Основен партньор!
Latest topics
» Да разменим банери(:
Пет Ное 08, 2013 6:16 am by Nova Berry

» Спам нашествие;;
Сря Мар 20, 2013 6:23 am by chaos

» Разяснения за групите;
Нед Сеп 16, 2012 12:35 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Джасмин Балард;
Съб Авг 11, 2012 4:20 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Исая Вилън;
Съб Авг 11, 2012 1:05 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Запази си лик;
Вто Авг 07, 2012 4:33 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Заети и запазени ликове;
Вто Авг 07, 2012 4:31 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Рекламки
Пет Яну 27, 2012 10:58 pm by Drake Gordon

» Спам...за кой ли поред път хД
Съб Яну 14, 2012 10:55 am by anyone

» Търся някой за РП
Сря Яну 04, 2012 9:11 am by Мелиса Джоунс

» Въпроси
Пон Дек 12, 2011 8:09 am by Nathaniel S. Wildstorm

» Да се сприятелим...
Пон Дек 05, 2011 8:13 am by Dahlia Malory Fairwell

Вход

Забравих си паролата!



Приятели на форума
















Pretty Little Liars-RPG forum

House of Night - един нов свят



Photobucket
















































































You are not connected. Please login or register

Герои на обикновените граждани

Иди на страница : 1, 2  Next

Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

Име:
Години:
Местожителство /един то трите острова/
Професия:
Връзка с някоя от влиятелните фамилии /не е задължително да има такава/:
История:
Характер:
Външен вид:
Допълнително:



Последната промяна е направена от Дейлън Старк Валерион на Пон Дек 06, 2010 4:38 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

Вижте профила на потребителя http://port-royal.forumotion.com

????


Гост

Име:Август Доуен
Години:24
Професия:лекар
Връзка с някоя от влиятелните фамилии /не е задължително да има такава/:личен лекар на фамилия Валерион
История:Роден през зимата на 1805 година в Порт Роял.Баща му работи като лекар.Добър е в професията си и успява да създаде лекарства , които са причината много животи да бъдат спасени по време на голяма епидемия през 1818 година.Едва на 13 Август решава , че иска да стане като баща си.Заминава за Англия и учи в най-добрата Академия .Получава добро образоваие.Докато е в Англия се влюбва в жена на име Беатрис.Родителите и са против те да се оженят.Любовта между Август и момичето обаче се разгаря все по-силно и тя се връща с него в Порт Роял.Тогава Август е едва на 19.Двамата сключват брак и годин апо-късно се ражда дъщеричката им.Всичко изглежда се е подредило идеално за Август ,но идва нова вълна на жълта треска.Дъщеря му се разболява.Той е принуден да гледа как болестта му я отневма пред очите.Това съсипва не само него , но и Беатрис.Отчаяна, тя решава да се самоубие.Скача от една скала.Август се хвърля след нея , но я изважда твърде късно.Намират го няколок моряци от близкото пристанище.Той е отчаян, не иска да живее.Умолява ги да го убият, но те отказват.Следващите няколко месеца Август прекарва скитосвайки се по улиците.Няма причина , заради която да живее.Идва нова вълна на болестта и много хора загиват, защото няма кой да ги лекува.Граф Валерион му подава ръка и го назначава за личен лекар на фамилията.Август се съвзема и започва да търси лек за болестта, терзаеща града.Твърдо решен, че не иска никой баща или съпруг да испита болката , която му е била причинена при загубата на любимите хора...
Характер:Много упорит.Трудно може да се откаже от нещо.Обича да довършва всичко до край преди да се залови с друго.В никакъв случай не може да се определи като мързелив-напротив.Не обича да стои на едно място , не обича и да бездейства.Вярва , че с труд всичо се постига.Лесно раним и притежаващ склоността да изпада в депресии.В такива моменти само приятелите му могат да го избавят.Ненавижда лицемерието и лъжите и избягва да дружи с хора олицетворение на тези качества.Обичада премисля всичко преди да действа или съди прибързано.За него разговорите и спокойното обсъждане оправят и най-голямата каша.Търпението е нещото , което притежава в безкрайни количества.Рядко може да го види човек ядосан.Склонен да изпада в дълбоки размисли.Неговото бягствоса книгите.Обича да чете-така намира покой и цялостност.Ако се ядоса, обикновено е за кратко и бързо му минава.За него всеки заслужава втори шанс, колкото и лошо да е деянието му.Обача новостите и лесно се приспособява към нови среди.Своенравен е и не обича да се влияе от чуждото мнение.Не си изгражда впечетленето още от първата среща-този процес за него е дълъг и свързан с широко опознаван на хората.
Външен вид:Август е висок 1.85 има стройно тяло.Косата му е кестенява, а през зимата дори черна.Очите също са тъмни .Има белек на дясното коляно.Получава го , когато скача от скалата , за да спаси Беатрис.И до ден днешен му напомня за предишния му живот..за жена му..и дъщеря му..както и за живота , който е можело да имат.Кожата му е светла и лесно почернява на слънце.Не полага особени грижи за външния си вид-
Допълнително:Медицината е неговия живот.
Обича да гледа морето , но никога не е мислил за пиратски живот...
Снимка:



Последната промяна е направена от Август Стормлайлд на Пет Дек 03, 2010 8:20 am; мнението е било променяно общо 1 път

Одобрен!

Вижте профила на потребителя http://port-royal.forumotion.com
Име:Александър Брану
Години:19
Местожителство:Сейнт Кроа:
Професия:Писател
Връзка с някоя от влиятелните фамилии:Няма такава
История:Както подсказва името му,той не е чистокръвен англичанин и във вените си има както английска,така и румънска кръв.Роден е през 1806 година в семейството на беден търговец на риба на име Доналд Йънг и неговата съпруга Алина Брану,която изхранва семейството като изработва златни украшения и ги продава на знатни дами от аристократичното общество.Няма много спомени за родината си Ручъния,тъй като там живее само две години и после заминава заедно с совето семейство за един остров на име Сейнт Кроа,където му започва новият му живот сред доста враждебна и неприятелска среда за него.
Любопитна подробност е това,че неговата майка поризилза от богато семейство на банкери и заможни търговци,но поради отказа им да приемат новият й съпруг,тя се отказваот тях и напуска родината си.
Има двама братя,който се казват Валентину на 14 и Владислав на 19 години,който за лазликаот него много бързо се приспособяват към английския живот и усвояват местните навици.
Не може да се каже,че учението му е негова силна страна,напротив няколко пъти повтаря,а веднъж дори се сбива с свой съученик за това,че обижда баща му.Но с течение на времето Александър,открива своя талант като писател и тъй като това става негово хоби и страс,скоро по негова молба той напуска острова и заминава за Англия, в един от най-престижните колежи Кембридж и в продължение на 4 години изучава литература,литературна фиология и хуманни науки и след като завършва,решава да ссатне на острова,където живеят много богати и влиятелни фамилий,но него не го влече богатстовто и парите и по тази причина не иска да има никакви връзки с тях.
Но пък решава да зарадва бедните хора от населението и младият писател започва да пише най-различни творби с доста силна тематика като любовтта,жертвоприношението което прави еид набща за своето семейство,възкръснало приятелство и подобин теми,който са близки до хората от народа и нямат никакъв лукс и суета.
Уiпехът не закъснява и скоро той започва да трупва богатство,което решава да подели с своите близки,а част от него пък дава на бедни сеемйства или пък сирачета,който пък са останаи без родители.
Характер:Александър е уравновесено и спокойно момче. Обича да се разхожда с приятели.,макар че в началото на персотя си на острова,зиптва доста трудности в общуването с своите връстници и това в един момент го разколебава,виждайки че насреща не му отвърщат с същото.Той умее да извлича позитивните неща от трудните ситуации. Предпочита да е самостоятелен, пред това някой да му се пречка, казвайки му какво да прави. През повечето време е мълчалив, защото се чувства по-комфортно, когато не се набива на очи. Обикновенно е притеснителен и не вярва в себе си, защото мисли, че не е достатъчно добър. Той рисува много добре, но не обича да го показва, защото го е срам. Той обича да спортува. Мрази баскетбола, защото е нисък, но обича тениса, защото от малък тренира и е много добър.
Външен вид:Висок е около 1,82 см със кестеняви очи и чуплива златисто-кестенява коса.Тялото му е добре подържано със добре развити мускули и теглото му е доста добро-70 кг.Лицето му е овално,със лек розов отенък и лунички по лицето.
Брадичката му е остра,ушите му са малко дълги и има гъсти черни вежди.Цветът на тялото му е кафеникаф със златист загар,който е в контраст със очите и косата.Устните му са пухкави,със розовиден цвят и има малко удължен нос.
Допълнително:Освен страстта си към писането,друго негово любимо занимание е свиренето на пиано или пък рисуването,където също се проявава с огромен супех,но поради своята ангажираност,те остават на заден план.
Снимка:

Вижте профила на потребителя
Одобрен...

Вижте профила на потребителя
Ана Михайлович



Години: 20

Местожителство: Сейнт Томас

Професия: ловец/ако може да се нарече професия/

История:
Спомням си, че когатобях малка, нашите бяха богати, имахме слуги, яздехме по цял ден коне през имението. Живяхме си живота като въздухари. Спомням си, как с баща ми кръстосвахме морето. Спомням си, как си бяхме вкъщи два дни в седмицата. Спомням си, как през тези свободни дни, той ме учеше на всичко, което знае и може. Точно той ме научи какво е лък. Точно той ме научи да стрелям, да се концентрирам. Научи ме да бъда като свободна птица, рееща се безгрижно в небето.
Но всичко изчезна. Баща ми се разболя. Издъхна в ръцете ми. Слeд смъртта му, майка ми полудя от мъка. Не знам въобще как съм тук сега. Но беше единствения ми избор. Да остана при леля си в бедния й сиромашки дом и да събирам парчетата от сърцето си. Останах без родители, без семейство. Единствената ми упора бе клетата ми леля, натрупана с безброй домакински задължения в малката си къщурка. На всичко отгоре има две деца. Лиса и Джейсън. Лиса е на 5, а Джей - на 9. Не знаех как издържа на всичко това и реших да помогна, като се изнеса. Разбрах за някакви други братовчеди и се нанесох при тях. Клеър и Брендън. Това са братовчедите ми. А и са мои връстници. Това бе най-големия късмет в живота ми.
Обичам да използвам всичко, що ми е дадено от баща ми. Доли духовно, или материално, това няма значение. Та той ме научи да оцелявам. И така... Ловувам и често давам половината от плячката си на по-бедните от мен. Такива, които нямат дори братовчеди...

Характер: Като малка бях спокойна, весела, игрива. "Е, нормално за едно дете" би си казал човек. Но се промених. Преживях толкова много болка, че съм се научила да се държа по какъв ли не начин. Отбягвам и се държа студено с хората, които смятам, че биха ме наранили още повече. Но се държа мило и дружелюбно, към такива, за които мисля точно обратното. Такива, с които съм прекарала повече време и поне малко ги познавам.

Външен вид: Имам среднодълга рижава коса и сивкави очи. Баща ми винаги казваше, че сякаш като се усмихна слънчев лъч се откъсва, въпреки че и до ден днешен не го вярвам. Не полагам грижи за външния си вид. Е, разбира се, върша си основната хигиена, но нищо повече. Не обичам да се правя на по-красива, от колкото съм всъщност. Смятам, че красотата не бива да се преценява по външния вид. Тя е вътре в теб и никой не може да промени това, колкото и да си грозен, плешив и т.н.

Снимка:

Click
Click 2
Click 3



Последната промяна е направена от Anna Mikhailovich на Пет Дек 17, 2010 10:52 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

Вижте профила на потребителя
Одобрена!


_________________
Still searching for our way, our way through the dark
mountains we left behind, the fire and it's spark
fighting the spell, drowning coins into the wishing well
dreams turned into nightmares and heaven turned into hell

We sailed across the seven seas, lighting candles in the wind
moving on to the midnight sun, rising up again
the twisting and swirling, we're losing the ground, running out of time
The execution of your mind sent shivers down your spine

They're cursed by the spell
and turned into fallen angels
they're going through hell
a howl in the night
they're tolling the bell
hiding their faces in the darkness
unhallowed is the sinner, holy is the saint
it's the curse of the damned

Something's in the air, told us to beware
the rain kept on falling and the evil's not too spare
believing the charm, the sword and the gun, seeing cracks in the wall
facing the mask of the devil, carved into stone

Вижте профила на потребителя http://port-royal.forumotion.com
Име: Карла Ан Моргън
Местожителство: Сейнт Джон
Възраст: 21
Професия: Лекар
История: Родена в Лондон, Англия. Баща й Дейвид е търговец, майка й домакиня мечтаеща да намери подходящи съпрузи за дъщерите си. Отраснала е в голямо семейство с 12 деца(7 момчета и 5 момичета)-Дейвид, Логан, Артър, Конър, Беатриче, Гретчен, Майкъл, Сюзан, Надя и Алекс и Томас и тя са близнаци. Изключително будно и палаво дете мечтае за свободата, която не може да притежава...Загледана в звездите през прозореца на малката си таванска стаичка тя мечтае да преоткрие света, не такъв какъвто е в момента, а онзи описан в книгите на майка й. Разбира се, животът не е приказка с щастлив край. Карла пораства и майка й се заема да й намери съпруг. Някой, който да успее да подсигури бъдещето й и въпреки скромното им потекло успява да намери онзи, който идеално пасва във фантазиите й. Принцът ня бял кон се появява пред прага им, но не прилича на прин, нито дори на жаба. По-скоро старец, бъдещ труп...
Карла е ужасена от преспективата да живее с него, до края на живота си, грешка до края на неговият. Хилядите й опити да убеди майка си в очевидното, не постигат желаният резултат. Затова прибягва до последното, което може да я спаси - най-големият й брат Дейвид „позорът в семейството“, както често е наричан от мъжете в родът й, избрал неограничените възможности, който може да му предложи океана, като пират, а не търговията бизнесът, който от дисетилития се практикува от Моргън.
С помоща на Томас тя намира начин да се свърже с брата, който помни бегло от детството. Дейвид с леко набола брада, прашни дрехи и меко казано писимистична нагласа се съгласява да я качи на кораба си и да я откара до някъде. Това някъде продължава около 5 години, когато на едно от нападенията им един човек не умира в ръцете на Карла. Останалото е ясно. Разстроена тя му казва да я остави на най-близкият остров, Сейнт Джон.

Характер: Силна и борбена. Желае да се освободи от всички забрани, който са й били налагани някога. Хладнокръвна е в трудните моменти, може би дори малко егоистична, но би направила всичко за онези, който обича. Запленява хората с перлената си усмивка и палавата искра във сините си очи, готови да я последва и към ръба на изригващ вулкан. О, да. Притежава силно изразен приключенски дух, който е наследила от баба си, заедо с едно колие.
Външен вид: Високо и строино тяло. Вродена грациозност. Дълга кестенява коса и сини очи са само част от нещата, който са умаели Алдолф(възрастният годеник, от когото е избягала).
Снимка:

Вижте профила на потребителя
Одобрена!


_________________
Still searching for our way, our way through the dark
mountains we left behind, the fire and it's spark
fighting the spell, drowning coins into the wishing well
dreams turned into nightmares and heaven turned into hell

We sailed across the seven seas, lighting candles in the wind
moving on to the midnight sun, rising up again
the twisting and swirling, we're losing the ground, running out of time
The execution of your mind sent shivers down your spine

They're cursed by the spell
and turned into fallen angels
they're going through hell
a howl in the night
they're tolling the bell
hiding their faces in the darkness
unhallowed is the sinner, holy is the saint
it's the curse of the damned

Something's in the air, told us to beware
the rain kept on falling and the evil's not too spare
believing the charm, the sword and the gun, seeing cracks in the wall
facing the mask of the devil, carved into stone

Вижте профила на потребителя http://port-royal.forumotion.com


Виктория ван де Камп

Години:19
Местожителство: Сейнт Кроа
Професия: Прислужничка
Връзка с някои от влиятелните фамилии: прислужница на семейство Фитцрой и истинска дъщеря на Хенри Фитцрой
История:
Виктория прекарва живота си,обслужвайки собствената си сестра Шарлът, без да има и на представа. Майка й, Елмира ван де Камп, е била прислужница на едно от известните семейства на Сейнт Кроа – Фитцрой. Баща й е Хенри Фитцрой, но никой не знае това освен майка й и самият той.
Виктория разбира се, още от малка пита майка си,какъв е бил баща й,какво е станало с него,а историята,която й разказват,е че баща й е бил известен пират и капитан на кораб. От тогава, малката Ван де Камп мечтае да плава в открито море, да се бори с неправдата и да открие баща си. От там идва и любовта й към пиратите. Всеки път,когато някой пират,стъпи на Сейнт Кроа,може да очаква помощ от Виктория. Защото тя смята всички пирати за свое семейство.
Елмира умира,когато Виктория е едва на 8 години и тогава, Хенри обещава да се грижи за нея като да я научи да пише и чете, и когато стане време да й намери добър съпруг. .Въпреки че, Хенри е бил толкова добър към нея през годините, тя винаги го е смятала за надут лицемерен набожник и безкрайно би се разочаровала,ако разбере,че той е истинският й баща.
Всички прислужници в дома на Фитцрой завиждат на Виктория,тъй като тя получава всичко,което иска. Самата Шарлът понякога ревнува от баща си,но се успокоява с мисълта,че Виктория е само една прислужница. Въпреки това, Виктория и Шарлът се разбират много добре и може да се каже,че Ван де Камп е най-добрата приятелка на госпожица Фитцрой.
Поразителна е и приликата между двете. И двете са с кафяви къдрави коси, и една и съща форма на лицето. Лесно може да се обърка едната с другата. Тази прилика не се е приемала много добре от госпожа Фитцрой,съпругата на Хенри, и тя не изпуска време да обижда Виктория. Именно тя е причината, Виктория да мрази живота си. Когато е била малка често е била удряна от слугите на Фитцрой по заповед на господарката. Дори когато възрастната госпожа е на смъртно легло не спира да обижда Виктория. Но понеже къдрокоската е много милостива й прощава, макар че никой не я е молел за нея. След смъртта й,животът на Виктория се пооправя,но само до времето,когато баща й започва да й натриса дъртият Емануил Иванов,известен руснак скъперник, за съпруг. Тя се противопоставя,но нищо не може да умилостиви Хенри Фитцрой,дори собствената му дъщеря Шарлът,която също е против брака им.
За щастие на Виктория,точно във вечерта преди сватбата дъртакът умира и тя се спасява.
Но от този момент се заклева,че никога няма да позволи на никой,който и да е било, да направлява живота й.
Характер:
Много пресметлива и умна. Отдава се на учението и учи всяка минута,когато е свободна. Упорита и решена да направя всичко,което е по силите й,за да постигне мечтите си,една от която е да намери „баща си” пират.
Не е много търпелива,даже напротив. Иска всичко да става по бързата процедура.
Готова е на всичко да предпази Шарлът,която смята за приятелка.
Когато си науми нещо задължително трябва да го направи. Не е от тези,които като започнат да правят нещо и като им омръзне,го зарязват. Работлива е. Никаква къщна работа не може да й се опре.
Външен вид:
Виктория не е много висока,но е слаба. Има кафява къдрава коса, овална форма на лицето с постоянни розови бузи,с тъмни красиви очи.
Поради приликата с Шарлът,двете доста често се разменят. Особено,когато Шарлът излиза на среща със своя любим,тайно от баща си. Тогава Виктория я покрива.

Вижте профила на потребителя
Одобрена, добре дошла ;]


_________________
Вижте профила на потребителя
Име:
Merlin Van Houtdreve и Arthur Van Houtdreve
Години:
21
Местожителство:
Сейнт Джон
Професия:
моряци
Връзка с някоя от влиятелните фамилии:
нямат
История:
21:32...ден на раждане

Тя отвори вратата на каютата и влезе задъхана, за миг стаята се завъртя няколко пъти образувайки причудливи форми и в този момент тя притвори очи.
Слабите й ръце се едва задържаха солидния медальон намиращ се в тях, а ефирната й фигурна, сякаш размита от треперенето й, се понесе към люлеещия се стол. Точно в този миг й се струваше напълно безсмислен, сякаш не й бе достатъчно люлеенето на целия кораб...ала единствено той бе тъй близо до вратата.
С последни сили успя да седне и да затвори очи, опитвайки се да се успокои, да забрави непоносимата болка в кръста и раздиращите я удари на детето.
Бледото й лице се изкриви в подобие на усмивка и тя постави длани на стомаха си, изричайки топли майчини думи.
Нов напън и нови болки, още по-силни от предишните, сега вече дотолкова болезнени, че предизвикаха силен вик.
Каютата се завъртя отново, а по краищата започваше да пълзи тъмнина която искаше да я обвие цялата, заедно с дамата в нея.
Миг преди да я бе обгърнала вътре влетя мъж с широко чело и специфична брада, а карамелените му очи в този миг бяха изкривени в уплаха.
Само след миг побягна, сякаш изплашен от бледото лице на дамата и изкривеното й в агония тяло...че бърза да се скрие, помисли си тя и продължи да се извива от болката.
Ала той не бягаше от нея, никога не би побягнал от любимата си, още повече когато тя така се нуждаеше от него, бе тръгнал да извика прислугата, за да помогне, понеже изглежда детето искаше да излезе от нея, но не проумяваше че й причинява болка, разпъвайки малките си ръчички навсякъде.
Не мина много време докато той се върна, но тялото й вече беше безмълвно, не издаваше никакви признаци че е жива, но гърдите й все още се движеха равномерно. Нима му се бе сторило, нима тя не изгаряше само преди минута...не не бе възможно.
Още преди да бе завършил мисълта си, нов стон излезе от устните й и тя отново се раздвижи, а силуета й разкривен започна да подскача на стола.
Слугата побърза след заповедта му и подготви всичко за раждането, докато мъжа се опитваше да успокои любимата си, макар тя да ме глуха за тихите му ласки.
Чу се ужасяващ звук от счупване и жената прихна в нови мъки и страдания.
Силните вълни, клатещи целия кораб, увеличаваха напрежението и допълваха огромното неудобство в онази тясна и неподходяща за раждане каюта...нима тя не му бе казала че ще роди скоро, че не бива да пътуват по вода точно сега, че биха могли да видят майка й и след раждането...да и то не еднократно усмихвайки се го бе молила да останат на сушата, въпреки всичко той не я послуша, радостен заяви че желае да плават, че няма как да роди, че е все още рано, но надутия й корем съвсем не казваше същото и ето го доказателството, тя лежеше агонизирайки, а той се мъчеше да я успокои.
Раждането започна и нов прилив настъпи, карайки вече мокрото й тяло да бъде обляно от нова вълна.
Разкъсвана на хиляди парченца от тялото й излезе детето, малко и красиво момченце...прекалено малко, помисли си тя и в следващия миг нов напън и нови стенания предизвикаха раждането на друго дете..нима бяха две!?
Бледа усмивка се появи на лицето на двамата родителя и те стиснаха ръцете си, ала жената гледаше тъжно...на лицето й бе изписано страдание, тя вдигна малкото и крехко тяло към двойката и с нещастие съобщи че бебето е мъртво.
Вик раздра отново нощта, но вик изпълнен не само със страдание от загубата на нероденото си дете, а и от нов напън.
Този път знаеше че няма да издържи, че тялото й, вече изтощено от болката, ще издъхне в този миг, но искаше да издържи колкото може повече.
От слабото и тяло излезе и последното, окървавено момченце, а усмивката й при вида му макар и немощна бе истинска.
Старата жена подаде двете момченца на майката и тя ги погледна с поглед изпълнен с най-топлите майчини чувства.
Ала болката й, не само физическа, а и от загубата на третото момченца бе толкова голяма и непоносима че с очи заковани в мъртвото дете и ръце стискащи другите две, тя пое последния си дъх и се помоли на бога да закриля семейството й.

12:32...ден след това

"- Но Господарю, не можем да оставим децата сами, умолявам ви...госпожата не би пожелала това.
- Матилда...подчини ми се и ги остави тук далеч от дома ми, трябва да са благодарни че не ги убих..
- Господарю..та те са само деца, при това новородени, не са виновни, моля ви, нека ги задържим, умолявам ви!
- Казах ти нещо, а сега действай, преди да съм сметнал за нужно и ти да останеш тук с тях.
- Слушам господарю..."

Разговора с нейния господар минаваше през съзнанието й отново и отново, докато с малко гъше перо пишеше на стар и смачкан лист, изписвайки разкривени от сълзите й букви.
Тя не желаеше да послуша господаря си, ала знаеше че не го ли направи ще загине по далеч по жесток начин от двете деца...макар да се молеше някой да ги намери и приюти, точно и затова пишеше бележката, искаше един ден момченцата да разберат кои са, да узнаят за съдбата им отредена от злочестия им баща.
Свещта загуби своя блясък от повея влязъл през отворения прозорец и старата жена се изплаши, но побърза да приключи писмото преди господаря й да се бе усетил че върши нещо нередно.
Бързо с трепереща ръка довърши и последно изречение, умоляващо получателя да го предаде на децата когато навършат 21 години. С молитва към бога това чудо да се случи и те наистина да доживеят тази прекрасна възраст тя отвори плика и пусна вътре листа, заедно с големия медальон, доказателство за знатния им род, миг след това побърза да запечата писмото в дебел, бежов плик запечатан със знатния печат на Нидерладския крал.
.

21:12...по-късно същия ден
Вълните се блъскаха лудо в скалистия бряг, така сякаш самия бог на морето искаше да накаже света за жестокостта намираща се у хора. Светкавици раздираха нощта за пореден път, а луната бе скрита зад буреносни облаци, мрачни като подземния свят.
Звездите предсказваха поредната тежка нощ, ала самите те не желаеха това, не и докато на проблясващите светкавици се забелязваше силуета на голяма плетена кошница, а гласа на две деца раздираше и без това дивото съзвучие на водата.
Чу се нов, нетипичен за тези места звук, шум от копита..чудно какво ли би могло едно любимо на боговете същество да излезе навън в подобна нощ.
Светкавица раздра отново небето и успя да освети животното, но чиито гръб се намираше млад и красив мъж, с привидно добро облекло.
Изглежда самия той се бе озовал в капан и търсеше подслон в пещерата близо до брега, надяваше се там да намери спасение от задаващия си порой.
Очите му се плъзнаха напред по брега, разглеждащи бурните вълни, така яростни, както никога до сега не ги бе виждал, ала погледа му бе привлечен от нещо съвсем различно от бялата пяна, от нещо което определено не би трябвало да е тук, при това точно сега.

С трениран замах той слезе от коня и се запъти към кошницата, а на лицето му се четеше нескрито любопитство.
Голямата му длан я обърна към него, а зениците му се разшириха от огромната изненада при вида на двете деца, но миг след това топла усмивка зае нейното място и той им заговори с тих и успокоителен глас.
Знаеше че не може да ги остави, не само защото дълга го изискваше от него, ами защото сърцето му затрептя за тези деца още в мига щом ги видя, още от първата секунда в която зърна красивите им личица, той пожела да ги закриля като свои...


Характер:
Дали можем да ги наречем луди глави?Сами преценете.И за да вземете решението си по-лесно, трябва да имате предвид, че тези двамата собственоръчно успяха да измайсторят машина ,наречена ”яйцехвъргачка за съседи”, а после не се и поколебаха да я вкарат в употреба.Е, това май е живо доказателство за неспирните щуротии , примшнаващи през техните мозъци, които ,стана ви ясно, не са никак за подценяване .Освен свидетелство за вече неуспоримия факт, че нещо в техните глави хлопа, яйцехвъргачката за съседи доказва, че Артур и Мерлин са доста креативни личности, които никак не обичат да скучаят. Дори да ги затворите в някоя съвсем празна и тъмна стая те ще измислят някоя гениална иновация , за да си запълнят времето-например поиграят на сляпа баба или щи измъкнат връзките на обувките си и ще започнат да ги завързват докато не се получи най-гигантския възел на света...
Какво може да се каже за лицата им...Е, освен ,че са напълно еднакви, върху тях винаги грее някоя дяволита усмивка, нашепваща на околните неща, от които дяволът би се уплашил.Ако става въпрос за страх, Артур и Мерлин с гордост попадат в графата „хора ,имащи удоволствието да не се страхавут от нищо”.Една от причините да се хвърлят през глава във всичко ,дори то да носи етикет „взривоопасно”.Не просто им доставя удоволствие да нагазват във водите на страховитото.Те ги търсят...Просто в представите им за идеален живот не фигурират люлеещ се стол , дебел роман, в който авторът описва 52 страници поле, на което само една единствена крава пасе трева, описана с префърцунени епитети като „благоухайна”.Що се отнася до идеално-за тях това са приключенията.
Ако кажем, че запазват самообладание дори в напрегната ситуация, няма да излъжем.Нищо не е в състояние да ги ядоса.Но те пък могат да ядосат всичко.Само няколко добре подбрани техни думи могат да изкарат от рели всеки.Дори онези специално обучени монаси от далечния изток, които с години тренират за перфектната медитация.
Чувството за хумор е другата им обща черта и у двамата.На пръсти се броят дните , в които изражението им е посърнало , а от устите им не се ронят поток от глупости. От погледа им нищо не може да се скрие.
Поговорката „три пъти мери, веднъж режи” остава неразбрана за тях.Никога не мислят преди да свършат нещо.Това ги превръща в магнит за неприятности.Не , че те имат нещо против....



Външен вид:
Някак странно е как природата създава подобна красота, при това представена в две прекрасни създания като една капка вода.
Мерлин, както и брат му Артур, са не много високи, но стройни мъже, с тяло изваяно като от най-нежните ръце.
Очите им, на пръв поглед съвсем обикновени, биха могли да те запленят с магнетичната си сила и дълбочина, загадъчен наследник, оставил следа от любовта на майка им.
Кожата им е с мек и примамлив загар, а косите им с канелен цвят и светли отенъци.


Допълнително:
-

Вижте профила на потребителя
Одобрении! Много готини герои.. xD


_________________
Still searching for our way, our way through the dark
mountains we left behind, the fire and it's spark
fighting the spell, drowning coins into the wishing well
dreams turned into nightmares and heaven turned into hell

We sailed across the seven seas, lighting candles in the wind
moving on to the midnight sun, rising up again
the twisting and swirling, we're losing the ground, running out of time
The execution of your mind sent shivers down your spine

They're cursed by the spell
and turned into fallen angels
they're going through hell
a howl in the night
they're tolling the bell
hiding their faces in the darkness
unhallowed is the sinner, holy is the saint
it's the curse of the damned

Something's in the air, told us to beware
the rain kept on falling and the evil's not too spare
believing the charm, the sword and the gun, seeing cracks in the wall
facing the mask of the devil, carved into stone

Вижте профила на потребителя http://port-royal.forumotion.com

????


Гост


Име:
Оникс Блъдроял
Години:
21
Местожителство /един то трите острова/
остров Сейнт Томас
Професия:
писател
Връзка с някоя от влиятелните фамилии /не е задължително да има такава/:
Няма...
История:

Всяко нещо има своето начало.Макар мнозина физици да не са съгласни с това.Хората обаче винаги са напипвали, смътно в повечето случаи, проблема с началото на нещата.Питат се откъде съставителите на речници са научили правописа на думите.И не могат да се отърват от желанието да намерят все някое възелче в усуканите и разръфани мрежи на пространство-времето, за да го посочат поне метафорично с пръст и да заявят „Ето от тук се започна..”
Началото на историята на малкия Оникс Тайланд също не можем да определим лесно.Макар безспорно да съществува някъде м миналото.Най-лесно можем да кажем, че жизненият му път дава началото си от едно място наречено Швейцария.Там в подножието на Алпитепрез 1808 тодина на бял свят се показа малкото отроче на Елизабет Уайтскай и Джордж Тайланд.Ала този паметен ден не би просъществувал, ако само година по-рано американецът и великобританката не се бяха засекли на малък търговски кораб, който щеше да ги отведе не към бленуваните поля на Швейцария , а към една тайна афера и купища проблеми с един основен начело-Оникс.Такива бяха и очите на Джордж.Тъмнни като безоблачна нощ в Норвегия.Това бе причина сърцето на Елизабет да падне в плен.За жалост плодът на авантюрата им наследи нейните златисти ириси в комплект с огромни зеници и подредени мигли.Авантюра, защото младият Джордж криеше нещо повече от труп в шкафа.На ръката му имаше богато инкрустирана халка..Щом обаче погледът му падна върху големите руси къдрици и невинното изражение на Елизабет, венчалния пръсте се озова на дъното на джоба на изискания му син костюм.Успя да я спечели лесно.Няколко мили думи, няколко скъпи подаръка...напразни надежди за бъдещия им съвместен живот и момичето бе негово.Нехаеше за милата си образована съпруга, коятто приготвяше ненадминат боровинков пай и отговаряше на въпросите на приятелките си с думите „Милият ми Джордж ще остане там поне година”.И това бе самата истина.Мистър Тайланд си събра багажа още щом малкия Оникс се пръкна на бял свят.Поредното незаконно отроче на тъмноокия безпорно красив американец.Елизабет таеше надежди, че някой ден „голямата и любов „ ще се върне.Когато сечейството и разбра, че едва на деветнадесет е станала майка без да мине през тайнството на брака, се отрече от нея.Ала тя не изостави Оникс.Обгрижва го през цялото време и се постара от него да стане един порядъчен човек, който не пропускаше неделна литургия.
Тя не спря да мисли за Джордж.години по късно си отиде заедно с напразните надежди.синът и бе съсипан.Единствният му близък угасна пред очите му.
Започна да странства по света , „дирейки щастието”Обиколи света , а намирането на негодника, съсипал живота на майка му , се превърна във фикс идея за златистоокия.Ала негодника не се криеше на стария континет.Оникс го намери във студените земи на Канада.
Джордж вече бе остарял.Оникс имаше желанието да се развика, но гневът му стихна щом се изправи лице в лице със законните наследници на мистър Тайланд.Те не подозираха що за баща имат.Джордж му предложи пари.Но имаше едно условие.Оникс трябваше да премълчи чия е кръвта циркулираща във вените му.Младото момче не искаше глупавите у пари, той бе дошъл само за да види другата част на корените си.Тръгна си без да обръща глава назад.
Нямаше кой да го изслуша и той започна да пише мислите си на хартия.Купища бели листове поместваха хаотичните му мисли и това се превърна в средство за прехрана.останови , че смяната на обстановката влияе добре на творческата дейност, кипяща в главата му.Така всичко започна оттам, откъдето бе свършило.Прикачваше се от кораб на кораб и се прехранваше с това, което намереше или в краен случай задигнеше...През есента на 1829 пътят му най-сетне го отведе на място, на което може би щеше да намери щастието...

Характер:
На Оникс му се искаше да не прилича толкова много на Джордж.Ала и двамата притежаваха едно и също вътрешно глъсче, коео ги водеше към опасните авантюри и им нашепваше, че забраненият плод е най-сладък.
Ала Елизабет бе успяла да притъпи до минимум тази черта в характера на сина си.
Оникс се превърна в порядъчен човек.Вярваше, че всичко е поправимо.Радаваше се и на малките неща и обичаше изненадите , които му поднася живота.Научи се да живее за мига , защото човек никога не знае колко време му остава.Повечето деца го сочеха с пръст и го отбягваха, защото бе извънбрачно дете.Това го направи затворен.След години обаче се научи, че хорското мнение не е важно.Значение има как се чувстваш ти отвътре.А той знаеше, че е щастлив.по-добре без баща, околкото с човек пкато Джордж.
В съботните утрини той свиреше на китара.За него тя бе всичко.Мелодията , излизаща от нея, го успокояваше и го караше да се чувства завършен.Не ходеше никъде без нея.
Лесно можеше да се нарече чувствителен.Много хора не разбираха сложния му характер, ала те не си и даваха особен зар , за да го разберат.Все пак момче изразяващо мислите си мърху лист и чувствата си чрез музика , изглеждаше странно в очите на другите.
Името Оникс майка му избра заради очите на Джордж.Но то пасваше на момчето идеално по друга причина.Също като значението на камъка, Оникс притежаваше силен дух и непоклатимо самообладание.Дори цала филхармония в спалнята му докато спи не би успяла да го изкара извън нерви.
Емоциите си момчето не обичаше да показва.Държеше ги за себе си.По простата причина, че не искаше да товари хората с излишни неща.Така той трупаше един голямз облак от тъмни чувства .По лесно бе човек да влезе в някоя египетска гробница, отколкото да разбере какво се крие в главата му.
Усмивката на лицето му грееше с една необяснима сила , способна да заплени всекиго.По някакъв необясним начин той успяваше да повлияе на чувствата на хората и да ги накара да мислят като него само с няколко думи.Ала обичаше да изслушва и чуждото мнение, дда погледне от чуждата гледна точка.
Вярваше, че нищо на този свят не е савършенно и че никой не се ражда научен.Мразеше лицемерията и лъжите , а подлостта на хората будеше у него само вълна от негативни емоции.
След смъртта на майка си откри , че когато праиви нещо, се откъсва от проблемте.И така нямаше и минута на бездействие.Макар дейностите , с които се захващаше да бяха безполезни в повечето случаи.

Външен вид:
Бледа кожа, златисти ириси и руса коса..Нищо общо с името му.Поне не и с първото.Бе наследил очите от Елизабет.Ала само тях.Ръста дължеше на гените на Джордж.1.87. Наричаха го „кльощав”.Имаха право .Колкото и да се мъчеше мусукли не можа да напарави.
Кожата му лесно изгаряше на слънце, а кусата му ставаше дори по-руса от това чудо на природата.Когато се усмихваше, две тръпчинки се появяваха в бледата му кожа.Не обичаше да пуска косата си дълга, но не я харесваше и късе.Затова прическата му бе нещо средно между двете.Не обичаше и да се издокарва.
Допълнително:
Не издръжа без китарата си....
свири на пияно.

Одобрен.


_________________
Still searching for our way, our way through the dark
mountains we left behind, the fire and it's spark
fighting the spell, drowning coins into the wishing well
dreams turned into nightmares and heaven turned into hell

We sailed across the seven seas, lighting candles in the wind
moving on to the midnight sun, rising up again
the twisting and swirling, we're losing the ground, running out of time
The execution of your mind sent shivers down your spine

They're cursed by the spell
and turned into fallen angels
they're going through hell
a howl in the night
they're tolling the bell
hiding their faces in the darkness
unhallowed is the sinner, holy is the saint
it's the curse of the damned

Something's in the air, told us to beware
the rain kept on falling and the evil's not too spare
believing the charm, the sword and the gun, seeing cracks in the wall
facing the mask of the devil, carved into stone

Вижте профила на потребителя http://port-royal.forumotion.com
Име: Джоан Кармен Боудълейър

Години: 19

Местожителство: Сейнт Томас

Професия: Архитект

Връзка с някоя от влиятелните фамилии: Майка и идва от рода Болдуин.

История: Джоан бе щастливо дете. Обградена от вниманието на родителите си и с постоянната компания за игри - сестра и, тя растеше с пълна пара. По-цял ден тичаше из огромната красива къща и се правеше на принцеса с дългите рокли, които баща и и носеше от различни страни като пътуваше. Заедно със сестра си тя обикаляше из околния свят. Един ден тичаше по пясъка избягвайки вълните, друг береше диви цветя и плодове по горските пътеки, а трети се вслушваше в смеха и разговорите на хората, които се събираха редовно на широкия площад в центъра на градчето.
За нейно съжаление, тя порасна може би прекалено бързо. Започна да учи. Историите на различните народи я влечаха дълбоко. Всичко даваше, за да отиде в града и да слуша, какво говорят хората едни за други. Умееше да слуша. Още по-добре - успяваше да анализира чутото и да си състави мнение за ставащото около нея. Лошото беше, че не си създаде добро мнение за живота.
Как можеше всичко да е толкова нечестно? Тя ядеше по три пъти на ден и всеки един път имаше поне по три ястия на масата, а някой от децата едва си позволяваха коричка хляб. Тя носеше скъпи рокли, шити в страни, за които само беше чувала, а хората наоколо за вече трета година ходеха със същите изцапани и разкъсани ризи. Джоан не разбираше жестокостта на живота към тези, които ако не бяха парите щяха да са като нея.
Макар и момичето да бе пораснало, в него още живееше детската логика. Тази която подсказваше, че светът може да е перфектен и трябваше да бъде дори това да коства много усилия. Гледайки нещастието на гражданите, Джоан си обеща, че ще се погрижи за тях, че ще направи каквото и да е, за да бъдат всички равни.
* * *
Минаха години. Джоан стана още по-голяма. Не бе забравила хората от улиците, но нещата като цяло за нея се бяха променили. Баща и бе този, които подкрепяше мечтите и, но щом тя навърши дванадесет години той се разболя тежко и скоро почина. Майка и бе различен човек. Тя всекидневно втълпяваше на дъщерите си как бедняците сами са си виновни за нещастието. Че те са си го навлекли. Как биха могли те да успеят и да забогатеят щом нямат желание за това?
Джоан разбираше и двете страни. Защитаваше народа пред майка си и майка си пред народа. Ала хората скоро спряха да и се доверяват. А и кой би могъл да ги вини? Щом погледнеха девойката те виждаха само щастие. Прекрасно семейство, невероятен дом, пари, достатъчни за всичко, което пожелае. На пръв поглед идеалния живот, нали?
Ала всеки, който го притежава би казал обратното. Хората нямаха идея през какво минаваше Джоан всеки ден, всеки час, всяка минута. Майка и очакваше тя да бъде перфектна. Искаше да преуспее, което в нейните очи представляваше богат съпруг и две деца, които да научи на същото. Явно обаче някой беше подритнал крушата далеч от дървото. Дъщерята отказваше всичко. Ходи изправена! Яж културно! Внимавай как изглеждаш! Дръж се мило! Научи полезни за домакинството способности като готвене, шиене и чистене. Това бяха желанията на амбициозната майка.
Джоан от друга страна искаше да продължи да учи. Щом не можеше да промени света и да вмъкне добротата в човешките сърца, то поне нямаше да остане като сянка. Щеше да живее живота така че да е горда от постигнатото накрая. Ала за да изпълни този план и трябваше работа. В ума и проблесна идея. Щеше да стане архитект и да взима пари от богатите, за да остави следа в историята, която и богатите и бедните от бъдещите поколения да могат да видят.
Неспазвайки исковете на майка и носеше невъобразимо щастие на Джоан. На пук на нейните очаквания тя се научи да се бие. Използваше ножа толкова умело колкото и четката щом станеше дума за прекрасните картини, които рисуваше през свободното си време. Възвърна си доверието на хората. Сега вече и се струваше, че живота и е перфектен.
С навършването на деветнадесет години обаче осъзна, че животът и едва започва. Рано бе, за да е изпълнила плана си. Нещо липсваше, нещо не пасваше. И до този ден търси какво.

Характер: Добродушна душица от начало до край. Очаква най-доброто от хората и за съжаление бива често разочарована. Но това не би могло да сломи щастливият и боен дух, да я накара да се укроти, да погледне негативно на нещата. Каквато и цел да и се постави доказала е, че ще даде всичко от себе си да я постигне. Общителната и натура я държи в центъра на всичко и всички. И така и харесва. Обича вниманието, но не иска да се очаква прекалено много от нея. Предпочита тя да определя правилата и понякога леко прекалява с прилагането им, но поне исканията и се броят на пръсти. Иначе е доста толерантна личност. Желанието и за равновесие и печели много неодобрения сред аристократите, но при такава миловидност честата импулсивност и бива простена. Жаждата и за знания не би могла да бъде задоволена. Е какво пък, нали има цял живот..

Външен вид: Дълга руса коса се плъзга по бледите и рамене. В повечето случай си стои права, но на моменти се вие леко на къдрици. Не е от най-високите хора в света, но пък не е и дебела. Миниатюрността и само спомага още за невинния и външен вид. От където и да я погледнеш напомня за доброта и гостоприемство. С изключение на умело прикрития в повечето случай горещ пламък в очите и. Те самите сякаш не могат да си изберат цвят. Прескачат от синьо до зелено, от зелено до кафяво. Но на който и цвят да се спрат дългите мигли, които ги обграждат сякаш ги правят още по-дълбоки отколкото вече са. В общи линии едно симпатично момиче. Това вижда Джоан всеки път щом погледне огледалото.

Допълнително: Издирвайки новата си цел в живота, Джоан открива много различни хобита и интереси. Няма да стигнат векове, за да се изредят всички, затова няма да бъдат записани. Но е хубаво да се знае, че от нея може да се очаква всичко..

Снимка:

Вижте профила на потребителя
Одобрена. Smile


_________________
Still searching for our way, our way through the dark
mountains we left behind, the fire and it's spark
fighting the spell, drowning coins into the wishing well
dreams turned into nightmares and heaven turned into hell

We sailed across the seven seas, lighting candles in the wind
moving on to the midnight sun, rising up again
the twisting and swirling, we're losing the ground, running out of time
The execution of your mind sent shivers down your spine

They're cursed by the spell
and turned into fallen angels
they're going through hell
a howl in the night
they're tolling the bell
hiding their faces in the darkness
unhallowed is the sinner, holy is the saint
it's the curse of the damned

Something's in the air, told us to beware
the rain kept on falling and the evil's not too spare
believing the charm, the sword and the gun, seeing cracks in the wall
facing the mask of the devil, carved into stone

Вижте профила на потребителя http://port-royal.forumotion.com
Име:Изабел Монтагю, но обича да й викат Изи, Бел или Звездичка, както я наричат любимите й хора(не че май има такива в момента)

Години: 19 години

Местожителство:Сейнт Джон

Професия:бивша куртизантка, в момента няма работа

Връзка с някоя от влиятелните фамилии: няма такава

История:Изабел Монтагю..За нея мога да говоря цели три дни и три нощи, но самата тя за себе си да говори, не обича.За никого не е тайна, че я използват като пример за лека дама, но какво пък?Във всеки случай не е изцяло само тя виновна.
От самото начало, от първия миг, в който проплаква, Изи е нежелано дете, плод на развратничеството на майка си Амелия.Една страшна..Ще ви спестя тази думичка, ще стане грозно.Ако не се сетите, питайте Изабел, тя не се свени да я извика.Та, тогавашния мъж на Амелия разбира, че малката Бел не е негова дъщеря, пък и познайте-той иска син.Отнема я от майка й, която май няма много против и я продава на случаен незнайник.Така нашата скъпа героиня се оказва под покровителството на..сутеньор.Отглежда я подобаващо, но като изключим това, има доста тежко детство и бързо й се налага да порастне.Едва на 16 години влиза в самия бизнес.Тежко, тежко..Пък и за шефа й е недопустимо да изгуби своята червенокоса перла..
Обаче..Идваме до по-интересната част, с която нашата мила Изабел е много горда.Скоро, съвсем скоро червенокосото захарче стана и убийца.Просто й кипва.Че, защо да е длъжна да работи за някакъв дърт перверзник?А като не иска да я пусне, има друго, много по-лесно решение.Доста бързичко си прави равносметка с него като го заколва.Доста хладнокръвно, но не й тежи на съвестта.Да, определено е за лудницата това диване, трябва ли да казвам, че убива и майка си?Не, вие сами ще се сетите..
В момента Изабел е в известна степен извън закона, но не бяга на никъде.Стои си на любимия остров и не бърза да се измъкне от лапите на закона..Като я хванат, ами честито..Време е да посети килията, не само леглото на правосъдието..

Характер:Изабел, въпреки всичко, е усмихнат човек..Поне, докато не я докачиш за някой от вредните й навици..Хич не е цвете за мирисане и доста често проявява характера си без да се притеснява, че по този начин може да нарани някого.Разбира се, след това адски много съжалява, когато види, че последствията са достатъчно зле да развалят и нейното настроение.Бягствата са редовната й проява.Изи ако не бяга, кой друг?Обича да заобикаля правилата и пак да постига своето и никак не е изискана дама..В този ред на мисли честичко подслъгва за туй-онуй..Голяма безделница е, обаче е много докачлива.Черния й хумор няма край..Понякога е малко непохватна..

Външен вид:Бел не е особено висока и това й доста я дразни, понеже й се налага да носи високи обувки.Ужас!А как болят крака от такива обувки понякога..Но това е съдбата на ниските..Какво да се прави.Косата й не е от най-дългите, но тя такава си я харесва.Няма намерение да се боядисва в близките 30-40 години, докато не й се появят бели коси.Има стройно тяло, но разбира се, да повторим да не се забрави, не е висока, което я кара да се сърди на родителите си, че не са я направили по-висока..Ама тя да не е по поръчка?Само може да й се иска..Не се харесва, когато е официална.Ако някой я види такава значи повода е много специален и се е оставила да я напъхат в някой прилепнала лъскава рокля..Другия вариант е да си е ударила главата и да се налага да я водите в някоя болница.

Допълнително:Има татуировка на глезена с надпис "Starlet"

Вижте профила на потребителя
Одобрена си.Добре дошла :]


_________________
Вижте профила на потребителя

Име: Роня
Прякор: Лисицата
Години: 18 години
Местожителство: Сейнт Джон
Професия: Горда крадла
Връзка с някоя от влиятелните фамилии: Влюбена е във всички благородници и благороднички. По-скоро в техните скъпоценни бижута и притежания, които си струва да бъдат "спасени" от тях.

История: Историята обича да забравя онези личности, които са й неудобни, но заради наглостта си, Роня не се оставя да потъне в забрава. Старае се да припомня на въпросната натруфена госпожица "аз-помня-всичко-за-всеки", че съществува и ще тормози галениците на сестра й - Съдбата, докато може. Именно затова, дали на няколко ейла в някоя кръчма, или просто насред улицата, червенокосата фурия може да започне да разказва как се е родила в една бурна вечер, буквално на пода на килията, в която е лежала майка й заради укриване на пирати. Не я обесили женицата, ами само я затворили да умре бременна. Тя не ги разочаровала и наистина починала, но детето й оцеляло. В такива моменти Роня би посочила гордо себе си и би кимнала доволно, а след това би продължила с историята.
Та, родила се тя като дъщеря на някаква прислужница и дъщеря на богат мъж - така и не разбрала кой, защото едва проплакала върху мръсния под, Роня била буквално дадена на тъмничаря. Той пък я дал на някаква жена на улицата, която я дала на беден рибар, който щял да я продаде за робиня на някакъв кораб, но жената на тъмничаря се оказала наблизо и прекомерно напита, та взела детето, защото сънувала сън, че трябва да прибира всичко червено. А по онова време, досущ като сега, Лисицата се откроявала с красиви червеникави коси. И взела тя малката, но когато изтрезняла разбрала каква глупост е извършила. За жалост, било късно. Поради тая причина, а защото се славела и като откачена - Лора, втората майка, когато момиченцето се научило да ходи го натирила да разнася храната по килиите и да помага на новия си бащичко - Ториъс. Именно там госпожицата се научила на някои доста полезни умения - по време на разговорите си с различните утрепки се сдобила с познания около това как най-успешно да реже кесии, как да пребърква джобове в движение, как да забърква отрови и приспивателни, да чете и пише! (за Бога!) и дори понаучила това-онова за тайните входове по именията. Нали разбирате, слугите обвинени в кражба и натирени за бесилката, не се свеняха да разкриват тайните на бившите си господари. От любов, така де.
И така, в продължение на 14 години Роня събирала екзистенциално важни познания, като междувременно се учила и сама на някои трикове - убедително лъжене, катерене по покриви, въже и всякакви отвесни повърхности. Не считала, че ще се наложи да използва уменията си да краде, но след като набедили тъмничарят, че бил предател и пуснал един престъпник на свобода, а Лора се напила до смърт по мъка по съпруга си, малката не-дама останала съвсем сама на улицата. Щастието не й се усмихнало втори път да я намери пияна женица, която да я прибере, пък и вече не била сладичкото бебе от преди 14 години. Сега имала няколко избора - да стане пират, да стане жрица на любовта, крадла или пък прислужница някъде. Не можела да си позволи лукса да стане първото, защото не познавала лица от тази изискана професия, второто й се сторило доста неприятно, а последното - ами, да кажем, че не питаела особена привързаност към идеята да прислугва на някакви надути контета. Затова избрала третото. И така, един ден просто изчезнала Порт Роял без никой да забележи. Върнала се чак след четири години, които прекарала в усвояване на занаята. Искала да помага на бедните и изпаднали в немилост хора, но и да открие кой е баща й - преди да умре, Лора й споделила, че първата й майка била прислужница в някакво богато имение и забременяла от господаря там. И така, Роня се заела за работа. Сдобила се с прякор, който повечето от бедняците разпознавали като символ на надежда. Лисицата - една от най-успешните крадли на острова, била направила няколко големи удара в къщите на благородници, а над две трети от спечеленото раздала на бедните. Останалото ... е, да кажем, че всеки си има пороци, а Роня не била съвсем ангел-спасител по душа, и запазила за себе си.

Характер:
Прякорът на Роня казва достатъчно за притежателката му - червенокосата госпожица е хитра, съобразителна, гъвкава и лъже, когато се наложи без да й мигне окото. Чувства се в свои води навсякъде и не се притеснява от нищо - виждала е толкова неща като малка в затвора, че единственото, което би я изненадало е как някой от аристократите дарява цялото си богатство за бедните. Но това е невъзможно и тя го знае. И макар хората да я считат за доста цинична за нейните крехки 18 години, Роня е успяла да съхрани едно малко кътче в душата си, което е посветила на мечтите - мечти, че може да стане велика, че ще успее да промени света и че ще може да се научи да лети. Детинско, нали? Червенокосата не е споделяла с никого тези си мисли, нито склонността си да чете книжки. Така би развалила имиджа си, а тя не иска да отнема на хората образа, който си е създала . Виждайки толкова много невинни хора хвърлени по затворите, защото не са се харесали на благородниците, Роня не е почитателка на префърцунените госпожи и господа, но се държи достатъчно учтиво с тях, особено когато залогът е кесия пълна с пари.
Външен вид:
Обича да променя външния си вид, за да не я хванат и винаги боядисва косите си преди някой голям удар. Въпреки това именно те са главната причина да й дадат прякора "Лисицата". Един от отличителните й знаци е малка лисичка, която е татуирала на гърба си, така че да не може да се види, освен ако не се съблече. Когато е обрала някоя голяма къща, оставя именно такъв знак - малка издраскана лициса, за да напомни на вълците в хубави дрешки, че понякога останалите не са за подценяване. Носи различни видове дрехи, в зависимост от настроението и нуждата, но предпочита повече роклите с разцепени поли за яздене или панталони и туники - това й позволява да се движи свободно. Слаба, стройна, гъвкава и доста ловка, няма проблеми с катеренето и бягането от преследващите я. Изпитва особена слабост към червения и черния свят и се облича в тях, когато може. Усмивката почти никога не слиза от лицето й - няма значение дали е тъжна, подигравателна, триумфална или доволна. Червенокосата има дяволито излъчване, което се подхранва и от някаква скрита грациозност - вероятно остатъчен ефект от това, че баща й е аристократ.
Роня
Лисицата
dreams never come true
Допълнително:
Майстор на дегизировката, Роня е твърде трудна за преглъщане от аристократите. Известна за някои, тя би могла да стане доста добър лекар с познанията си по различните билки, отрови и противоотрови, но не се наема да е "почтена". Умее да пее доста прилично, както и да танцува не зле. Чете и пише, което е рядкост и се гордее с тези си умения.

Вижте профила на потребителя
Одобрена Smile

Вижте профила на потребителя
Име:Джекъб Доуен
Години: 15 години
Местожителство: Сейнт Джон
Професия: -
Връзка с някоя от влиятелните фамилии:-
История:
Историята на Джейкъб с право можеше да се нарече “мрачна”.Роден в Англия, той се радваше на щастливо детство.Първите няколко години докато още носеше определението “бебе” всички го пощипкваха по бузките и му се радваха, даваха му храна на корем, трябваше само да се разплаче и целият свят бе в краката му.Обичаше родителите си.Майка му разполагаше със сламено руса коса и очи по-сини и от безоблачно небе.Всички тези черти на външността и бяха в следствие на корените и от малко градч, намиращо се в Германия.Ала тя бе загърбила корените си заради бащата на Джейкъб.Англичанинът бе обикновен човек, работещ като шивач и творящ безумни изобретения в свободното си време.Среден на ръст, с коса с кестеняви оттенъци и бледа кожа, хващаща смешен загар след по-продължителен престой на слънце.Семейството на Джейкъб не бе имало деца до сега.Той бе техния първенец и затова се радваше на голяма популярност сред роднини и съседи.Всички се спираха пред ококорените очи на момчето и изпускаха по някоя и друга превзета въздишка от сорта на “о, ама той е наистина голям сладур”
Ала тези хубави дни бяха разрушени от опустошително земетресение, отнесло родната къща на Джейк.Малката дървена конструкция със ярко червен покрив и леко кривнал комин бе срината до основи.И там под тежките бетонни блокове останаха крехкото тяло на майка му, до това на баща му и всички така ценни спомени...
Малкият по-чудо се спаси.Същия ден съседката, госпожа Лорлед, бе изпекла боровинков пай и бе взела Джейк, за да го почерпи.Къщата на семейство Лорлед разполагаше с нещо наречено мазе, което остана непокътнато след земетресението.Джейк остана цял..макар днес да предпочиташе ужасяващото природно бетствие да бе отнесло и него.
Тук започваше трудната част.Едва четири годишен, той остана без дом..без семейство.Имаше далечен вуйчо.Ужасен човек, чието лице бе обрамчано от смолисточерна брада.Той живееше сам и отказваше да приеме Джейкъб.Ала съзря в момчето изгода.Можеше да го използва за да върши черната му работа..и това и направи.Изчака главата на Джейк да започне да се подава над масата за хранене и започна да му дава задачи.Отначало лесни-“донеси”, “отенеси”..
Ала минаха няколко години и момчето навърши дванадесет.Задачите промениха сложността си и станаха непосилни за невръстния хлапак.
Вуйчото се ядосваше.Вече не виждаше изгода в момчето.И така се появи Август.При една от задачите, Джейк бе ударил крака си.Неизбежна бе срещата с доктор.Август Доуен успя да забележи тъгата, наместила се в очите на хлапака.Съжали го и го взе под крилото си.Даде му дом, храна и име.Признаго за свое дете, макар да не носеха една и съща кръв..Отнасяше се с него като с личност.Искаше да го изучи и да му даде посока в живота.И Джейк го оценяваше.Ала цялата работа с приспособяването бе трудна...Август се отнасяше с разбиране.И двамата деляха една съдба.И двамата бяха загубили близките си..И може би така, щяха да положат основите на едно начало.
Характер:
Трудно е да изградиш тази важна черта от човешкото ти съществуване, когато живееш в среда, изградена от лицемерие и егоизъм.Ала Джейкъб се опита да намери пътят къмо онова, що носи определението “правилно”.Знаеше, че ако се самосъжалява, до никъде няма да го докара.Затова направи точно обратното.Реши проблема си като си повтаряше, че така е било по-добре.Че така родителите му са на по-добро място, което едва ли бе пропито от толкова гняв и болка както родната Англия.
Въображението му го спаси.Лилавите крави на зелени петна успяха да го откъснат от реалността, да му дадат неподравения покой, от който той така силно се нуждаеше.
Порасна вярващ, че лицата нахората показват лъжлива картина.Повърхностното за него бе изкривен вариянт на истината.Първо предпочиташе да опознае хората, преди да им се довери.
А доверието си то не даваше на кого да е.Самият Август се бе озорил, преди да получи правото да води разговор с Джейк.
Преживял трагедия, Джейкъб се опитваше да изживее всеки миг пълноценно.Макар често да имаше пречки за това негово желание.Ала той бе майстор в намирането на заобиколни пътища.Все някоя гениялна идея щъкваше в мозъка му и хоп..спасението идваше.Под формата на измислен свят или някоя проста скица на обърнато с корените нагоре дърво.
Не сотеше със скрестени ръце.Търсеше приключенията, жаден за неоловимото за окото.
Бореше се с тъгата.Тя като някое жълтооко чудовище си проправяше път и го удряше неочаквано.Ала той се научи да изгражда бариера в съзнанието си.С помощта на малки тухлички, Джейк зазидваше болното място и не позволяваше на туморът да се разрастне.

Външен вид:
Русата му коса бе толкова болезнено идентична с тази на майка му.На места се появяваше и някой друг издайнически кичур, нашепващ за корените на баща му.
Очите му бяха сини.Още нещо, което бе откраднал от майка си.Бледата му кожа не изгаряше.Винаги оставаше в един и същ тон..
Бе висок за възраста си, но все пак кльощав.
Малкия белег на десния му крак, бе символ на новото начало.Той бе станал причина Август да го осинови.Леко извид в единия край, той поразително много приличаше на змия.

Вижте профила на потребителя
Одобрен :]


_________________
Вижте профила на потребителя


Име: Ванна О'Мейли

Години: 19

Местожителство : Сейнт Томас

Професия: наемна убийца

История: В Сейнт Томас се носят много истории за Ванна... едни казват, че е отгледана от луда старица, живееща в покрайнините; други казват, че е дъщеря на един от най-кръвожадните пирати, а трети твърдят, че е създадена от Дявола, за да носи само нещастие. Разбира се, никой не знае по-добре миналото й, от самата нея.
Ванна О'Мейли е родена през една студена януарска нощ, в малка къща, намираща в най-затънтения край на града. Баща й е бил крадец, а майка й е била сервитьорка в един долнопробен бар. Семейството й е било едно от най-бедните на острова, затова често са ставали обект на обиди и подигравки. Няколко месеца след раждането на Ванна, родителите й биват убити от аристократи, ограбени от Хенри (баща й). Така синеочката била взета от богаташите, които искали да я продадат на пирати, които след няколко години щели да я направят слугиня на кораба. Така и станало. Ванна растяла безгрижно, докато не станала на 16 и не се влюбила в Питър, младо момче, което убива за пари. Една нощ, О'Мейли се измъкнала от кораба и отишла при него, с мисълта как тяхната любов ще бъде вечна и тя най-накрая ще бъде щастлива. И тя била.. но само в началото. Грабежи, убйства, пари, които стават все повече, бягане от закона, нова компания, любовта на Питър.. Ванна лети, не стъпва. Докато един ден разбира, че не иска повече да е с него- иска СВОБОДА. Така тя напуска групата и започва сама да изпълнява поръчки за убийства.. естествено, за добро заплащане.

Характер: Ако трябваше Ванна да се описва с една дума, тя би трябвало да е "хладнокръвна". О'Мейли не се притеснява от нищо и никого и върши занаята си безупречно. Винаги получава това, което иска, дори без да се налага много. Истината е, че умее да манипулира, и то доста добре. Трудно някой би разгадал, какво мисли и чувства, защото лицето й винаги е безизразно. Обича да се заяжда с богатите и да ги предизвиква- в повечето случай те губят. Умее да лъже и въпреки, че всички знаят каква е, те й вярват. Госпожица О'Мейли също предпочита лъжата. Странно, но факт - тя предпочита и най-долните глупости, пред това някой да й каже истината и да я нарани.

Външен вид: Дълбоките й сини очи.. - това би казал всеки, ако го попитат, по какво могат да познаят Ванна. Всъщност те и дългата й светлокестенява накъдрена коса, която заобикаля малкото й лице, са най характерните неща за нея. Момичето най-много мрази бялата си кожа, защото много лесно изгаря от слънцето. Ванна е средна на ръст- 1.65 е и все пак не обича да стой сред много високи хора, или сред кокетки, качили се на абсурдно високи токове. Най-често носи рокли в зелен цвят, но не рядко се е слячвало да облече мъжки дрехи, за да не я разпознаят. Но и това се е случвало, защото Ван никога не маха своето сребърно колие във формата на полумесец, което е последният спомен от родителите й.

Допълнително:
-Лошият й навик е, че пуши като развален комин.
- Любимият й цвят е черно.
- Прякорът й е "Синеочката".

Вижте профила на потребителя
Одобрена:]


_________________
Still searching for our way, our way through the dark
mountains we left behind, the fire and it's spark
fighting the spell, drowning coins into the wishing well
dreams turned into nightmares and heaven turned into hell

We sailed across the seven seas, lighting candles in the wind
moving on to the midnight sun, rising up again
the twisting and swirling, we're losing the ground, running out of time
The execution of your mind sent shivers down your spine

They're cursed by the spell
and turned into fallen angels
they're going through hell
a howl in the night
they're tolling the bell
hiding their faces in the darkness
unhallowed is the sinner, holy is the saint
it's the curse of the damned

Something's in the air, told us to beware
the rain kept on falling and the evil's not too spare
believing the charm, the sword and the gun, seeing cracks in the wall
facing the mask of the devil, carved into stone

Вижте профила на потребителя http://port-royal.forumotion.com

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите