Пет Ное 08, 2013 6:16 am by 
Съобщение [Страница 1 от 2]
1 Гората Съб Дек 04, 2010 9:41 pm
Nathaniel S. Wildstorm
2 Re: Гората Вто Дек 14, 2010 9:15 am
Neptune
Вървеше бавно и внимателно, не искаше да стъпи в нещо което хапе или жили, затова се оглеждаше предпазливо.
Такъв си бе той...малко досадно, но пък с времето свикваш непрекъснато да се оглежда като детектив..хм де да беше...де да можеше да живее един спокоен живот, разследвайки виновници и провинили се...да но ето как се развиха нещата.
От благородник, в който се влагаха много надежди, при това оправдавани, от момче с множество дами желаещи го за съпруг, се бе превърнал в разбойник, пират...не че до сега бе имал много пиратски "пътешествия", но се гордееше със себе си, а и един вид сега се чувстваше свободен, далеч от оковите на семейните надежди и задължения.
Нямаше го повече изисканото държание, макар все още да му бе навик, но поне го правеше по собствено желание, а и нали най-лесния начин да накараш човек да не иска да прави нещо, е като го принудиш...е Нептун бе изпитал това и то не еднократно.
Бе свободен, а невероятното ухание на море го караше да се чувства жив..искаше да пътува още и още, но първо трябваше да остави всички този багаж който разкарваше насам натам.
След срещата му с трите дами, все още се чувстваше раздразнен и смутен, надяваше се в дълбината на гората да намери спокойствието което търсеше, досега неуспешно.
Постави внимателно едната чанта, а другата преметна на гърба си, умората го бе обгърнала и се нуждаеше от почивка, независимо че край него всичко бе папрат, той реши да рискува, сядайки в нея.
Така и направи, но вместо само да седне, той отпусна цялото си тяло и загледа чистото небе, леко смущаван от лъчите на парещото слънце.
Такъв си бе той...малко досадно, но пък с времето свикваш непрекъснато да се оглежда като детектив..хм де да беше...де да можеше да живее един спокоен живот, разследвайки виновници и провинили се...да но ето как се развиха нещата.
От благородник, в който се влагаха много надежди, при това оправдавани, от момче с множество дами желаещи го за съпруг, се бе превърнал в разбойник, пират...не че до сега бе имал много пиратски "пътешествия", но се гордееше със себе си, а и един вид сега се чувстваше свободен, далеч от оковите на семейните надежди и задължения.
Нямаше го повече изисканото държание, макар все още да му бе навик, но поне го правеше по собствено желание, а и нали най-лесния начин да накараш човек да не иска да прави нещо, е като го принудиш...е Нептун бе изпитал това и то не еднократно.
Бе свободен, а невероятното ухание на море го караше да се чувства жив..искаше да пътува още и още, но първо трябваше да остави всички този багаж който разкарваше насам натам.
След срещата му с трите дами, все още се чувстваше раздразнен и смутен, надяваше се в дълбината на гората да намери спокойствието което търсеше, досега неуспешно.
Постави внимателно едната чанта, а другата преметна на гърба си, умората го бе обгърнала и се нуждаеше от почивка, независимо че край него всичко бе папрат, той реши да рискува, сядайки в нея.
Така и направи, но вместо само да седне, той отпусна цялото си тяло и загледа чистото небе, леко смущаван от лъчите на парещото слънце.
3 Re: Гората Вто Дек 14, 2010 9:34 am
Nikkey
Малко след като се върнах на кораба отплавахме за Сейнт Кроа. Не ми бе много ясно какво щяхме да правим там, но честно казано не ми и пукаше особенно.
- Я ми кажи пак, защо се натикахме в тази забравена от Бога джунгла?!
Гласът ми се извиси леко раздразнен, докато си проправях път навътре в някаква гъста и тъпа гора. Бяхме акустирали на острова едва няколко пъти, но никога не бях "изследвала" острова толкова обстойно, че да попадна на това място.
Катара се спря и ме погледна насмешливо. Защо ли това не ми харесваше? Имах някакво странно предчувствие за всичко това. Дълбоките й карамелени очи ме пронизаха, а тихото й мяукане наподобяващо леко ръмжене, ми бе напълно достатъчно, за да разбера, че не трябва да задавам много въпроси. Май не трябваше да я оставям толкова дълго с Джак. Понякога придобиваше някои негови досадни черти.
Наведох се да избегна някакъв клон, но за сметна на това друг ме удари през лицето. На очите ми се появиха малки сълзи от внезапната болка. Дочух как Катара изсъска и се изстреля някъде напред. Закрих за момент очите си, опитвайки се да игнорирам парещата болка и тръгнах бавно напред, опитвайки се да фокусирам нещо.
- Ако се измъкнем от тук, кълна се, че ще те убия!
Миг след като изрекох тези думи успях да се спъна в нещо голямо и да падна на земята като проклинах небесата.
- Я ми кажи пак, защо се натикахме в тази забравена от Бога джунгла?!
Гласът ми се извиси леко раздразнен, докато си проправях път навътре в някаква гъста и тъпа гора. Бяхме акустирали на острова едва няколко пъти, но никога не бях "изследвала" острова толкова обстойно, че да попадна на това място.
Катара се спря и ме погледна насмешливо. Защо ли това не ми харесваше? Имах някакво странно предчувствие за всичко това. Дълбоките й карамелени очи ме пронизаха, а тихото й мяукане наподобяващо леко ръмжене, ми бе напълно достатъчно, за да разбера, че не трябва да задавам много въпроси. Май не трябваше да я оставям толкова дълго с Джак. Понякога придобиваше някои негови досадни черти.
Наведох се да избегна някакъв клон, но за сметна на това друг ме удари през лицето. На очите ми се появиха малки сълзи от внезапната болка. Дочух как Катара изсъска и се изстреля някъде напред. Закрих за момент очите си, опитвайки се да игнорирам парещата болка и тръгнах бавно напред, опитвайки се да фокусирам нещо.
- Ако се измъкнем от тук, кълна се, че ще те убия!
Миг след като изрекох тези думи успях да се спъна в нещо голямо и да падна на земята като проклинах небесата.
4 Re: Гората Вто Дек 14, 2010 9:45 am
Neptune
"Небето е красиво...сякаш ако се протегна...бих могъл да докосна слънцето...стига да не пареше толкова много..къде по дяволите са облаците които се предполага да го скриват"
Мислите му отново се свързаха с миналото, с предишното ледено слънце, достатъчно близо до земята, че да не я загрява изобщо.
Там..в севера, където му се налагаше да носи дебели дрехи, за да не замръзне или пък спокойно можеше да се грее на домашния огън....
Защо го гонеше такава носталгия, след като сам си бе решил да отплава далеч от онзи затвор...точно така, сега трябваше да се радва на изгарящото слънце и топлия вятър, макар легнал в тревата да не усещаше и него.
Лицето му едва не се закриваше изпод високата папрат, а останалата част от тялото му най-вероятно би била невидима за страничен наблюдател.
Мислите му, вече насочени към гадинките който се крият най-вероятно навсякъде около него, бяха прекъснати от силен удар, придружен от..котешки?
От котешко мяукане, страхотно, сякаш му липсваха и подобни "екстри", нямаше ли малко спокойствие в този живот.
Момъка не помръдна, а само повдигна леко глава, откривайки с изненада че предмета паднал върху него се бе оказал жена.
Иха..да не повярваш, тук явно бяха доста, след като тази беше четвъртата която срещаше за близо половин час.
На лицето му се изписа едновременно злорадство и смущение.
Бе му смешно че някой толкова несръчен бе се строполил върху тялото му и се дразнеше от причината че бе улучил точно него.
- Не знаех че съм толкова удобен за излежаване, мадам...- проговори той, подпрян на лакти и поклати глава, усмихвайки се криво.
Мислите му отново се свързаха с миналото, с предишното ледено слънце, достатъчно близо до земята, че да не я загрява изобщо.
Там..в севера, където му се налагаше да носи дебели дрехи, за да не замръзне или пък спокойно можеше да се грее на домашния огън....
Защо го гонеше такава носталгия, след като сам си бе решил да отплава далеч от онзи затвор...точно така, сега трябваше да се радва на изгарящото слънце и топлия вятър, макар легнал в тревата да не усещаше и него.
Лицето му едва не се закриваше изпод високата папрат, а останалата част от тялото му най-вероятно би била невидима за страничен наблюдател.
Мислите му, вече насочени към гадинките който се крият най-вероятно навсякъде около него, бяха прекъснати от силен удар, придружен от..котешки?
От котешко мяукане, страхотно, сякаш му липсваха и подобни "екстри", нямаше ли малко спокойствие в този живот.
Момъка не помръдна, а само повдигна леко глава, откривайки с изненада че предмета паднал върху него се бе оказал жена.
Иха..да не повярваш, тук явно бяха доста, след като тази беше четвъртата която срещаше за близо половин час.
На лицето му се изписа едновременно злорадство и смущение.
Бе му смешно че някой толкова несръчен бе се строполил върху тялото му и се дразнеше от причината че бе улучил точно него.
- Не знаех че съм толкова удобен за излежаване, мадам...- проговори той, подпрян на лакти и поклати глава, усмихвайки се криво.
5 Re: Гората Сря Дек 15, 2010 6:36 am
Nikkey
Не знам защо, но някак си не усетих твърдата почва, която се очакваще лицето ми да посрещне, при условие, че тук нямаше нищо друго освен трева и пръст. Това, на което обаче паднах бе меко и топло, а удара доста... по-омекотен от очакваното. Трябваха ми точно около 15-20 секунди, за да успея да регистрирам в съзнанието си, че това не бе нормално.
Точно в ума ми се появи въпроса "Върху какво подяволите паднах?", когато внезапен мъжки глас проряза като мълния съзнанието ми. Равномерното му дишане и топлината, която чувствах... всъщност идваха от него. Онова, върху, което бях паднала... Вдигнах рязко главата си, срещайки за миг дълбоки и сини като океана очи, които ме пронизваха така все едно можеха да прочетат всичките ми мисли.
Отблъснах се внезапно от земята като се опитах да се изправя. И успях. За малко. От рязкото ставане главата ми се замая и пред очите ми за миг причерня, при което загубих равновесие и доста бързо тупнах по задник. Този път обаче не беше нито меко, нито топло, а твърдо и студено.
- Подяволите... - сбърчих вежди като разтрих челото си или макар че нещо друго в момента по-скоро се нуждаеше от разтриване. - Толкова ли не можахте да си намерите някакво по-подходящо място за спане, ами трябва да спъвате нормалните хора?
Гласът ми бе леко раздразнен и хладен, но запазил уважителния си тон, който с години бе граден.
Точно в ума ми се появи въпроса "Върху какво подяволите паднах?", когато внезапен мъжки глас проряза като мълния съзнанието ми. Равномерното му дишане и топлината, която чувствах... всъщност идваха от него. Онова, върху, което бях паднала... Вдигнах рязко главата си, срещайки за миг дълбоки и сини като океана очи, които ме пронизваха така все едно можеха да прочетат всичките ми мисли.
Отблъснах се внезапно от земята като се опитах да се изправя. И успях. За малко. От рязкото ставане главата ми се замая и пред очите ми за миг причерня, при което загубих равновесие и доста бързо тупнах по задник. Този път обаче не беше нито меко, нито топло, а твърдо и студено.
- Подяволите... - сбърчих вежди като разтрих челото си или макар че нещо друго в момента по-скоро се нуждаеше от разтриване. - Толкова ли не можахте да си намерите някакво по-подходящо място за спане, ами трябва да спъвате нормалните хора?
Гласът ми бе леко раздразнен и хладен, но запазил уважителния си тон, който с години бе граден.
6 Re: Гората Сря Дек 15, 2010 7:30 am
Neptune
Вятъра продължи да развява папрата около тях и този път Нептун съумя да го усети върху топлата си кожа.
Възмутена усмивка се появи на лицето му и той поклати разочаровано глава, очакваше много неща, но не и да се строполят върху него на място което се предполага за...непосещаемо.
Очите му, леко замъглени се опитаха да се фокусират върху въпросния обект, но още преди да бе успял, мяукането на котка предизвика вълна на проницание заля ума му.
- Никол, какво правиш тук?
Попита той с типичния му твърд, капитански глас и побърза да се изправи ловко.
Мразеше когато екипажа му се шляеше насам натам, не че той не го правеше де, но все пак...
Младия пират залитна и се озова на земята, а Нептун се засмя и изцъка с език.
- Толкова ли не можахте да си намерите някакво по-подходящо място за спане, ами трябва да спъвате нормалните хора?- продума тя недоволно.
Младежа се зачуди дали да й отговори, но сметна за безсмислено, а единственото което направи бе да й подаде ръка, за да се изправи.
- Хайде, ставай..- сурово, но в същото време усмихнат каза той
Възмутена усмивка се появи на лицето му и той поклати разочаровано глава, очакваше много неща, но не и да се строполят върху него на място което се предполага за...непосещаемо.
Очите му, леко замъглени се опитаха да се фокусират върху въпросния обект, но още преди да бе успял, мяукането на котка предизвика вълна на проницание заля ума му.
- Никол, какво правиш тук?
Попита той с типичния му твърд, капитански глас и побърза да се изправи ловко.
Мразеше когато екипажа му се шляеше насам натам, не че той не го правеше де, но все пак...
Младия пират залитна и се озова на земята, а Нептун се засмя и изцъка с език.
- Толкова ли не можахте да си намерите някакво по-подходящо място за спане, ами трябва да спъвате нормалните хора?- продума тя недоволно.
Младежа се зачуди дали да й отговори, но сметна за безсмислено, а единственото което направи бе да й подаде ръка, за да се изправи.
- Хайде, ставай..- сурово, но в същото време усмихнат каза той
7 Re: Гората Сря Дек 15, 2010 7:49 am
Nikkey
Вдигнах погледа си към него загледана за миг в протегнатата му ръка и развеселената му усмивка.
- Мога и сама.
Отвърнах сухо и отблъснах ръката му с безразлично изражение. Това едва ли го изненада кой знае колко. Беше насвикнал на характера ми или поне така си мислех, макар че две години не са чак толкова много време. Въпреки тези две години той все още си оставаше загадка за мен, но пък изглежда Катара го харесваше, защото прекарваше доста време с него.
Изправих се и изтупах прахта от задника си, след което сложих ръцете си на кръста като му хвърлих един леко обвинителен поглед. Значи ние не можехме да се шлаем из островите, но той може, така ли? Всъщност, повечето му "измислени" правила доста често ги заобикалях, може би и заради това сякаш ме държеше по-изкъсо от останалите.
- Нарушаваш собствените си правила, капитане - подсмихнах се аз и скръстих ръце пред гърдите си, загледана в лицето му. И да исках, рядко го гледах право в очите, защото изпитвах доста странно усещане, което не ми допадаше особенно. - Щом ти можеш да се шляеш безцелно наоколо, защо да не мога и аз?
- Мога и сама.
Отвърнах сухо и отблъснах ръката му с безразлично изражение. Това едва ли го изненада кой знае колко. Беше насвикнал на характера ми или поне така си мислех, макар че две години не са чак толкова много време. Въпреки тези две години той все още си оставаше загадка за мен, но пък изглежда Катара го харесваше, защото прекарваше доста време с него.
Изправих се и изтупах прахта от задника си, след което сложих ръцете си на кръста като му хвърлих един леко обвинителен поглед. Значи ние не можехме да се шлаем из островите, но той може, така ли? Всъщност, повечето му "измислени" правила доста често ги заобикалях, може би и заради това сякаш ме държеше по-изкъсо от останалите.
- Нарушаваш собствените си правила, капитане - подсмихнах се аз и скръстих ръце пред гърдите си, загледана в лицето му. И да исках, рядко го гледах право в очите, защото изпитвах доста странно усещане, което не ми допадаше особенно. - Щом ти можеш да се шляеш безцелно наоколо, защо да не мога и аз?
8 Re: Гората Сря Дек 15, 2010 8:06 am
Neptune
Очакваната реакция на момичето накара Нептун да се усмихне самодоволно, но миг след това лицето му отново бе каменно.
- Колко пъти съм ти казвал, един ден ще си патиш от това твое твърдоглавие.
Заговори той, докато тя се изправяше сама.
Слънцето за миг се скри зад облаците и той спокойно отвори сините си очи, загледан в Никол чиято коса се развяваше свободно на гърба й, а стойката й, подобна на дива котка успя да предизвика нова усмивка на лицето му.
- Нарушаваш собствените си правила, капитане..Щом ти можеш да се шляеш безцелно наоколо, защо да не мога и аз?
Капитана поклати глава и се обърна с гръб към нея, оглеждайки предпазливо край тях.
- Може би защото ти дадох задача, свърши ли я?
Гласа му вече съвсем сериозен и плътен прозвуча заплашително в настъпилата тишина и той се обърна с лице към нея, за да види реакцията.
- Говори ли с него?
ПП: става въпрос че съм ти казал да разпиташ някой от екипажа, понеже съм имал подозрения ;ддд
- Колко пъти съм ти казвал, един ден ще си патиш от това твое твърдоглавие.
Заговори той, докато тя се изправяше сама.
Слънцето за миг се скри зад облаците и той спокойно отвори сините си очи, загледан в Никол чиято коса се развяваше свободно на гърба й, а стойката й, подобна на дива котка успя да предизвика нова усмивка на лицето му.
- Нарушаваш собствените си правила, капитане..Щом ти можеш да се шляеш безцелно наоколо, защо да не мога и аз?
Капитана поклати глава и се обърна с гръб към нея, оглеждайки предпазливо край тях.
- Може би защото ти дадох задача, свърши ли я?
Гласа му вече съвсем сериозен и плътен прозвуча заплашително в настъпилата тишина и той се обърна с лице към нея, за да види реакцията.
- Говори ли с него?
ПП: става въпрос че съм ти казал да разпиташ някой от екипажа, понеже съм имал подозрения ;ддд
9 Re: Гората Сря Дек 15, 2010 8:32 am
Nikkey
Въздъхнах и поклатих глава. Както винаги не можеше да пропусне това да не ми изнесе някоя лекция, която най-често се отнасяше до характера ми. Всъщност... Забележките му винаги се отнасяха до характера ми. Това предизвика бледа усмивка на устните ми.
- Хмм, може би да, може би не.
Очите ми се присвиха приковани този път в неговите. Не знам защо, но понякога можех да стана като някое инатливо дете, което си играеше по неговите си собствени и наивни правила. Странното бе, че тази ми черта се проявяваше само при него и то винаги, когато говореше сериозно.
Очите му ме приковаха, а аз отвърнах предизвикателно на погледа му като усмивката ми стана още по-очевидна.
- Ти как мислиш, подяволите? - присвих очите си и поклатих отново глава. - Може и да съм инат, но колкото и странно да ти звучи все още, изпълявам подобни задачи с повишено внимание.
Замълчах за малко, ослушвайки се за Катара, която очевидно се бе покрила някъде и бас ловя, че в момента ми се присмиваше най-самодоволно.
- Хмм, може би да, може би не.
Очите ми се присвиха приковани този път в неговите. Не знам защо, но понякога можех да стана като някое инатливо дете, което си играеше по неговите си собствени и наивни правила. Странното бе, че тази ми черта се проявяваше само при него и то винаги, когато говореше сериозно.
Очите му ме приковаха, а аз отвърнах предизвикателно на погледа му като усмивката ми стана още по-очевидна.
- Ти как мислиш, подяволите? - присвих очите си и поклатих отново глава. - Може и да съм инат, но колкото и странно да ти звучи все още, изпълявам подобни задачи с повишено внимание.
Замълчах за малко, ослушвайки се за Катара, която очевидно се бе покрила някъде и бас ловя, че в момента ми се присмиваше най-самодоволно.
10 Re: Гората Сря Дек 15, 2010 8:42 am
Neptune
Това момиче бе повече от предвидимо, макар понякога да успяваше да го изненада, в повечето случаи ината й я издаваше, поне на Нептун, ала той си бе такъв, по някаква причина не се изненадваше лесно от нищо и никого.
- Знам, затова и казах на теб да го направиш.
Каза той и се усмихна.
За капитан бе твърде мил с нея, но въпреки репутацията си за жесток и твърд ръководител, той често се държеше подобаващо с всички, стига да бе в настроение.
- Не оценяваш доверието ми Никол, не ме карай да размисля.
Каза той твърдо и се наведе, за да вдигне багажа си.
Чантата издрънча и скъпоценностите в нея издадоха мелодичен и тих звук.
- Хайде да се връщаме на кораба.
Каза й той и тръгна напред, като преди това се спря и я погледна за миг.
- Знам, затова и казах на теб да го направиш.
Каза той и се усмихна.
За капитан бе твърде мил с нея, но въпреки репутацията си за жесток и твърд ръководител, той често се държеше подобаващо с всички, стига да бе в настроение.
- Не оценяваш доверието ми Никол, не ме карай да размисля.
Каза той твърдо и се наведе, за да вдигне багажа си.
Чантата издрънча и скъпоценностите в нея издадоха мелодичен и тих звук.
- Хайде да се връщаме на кораба.
Каза й той и тръгна напред, като преди това се спря и я погледна за миг.
11 Re: Гората Сря Дек 15, 2010 8:58 am
Nikkey
Повдигнах едната си вежда, а нещо в мен сякаш трепна. Как така не оценявах доверието му? До сега никога не го бях предавала. Защо изобщо си бе помислил, че ще го направя или още по-зле...
Усмивката изчезна от лицето ми. Може и да си пролича, че бе успял да ме засегне, но не ми пукаше особенно.
- Знаеш ли какво, защо не...
Нещо зад мен изшумя и се стрелна напред като бързо ме подмина. Не ми трябваше особенно много време, за да се усетя, че Катара, естествено, бе решила най-после да се покаже и на всичкото отгоре не се спря при мен, а при него, заставайки от дясната му страна.
Страхотно! Направо чудесно! Ако имаше нещо, което да ме жегне още повече от думите на Нептун, то това бе странната привързаност на Катара към него.
Намръщих се и леко стиснах юмруците си от яд. Изправих гордо брадичката си и тръгнах към тях като бързо ги подминах.
- И сам знаеш пътя! Катара ще те придружи на драго сърце.
Гласът ми бе студен и определено си пролича силното ми раздразнение, което скоро можеше да се превърне в яд. Не, всъщност то вече си бе превърнало в яд.
Усмивката изчезна от лицето ми. Може и да си пролича, че бе успял да ме засегне, но не ми пукаше особенно.
- Знаеш ли какво, защо не...
Нещо зад мен изшумя и се стрелна напред като бързо ме подмина. Не ми трябваше особенно много време, за да се усетя, че Катара, естествено, бе решила най-после да се покаже и на всичкото отгоре не се спря при мен, а при него, заставайки от дясната му страна.
Страхотно! Направо чудесно! Ако имаше нещо, което да ме жегне още повече от думите на Нептун, то това бе странната привързаност на Катара към него.
Намръщих се и леко стиснах юмруците си от яд. Изправих гордо брадичката си и тръгнах към тях като бързо ги подминах.
- И сам знаеш пътя! Катара ще те придружи на драго сърце.
Гласът ми бе студен и определено си пролича силното ми раздразнение, което скоро можеше да се превърне в яд. Не, всъщност то вече си бе превърнало в яд.
12 Re: Гората Сря Дек 15, 2010 9:11 am
Neptune
Черната като нощ котка се стрелна бързо и застана до Нептун, гледайки някак властно и доволно.
Момъка не обичаше животни, още повече котки, но тази специално правеше някакво странно изключение или просто прекараното време с нея го бе привикнал към иначе приятното й присъствие.
Погледа на Нептун се плъзна нагоре към Никол и той присви вежди, понякога се държеше като малко дете, изобщо не знаеше какво прави в неговия екипаж, но по дяволите момичето имаше талант, а и колкото да бе инатеста можеше да й се има доверие.
Младежа въздъхна и погледна към Катара, която сякаш изскимтя заедно с него.
Крачките му отекнаха секунди след като тя се скри от погледа му и продължи да върви бавно и внимателно, заедно с котката до себе си.
Накрая стигнаха до плажа и капитана с удоволствие съгледа невероятния си кораб, който обичаше повече от всичко останало е заедно с рома и златото, но това бяха подробности.
Катара с бавна и тиха стъпка се доближи до стопанката си, застанала пред кораба и Нептун я последва, гледайки възмутено.
- Понякога се вживяваш прекалено много...
За пореден път й каза той и въздъхна.
Момъка не обичаше животни, още повече котки, но тази специално правеше някакво странно изключение или просто прекараното време с нея го бе привикнал към иначе приятното й присъствие.
Погледа на Нептун се плъзна нагоре към Никол и той присви вежди, понякога се държеше като малко дете, изобщо не знаеше какво прави в неговия екипаж, но по дяволите момичето имаше талант, а и колкото да бе инатеста можеше да й се има доверие.
Младежа въздъхна и погледна към Катара, която сякаш изскимтя заедно с него.
Крачките му отекнаха секунди след като тя се скри от погледа му и продължи да върви бавно и внимателно, заедно с котката до себе си.
Накрая стигнаха до плажа и капитана с удоволствие съгледа невероятния си кораб, който обичаше повече от всичко останало е заедно с рома и златото, но това бяха подробности.
Катара с бавна и тиха стъпка се доближи до стопанката си, застанала пред кораба и Нептун я последва, гледайки възмутено.
- Понякога се вживяваш прекалено много...
За пореден път й каза той и въздъхна.
13 Re: Гората Сря Дек 15, 2010 9:31 am
Nikkey
Бързите ми и ядни крачки отекваха в сухия чакъл. Искаше ми се да бягам. Не знам защо, но точно в момента явно бях получила някакъв прилив на хормони, които искаха да избият на повърхността и да бъдат изразходвани.
Прехапах ядно устните си, подтискайки импулса за бягство. Да не бях някакво дете? Тихо изкъхване и недоволство ме накара да извърна глава. Понякога и сама не можех да се разбера, какво оставаше за другите.
Спрях пред кораба, загледана във внушителната му фигура. Някак си самото му присъствие, както и това на синьото море, успяваше да ме успокой. Раздразнението ми бързо премина, а скръстените ми ръце леко се отпуснаха.
Тихи стъпки зад мен известиха пристигането им, но не се обърнах към тях. Погледа ми остана прикован във величието на кораба, с който вече две години наред плавахме.
- Понякога се вживяваш прекалено много...
Гласът му извика лека усмивка на лицето ми, която бързо изчезна. Обърнах се към него, а дългата ми коса се завъртя проблясвайки нежно от слънчевите лъчи. Лицето ми бе спокойно и безизразно, а внезапния появил се вътрешен трепет ме накара да изостра едва забележимо сетивата си.
- Нищо подобно. - Повдигнах веждите си с усмивка като този път нарочно приковах погледа си в твърдите му и дълбоки сини очи, решена да издържа на силата им. - Всъщност доста бързо ми минава, но не обичам да се съмняват в мен. Мисля, че съм ти доказала лоялността си. Това, че пред теб се държа по-свободно, не означава нищо. просто не съм сигурна дали съмненията ти са истински или не. Трябва ми повече време, за да преценя правилно.
Катара ме погледна усмихната и скочи на гърба ми като се уви около врата ми, излягайки се удобно.
Прехапах ядно устните си, подтискайки импулса за бягство. Да не бях някакво дете? Тихо изкъхване и недоволство ме накара да извърна глава. Понякога и сама не можех да се разбера, какво оставаше за другите.
Спрях пред кораба, загледана във внушителната му фигура. Някак си самото му присъствие, както и това на синьото море, успяваше да ме успокой. Раздразнението ми бързо премина, а скръстените ми ръце леко се отпуснаха.
Тихи стъпки зад мен известиха пристигането им, но не се обърнах към тях. Погледа ми остана прикован във величието на кораба, с който вече две години наред плавахме.
- Понякога се вживяваш прекалено много...
Гласът му извика лека усмивка на лицето ми, която бързо изчезна. Обърнах се към него, а дългата ми коса се завъртя проблясвайки нежно от слънчевите лъчи. Лицето ми бе спокойно и безизразно, а внезапния появил се вътрешен трепет ме накара да изостра едва забележимо сетивата си.
- Нищо подобно. - Повдигнах веждите си с усмивка като този път нарочно приковах погледа си в твърдите му и дълбоки сини очи, решена да издържа на силата им. - Всъщност доста бързо ми минава, но не обичам да се съмняват в мен. Мисля, че съм ти доказала лоялността си. Това, че пред теб се държа по-свободно, не означава нищо. просто не съм сигурна дали съмненията ти са истински или не. Трябва ми повече време, за да преценя правилно.
Катара ме погледна усмихната и скочи на гърба ми като се уви около врата ми, излягайки се удобно.
14 Re: Гората Сря Дек 15, 2010 9:50 am
Neptune
Дъха му равномерен и приятен се разля в пространството около него и той усети дъха си, лъхащ на приятна миризма, издаваща прием на ром, любимата напитка на всички пирати.
Мисълта за рома го накара да постави тежките чанти на земята, понеже в едната имаше точно така течност, която издрънча звучно, което го накара да присвие леко очи, молейки се бутилките да се здрави.
Миг преди да се наведе и да провери "стоката" гласа на Никол го прекъсна и той вдигна глава към нея.
Очите й се впиха в неговите, изпитание което не всички издържаха, а той отвърна на погледа й въпросително.
В интерес на истината очакваше да се заяде с него, да вметне пак някоя друга дума, знак че бе успял макар и неволно да я засегне.
Случваше се толкова често, че вината която изпитваше в началото сега дори не се долавяше, явно наистина морето бе успяло да го промени, но така и не вярваше слуховете че е най-кръвожадния пират, са верни.
Нали все пак бяха за него, щеше да се усети ако бе чак толкова жесток, макар понякога наистина да прекаляваше..е какво пък толкова, високомерните аристократи не заслужаваха нищо друго освен лишаване от множеството им богатства.
Спомена за младата дама която бе срещнал,онази с панталоните, открояваща се най-много от другите...молеше се да бе пират, макар и да бе, щеше да е в екипажа на "другите"..карай, пак бе по-добър вариант пред това да е аристократка...щеше да я проучи и без това му изглеждаше позната...
Трябваше да прекрати мислите си за нея, понеже Никол в продължение на минути очакваше отговор от него или поне някакъв знак че я слуша.
Нептун разтърси леко глава и кимна.
- Спокойно, нека не обсъждаме този въпрос повече...-каза той и погледна към кораба, поставяйки длан на челото си, прикривайки сините си очи от изгарящите лъчи на слънцето.
Не виждаше никой на кораба, затова предположи че всички са вътре или следвайки неговия пример прекарваха известно време сами, далеч от морето, нещо което за всеки пират не бе кой знае колко приятно, но понякога се налагаше, рутината колкото и приятно да е, все някога омръзваше.
- Провери дали всички са тук и да потегляме.
Каза той и вдигна двете чанти,този път по-внимателно, стараейки се да не счупи нещо.
ПП: ние обаче само в гората ще да сме още ;д
Мисълта за рома го накара да постави тежките чанти на земята, понеже в едната имаше точно така течност, която издрънча звучно, което го накара да присвие леко очи, молейки се бутилките да се здрави.
Миг преди да се наведе и да провери "стоката" гласа на Никол го прекъсна и той вдигна глава към нея.
Очите й се впиха в неговите, изпитание което не всички издържаха, а той отвърна на погледа й въпросително.
В интерес на истината очакваше да се заяде с него, да вметне пак някоя друга дума, знак че бе успял макар и неволно да я засегне.
Случваше се толкова често, че вината която изпитваше в началото сега дори не се долавяше, явно наистина морето бе успяло да го промени, но така и не вярваше слуховете че е най-кръвожадния пират, са верни.
Нали все пак бяха за него, щеше да се усети ако бе чак толкова жесток, макар понякога наистина да прекаляваше..е какво пък толкова, високомерните аристократи не заслужаваха нищо друго освен лишаване от множеството им богатства.
Спомена за младата дама която бе срещнал,онази с панталоните, открояваща се най-много от другите...молеше се да бе пират, макар и да бе, щеше да е в екипажа на "другите"..карай, пак бе по-добър вариант пред това да е аристократка...щеше да я проучи и без това му изглеждаше позната...
Трябваше да прекрати мислите си за нея, понеже Никол в продължение на минути очакваше отговор от него или поне някакъв знак че я слуша.
Нептун разтърси леко глава и кимна.
- Спокойно, нека не обсъждаме този въпрос повече...-каза той и погледна към кораба, поставяйки длан на челото си, прикривайки сините си очи от изгарящите лъчи на слънцето.
Не виждаше никой на кораба, затова предположи че всички са вътре или следвайки неговия пример прекарваха известно време сами, далеч от морето, нещо което за всеки пират не бе кой знае колко приятно, но понякога се налагаше, рутината колкото и приятно да е, все някога омръзваше.
- Провери дали всички са тук и да потегляме.
Каза той и вдигна двете чанти,този път по-внимателно, стараейки се да не счупи нещо.
ПП: ние обаче само в гората ще да сме още ;д
Последната промяна е направена от Neptune на Сря Дек 15, 2010 10:50 am; мнението е било променяно общо 1 път
15 Re: Гората Сря Дек 15, 2010 10:21 am
Nikkey
- Да, сър... Както кажете. - казах леко подигравателно като му козирувах с неохота, т.е. по-скоро заприлича на неподчинение или лека досада, но аз просто си бях такава. Това, което важеше за другите, честно не важеше за мен. - Няма да откажа малко ром.
Промърморих под носа си тръгвайки нагоре към палубата, за да проверя дали имаше някой на палубата. Катара леко наби ноктите си в рамото ми, което ме накара леко да извърна глава към нея.
- Какво? Имам право.
Тя се подсмихна за пореден път и издърпа леко блузата ми, знак, че всъщност й е удобно и приятно. Засмях се и я погалих зад ушите.
- Добре, добре. А и май ти бях обещала бутилка, нали? Този път ще ти права компания - подсмихнах се и слязох долу, за да видя дали има някой.
След около десет минути отидох при капитана си като се облегнах на една мачта.
- Двама липсват. Другите казаха, че скоро ще се върнат, така че до края на вечерта най-вероятно ще отплаваме.
Промърморих под носа си тръгвайки нагоре към палубата, за да проверя дали имаше някой на палубата. Катара леко наби ноктите си в рамото ми, което ме накара леко да извърна глава към нея.
- Какво? Имам право.
Тя се подсмихна за пореден път и издърпа леко блузата ми, знак, че всъщност й е удобно и приятно. Засмях се и я погалих зад ушите.
- Добре, добре. А и май ти бях обещала бутилка, нали? Този път ще ти права компания - подсмихнах се и слязох долу, за да видя дали има някой.
След около десет минути отидох при капитана си като се облегнах на една мачта.
- Двама липсват. Другите казаха, че скоро ще се върнат, така че до края на вечерта най-вероятно ще отплаваме.
16 Re: Гората Сря Дек 15, 2010 10:49 am
Neptune
За щастие се подчини, не че се очакваше да не го направи, но Нептун вече сам не знаеше какво да очаква, сякаш прочутото му "ясновидство" за миг се бе изпарило или просто бе толкова уморен че се нуждаеше от малко почивка, за да си го възвърне.
- Не мърмори, а работи.
Каза той шеговито и в същото време я погледна сериозно, кимайки й, а тя се засмя и извърна гордо глава.
Главата му този път остана неподвижна, но вместо да я поклати недоволно, той изсумтя и се засмя на свой ред.
Сега като се замислеше малко по-сериозно, нещо което правеше често...живота му не беше чак толкова лош, плячкосваше насам натам, забавляваше се...е доколкото той е възможно за него да се отпусне и да се забавлява, но наистина си живееше живота, пиратския път по който бе тръгнал бе правилното решение, никак не бе сгрешил и ако отново му се налагаше да избира, отново щеше да пожелае да избяга от дома, за да пътува в морето свободен и да пирува за сметка на богаташите, към които преди време и той самия принадлежеше.
Лекия бриз погали кожата му и той настръхна от удоволствие, не бе усетил кога бе успял да свали обувките си и да потопи доволно крака в морската вода, потърквайки палци доволно.
Приятния глас на Никол го прекъсна и той вдигна глава към нея, присвивайки очи поради слънцето.
- Ще видим, може да пренощуваме тук и без това се очертава скучна нощ.
Каза той и въздъхна, обърна глава назад и погледна за пореден път "съкровището си".
- Знаеш ли какво, вземи една бутилка ром и ела.
Каза той с гръб към нея и се усмихна доволно, рядко си позволяваше да пие с екипажа, но пък заслужаваха награда за плячката която бяха взели последния път.
- Извикай ако желаеш някой друг...
Провикна се той, преди да бе заминала на някъде.
- Не мърмори, а работи.
Каза той шеговито и в същото време я погледна сериозно, кимайки й, а тя се засмя и извърна гордо глава.
Главата му този път остана неподвижна, но вместо да я поклати недоволно, той изсумтя и се засмя на свой ред.
Сега като се замислеше малко по-сериозно, нещо което правеше често...живота му не беше чак толкова лош, плячкосваше насам натам, забавляваше се...е доколкото той е възможно за него да се отпусне и да се забавлява, но наистина си живееше живота, пиратския път по който бе тръгнал бе правилното решение, никак не бе сгрешил и ако отново му се налагаше да избира, отново щеше да пожелае да избяга от дома, за да пътува в морето свободен и да пирува за сметка на богаташите, към които преди време и той самия принадлежеше.
Лекия бриз погали кожата му и той настръхна от удоволствие, не бе усетил кога бе успял да свали обувките си и да потопи доволно крака в морската вода, потърквайки палци доволно.
Приятния глас на Никол го прекъсна и той вдигна глава към нея, присвивайки очи поради слънцето.
- Ще видим, може да пренощуваме тук и без това се очертава скучна нощ.
Каза той и въздъхна, обърна глава назад и погледна за пореден път "съкровището си".
- Знаеш ли какво, вземи една бутилка ром и ела.
Каза той с гръб към нея и се усмихна доволно, рядко си позволяваше да пие с екипажа, но пък заслужаваха награда за плячката която бяха взели последния път.
- Извикай ако желаеш някой друг...
Провикна се той, преди да бе заминала на някъде.
17 Re: Гората Чет Дек 16, 2010 6:20 am
Nikkey
Точно щях да се обърна и да го оставя да си почива сам, когато развеселеният му глас ме спря. Така ли ми се счу или той току-що ми предлложи бутилка ром?
Обърнах се към него като премигнах очудено срещайки вече наистина развеселените му сини очи. Бързо присвих моите подозрително, слагайки ръцете си на кръста, когато Катара, чула естествено за рома, скочи оживено от рамото ми, където до преди малко се излежаваше, и изтича до Нептун като седна до него. Мустаците й бяха щръкнали радостно, което изобщо и не ме учудваше. Станеше ли дума за ром, тя винаги бе там!
- Знаеш, че не обичам да пия - отвърнах бавно и резервирано. - А и от кога делиш "съкровището" си с останалия екипаж? До сега не съм чувала да си го правил. Какво всъщност искаш?
Гледах го подозрително, а Катара се извърна към мен леко намръщена с поглед, подобен на моя, само че насочен към мен. Знаех, че в момента определено не одобряваше държанието ми, но пък тя бе прекалено субективна. Бас ловя, че за ром би продала дори мен, ако можеше.
Обърнах се към него като премигнах очудено срещайки вече наистина развеселените му сини очи. Бързо присвих моите подозрително, слагайки ръцете си на кръста, когато Катара, чула естествено за рома, скочи оживено от рамото ми, където до преди малко се излежаваше, и изтича до Нептун като седна до него. Мустаците й бяха щръкнали радостно, което изобщо и не ме учудваше. Станеше ли дума за ром, тя винаги бе там!
- Знаеш, че не обичам да пия - отвърнах бавно и резервирано. - А и от кога делиш "съкровището" си с останалия екипаж? До сега не съм чувала да си го правил. Какво всъщност искаш?
Гледах го подозрително, а Катара се извърна към мен леко намръщена с поглед, подобен на моя, само че насочен към мен. Знаех, че в момента определено не одобряваше държанието ми, но пък тя бе прекалено субективна. Бас ловя, че за ром би продала дори мен, ако можеше.
18 Re: Гората Чет Дек 16, 2010 6:41 am
Neptune
Нептун се засмя от сърце и вдигна вежди.
- Не ми харесва как приемаш предложението ми..
Каза той сериозно и погледна към нея отново усмихнат.
Очите й, този момент загледани някъде другаде, издаваха подозрението което тя таеше напразно.
Капитана знаеше че който и да попиташе от екипажа подобно нещо, той би реагирал по същия или подобен начин.
Истина си бе че никога или поне много рядко делеше своя дял от плячката, особено рома, но сега бяха плячкосали достатъчно от този артикул, а и екипажа му си заслужаваше почивка, колкото и мързеливи негодници да бяха, според неговите думи.
- Ако държиш няма да черпя, може да си вземеш и сама от твоите бутилки..ако са ти останали, разбира се.
Каза той и погледна към Катара, в този момент гледайки леко невинно в стил " не съм виновна аз".
Усмивка зае лицето му и той се наведе и погали гъстата й ,черна като нощ, козина, а тя измърка доволно.
- Ти си решаваш.
Каза той, предлагайки й за последно, тя добре знаеше че няма да повтори, поне не и в близкото хилядолетие.
Слънцето отново се показа зад облаците и освети лицето на Нептун, карайки очите му да придобият онзи специфичен, стъклено син цвят, плашещ повечето хора които познава.
ПП: в скоро време няма да е зле да се местим на кея..пиши направо там ;дд
- Не ми харесва как приемаш предложението ми..
Каза той сериозно и погледна към нея отново усмихнат.
Очите й, този момент загледани някъде другаде, издаваха подозрението което тя таеше напразно.
Капитана знаеше че който и да попиташе от екипажа подобно нещо, той би реагирал по същия или подобен начин.
Истина си бе че никога или поне много рядко делеше своя дял от плячката, особено рома, но сега бяха плячкосали достатъчно от този артикул, а и екипажа му си заслужаваше почивка, колкото и мързеливи негодници да бяха, според неговите думи.
- Ако държиш няма да черпя, може да си вземеш и сама от твоите бутилки..ако са ти останали, разбира се.
Каза той и погледна към Катара, в този момент гледайки леко невинно в стил " не съм виновна аз".
Усмивка зае лицето му и той се наведе и погали гъстата й ,черна като нощ, козина, а тя измърка доволно.
- Ти си решаваш.
Каза той, предлагайки й за последно, тя добре знаеше че няма да повтори, поне не и в близкото хилядолетие.
Слънцето отново се показа зад облаците и освети лицето на Нептун, карайки очите му да придобият онзи специфичен, стъклено син цвят, плашещ повечето хора които познава.
ПП: в скоро време няма да е зле да се местим на кея..пиши направо там ;дд
19 Re: Гората Пон Яну 17, 2011 3:04 am
????
Гост
Въпроси.Те стояха в основата на всичко.Първото нещо, което децата се научаваха да правят , макар в повечето случаи да бе несъзнателно, бе да задават въпроси.И сега тези малки неизвестни стояха в основата на всичко.А ето го и първият:
Какво по дяволите правеше той тук?!
Кристофър Ейнджъл Тауърс бе от ония хора, които с лекота можеха да се посочат с пръст, макар и метафорично , и да се нарекат спонтанни.От него можеше да се очаква всичко и днес денят не се различаваше много.Само преди половин час стоеше на верандата и бодеше кисела краставичка в опит да закуси.Очакваше се ,че ще прекара деня вършейки нещо полезно.Полезно и спонтанен.Тези неща не се комбинираха по никакъв начин.И така нашият герой се оказа напът..за нищото и нещото.
Нямаше никаква представа накъде върви.Като изключим факта, че бе наполовина сляп, както често се изразяваше той, и ориентацията не му бе сред силните и познати страни.Имаше късмет.След три дни ,изпълнени с бури , на острова най-накрая се бе показало едно оскъдно , но все пак незаменимо слънчево време, което даваше своята помощ на младия Тауърс.Историята му започваше отдавна.Нищо интересно, освен малката подробност , че съдбата де бала своята целувка на английското момче.И в този случай не ставаше въпрос за някоя дарба като ангелски глас или толкова точна ръка,че да може да пренесе линиите на някой обект дословно върху лист изпомачкана хартия.Ставаше въпрос за очите му.Виждаше.Но всичко сякаш плуваше в море от сив прах.Обектите губеха характерните си очертание и придобиваха нов вид, който можеше да се нарече само и единствено..размазан.Той се бе научил да живее с тази своя неизправност.И днес януарското слънце му помагаше.Сякаш му бе подало ръка и го водеше през...дървета може би.Зеленината бе толкова много, че бе ясно, че крачи из гора.Чуваше хрупането на клони под краката си ,а студеният въздух му се отразяваше добре.Обечаше да е навън.Така не се чувстваше безпомощен , а и в това пространство винаги се намираше нещо интересно за правене.
Старата госпожа Мейнърт се грижеше за Кристофър от години.Баща му я бе наел с надеждата, когато синът му порасне , да се откаже от услугите и.Годините се търкаляха, ала Тауърс Старши разбра,че синът му няма да се оправи сам.Затова я бе изпратил с Кристофър дори тук.В тои случай понятието тук обхващаше само малкото имение на острова.Отначало жената виждаше у момчето поредното дете за гледане.Ала се привърза към него и в неговите очи видя детето, което никога нямаше да има.Самият Тауърс младши я обичаше, но понякога тя влизаше твърде много в личното му пространство.И сега се опита да се наслади на тишината, която го обгръщаше.
Продължи още навътре и реши да поспре.Обърна глав и присви очи.Камък.Да определено бе това.Протегна ръка и усети гладката повърхност на скалното образование.Без да му миссли много, се настани и се заслуша в песента на птиците.В компенсация на ужасното зрение, бе получил удивителен слух , който сега долавяше ...чужди стъпки.
Супер няма що.Ако се бе натъкнал на пират ситуацията не вървеше на добре,защото англичанинът не бе особено добър боец.Имаше добри понания в областта на науките .Ала да държи оръжие..не бе добра идея.особено следкато не виждаше накъде да го насочи.
Ах, глупав, глупав късмет....
Какво по дяволите правеше той тук?!
Кристофър Ейнджъл Тауърс бе от ония хора, които с лекота можеха да се посочат с пръст, макар и метафорично , и да се нарекат спонтанни.От него можеше да се очаква всичко и днес денят не се различаваше много.Само преди половин час стоеше на верандата и бодеше кисела краставичка в опит да закуси.Очакваше се ,че ще прекара деня вършейки нещо полезно.Полезно и спонтанен.Тези неща не се комбинираха по никакъв начин.И така нашият герой се оказа напът..за нищото и нещото.
Нямаше никаква представа накъде върви.Като изключим факта, че бе наполовина сляп, както често се изразяваше той, и ориентацията не му бе сред силните и познати страни.Имаше късмет.След три дни ,изпълнени с бури , на острова най-накрая се бе показало едно оскъдно , но все пак незаменимо слънчево време, което даваше своята помощ на младия Тауърс.Историята му започваше отдавна.Нищо интересно, освен малката подробност , че съдбата де бала своята целувка на английското момче.И в този случай не ставаше въпрос за някоя дарба като ангелски глас или толкова точна ръка,че да може да пренесе линиите на някой обект дословно върху лист изпомачкана хартия.Ставаше въпрос за очите му.Виждаше.Но всичко сякаш плуваше в море от сив прах.Обектите губеха характерните си очертание и придобиваха нов вид, който можеше да се нарече само и единствено..размазан.Той се бе научил да живее с тази своя неизправност.И днес януарското слънце му помагаше.Сякаш му бе подало ръка и го водеше през...дървета може би.Зеленината бе толкова много, че бе ясно, че крачи из гора.Чуваше хрупането на клони под краката си ,а студеният въздух му се отразяваше добре.Обечаше да е навън.Така не се чувстваше безпомощен , а и в това пространство винаги се намираше нещо интересно за правене.
Старата госпожа Мейнърт се грижеше за Кристофър от години.Баща му я бе наел с надеждата, когато синът му порасне , да се откаже от услугите и.Годините се търкаляха, ала Тауърс Старши разбра,че синът му няма да се оправи сам.Затова я бе изпратил с Кристофър дори тук.В тои случай понятието тук обхващаше само малкото имение на острова.Отначало жената виждаше у момчето поредното дете за гледане.Ала се привърза към него и в неговите очи видя детето, което никога нямаше да има.Самият Тауърс младши я обичаше, но понякога тя влизаше твърде много в личното му пространство.И сега се опита да се наслади на тишината, която го обгръщаше.
Продължи още навътре и реши да поспре.Обърна глав и присви очи.Камък.Да определено бе това.Протегна ръка и усети гладката повърхност на скалното образование.Без да му миссли много, се настани и се заслуша в песента на птиците.В компенсация на ужасното зрение, бе получил удивителен слух , който сега долавяше ...чужди стъпки.
Супер няма що.Ако се бе натъкнал на пират ситуацията не вървеше на добре,защото англичанинът не бе особено добър боец.Имаше добри понания в областта на науките .Ала да държи оръжие..не бе добра идея.особено следкато не виждаше накъде да го насочи.
Ах, глупав, глупав късмет....
20 Re: Гората Вто Яну 18, 2011 7:39 am
Тереза Мериуедър
Съжалявам, че закъснях и че писах толкова кратко...
_____________________
Тереза ходеше бавно по сухата твърда земя, с протегнат напред меч и напрегнато изражение. Не обичаше горите. Чувстваше се некомфортно на сушата, пък камо ли толкова далече от спокойното синьо-зелено и сякаш безкрайно море. Тереза първоначално харесваше сушата, беше и интересна, както може да бъде интересно едно колело или нова играчка. Но сега... в тази непрогледна тъма, в която и крака си не можеш да видиш... Сушата въобще не и се виждаше хубава и интересна, а направо плашеща. Момичето се огледа уплашено, сякаш чуваше нечии стъпки и ако съдеше по тях бяха на мъж. Не беше особено добре да срещнеш някого, особено ако е капер, а ти си пират. Не и се мислеше какво щеше да се случи, ако се наложеше да има битка посред тази тъма, в тази гора.. Ако беше на нейния кораб, в нейният роден дом нямаше да е така, но... Е, какво да се прави, Тереза се подготви мислено, протегна още повече напред меча си и се запъти към мястото, откъдето идваха стъпките. Усещаше се напрежението във въздуха, сякаш трептеше. Скоро се видя силует на млад мъж, а след малко- и целия му образ.Беше млад и по дрехите му разбра, че е аристократ и ако се съдеше по ръста, походката му беше на възрастта на Тереза- около 19 години. Не и се искаше да се бие, пък май и на младежа не му беше до бой. Момичето реши да го заговори, за да разбере намеренията му:
- Здравей! Ъмм... Аз съм Тереза и сигурно както вече си разбрал съм пират, но освен това съм и незаконната дъщеря на Черната Брада и капитан на кораба "Златния лъв". Ти кой си и с какви намерения си.- казвайки това, тя се поклони с лека ирония и отново насочи меча си към гърдите на младия противник или приятел.
_____________________
Тереза ходеше бавно по сухата твърда земя, с протегнат напред меч и напрегнато изражение. Не обичаше горите. Чувстваше се некомфортно на сушата, пък камо ли толкова далече от спокойното синьо-зелено и сякаш безкрайно море. Тереза първоначално харесваше сушата, беше и интересна, както може да бъде интересно едно колело или нова играчка. Но сега... в тази непрогледна тъма, в която и крака си не можеш да видиш... Сушата въобще не и се виждаше хубава и интересна, а направо плашеща. Момичето се огледа уплашено, сякаш чуваше нечии стъпки и ако съдеше по тях бяха на мъж. Не беше особено добре да срещнеш някого, особено ако е капер, а ти си пират. Не и се мислеше какво щеше да се случи, ако се наложеше да има битка посред тази тъма, в тази гора.. Ако беше на нейния кораб, в нейният роден дом нямаше да е така, но... Е, какво да се прави, Тереза се подготви мислено, протегна още повече напред меча си и се запъти към мястото, откъдето идваха стъпките. Усещаше се напрежението във въздуха, сякаш трептеше. Скоро се видя силует на млад мъж, а след малко- и целия му образ.Беше млад и по дрехите му разбра, че е аристократ и ако се съдеше по ръста, походката му беше на възрастта на Тереза- около 19 години. Не и се искаше да се бие, пък май и на младежа не му беше до бой. Момичето реши да го заговори, за да разбере намеренията му:
- Здравей! Ъмм... Аз съм Тереза и сигурно както вече си разбрал съм пират, но освен това съм и незаконната дъщеря на Черната Брада и капитан на кораба "Златния лъв". Ти кой си и с какви намерения си.- казвайки това, тя се поклони с лека ирония и отново насочи меча си към гърдите на младия противник или приятел.
21 Re: Гората Сря Яну 19, 2011 1:29 am
????
Гост
Кристофър усети нещо в гърдите си, а веднага след това чу женски глас.Супер.Бе попаднал на пират.и как щеше да се защити?!Та той дори не можеше да прочете вестника без чужда помощ.Мразеше това безпомощно състояние.Винаги бе твърдял,че ще се оправи сам..ала знаеше ,че не е истина.
Размърда глава и примижи поглед в опит да получи някаква информация за момичето пред него.Уви безусешно.Виждаше само,че е горе-долу на неговия ръст.
-Здравей-отвърна развеселено Кристофър.Макар вътрешно да знаеше,че , ако се стигне до бой, той определено ще загуби, нашият герой се сдоби с една ленива усмивка, защото Тереза бе един учтив пират.Повечето направо биха те наръгали.-Името ми е Кристофър Ейнджъл Тауърс и намеренията ми бяха чисто и просто да се разходя в тази съботна утрин.Няма да те нараня , затова би ли прибрала това оръжие преди...да нараниш някого.
Кристофър не се различаваше по нищо от другите хора.Имаше всички техни характерни черти , но още на пръв поглед се разбираше,че притежава и някои по-специални качества.Странно бе , че момичето не бе забелязало дефекта му.Очите му имаха същата форма като всички нормални очи.Но зениците му бяха изключително малки и едва забележими.
Изведнъж осъзна , че Тереза му бе казала произхода си и това , че е капитан.Нашият герой бе излял значително по-малко количество информация.
-Идвам от Великобритания и не мога да се защитя.Моля те , махни оръжието-повтори за втори път Кристофър
През краткия си живот, момчето не бе имало много срещи с пирати.Спомняше си само един единствен случай.Преди две години, когато кораба на баща му бе нападнат от сингапурска шайка пирати.Тогава обстоятелствата бяха по-благоприятни и имаше кой да защити Тауърс Младши.Ала сега бе съвсем сам и изправен пред момиче,чието лице не виждаше.Кой знаеше колко лимона е изяла преди да се срещнат.Ако бе в кисело настроение, както предполагаше Кристофър, вариянтите не бяха много и всички те завършваха по начин, който можеше да се определи като кървав и болезнен.
Все пак момчето носеше кама в колана си.Можеше да я извади , ако почувстваше заплха.Не, че щеше да направи нещо....Най-много да нарани самият себе си-Той осъзнаваше този факт и това не му се нравеше.Глупава, глупава съдба..
PS;Няма проблем
Размърда глава и примижи поглед в опит да получи някаква информация за момичето пред него.Уви безусешно.Виждаше само,че е горе-долу на неговия ръст.
-Здравей-отвърна развеселено Кристофър.Макар вътрешно да знаеше,че , ако се стигне до бой, той определено ще загуби, нашият герой се сдоби с една ленива усмивка, защото Тереза бе един учтив пират.Повечето направо биха те наръгали.-Името ми е Кристофър Ейнджъл Тауърс и намеренията ми бяха чисто и просто да се разходя в тази съботна утрин.Няма да те нараня , затова би ли прибрала това оръжие преди...да нараниш някого.
Кристофър не се различаваше по нищо от другите хора.Имаше всички техни характерни черти , но още на пръв поглед се разбираше,че притежава и някои по-специални качества.Странно бе , че момичето не бе забелязало дефекта му.Очите му имаха същата форма като всички нормални очи.Но зениците му бяха изключително малки и едва забележими.
Изведнъж осъзна , че Тереза му бе казала произхода си и това , че е капитан.Нашият герой бе излял значително по-малко количество информация.
-Идвам от Великобритания и не мога да се защитя.Моля те , махни оръжието-повтори за втори път Кристофър
През краткия си живот, момчето не бе имало много срещи с пирати.Спомняше си само един единствен случай.Преди две години, когато кораба на баща му бе нападнат от сингапурска шайка пирати.Тогава обстоятелствата бяха по-благоприятни и имаше кой да защити Тауърс Младши.Ала сега бе съвсем сам и изправен пред момиче,чието лице не виждаше.Кой знаеше колко лимона е изяла преди да се срещнат.Ако бе в кисело настроение, както предполагаше Кристофър, вариянтите не бяха много и всички те завършваха по начин, който можеше да се определи като кървав и болезнен.
Все пак момчето носеше кама в колана си.Можеше да я извади , ако почувстваше заплха.Не, че щеше да направи нещо....Най-много да нарани самият себе си-Той осъзнаваше този факт и това не му се нравеше.Глупава, глупава съдба..
PS;Няма проблем
22 Re: Гората Съб Яну 22, 2011 12:47 am
Тереза Мериуедър
Тереза едва забележимо се усмихна. Беше и смешно, че един аристократ не може да се защити... Та нали те бяха доста известни и беше нормално много хора да поискат да ги убият. Как така този Кристофър още не беше се научил да се бие оставаше пълна загадка за Тереза. Знаеше, че в тъмното лицето и не се вижда, така че съвсем спокойно се усмихна още повече.
Харесваше и ролята да бъде нещо, от което се страхуват, да бъде недостъпна и мистериозна... Но все пак свали оръжието си, имаше нещо в гласа на момчето, което я накара да го направи. Усети страха му, а много добре знаеше какво е да си в безпомощна ситуация и да няма какво да правиш, освен да се молиш врага ти да е в добро и милостиво настроение.
Беше и се случило преди пет години, когато я отвлякоха при една битка в морето. Един от каперите, с които се биеше Тереза и екипажа и, се бе прехвърлил тайно на кораба "Златния лъв" и бе нападнал Тереза напълно незащитена. По-късно баща и я освободи, но тя никога не забрави онова чувство, онази мисъл за смърт и загуба, която я жегна тогава... Сега, толкова години след случката, Тереза отново си спомни как се чувстваше и се смили над Кристофър.
- Е, Кристофър Тауърс, май днес съм в добро настроение, така че ще се смиля над теб... В тази непрогледна мъгла не мисля, че ще бъде особено честно спрямо теб да започне битка... Предпочитам обаче да си стиснем ръцете, за всеки случай и като клетва за примирие... Чакам.
Тя протегна ръка и зачака. Далече в гората се чу вой на вълк, момичето погледна за няколко секунди и видя, че бе пълнолуние. Тереза не обичаше сухоземните животни, но вълците правеха изключение.
"Красиви и грациозни животни... Нямат нищо общо с гнусотията на сушата, сякаш идват от самото море, само дето имат крака, а не перки..."- помисли си тя, но скоро погледът и отново се върна към младежа и с леко раздразнение зачака. "Ако скоро не си протегне ръката, ще го нанижа като наденица! Започва да ме изнервя!"- гневно си помисли отново тя. Понякога момичето ставаше много раздразнителна и то съвсем неочаквано. Тереза тръгна русата си коса и се вгледа с пронизително сините си очи в Кристофър. От умилението и от преди малко не бе останал и спомен.
- Ако смяташ да се мотаеш, аз нямам такова намерение!
Харесваше и ролята да бъде нещо, от което се страхуват, да бъде недостъпна и мистериозна... Но все пак свали оръжието си, имаше нещо в гласа на момчето, което я накара да го направи. Усети страха му, а много добре знаеше какво е да си в безпомощна ситуация и да няма какво да правиш, освен да се молиш врага ти да е в добро и милостиво настроение.
Беше и се случило преди пет години, когато я отвлякоха при една битка в морето. Един от каперите, с които се биеше Тереза и екипажа и, се бе прехвърлил тайно на кораба "Златния лъв" и бе нападнал Тереза напълно незащитена. По-късно баща и я освободи, но тя никога не забрави онова чувство, онази мисъл за смърт и загуба, която я жегна тогава... Сега, толкова години след случката, Тереза отново си спомни как се чувстваше и се смили над Кристофър.
- Е, Кристофър Тауърс, май днес съм в добро настроение, така че ще се смиля над теб... В тази непрогледна мъгла не мисля, че ще бъде особено честно спрямо теб да започне битка... Предпочитам обаче да си стиснем ръцете, за всеки случай и като клетва за примирие... Чакам.
Тя протегна ръка и зачака. Далече в гората се чу вой на вълк, момичето погледна за няколко секунди и видя, че бе пълнолуние. Тереза не обичаше сухоземните животни, но вълците правеха изключение.
"Красиви и грациозни животни... Нямат нищо общо с гнусотията на сушата, сякаш идват от самото море, само дето имат крака, а не перки..."- помисли си тя, но скоро погледът и отново се върна към младежа и с леко раздразнение зачака. "Ако скоро не си протегне ръката, ще го нанижа като наденица! Започва да ме изнервя!"- гневно си помисли отново тя. Понякога момичето ставаше много раздразнителна и то съвсем неочаквано. Тереза тръгна русата си коса и се вгледа с пронизително сините си очи в Кристофър. От умилението и от преди малко не бе останал и спомен.
- Ако смяташ да се мотаеш, аз нямам такова намерение!
23 Re: Гората Съб Яну 22, 2011 2:02 am
????
Гост
Явно бе попаднал на момиче, което бе закусвало лимони.Това бе напът да донесе катастрофални последици и да уреди на Кристофър среща с тъмнокосата красавица наречена смърт.Е, поне той си я представяше така.С по-дълбоки от океана и по-тъмни от нощно небе очи и далга права коса, разтиляща се до кръста и.Други биха изрисували образа и като някоя стара бабичка, с кокалести пръсти, изцъклени жълти очи и проскубан гарван на рамото.За трети, чието въображине носеше голяма дупка, смъртта би била просто сив облак дим, който размахва с оръжието си, в лицето на изкривен сърб, покрит с аленочервени кървави дири.Ала Кристофър Ейнджъл разполагаше с въображение.Това бе най-силното му оръжие.Сънищата му винаги бяха чудати и винаги изрисуваха всевъзможни алтернативни светове, в които лилави дечицца с ококорени зелени очи слагат парче швейцарско сирене под възглавниците си против кошмари или пък някой владетел на далечна страна , който язди лилав заек и размахва четиризъба вилица , за да пропъди враговете си, а именно няколко петнисти бръмбара с обърнати кофи на главата вместо шлемове.Да, такива неща се въртяха в главата на англичанина.Вярваше , че смъртта е самодива облечена с бяла рокля, на чието лице грее дяволска усмивка, която едновременно обезоръжава противника и го кара да вярва, че няма нищо по-хубаво от отвъдния живот.
А как си представяше момичето пред него?На този въпрос нашият герой не можеше да си отговори.Би казал, че има огненочервена коса , чиито къдрици са игриво подмятани от вятъра .Ала нещо му подсказваше, че щеше да сбърка.Друг тайнствен шепот в главата му твърдеше,че пиратката разполага с чифт морскосини очи, низпускащи нищо и анализиращи всеки детайл, който обхванат.Хъм..дали не бе уцелил.Нямаше намерение да оставя нещата така.
-Какъв цвят са очите ти?-попита той и присви вежди в опит да пробие маглата пред себе си
Ала нищо.Мъчеше се от години.Единственото ,което различаваше бяха слънчевите лъчи.Бе благодарен ,че успяваше да ги види ,че успяваше да осъмне с тях.Защото да имаш богато въображение имаше своите отражения в нетолкова позитивен аспект.Да се събудиш от кошмар ,обгърнат в пълна тъма.Това му се струваше страшно.
Едно малко гласче ,сякаш забиваше пирони в главата му."Предлагам обаче да си стиснем ръцете".
Значи той я бе оставил да чака.Смръщи чело.Не биваше да кара една дама да чака.Било то дама, която е закусила с лимони.А и май от това зависеше срещата му със смъртта.Затова изпъна дясната си китка с надеждата да успее да се добере до нейната.Усети вятъра по кожата си и единственото, което напипа бе прадното пространство.После усети нещо друго....
Топлината на ръката и.Обхвана я и се зарадва,че е успял да свърши нещо сам.Оковите на безпомощността щракнаха и той се почувства свободен като никога досега.Бе успял да стигне до тук и да подаде ръката си без да се нарани.Оставаше и да получи отговорът, от който се нуждаеше ,за да доизгради образа в главата си.Малка коннструкция, която завихряше строежа си,всеки път щом той се запознаваше с някой.
А как си представяше момичето пред него?На този въпрос нашият герой не можеше да си отговори.Би казал, че има огненочервена коса , чиито къдрици са игриво подмятани от вятъра .Ала нещо му подсказваше, че щеше да сбърка.Друг тайнствен шепот в главата му твърдеше,че пиратката разполага с чифт морскосини очи, низпускащи нищо и анализиращи всеки детайл, който обхванат.Хъм..дали не бе уцелил.Нямаше намерение да оставя нещата така.
-Какъв цвят са очите ти?-попита той и присви вежди в опит да пробие маглата пред себе си
Ала нищо.Мъчеше се от години.Единственото ,което различаваше бяха слънчевите лъчи.Бе благодарен ,че успяваше да ги види ,че успяваше да осъмне с тях.Защото да имаш богато въображение имаше своите отражения в нетолкова позитивен аспект.Да се събудиш от кошмар ,обгърнат в пълна тъма.Това му се струваше страшно.
Едно малко гласче ,сякаш забиваше пирони в главата му."Предлагам обаче да си стиснем ръцете".
Значи той я бе оставил да чака.Смръщи чело.Не биваше да кара една дама да чака.Било то дама, която е закусила с лимони.А и май от това зависеше срещата му със смъртта.Затова изпъна дясната си китка с надеждата да успее да се добере до нейната.Усети вятъра по кожата си и единственото, което напипа бе прадното пространство.После усети нещо друго....
Топлината на ръката и.Обхвана я и се зарадва,че е успял да свърши нещо сам.Оковите на безпомощността щракнаха и той се почувства свободен като никога досега.Бе успял да стигне до тук и да подаде ръката си без да се нарани.Оставаше и да получи отговорът, от който се нуждаеше ,за да доизгради образа в главата си.Малка коннструкция, която завихряше строежа си,всеки път щом той се запознаваше с някой.
24 Re: Гората Нед Яну 23, 2011 4:47 am
Тереза Мериуедър
Една топла ръка се здрависа с ръката на Тереза. Тя едва забележимо се усмихна и се размърда леко, в опит да раздвижи измръзналите си и схванати крака, но без особен успех. След като чу въпроса на Кристофър яростта и гнева, които допреди съвсем малко бяха изпълвали всяка една част от душата и, сега бяха изчезнали яко дим и бяха изместени от малко радост и спокойствие.
"Държа се грубо и невъзпитано! Извини се..."- прокънтя гласа на съвестта на момичето, а тя отнесено мислено отговори :"Добре, добре... Щом толкова искаш."
Беше се загледала в звездния тъмносин небосвод, от който се виждаха части, заради клоните на дърветата и мъглата, която въпреки, че нависоко се разреждаше, не позволяваше да се вижда особено много. Въпреки това Тереза си мислеше за това колко ли свободни от задължения и колко ли щастливи се чувстваха звездите. Тя вярваше, че това всъщност са неземно красиви същества, със снежнобели коси, сиви очи и блестяща кожа. Знаеше, че това не е истина, но въпреки всичко понякога се сещаше за това свое хрумване и се чудеше как ли би живяла ако беше звезда.
"Сигурно всеки ден при тях е весел и безгрижен, смеят се и играят... Няма битки за завземане на територии и не им се налага да убиват, за да се изхранват. Може би са облечени в красиви, дълги бели роби, с небесносини шлейфове и сребърни корони или диадеми. Момичетата ходят на пазар и си говорят за свои си работи, а мъжете работят лека работа като овчарство или птицевъдство..."- помисли си тя.
Харесваше и да си представя какво би правила ако живееше там, но силен крясък на незнайна птица я събуди от прекрасните мисли и я върна в непрогледната като мъгла реалност. Сети се, че момчето и беше задало въпрос, затова побърза да отговори:
- Морскосини...О, и извинявай за грубото държание преди малко. Не бях в настроение.- рече тя и се замисли какви ли бяха неговите очи, какъв цвят ли беше косата му... Как ли въобще изглеждаше, затова побърза да добави.- А твоите? И какъв цвят ти е косата, как изглежда, къса или дълга е?
"Не мислиш ли, че прекаляваш с любопитството, а?"- обади се нагло гласчето на съвестта и, но съвсем не на място.
"Я да мълчиш!-кипна мислено Тереза.-Не стига, че ме накара да се извиня, ами сега ми се караш, че съм го попитала нещо... Освен това- той започна пръв! Млъкни и ме остави на мира"
Тереза се опита да мисли за друго и успя. Загледа се в невидимия Кристофър. Гласът още няколко пъти се опита да я дразни, но на нея вече не и пукаше. Интересуваше я само отговорът на въпроса, който беше задала.
"Държа се грубо и невъзпитано! Извини се..."- прокънтя гласа на съвестта на момичето, а тя отнесено мислено отговори :"Добре, добре... Щом толкова искаш."
Беше се загледала в звездния тъмносин небосвод, от който се виждаха части, заради клоните на дърветата и мъглата, която въпреки, че нависоко се разреждаше, не позволяваше да се вижда особено много. Въпреки това Тереза си мислеше за това колко ли свободни от задължения и колко ли щастливи се чувстваха звездите. Тя вярваше, че това всъщност са неземно красиви същества, със снежнобели коси, сиви очи и блестяща кожа. Знаеше, че това не е истина, но въпреки всичко понякога се сещаше за това свое хрумване и се чудеше как ли би живяла ако беше звезда.
"Сигурно всеки ден при тях е весел и безгрижен, смеят се и играят... Няма битки за завземане на територии и не им се налага да убиват, за да се изхранват. Може би са облечени в красиви, дълги бели роби, с небесносини шлейфове и сребърни корони или диадеми. Момичетата ходят на пазар и си говорят за свои си работи, а мъжете работят лека работа като овчарство или птицевъдство..."- помисли си тя.
Харесваше и да си представя какво би правила ако живееше там, но силен крясък на незнайна птица я събуди от прекрасните мисли и я върна в непрогледната като мъгла реалност. Сети се, че момчето и беше задало въпрос, затова побърза да отговори:
- Морскосини...О, и извинявай за грубото държание преди малко. Не бях в настроение.- рече тя и се замисли какви ли бяха неговите очи, какъв цвят ли беше косата му... Как ли въобще изглеждаше, затова побърза да добави.- А твоите? И какъв цвят ти е косата, как изглежда, къса или дълга е?
"Не мислиш ли, че прекаляваш с любопитството, а?"- обади се нагло гласчето на съвестта и, но съвсем не на място.
"Я да мълчиш!-кипна мислено Тереза.-Не стига, че ме накара да се извиня, ами сега ми се караш, че съм го попитала нещо... Освен това- той започна пръв! Млъкни и ме остави на мира"
Тереза се опита да мисли за друго и успя. Загледа се в невидимия Кристофър. Гласът още няколко пъти се опита да я дразни, но на нея вече не и пукаше. Интересуваше я само отговорът на въпроса, който беше задала.
25 Re: Гората Съб Фев 19, 2011 7:51 am
Joanne C. Baudelaire
Трябваха ми няколко минути, за да осъзная къде се намирам.Множеството дървета ми подсказаха, че отдавна съм излязла извън границите на градчето.Нямах представа как се озовах тук.Просто в един миг стоях забила поглед в сивото паве, а в следващия усещах джвакащата почва под подметките си.Мислите ми бяха объркани и мозъкът ми бе прекалено зает, за да спре краката ми, водещи ме все по-навътре в гората.Въобще не осъзнавах, ме може би вървя право в лапите на някой пират.
Продължих да крача все по-навътре и усетих капки дъжд по кожата си.Явно бе заваляло.Тънката ми бяла рокля щеше да стане на нищо.Но какво ли значение имаше...
Сякаш, за да опровергае думите ми и студения вятър се намеси в картинката, ясно даващ ми да разбера, че той командва парада.
Не осъзнах кога се бе стъмнило.Само преди миг слънцето озаряваше небето, а сега...сега бе отстъпило мястото си на няколко не много симпатибно изглеждащи облаци.
Бум!
Ето, че се блъснах в някой.
-Извинете!-промърморих изправяйки се от земята.
Продължих да крача все по-навътре и усетих капки дъжд по кожата си.Явно бе заваляло.Тънката ми бяла рокля щеше да стане на нищо.Но какво ли значение имаше...
Сякаш, за да опровергае думите ми и студения вятър се намеси в картинката, ясно даващ ми да разбера, че той командва парада.
Не осъзнах кога се бе стъмнило.Само преди миг слънцето озаряваше небето, а сега...сега бе отстъпило мястото си на няколко не много симпатибно изглеждащи облаци.
Бум!
Ето, че се блъснах в някой.
-Извинете!-промърморих изправяйки се от земята.
Съобщение [Страница 1 от 2]
Иди на страница : 1, 2
Similar topics
» Гората
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|