Одобрена хД

Одобрена =)

[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this link.] border="0" alt="" />
Име на героя: Джесика Хънтър Норингтън/ Джесика Хънт
Години: 18
Местожителство /един от трите острови/: Израстнала е в Лондон, но си няма представа къде ще отседне.
История/минимум 5 реда/: Родена е в аристократично семейство в Лондон. Майка ѝ не се е занимавала с нищо през живота си, но коя жена в кралския двор се занимава с каквото и да е, освен да бъде красива. За жалост близо три години след раждането на малката й дъщеричка на 19 септември, жената умира в злополука. Относно единственият родител, останал да се грижи през няколко месеца за Джесика - той е капитан на военен кораб и често отсъства от дома си. След смъртта на жена му, той охладнява към дъщеря си, защото всеки път, когато я погледне, сякаш вижда майка ѝ и му е трудно да преодолее загубата по този начин.
Джес израства отгледана от бавачки и прислугата в дома си, с което свиква след известно време, но ѝ липсват родителските грижи, както и майка ѝ. Колкото повече години минават, тя толкова повече заприличва на майка си, като същинско нейно копие - не само по външен вид, но и по характер. Ето че на 18 прави същата нейна грешка - влюбва се в неправилния човек. Баща й отдавна е уредил брака й със сина на негов близък приятел, но Джесика не иска да се омъжва по сметка, а по любов. Дни преди сватбата бяга с любимия си, но приказката й свършва твърде бързо, защото същият този човек я изоставя малко след това. За втори път в живота си, Джес се качва на кораб, макар баща ѝ да е капитан, мислейки да се върне във Великата стара Англия, но слиза на друго пристанище, след дълъг размисъл, на остров, чието име дори не знае.
Характер/минимум 5 резда/: Характерът й отговаря на външния вид - до известен смисъл семпъл, леко загадъчен и определено женствен. Мрази да я лъжат, вероятно защото самата тя не лъже, не е и лъгана досега. От малка баща ѝ казва истината за всичко. С годините упоритото малко момиченце с къса руса косичка и винаги получаващо това, което иска, защото сама го прави, израства като такава личност и печели уважението на хората край нея. Джесика от малка си играе с куклите си, спазвайки етикета като една малка принцеса, оттам досега без да забрави никоя част от него. Най-добрата приятелка на света, за тези които имат честта да се нарекат нейни такива. Единствената й страст са порцелановите кукли. Килерът, разположен от едната страна на стаята й, от преди години е трансформиран в един голям замък, пълен с красиви порцеланови кукли. Като малка всяка вечер Джесика взима в леглото си по една кукла, следващата вечер -друга и така докато се изредят всички. А междувременно получава като подаръци нови.
Положителни черти: Рядко остава нещата си разхвърляни (това е предимно, когато е много изморена или няма време), но винаги когато заминава на почивка или където и да е - подрежда стаята си по-добре, отколкото няколко чисатачки биха го направили.
Отрицателни черти: Единствените две неща, които може да сготви, започват с буквата "С" и са сандвич и салата, но има много опити (пълни провали) в кухнята.
Външен вид/минимум 4 реда/: Богиня на красотата? Да. Ами, не. Ако трябва да се опише Джесика с нейни думи – това биха били първите ѝ. С причина, разбира се. Още от малка не се смята за каквато и да е, свързана с думата богиня, защото на фона на слабите момиченца с добре оформено тяло, тя изпъква с няколко килограма отгоре. До 15 години, обаче, отслабва и вече не е по-различна от останалите момичета на нейната възраст. Не е маниачка на тема тегло, просто се опитва да поддържа тялото си добре изглеждащо, вероятно и привлекателно.
Но пък като съвсем малка е много сладичка, с големи пухкави бузки.
Още когато проплаква косичката й е с цвят на мед. Много мекичка и тънка, а на 4 годишна възраст, макар да стига не повече от 10 сантиметра под раменете й, косата й едновременно е във всички оттенъци на русото – в корените е тъмна, постеменно цвета се изменя до нормален рус – в средата, а краищата й са бели. С времето, обаче, за разлика от повечето хора, косата й потъмнява. Когато гледа снимките си, Джесика се харесва, но много повече се радва, че и черти от външноста на майка ѝ са у нея. Все пак „мострите на русата коса” в собствените ѝ косите са изчезнали за няколко месеца, а сега е тъмнокоса. Преди е обичала да заспива, докато пръстите на майка ѝ си играят с косата ѝ. Не го е казвала на глас, но все още иска да заспива така.
Облича се в семпли и топли цветове, което допринася за невинният ѝ вид. Не излиза от вкъщи, без да е направила нещо с косата си – дали просто ще си сложи тънка лента или ще накъдри цялата си коса – това зависи от 1) с колко време разполага, 2) как е облечена и 3) какъв е поводът.
Допълнително:
- Обича да пее и да пише песни. Всъщност дневникът, който си води е под формата на стихове и текстове на песни. В него споделя всичко.
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this link.] border="0" alt="" />

Одобрена =]

Име на героя: Моник Уотърлили
Години:18
Местожителство /един от трите острови/: Сейнт Джон
История/минимум 5 реда/
Моник е родена и израснала в Италия до деветата си година.На деветата й година баща й бил повишен в капитан и на цялото семейство им се наложило да се премести на Сейнт Джон.Моник бързо се приспособила към животът на острова,заедно с баща си и майка си изградили щастливи новият си дом там.Баща й получил ново повишение,но този път не им се наложило да се местят.В училище тя показала високи знания и изумителни заложби за политик,но нея това не я интересува.Всъщност всички маниери и обноски я дразнят,но ги прилага пред родителите си и всички останали.Любимото й нещо на света е да се преоблича като нормално момиче и да върви сред обикновените хора,да ходи на плажа и по доковете на острова където може да е себе си.Където се чувства свободна от всичките глупости на аристокрацията.
Характер/минимум 5 резда/ На пръв поглед тя е перфектната дъщеря.Изискана млада дама с перфектни обноски и поведение.Но всъщност в нея има огън,който я вкарва в неприятности.Тя всъщност е буйна,твърдоглава,нахална и много горда.Това,че носи кръстче на верижка около вратът си да не ви заблуди.Тя не вярва в свръхестественото,нито в русалки нито в морски чудовища.Трудно може човек да я излъже защото слага под въпрос всичко и всички.Няма доверие дори и на собствените си родители,но разбира се не им го показва.
Външен вид/минимум 4 реда/
Тя има дълга черна коса и големи зелени очи в които можеш да се изгубиш.Висока е метър и седемдесет и има стройна,слаба и елегантна фигура.Мрази да се грижи за външният си вид,но пред хората от аристокрацията е с дълга рокля от най-мек план,ушит по последна мода.Бижута с перли и диаманти по ръцете й,око вратът й и в косата й,която винаги е вдигната на в изящен кок.Но за хората по улиците,тя е слабо момиче,с разпиляна и несресана коса в панталон,риза и мръсно сако което се разхожда безцелно и се закача с всички.
Допълнително/то не е задължително/
Снимка:
[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

Добре дошла ^.^

Име на героя: Дейвид Риддъл
Години: 18
Местожителство /един от трите острови/: Сейнт Джон
История/минимум 5 реда/ Дейв е роден в Ирландия, но иначе израсва в Лондон. Там баща му е началник на един от отделите в армията, а майка му е домакиня. Живеят в семейното имение в покрайнините на Лондон. Преди 1 година баща му е повишен и се налага често да ходи на Сейнт Джон. Поради това се преместват там. И сега Дейв се радва на безгрижен и охолен живот. Бързо свиква и със средата. Намира нови приятели. Понякога се връща в Лондон, но за кратко, колкото да посети леля си и чичо си. В Сейнт Джон има братовчеди, но не се срещат много често.
Характер/минимум 5 резда/ Дейв е спокоен човек. Обича шегите и мрази тези които говорят зад гърба му. Не е много скромен обаче и иска да става по неговата. Любознателен е и обича да чете фантастика, макар и животът му да е достатъчно интересен. Не обича да се кара с другите и гледа да е приятел с всички. Все пак обаче си има тайни, които крие и от приятелите си. Лош навик му е да не довършва нещата които е започнал.
Не предава приятелите си.
Външен вид/минимум 4 реда/ Висок, с кестенява коса и светло сини очи, бледо лице. Движи се много и има тренирано тяло. Винаги се облича модерно, но пък обича небрежния стил. Гледа да не носи много верижки на врата си макар те да са му слабост. Не стои много, много пред огледалото. Лябимите му цветове са тъмните, каквито са и неговите дрехи.
Допълнително/то не е задължително/ Талисман: верижка със знака ,, Ин-Ян,,
Снимка: аватар

ПП: Смених и още неща.

... И трите характеристики трябва да са по-дълги ...
История-минимум 5 реда
Характер-минимум 5 реда
Външен вид-минимум 4 реда
(за предпочитане е да са малко повече)

Допълни ги и ще те одобря. ^.^

Добре дошъл! :д

Име на героя: Лин Мортимър

Години: 23

Местожителство: Сейнт Джон

История:

Пирати - бичът Божий, преследващ лин през целия й живот. Първите й детски спомени бяха на кораб. Вълните люлееха коритото и я приспиваха в оплетения като рибарска мрежа малък хамак. Този, който наричаше свой баща, седеше до нея и се усмихваше. С едната ръка галеше косите й, а с другата - държеше дървена чаша, пълна до ръба с ром.
- Ах, момичето ми, говореше й той, майка ти беше една... Ама ти ще си по-добра. Добре че те измъкнах от онзи сингапурски бордей, дете мое. Там щеше да станеш курва, а с мен можеш да получиш много повече - злато, мъже и най-вече свобода.
Така й говореше мъжът, който се считаше за неин спасител. Още от малка я убеждаваше, че той е нейният баща, че тя е мелез между евтина азиатска уличница и боцман на пиратски кораб. От него получаваше всичко - бащина любов, закрила от останалите пирати, уроци за живота и бъдещето.
За пръв път я пуснаха на твърда земя, когато беше на три. Научила се да ходи по люлеещите се дъски на палубата, Лин не вярваше, че може да има твърда почва, която да не се клати под крехките й неукрепнали крачка. На острова за часове тя научи думите "къща", "дом", "барака", "колиба", "улица", "магазин", "кръчма". Криеше се зад ъглите на западналите постройки и току откраднеше някое захарно петле от невнимателните прадавачи на лакомства. Баща й я гледаше отстрани и кимаше одобрително. "Добър пират ще стане от теб. Личи си, че си моя."
Боцманът учеше дъщеря си на всичко и щом беше навършила 15 години, я назначи за редовен моряк. Остави я да спи при останалите - мъже и жени, даде й малко пари и й каза, че няма да се грижи за нея, както досега. Разбира се, щеше да й помага, но нямаше да я държи за ръката при всяка стъпка. Лин вкусваше свободата плахо. Не беше свикнала да вижда баща си рядко, въпреки че плаваха на един и същи кораб. Лека полека тя намери приятели, повечето млади момчета, избягали от домовете си, за да търсят приключения. Момичетата страняха от нея, шушукаха си и я следяха, сякаш беше чудовище с дръпнати очи. Имаше защо. Малката Лин не осъзнаваше как въсщност никой на кораба, освен баща й, не я обичаше истински. Младежите бяха привлечени от нейните красота и кръвожадност.Под ръководството на боцмана тя бе станала безмилостна и решена на всичко, за да не попада в ничии ръце. Колкото по-голяма ставаше, толкова повече плашеше всички.
Един ден, когато корабът беше оставен на котва на острова Сейнт Джон, се случи това, от което Лин най-много се беше страхувала - свободата й беше погубена завинаги. Боцманът беше останал в кръчмата цялата нощ, а дъщеря му, заклета въздържателка, в кораба. Тогава нейните врагове я омотаха в хамака, на който спеше, и я хвърлиха в морето. Тя тупна тежко на плитката и се събуди с вик. Устата й се напълни с вода, започна да кашля, опита се да се изправи, но не можа. Кракът й беше счупен. Излази до брега и понечи да се скрие в някоя от изкараните на сухо рибарски лодки, но момчетата, които си бяха наумили друго, я наобиколиха и започнаха да я наричат с най-обидни имена:
- Ти си копеле, Лин!
- Боцманът не ти е баща, знаеш ли? Той е искал дете и те е взел по милост от Сингапур.
- Курва, такава си.
- Да, точно като майка си, която не познаваш!
Те се смееха и стесняваха малко по малко кръга около жертвата си. После я хванаха и един по един доказваха твърденията си. На края занесоха изтощеното й пребито тяло зад една къща, за да не го види боцманът, когато се прибереше от кръчмата, покриха го с грубо одеало, за да не го намерят със сигурност и си тръгнаха. Лин си мислеше, че ще умре, че няма да преживее тази нощ. Искаше да заспи завинаги и да забрави, но болката в крака и слабините не й позволяваше дори да мигне. На следващата сутрин корабът беше отплавал без нея и баща й, който беше получил сърдечен удар в леглото на някаква проститутка.
Намериха я около обяд. Бяха трима - добре облечени, с перуки и ливреи. Съжалиха я и я откараха в дома, където бяха прислужници. Вкараха я през задния вход, където никой не следеше кой влиза и излиза. Старата готвачка и нейните помощнички не погрижиха за нея, извикаха месния лекар, за да оправи крака й и след два месеца Лин - момичето без фамилия, беше готово да започне работа в къщата на семейство Мортимър.
Както понякога се случва, наследникът решава, че може да има, каквото пожелае. Никълъс Мортимър, тогава само на 19 години, протегна ръка към Лин, за да я вземе, но тя се отдръпна. Никога повече нямаше да дружи с мъже и да им се доверява. Месеци наред младият аристократ щурмуваше слугинските помещения, за да я хване на тясно, но без успех. Тогава главата на семейството дойде при нея й каза:
- Лин, от днес ти приемаш фамилията Пенълтън. Те са добро семейство, ще те осиновят. След три месеца ще се омъжиш за малкия ми син, Никълъс. Ако откажеш, ще те хвърлим в морето или ще те дадем на пиратите.
Така и стана. Три месеца Лин живя като гостенка в чужда къща, а след това направи мост между фамилиите Пенълтън и Мортимър. Само на 18 години и вече беше съпруга... Семейният й живот не беше интересен. Имаше всичко, за което една жена можеше да мечтае - пари, власт и златна клетка, но на Лин това не й бе достатъчно. Тя искаше любов. За мъжа си тя бе просто една прищявка, поредица от много други. Малко по малко тя се влюбваше в него, а той губеше интереса си към нея. Тогава тя реши да направи нещо, за да го задържи при себе си. Отиде при някаква знахарка в града и я помоли за треви, които да й помогнат да зачене. Бабата съжали младото момиче и без да разпитва много му даде билките. Не след дълго Лин носеше детето на Никълъс. Отношенията между двамата обаче не се промениха особено. Снахата вече беше на почит в семейството, чакаха наследник от нея, а мъжът й все по-често правеше своите набези сред младите слугини, които бяха по-глупави и по-страхливи от Лин, която си беше извоювала правото на законна съпруга.
Никълъс и баща му тръгнаха на голямо пътуване, когато Лин вече беше в третия месец на бременността си. Два месеца по-късно се върна само по-възрастният. Корабът им беше нападнат от пирати, а Никълъс - заклан.
- Лин, - каза й бащата. - ти а нас продължаваш да бъдеш дъщеря. Ще ни дариш с внук.
- Разбирам - отвърна тя и погали корема си.

Характер: Лин е свободолюбива, но в същото време много разсъдлива. Не обича да я командват, защото е свикнала да раздава заповедите. Нотка на надменност личи в характера й. Властността е друга отличителна нейна черта. Свикнала да живее на широко, тя обича охолството и лукса. Любовта е чувство, което презира, защото се е заклела, че никога повече няма да обича след смъртта на съпруга си. Към детето си изпитва искрени майчински чувства, защитава го от всичко и бди над него като орлица още преди да се е родило.

Външен вид:

Лин е типична азиатка - ниска, кльощава и с много малки стъпала. Обувките й се правят по поръчка, не само, защото е част от богато семейство. Тя има кръгло доста приплеснато лице. Очите й са съвсем издължени и само по-опитният наблюдател може да каже дали са тъмнокафяви или черни (първото е вярно). Тенът й е жълтеникав, а косата - черна, гъста и дълга чак до кръста с плътен бретон. Най-отличителната черта във външния й вид са пръстите на ръцете. Те са малки и тънки, а ноктите - винаги със средна дължина и винаги чисти. За нея ръцете са огледало на навиците на човека и не бива да се занемаряват.
Облича се като истинска дама, както повелява последната мода. Гардеробът й е пълен с рокли с много дантели, ръкавици, дълги до над лактите и сгъваеми чадъри, по-скъпо дори от перлените огърлици, които обича да носи около шията си. Тя е свикнала да бъде украса за своя съпруг и дори след смъртта му тя продължава да бъде екзотичната статуя в стаята, птичето в златен кафез на масата за приеми.

Снимка:

[You must be registered and logged in to see this image.]

П.П. Когато си писах героя, реших да променя името и годините му от тези, които дадох при регистрацията.

Одобрена