно същество само с една капка.

Снимка:

Цък
Цък 2

Одобрена (:

П.п:Сестра ми е Катерина Ван-Дюс.

Натаниел Самър Уайлдсторм написа:Одобрена си, добре дошла =]

Ъм коя от двете е одобрена?

Благодаря

Тх ^-^

Име: Серена Винсънт
Години: 18
История: Серена е родена в малко градче на крайбрежието на Хавайските острови. Брат й Доминик Винсънт умира още при раждането си.Отгледана е от леля си Аманда. Майка й и баща й умират при пожар на местната църква. На 10 години тя вече умее да плува, да се гмурка и изявява желание чичо й Франк да я учи да се бие. Когато става на 14, леля й и чичо й я изпращат в Испания, да учи. Едва няколко месеца след това тя се измъква и решава да стане пират. Взета е на кораба на Страшилището на моретата - немският пират Фридрих Барок. На 17 години тя успява да убеди капитана на кораба, че е влюбена в него и го убива, успявайки да го накара да я направи капитан.
Характер: Серена е предимно странна, мълчалива и често избухлива. Определена с 2 думи е труден характер. Не говори много, но казва всичко необходимо. Обича да пие ром и похапва сладко. Бързо се пали. Обаче ядоса ли се е способна даже и на убийство. Трудно се доверява на хората и не вярва на никого освен на себе си. Обича да се излежава без да я безпокоят, защото тогава става лошо. Както много хора казват "Тихите води са най-дълбоки".
Външен вид: Серена не е много висока и има тъмно-кестенява коса. Не е от най-слабите,нито е дебела. Според много хора, дори има перфектно тяло. Красивата й усмивка може да заслепява, а очите й са черни като нощта. Често може да я видите вързана или с пусната коса - това не е от значение за нея. Обича да се облича в светли цветове.
Допълнително:
На врата си носи златно колие и обеци (халки) от баща си.

Име: Хера Найт
Години: 20
История:/минимум 5 реда/ Хера е израстнала в тежки условия. Рядско е имала това което поиска . Баща и е бил алкохолик и много я е бил. Майка й не е моглада каже нищо защото я е било страх. Когато е била на 7г. са я отвлекли някакви пирати. Капитана е решил да напрви момиченцето от неговия екипаж катовидял как се бори с/у пиратите катосе опитвада избяга. Учи я как да се бие и сражава,но я учи и начест и достойнство. На смелост и лояност. Сега е е помощник капитан на кораба на пиратите от които е отвлечена и сега им е благодарна че са я взели.
Характер:/минимум 5 реда/ Тя е честна, лоялна, смела и добра. Но ако някой я излъже или се дъжи лошо с нея и тя седържи така. Умее да отмъщава. Рядко се доверява и не създава приятелства. За да нямат вагове те й компромати с/у нея. Много обича басовете и залага само когато е сигурно. Обмисля всичко преди да върше нещо. Доста е весела, но когато става дума за нещо сериозно се взема в ръце. Обича приключенията. И е готова на всичко за хората които обича. Изглежда силна каквато всъщност е.Не показва когато нещо я е наранило.Упорита е.Науми ли си нещо ще го стори
Външен вид:/минимум 4 реда/ Дялга тъмно кафява коса. Пъстри очи. Хубаво, оформено, спортистко тяло. Стегнати бедра. Дълги изящни ръце. Хубав бюст и стегнат задник. Висока е около 1,75. Тежи около 75кг. Облича се доста оскъдно, но не е леко момиче. Може да изглежда сладка иневинна и безпастна, но много гррешите за нея. Макар и тялото и да е повече като на фотомодел то е и доста атлетично.Тренирано е за битки затова прави и Хера много дора в битките.
Допълнително: има черна котка със наситено зелени очи не име Атина. Зае руски, фенски и английски език.

Одобрена!

Име: Сана Капур
Години:21

История:/минимум 5 реда/ Сана е родена в Индия.Има две сестри ,но тя е най-голямата.Майка й ръководи семейството , а баща й – е ,той осигурява прехраната на семейството.Не изразява много мнение относно проблемите в къщата.Насочва дъщерите си към майка има майката – тя прекалено много се интересува какво мисли обществото за нея и материалното й състояние.Прекалено е любопитна , държи дъщерите й да са перфектни и всички да й завиждат.Сана е покорна и се подчинява на майка й и търпи всичките й капризи,но тайно мечтае да корабоплава.Това е най-голямата й мечта – да плава в открито море, да обиколи света.Тайно замисля как ще се измъкне от лапите на майка й и точно ,когато е на крачка от това ,старата жена й заявява ,че Сана трябва да се омъжи за наскоро пристигнал богат земевладелец.Светът на Сана се срива.Тя е знае какво да прави- дали да избяга от този затвори или като добра дъщеря да се омъжи за непознатият и да направи майка й горда.В крайна сметка я обича ,въпреки всичките й капризи.След като бива сгодена , сана все още не знае какво да стори.Чувства се раздвоена и за да подреди мислите си вечерта преди сватбата отива в библиотеката – нейното любимо място.Търсейки каква книга да прочете или само прокарвайки пръсти по книгите ,тя попада на една.Личи си ,че е книгата е стара и не се сеща да я виждала преди.Изкарва я съвсем внимателно и вътре намира историята на семейството й.Оказва се ,че дядо й (бащата на майка й ) е бил пират,но е бил обесен.Първоначално Сана е много изненадана ,но след като това чувство отминава осъзнава много неща.Осъзнава защо толкова иска да кръстосва моретата , защо майка й се държи така.Затваря книгата ,но преди това забелязва ,че има и брат , за който никой не знае.Тя се чувства още по-объркана.,Прибирайки се в стаята си сестрите й я гледат на криво.Те никога не са били в много добри отношения...На сутринта всички са развълнувани ,заради сватбата.Майка й не я оставя на мира.Говори колко е горда, как иска внучета , колко ще е щастлива Сана.Но Сана не се чувства така.Все още не е наясно какво ще прави....Часът на сватбата настъпва.Сана влиза в огромното помещение изпълнено с гости.Тръгва към бъдещият си съпруг ,но се спира.Оглежда всички объркани лица и казва:
- Не мога да го направя
След тези думи тръгва бягайки към стаята си където маха сватбените одежди слагайки на тяхно място други обикновени дрехи.В един куфар прибира неща от първа необходимост и тръгва към пристанището.С периферното си зрение вижда ,че в далечината някой тръгва след нея ,но тя ускорява темпо.Качва се на първият кораб изпречил се на пътят й, точно навреме ,когато той потегля.Оказва се ,че корабът е пиратски.Така Сана заживява при пиратите и става истински пират.Научава тънкостите на занаята и изпълва мечтата си – да плава в открито море.

Характер:/минимум 5 реда/ Трудно може да се определи характерът й.Пада си мечтателка и след като напуска родният дом става по-решителна, спира с колебанията.Следва мечтите си, държи на своето.Голям инат.Много й допада единството на екипажа и макар в началото да не й харесваше плячкосването сега го намира за много забавно.Доба душа е ,но поддържа имиджа на сериозна , гледа да не показва емоциите си да не би някой да се възползва от моментите и на слабост, а останалото ще се разбере в последствие....

Външен вид:/минимум 4 реда/Сана е с кафява средно дълга коса и големи лешникови очи ,обградени от гъсти мигли.Веждите й са тънки и добре оформени, а устните й – големи и сочки.Висока , с добре оформено тяло и среден бюст.Кожата й е гладка и леко мургава.През повечето време носи косата си пусната като и прави различни прически – едри или дребни елегатни къдрици , изправя я и т.н.Голяма красавица е и привлича погледите.

Допълнително:/всичко, което не сте разказали за героя си по-горе-то не е задължително/
- говори хинди, английски и испански
- има лек акцент
- обича да чете
- може да пее ,но рядко пее пред хора
- може да танцува

Снимка:

Одобрена!

Одобрена!

Име:
Рейчъл Салмън
Години:
19
История:
Родена съм в Австралия. Живях там 15 години, близо до Големия коралов риф. Майка ми е умряла, когато съм се родила, затова аз останах само с баща си. Повечето момичето определено се нуждаят от своята майка, но баща ми беше много грижовен и знаеше вскичко, което ме интересуваше , а и това, което става с мен.
Баща ми обичаше морето. Имаше малка лодка, с която навлизаше в океана и се гмуркаше до дъното , за да намери някоя интересна мида за мен.
Аз, за разлика от него, обичах книгите. Поцял ден стоях в малката ни библиотека,която беше в една стая в дъното на къщата. В тази библиотека имаше много хубави книги, повечето от които бяха стари и аз вече бях прочела.
Датата беше 9ти септември. Денят беше слънчев, но много студен. Към брега се задаваше голямо кафяво-черно петно.
Платната на кораба се вееха неуморно от студения вятър. Самият плавател стълб се издигаше нагоре като някоя скала, падаща от висок връх и опитваща се да потопи цяла една част от континент.
Този път не бях в библиотеката.Седях върху един камък, потопиха ходилата си в морето, макар водата да бе ужасно студена и неприветлива към чувствителната ми кожа.
Корабът спря близо до мястото където стоях.
Сякаш без причина всички се бях укрили в къщата, сякаш ззнаейки, че ще дойде някое нещастие. Баща ми беше в океана, гмуркайки се за поредната мида.
Група мъже слязох бавно от кораба и се чу изстрел във въздуха, от който подскачих. Стори ми се, че един от мъжете идваше км мен, затова станах от камуъка и хладнокръвно се отдалечавах крачка по крачка. Той се затича, аз също.
Ноктите му се впиха във все още детската ми кожа и чух как някой крещи. След миг установих, че това всъщност бях аз.
Той ме отведе на кораба, който преди малко ми изглеждаше като скала. Той беше огромен.Бутна ме да седна върху дървения мръсен под и се усмихна, а в устата му светна изкуствения, предположих, златен зъб. До мен имаше още едно дете, така да се каже, с много тъмна кожа.Беше заспало.
Четири години на противния кораб осъзнах, че не е толкова лошо. Да, бях отвлечена и бях изоставила любимите си неща и хора, но това беше за мен. Този, който ме отвлече умря. Застреляха го. Златният зъб беше истински. Както и битката, в която той умря, а аз се скрих в малката стая, в която спях.Повечето екипаж умря.
Бях момиче, единствено на кораба, което уважаваха, поне малко.
Характер:
Нещото, което най-много обичам от себе си, че аз знам какво искам. Имам ли идея, аз я върша. Ако пожелая, аз мога. Е, това че съм инат е съвсем отделен въпрос, който няма да коментирам кой-знае колко. Само ще кажа, че да си инат не е толкова лошо колкото другите си мислят. Това значи, че ти имаш свое мнение и го устояваш независимо от нищо и никой.
Не съм лидер, но и не искам. Не, не ме е страх аз да водя нещо или някои, но това е огромна отговорност, която винаги ми се с струвала непосилна за мен.
Лошото обаче е , че лесно се доверявам и почти всеки може по някакъв свой начин да ми повлияе за лошо, а рядко за добро. Винаги съм смятала, че имам пълно доверие на хората около мен, но накрая това ми изиграва страшна шега и често си патя.
Научих се да съм сдържана. Никога не съм разбирала, защо съм емоционална. Винаги съм била силна и непоколебима, а понякога просто някакви чувства избухват в мен.
Не мисля преди да действам и това е! Винаги са ми повтаряли ,,Мисли, мисли, преди да действаш. Действията изискват разум " - може би аз нямах разум. Действията често ми се оказваха правилни, но аз не мислех преди това.
Аз съм жена, не може да не се страхувам... Страхът беше едно от нормалните неща в мен и едно от нещата, които никога не съм искала да губя,колкото и странно да звучи сега. Този, който не се страхува от нищо, какво е? Бездушен?
Външен вид:
От вън изглеждам ужасно нежна и крехка, но какво да кажа - определено не съм такава. Външният ми вид често заблуждава другитe, че аз съм беззащитно момиче. Е, това определено не е вярно.Висока съм едва метър и седемдесет, а и ми стига. Ръцете ми са силни.Очите ми могат да виждат на доста далеч, но лошото при това е, че картината от близо се размазва пред тях.
Честно да си кажа обожавам да се смея, но повечето пъти го правя на гърба ня някого. Не бих казала, че имам лоша усмивка.
Най-лошото при мен е, че трудно пазя развновесие понякогa, и ако това се случи става ужасно. Имало е доста важни моменти, в които беше просто задължително да запазя контрол и равновесие, но честно казано, тогава се лъжех, че ще успея. Като малка все ми пожелаваха да си счупя крак, защото съм много неуравновесена. Винаги съм се сърдела за това, а и сега не мисля, че е било правилно.
Определено зачитам външния си вид, но това не означава, че стоя пред огледалото като някoи други, това изглежда особено вбесяващо и скучно.
Допълнително:
~Обичам вкусът на ментата
~Имам пиърсинг на езика
~Говоря немски и френски
~Обичам да се разхождам под дъжда

Одобрена ^^