[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this link.] border="0" alt="" />

Нека ви се представя - Арчибалд Портър Фитцрой, всеизвестен нехранимайко и негодник. Сред приятели и врагове съм по-познат само като Портър, а на дамите им идва съвсем естествено да стенат "Арчи" в по-пикантните моменти. Чуя ли "Арчибалд" обаче или още по-лошото "Арчибалд Фитцрой" съм принуден да бягам надалеч, защото това обикновено е майка ми с новини за някое предстоящо Голямо и Важно Събитие. (Пояснявам: това са неща, които ви карат да вършиете в Ада. Не ми ли вярвате? Какво ще кажете за зала, пълна с надути господа и дами, които ви осъждат с поглед и шепнат зад гърба ви, а вие сте принуден да правите комплименти на редица досадни братовчедки? Разбира се, не е необходимо винаги да е толкова скучно - понякога се радвам на компанията (да се чете "телата") на някои от по-интесните ми братовчедки, лели или каквито там ми се падат.; родството никога не е било кой знае каква пречка за мен. Но в най-общи линии съм задължен да ги посещавам като най-младият представител на фамилията. Ето защо, не ще чуете фамилното ми име произнесено от мен, дори с опрян нож в гърлото...)

Но май се отнесох в грешната посока. Нека се върнем на представянето ми. Понастоящем съм на 25 години и обитавам остров Сейнт Томас. Едва ли има по-скучно място на света, но като се замисля, аз винаги ще съм недоволен, така че не ми обръщайте внимание.
Коя част от мен искате изложена на показ най-напред? Ще ви предложа как да процедираме - ще ви разкажа за външната си обвивка, след това ще поплача малко за чувствата си и ще добавя щипка от скучната си биография. Всички са наясно, че това е ненужно, но никой не смее да ме прекъсне, докато говоря, затова ще е добре и вие да си мълчите.

И така...

Огледайте ме хубаво. Какво виждате? Висок мъж с високомерна осанка, по облеклото му личи, че е благородник... Но ако останете загледани още съвсем малко в благородническия ми облик, ще се уверите, че не съм мъж, за когото бихте искали да омъжите дъщерите си. На устните ми има перманентна самодоволна усмивка, която не изчезва, дори когато претърпявам неуспех. Тази усмивка в повечето случаи ви показва дали въобще да си правите труда да ме заговаряте. Очите ми се в ужасен кафеникав цвят, но чрез подходящото изражение мога да ги направя поносими, че дори и привлекателни. Над дясната си вежда имам грозен белег, който покривам благодарение на бурната си коса (и в този момент чувам как майка ми мърмори за нея). Оказва се, че това в повечето случаи не е необходимо. Жените го намират за интересен дори повече от самия мен, което често ме принуждава да разказвам поукрасени версии за получаването му. Кажи й, че си защитавал честта на братовчедка от опозорил я неблагодарник и вече те гледа с обожание; ако пък си се бил с пират - направо сама скача в леглото ти. Едва ли някоя би се заинтересувала (и ахкала, и охкала, докато ме заболи главата), ако узнаеше, че въпросният белег получих на деветгодишна възраст, падайки от едно дърво. Но не съм поемал към никого задължението да съм честен, нали така?
В заключение ще кажа, че обикновено не съм първия избор на младите дами, но знам как да получа някоя, ако я пожелая; а аз се отегчавам лесно, така че рядко нямам обект за преследване.

Сега, не че искам да се хваля, но съм доволен от живота си. Вярно, скучен и еднообразен е, на моменти е влудяващо, но поне имам дом, положение (към което си върви и един съвсем сносен социален живот) и разбира се, неограничена свобода. Говоря много или по-точно оплаквам се, но през повечето време не осмислям думите си. Та аз дори не ги слушам, просто оставям устата и езикът ми да се движат, усещам вибрирането на гласните си струни, но рядко ги възпирам. Това е част от маската, която си изграждам - говоря ли безсмислици, значи човекът, на който ги говоря не ме интересува, а такива са повечето от обкръжението ми. Нямам нужда от много сън - няколко часа са ми достатъчни и въпреки това съм винаги изпълнен с енергия. Запаметявам лесно и обичам да чета, но в живота идва един момент, в който само книгите не са ти достатъчни. Образованието ми е блестящо, но аз винаги съм прекарвал по-добре сред ругатните на селяните в кръчмите, отколкото сред благодорници, които само говорят високопарно, без сами да знаят какво имат за казване (макар че се държа досущ като тях; какво да се прави - съдба), но всъщност най-добре се чувствам сам. Каквото и да направя, колкото и ръце на стисна, в колкото и коси да заровя ръце, не мога да намеря човек, с който да се чувствам достатъчно свободно, за да оставя всичките игри, преструвки и маски - най-вече тях - настрани.
Не мисля, че някой ме познава, аз сам не се познавам и разбирам. Затова забравете какво ви казах току-що. Най-добре ще ме опознаете, ако просто дойдете да си побъбрим...

И за да бъде пълно разголването ми, ще ви разкажа малко повече за семейството си и ранните си години. Майка ми се нарича Мария, а баща ми Ричард. Ужасно скучно като се замислиш. Тяхната история също е скучна и макар че изгарям от желание да ви отегча, както те са ме отегчавали с години, разказвайки я постоянно, няма да си хабя думите за тях. Нямам братя и сестри, което е жалко. Винаги съм искал по-малка сестра или брат, или и двете, които да развращавам, с - както ги нарича майка ми - "неправилните си възгледи и липсата на каквато и да е моралност". Продължвам да се възхиавам на людете, успяли с няколко свои действия да разрушат доброто име на години съхранявана семейна история. Може би и аз някой ден ще впиша името си в историята на света като "порочния Фитцрой". А може би вече го правя. Когато бях на шестнадесет прекарах бурна връзка с една от прислужничките в дома ни. Казваше се Арая, беше със смугла кожа и очи като на испанка. (И също толкова гореща, бих добавил.) Беше по-голяма от мен с осемнадесет години и необразована. Когато семейството ми разбра, не погледна на аферата ни с добро око. Всъщност, като се замисля - погледна, издра си очите и ни ги сервира за вечеря. В продължение на месеци бях заключен в стаята си под строгия поглед на една вързрастна дама, която оставаше сляпа и глуха за чара ми. Когато ме пуснаха от Арая нямаше и следа и макар майка ми да ме увещаваше, че тя е добре, просто е напуснала семейството, за да служи на някаква леля във Франция (представяте ли си?), аз добре разбирах, че съдбата й е била далеч по-тежка.
Повече не се спомена за Арая, а аз така и не открих същество, което да прилича на нея. От тогава си играя с жените, използвам ги за забавление, а и те мен. Живея в омагьосан кръг, от който измъкване няма. А и аз за никъде не съм тръгнал...
Не се страхувам да си изцапам ръцете. Сбивания, запои... все неща, които не се предполага, че дори ще ми хрумна да върша. Бунт срещу родителите ми, задето ни разделиха с Арая? Моля ви! Да, може би, това беше причината, но рано или късно щеше да се случи. В кръвта ми е.

Е, това беше, дами и господа. Казах ли, че имам свойството да се отнасям и да не следвам плътно линията на разказа си? Ами ето, казвам ви го. Дори да сте останали неудовлетворени, не мога да сторя нищо повече по въпроса, защото устата ми се измори да говори, а вече забелязах младата дама с цвете в косите, която ме вика с очи. Затова, пожелайте ми късмет и до нови срещи.

Тогава може би ще дам думата на някой от вас за малко.

[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this link.] border="0" alt="" />[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this link.] border="0" alt="" />[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this link.] border="0" alt="" />