-Това е един доста добър въпрос - засмях се и леко дръпнах на ляво юздите на коня ,а после го накарах да тича възможно най-бързо.
-Явно ще трябва да ме опътиш до мястото ,но тъй като се съмнявам да живееш в Тортуга ще се наложи да открадна и лодка ,а ако съдя по фамилията ти най-вероятно си от Сейнт Джон...За щастие кораба на един приятел потегля скоро към острова ,така че трябва да побързаме. - коня започна да препуска още по-бързо. Прекосихме целият плаж ,а после тръгнахме към пристанището където се намираше търговския кораб който щяхме да използваме за нашето пътуване. Хубавата новина беше ,че капита на кораби ми беше стар приятел и бивш шеф...Лошата беше ,че като всички мой бивши шефове искаше да ме убие ,но едвали щеше да ми посегне пред дама и след като щях да му предложа цяла торбичка със златни монети...Поне се надявах да не се стигне до дуел или бой ,защото иначе щяхме да останем без екипаж и капитан ,а един кораб от двама души неможе да се оправлява.
-Ахой шефе - поздвавих го и се качих на кораба заедно с Алис и коня. - Искам превоз до Сейнт Джон - хвърлих му торбичката ,а после се усмихнах - Освен това ти и екапажа ти получавате безплатно пиене за един месец в кръчмата на чичо ми...Чичо ми ще ти даде какъвто алкохол пожелаеш - той ми се усмихна криво без да казва нищо ,но аз разбрах че е приел сделката. Едноокият беше тих човек ,рядко говореше. Вида му обаче показваше ,че е преживял много неща. Имаше белязано лице ,липсваше му левия крак и едното око. На вид си беше същински пират и то от най-опасните ,но това е било в миналото сега Едноокият беше просто търговец със страшен външен вид.

ПП: Ако искаш пиши направо на пристанището на Сейнт Джон и да незабравиш коня ;D

Не се бях отдалечила особено много от скалата. С едно силно "цоп!" се озовах в ледената прегръдка на океанската вода. вълните не бяха много малки, но пък водата ми беше до раменете, което виждайки издивелия поглед в очите на Оникс май беше огромен плюс.
-Не и тиквезето?! -чух отекващия му вик.
Заплувах с все сила към по-дълбокото, но не бях изминала и петдесет метра когато зад гърба ми се чу второ, значително по-звучно и покъртително мощно "цоп!", зад чието изпълнение не можеше да стои никой друг освен моят нов шантав приятел.
Обърнах се и заплувах към него, за да видя дали е добре, но това се оказа грешка. Секунди след като се показа на сред вълните, Оникс започна да писка и да се мята наляво и надясно като риба на сухо, като междувременно пръскаше вода в двадесет хиляди посоки. Май успявах да различа част от това което казваше. Нещо за медуза? Страх го беше от медузи? О, това негово изражение щом успя да се застопори на дъното бе безценно. Избухнах в неконтрулируема вълна гръмък смях, в следствие на което едва не се удавих.
Все още чудейки се дали водата по лицето ми е от океана или сълзи от смях, доплувах обратно до паникьосания Оникс за да се уверя, че наистина е добре. Цял целеничък си беше, но физиономията му все още си оставаше комична.
Оставих се да падна на зад, спирайки смеха си точно преди да се нагълтам с вода. Всъщност водата не беше чак толкова студена колкото ми се бе сторила в началото. Отворих очи с глава все още потопена под водата. Беше леко неприятно, но и невероятно. Светлината от слънчевите лъчи прозираше и достигаше дъното през неравната повърхност на вълните. Можех да видя до себе си фигурата на Оникс.
Дали ако останех долу достатъчно дълго щеше да се паникьоса?

Момичето изчезна някъде под повърхността.
Оникс хвърли един поглед на косата си и смръщи вежди.
-Мила моя, съжалявам, че ще те намокря..знам..ала не мога да я оставя да се удави..Давам ти честната си дума, че няма да позволя на солта в морската вода да те разкапе...-прокара набързо дясната си ръка през нея и преброи борзо до три
Следтова запши нос и се потопи...
ЗАпуши нос, но забрави за устата..Още с потапянето се нагълта и това го принуди да изкара глава на повърхността и подобно на няко фонтан /много развален фонтан/ да започне да изхвърля обилни количества вода.
Миг по късно главата на Лия се появи на повърхността.
-Измокрих си косата за нищо..и щях да умра!-изпротестира той
Взе нищожните количества от тиквезето и се заръти драматично към пясъка.Краката му затънаха в жълтениканата повърхност, а той разтърси глава.Подобно на мокро куче, Оникс се опита да се оттърве от водата..Косата му наподобяваше на ония уреди, дето ги използваха коминочистачите.-пернатите и проскубани..
Това докара на лицето му трагина гримаса...

Очевадно беше, че Оникс не си падаше по мокрите приключения. Особено щом те се закачаха с невероятната му златиста коса. Всъщност сега кичурите полепнали по лицето му бяха придобили по-скоро кестеняв отенък. Може би лешник.
За сметка на озадачаващия цвят на косата му, този на лицето му си беше доста красноречив. Физиономията в тип "таралеж" в атака перфектно пасваше на цвета "боен яростен домат". А походката.. О, походката. Беше като вдървен вариант на гордата стъпка на лъва. Хем едва се свиваше, което докарваше внушителен ефект с изключителната дължина на крайниците му. От друга страна, имаше нещо жестоко и готово да отмъщава за развалената прическа. Някоя дива част, но чийто път не бих скала да се озовавам. Особено след като имах пръст в разрухата на златните кичури.
Както и да е. Не исках да му скапвам настроението, както и прическата за да сме честни. Но стореното, сторено - сега оставаше само да се поправи.
-Оникс! - викнах с пълно гърло и заплувах след него. Скоро вече беше прекалено плитко за изпълнението на тази моя дейност, затова се изправих и затичах напред със скоростта на ястреб след жертвата си. Което щеше да е хубаво ако не се чувствах сякаш влачех гюлета след себе си още на първите десетина метра.
Най-накрая, запъхтяна и зъзнеща заради вятъра, който впиваше мокрите ми дрехи в кожата, стигнах до пясъка. Легнах на пясъка и се опитах да успокоя сърцето си и да забавя дишането си. Вълните все още ме заливаха, но вече успяваха да стигнат само до коленете ми. Съвзех се и се забързах след странно неуморния Оникс.
- Чакай! - извиках. Преглътнах прекалената си на моменти гордост и след като се приближих достатъчно направих голяма жертва в името на чуждото щастие. - Аз... - трудно беше. - съжалявам.
Не, никак не е лесно да се извиняваш. Особено когато си сигурен, че няма особена причина за извинението.